Забавянето на френската икономика създава нова спънка за реформите на Макрон

Френският президент Еманюел Макрон се завърна в Елисейския дворец тази седмица готов за нови реформи. Политическият климат във Франция обаче не изглежда благоприятен за програмата на Макрон. Ниското одобрение на френския президент след аферата "Бенала" и новините от тази седмица за забавящия се ръст на икономиката може сериозно да затруднят сегашната френска администрация, пишат Reuters и Politico. Въпреки това президентът заяви, че ще продължи напред с реформите.

Заявки за още реформи

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Миналата година избирането на центриста Макрон отключи вълна от "насъбран растеж" и политически ентусиазъм и доведе до 2.2% ръст на френската икономика, а безработицата падна от 9.7% до 8.6%. Макрон се възползва и започна серия от амбициозни реформи. До този момент администрацията му успешно е прокарала промени в кодекса на труда и данъчния кодекс, като частично премахна спорния данък върху богатството, въведен от предшественика му Оланд.

Макрон изчезна от общественото полезрение за лятото след аферата "Бенала", когато личният му бодигард, Александър Бенала, преоблечен като полицай, беше удрял протестиращи. Скандалът освети методите на управление на Макрон, след като стана ясно, че президентската администрация се е опитала да прикрие действията на бодигарда и връзките му с президента.

През новия политически сезон Еманюел Макрон е взел на прицел бюджетни съкращения в сегашната жилищна политика и здравеопазването. Президентът има амбициозна цел да закрие над 120 хил. работни места в публичния сектор по време на 5-годишния си мандат. Той също така е изявил желание да реформира пенсионната схема на Франция и да обедини над 40-те частни и обществени пенсионни фондове в един, което ще бъде трудоемка задача.



Проблемите пред изпълнението

Забавянето на френската икономика може да спре амбициите му за реформи. Първите две тримесечия тази година показват само 0.2% ръст на БВП, а след първоначалния спад безработицата отново се е покачила до 8.9%. В допълнение френският финансов министър Жералд Дарманин намали прогнозите си за ръст на икономиката за тази година от 2% на 1.8%. Това поставя Франция под средните нива за еврозоната. Прогнозите за 2019 г. пък показват допълнително забавяне на ръста до 1.7%.

Въпреки тези проблеми и обществено одобрение от само 32% Макрон заяви през уикенда, че ще продължи напред с реформите, а през 2019 г. ще започне мащабното преструктуриране на пенсионните фондове.

Досегашните реформи на Макрон са дългосрочни и ефектът от тях ще се види поне след две години. Според източници на Politico все още съществува резерв от повишено инвестиционно доверие във френската икономика след избирането на Макрон. Проблемите с икономиката обаче могат да доведат до по-слаба позиция на Макрон на европейската сцена, където той се опитва да прокара своя собствена визия за еврозоната.

Френската икономика ще бъде засегната от американските санкции срещу Иран, както и от засилващата се търговска война на САЩ. Друг външен фактор - Brexit, може да донесе дивиденти, ако доведе до преместване на финансови институции от Лондон в Париж.