С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 30 авг 2018, 15:33, 3025 прочитания

Кой се страхува от промяна на границите

Размяната на територии между Сърбия и Косово може да отвори кутията на Пандора с потенциално разрушителни последици за Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Прагматичният аргумент е, че ако Белград и Прищина се договорят, това ще отпуши пътя им към ЕС и ще разреши спор, който вреди на целия регион.

- За първи път Западът няма единен глас по отношение на преначертаване на граници на Балканите.

Още по темата

Нова надежда за Македония

Атина и Скопие са близо до решение на спора за името. Но преди края има още стъпки

7 юни 2018

Българската балканиада

С доза късмет и добро изиграване на картите Борисов може да припише успех за Западните Балкани. По-важното е България наистина да се свърже със съседите си

17 май 2018

На опашката поне още десет години

ЕС и Западните Балкани

8 фев 2018

Добре дошли, но след десет години

Европейската комисия потвърждава желанието на ЕС да приеме нови страни от Балканите, но с уговорка, че няма да е скоро и с много усилия от кандидатките

6 фев 2018

В името на името

Правителството на Зоран Заев започна офанзива за разблокиране на преговорите с ЕС и ускорено влизане на Македония в НАТО

15 юни 2017

Балканският колайдер

Конфликти като тези от 90-те изглеждат малко вероятни, но корумпираните елити, икономическата безизходица и загубата на европейската мечта вещаят мрачно бъдеще

7 апр 2017
"Промяна на границите на Балканите" е словосъчетание, което предизвиква неприятни тръпки. Съответно новината, че Сърбия и Косово са на прага на "историческо споразумение", което включва размяна на територии, обяснимо беше посрещната по-скоро с тревога, отколкото с радост.

След кървавите войни в бивша Югославия през 90-те години на ХХ век преначертаването на граници в региона по линиите на етническото деление е табу. И опасението е, че нарушаването му сега ще отвори кутията на Пандора с непредвидими, но потенциално разрушителни последици за Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора, които могат да бъдат разкъсани от отцепнически апетити. От другата страна е аргументът, че ако лидерите на Сърбия и Косово успеят най-после да договорят взаимно приемливо разрешение на спора помежду си, който блокира пътя им към ЕС и вреди на целия регион, това трябва да се приветства. Само че, както отбелязва пред "Капитал" Майкъл Роси, специалист по Югоизточна Европа и преподавател в Rutgers University, "кадифените разводи" и договорените промени на границите не са част от историята на Балканите". Под въпрос е и дали могат да бъдат част от бъдещето им.

Онова-което-не-бива-да-се-споменава

"Той не ме харесва. И аз изобщо не го харесвам." С тези думи сръбският президент Александър Вучич намекна пред публиката на европейския форум в Алпбах през уикенда за враждата си със своя косовски колега Хашим Тачи. Тя датира още от времето на косовската война от 1998-1999 г., когато Тачи е командир от Армията за освобождение на Косово (АОК), а Вучич е министър на информацията в режима на Слободан Милошевич. На този фон новината, която двамата президенти съобщиха заедно от подиума в алпийския град, прозвуча още по-драматично - че са на път да постигнат споразумение, което урежда нерешените въпроси между двете страни. И в един глас призоваха ЕС и САЩ да ги оставят да се договорят, дори сделката да включва "корекция на границите" (виж карето).

Без още да е ясно дали Вучич и Тачи вече са се разбрали нещо и какво точно е то, заваляха предупреждения, че ако се допусне Косово да бъде поделено по етнически признак, Босна и Херцеговина ще е следващата и никой не може да каже къде ще излезе краят. Някогашният мирен посредник за бивша Югославия Карл Билд нарече това "рецепта за геополитическа нестабилност".



Всъщност идеите за подялба на Косово съвсем не са нови и циркулират дори преди бившата сръбска провинция да обяви независимост през 2008 г. Но сега за първи път след отцепването те биват изказвани публично на подобно ниво и въпросът е защо Вучич и Тачи са избрали този момент. "Най-вероятно го правят, защото усещат промяна в международния интерес към бъдещето на Косово. САЩ при президента Доналд Тръмп показват малък интерес към Балканите, което е от огромно значение за Косово - частично суверенна държава, която силно зависи от подкрепата на Америка. Вучич и Тачи може би долавят, че времето на възможностите изтича", казва Майкъл Роси. Според него за Вучич промяната във Вашингтон отваря шанс да вземе официално колкото е възможно повече от изгубената територия, за каквато Сърбия смята Косово. Вероятно това предполага Белград да придобие земите на север от река Ибър (виж картата). За Тачи всичко това означава, че "американският картбланш по отношение на сигурността, на който можеше да разчита досега, изчезва. И за да ограничи загубите си, е най-добре да настоява да получи Прешевската долина като компенсация", посочва професорът от Rutgers University.

Предвид стила на Вучич и Тачи предположението е, че те действат основно на базата на лични калкулации. "Двамата лидери са движени повече от персоналното си политическо оцеляване и власт, отколкото от по-широките последствия. Вероятно, ако има сделка, Сърбия може да се надява на влизане в ЕС, докато Косово може да разчита да получи членство в ООН при отпадане на сръбските обструкции. Но според мен реалната мотивация е фактът, че като се занимават с политически чувствителни въпроси, отклоняват вниманието от дори още по-чуствителни теми като реформи, корупция, клиентелизъм и мрачни икономически перспективи", посочва пред "Капитал" Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и член на Balkans in Europe Policy Advisory Group.

За Тачи има и допълнителен стимул. Предвид задаващия се трибунал в Хага, който ще преследва командири от АОК, "той може да търси да си осигури дипломатически имунитет. Тачи вече не е популярен в Косово и като типичен притиснат клептократ вероятно иска да си осигури подкрепа от международната общност, с която се чувства по-комфортно, отколкото пред враждебния електорат у дома", смята Майкъл Роси. И добява, че Вучич, от друга страна, "иска да бъде виждан от ЕС като основния политически играч в региона и е готов да пожертва много в Косово по отношение на хора, ресурси и дипломатическо влияние с цел да укрепи собствената си власт".

И докато мотивите на двамата лидери лесно могат да бъдат отгатнати, никак не е ясно дали последствията от действията им могат да бъдат овладени. Те подкопават дългогодишните усилия Косово да бъде изградено като мултиетническа държава и връщат към опасната идея, че хората - на Балканите и не само - могат да бъдат сигурни само в рамките на своята собствена етническа група.

Освен това създават опасен прецедент. "Мнозина на Балканите си фантазират за промяна на граници и ако Сърбия и Косово успеят, тези гласове само ще станат по-силни. Има значителни рискове от преливане към Босна и Херцеговина, Македония, а също и към Черна гора", предупреждава Марко Кмезич. Президентът на босненската Република Сръбска Мирослав Додик открито обвързва решението за Косово с отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Ако той поиска анексиране от Сърбия, какво пречи части от Херцеговина да пожелаят присъединяване към Хърватия? Сценарият може да бъде продължен с това как албанците в Македония искат отцепване, още повече ако референдумът за новото име на страната в края на септември се провали и тя остане без перспектива за скорошно влизане в НАТО и ЕС. Не е невъзможно албанците и сърбите в Черна гора да си пожелаят присъединяване респективно към Албания и Сърбия.

Разбира се, изобщо не е задължително подобни хипотетични сценарии да се сбъднат. Но и не могат да бъдат изцяло изключени. "Честно казано, никой не би могъл да знае със сигурност какви последствия може да има. Но те са потенциално много тревожни. Защото може би нищо няма да се случи утре в Босна и Херцеговина или в Македония, но когато веднъж отворите бутилката и пуснете духа от нея, винаги има шанс рано или късно някой да го използва", казва пред "Капитал" Тена Прелец, изследовател от London School of Economics и University of Sussex.

И-онова-което-трябва-да-се-отпуши

Най-учудващ в момента е разнобоят в международните реакции към случващото се. Германският канцлер Ангела Меркел е сред малкото влиятелни гласове, които са твърдо срещу корекции на граници. Еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан обаче не изключва идеята. Съветникът на Тръмп по въпросите на националната сигурност Джон Болтън (който неведнъж се е изказвал против обявяването на независимост от Косово през 2008 г.) също твърди, че не е против. "Очевидно е, че за първи път Западът няма единен глас по отношение на преначертаване на граници на Балканите. Ще бъде интересно да се види кого ще послушат Вучич и Тачи в тази ситуация. Също толкова интересно е, че за момента влиянието на Русия е останало на заден план", посочва Марко Кмезич.

Най-вероятното обяснение е, че ЕС и САЩ виждат възможност един затлачен проблем да бъде разрешен и са готови да му дадат шанс. "Прагматичните калкулации са излезли на преден план. От тази гледна точка е разбираемо, че международната общност си казва: Добре, тези двамата, Вучич и Тачи, може да са националисти, може да са авторитарни, може далеч да не са безупречни по отношение на спазването на човешките права, но може пък да успеят да разрешат този стигнал до задъдена улица въпрос", смята Тена Прелец. Отпушването ще е добре дошло, макар да няма гаранции, че нормализирането на отношенията с Косово ще вкара бързо Сърбия в ЕС. "Постигането на споразумение няма да премахне всички бариери пред членството на Сърбия, тъй като тя ще продължава да не покрива критериите за независимост на правосъдието, свобода на медиите, върховенство на закона, размер на корупцията и синхронизиране на външната и отбранителната политика", посочва пред "Капитал" Ерик Горди, професор от UCL School of Slavonic and East European studies. Що се отнася до Косово, важно е сделката изрично да включва признаване от Сърбия, което да разреши въпроса с международната легитимност на държавата. Но и това няма да подобри изведнъж живота на косоварите, още повече че споразумение с Белград най-вероятно ще означава колапс на и без това нестабилното правителство в Прищина и може да засили етническите политически крила.

Това, което Вучич и Тачи подготвят, има потенциал или да отвори портите към ада, или да се окаже ключът за подреждане на сложен пъзел. А може да бъде и двете едновеременно. Единственото сигурно е, че на Балканите отново става интересно. А това също е нещо, което предизвиква неприятни тръпки.
Какво би могла да включва сделката

Детайлите какво се договарят Александър Вучич и Хашим Тачи остават обвити в мистерия. Предположенията са, че размяната на територии вероятно ще означава присъединяване на населените със сърби общини в Северно Косово към Сърбия, като за компенсация Косово ще получи Прешевската долина, където населението е предимно албанско. "Не е изключена възможността заедно с размяната на територии Сърбия да си върне контрола и върху други населени със сърби общини като Грачаница, както и върху големите сръбски манастири в Косово. Това би означавало Косово да бъде надупчено като швейцарско сирене от несвързани един с друг сръбски кантони", посочва Майкъл Роси.

Но ако Сърбия получи само земи на север от река Ибър (която се спряга за евентуалната разделителна линия), това ще е официален отказ от части от Косово, считани от националистите за важни за сръбската културна, историческа и религиозна идентичност. Вече се очертава конфликт между Вучич и Сръбската православна църква, за която жертването на Косово остава анатема.

Що се отнася до Косово, то "рискува да спечели най-малко от тази сделка", смята Майкъл Роси. Ако поделянето се случи, Косово ще изгуби ценни природни ресурси като минодобивния комплекс Трепка и езерото Газивода, което снабдява няколко косовски общини с питейна вода и има ВЕЦ, произвеждаща 30 мегавата електричество.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Републиканците започват "втора фаза" на данъчната реформа в САЩ Републиканците започват "втора фаза" на данъчната реформа в САЩ

Партията иска още промени, които да бъдат насочени към гражданите, но шансовете да бъдат приети са ниски

23 сеп 2018, 395 прочитания

Турция обяви план за противодействие на валутната криза 1 Турция обяви план за противодействие на валутната криза

Финансовият министър намали драстично прогнозите за растеж в опит да възстанови доверието

20 сеп 2018, 1883 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ерата на Маккейн срещу ерата на Тръмп

Смъртта на американския сенатор очерта разделението в настоящия политически пейзаж на САЩ

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Капитал Градове: Приказка за два града

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.09.2018 Прочетете