С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 31 авг 2018, 11:18, 44659 прочитания

Ерата на Маккейн срещу ерата на Тръмп

Смъртта на американския сенатор очерта разделението в настоящия политически пейзаж на САЩ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Маккейн бе важен и извън американските граници, защото представляваше политиката такава, каквато можеше да бъде.
През призмата на защитаваните ценности и каузи кончината му бележи края на една епоха.

Още по темата

Междинните избори в САЩ вдигат залозите за всички

Предстоящият вот за Конгрес в средата на ноември може да бетонира мандата на Тръмп или да доведе до възраждане на демократите

17 сеп 2018

Гражданската война, която ще реши бъдещето на католическата църква

Покриването на сексуални злоупотреби и отношението към хомосексуализма са част от проблемите на институцията

8 сеп 2018

Тръмп и Юнкер обявиха прекратяване на търговския огън

ЕС и САЩ ще работят за изглаждане на противоречията, довели до опасно покачване на напрежението помежду им

26 юли 2018

Има ли система в хаоса "Тръмп"

Американският президент преобръща представите за света, като атакува ЕС и защитава Русия

19 юли 2018
"Отслабваме, когато се крием зад стени, вместо да ги събаряме, когато се съмняваме в силата на идеалите си, вместо да им се доверим да бъдат двигателят за промяна, какъвто винаги са били." Звучи като изказване на човек, който е пълен антипод на американския президент Доналд Тръмп, и до голяма степен наистина е така. Това последно послание на Джон Маккейн към сънародниците му дава и отговор на въпроса защо новината за смъртта на един щатски сенатор, герой от войната и кандидат за президент, надхвърли границите на САЩ.

В много случаи Маккейн въплъщаваше понятието анти-Тръмп – вярваше в съюза на либералните демокрации при оформянето на световния ред; смяташе, че тази връзка е повече от интереси и временни партньорства; подкрепяше Запада, базиран на ценности; във вътрешен план насърчаваше двупартийното сътрудничество и понякога републиканецът бе по-популярен сред избирателите на демократите, отколкото сред тези на собствената си партия. Той бе представител на интернационалното, ориентираното към свободната търговия и проимигрантското републиканско крило. След смъртта му видни фигури от целия политически спектър изразиха съболезнования, подчертавайки неговия патриотизъм, чувството за дълг и желанието да поставя цели, които са по-важни от идеологическите противопоставяния.

"Маккейн очевидно бе един от най-силно анти-Тръмп настроените републикански лидери, които имахме. С неговата смърт републиканската опозиция на президента изгуби значим ръководител. Той остави празнина, която може да бъде запълнена само от фигура с неговия калибър", каза пред "Капитал" проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University.

Стожер на трансатлантизма

Когато страните от Източна Европа кандидатстваха за членство в НАТО, Маккейн бе сред най-големите им застъпници. Той поддържаше връзките между САЩ и Европа и в известен смисъл смъртта му отбелязва края на трансатлантическата ера, обобщава в анализ за Рolitico Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция по сигурността. Сенаторът предупреждаваше, че идеите, за които се е борил, са застрашени както от надигащите се авторитарни тенденции на Изток, така и в самите западни общества. Той се противопоставяше на отхвърлянето на универсалните ценности и на обръщането към една реалност, в която не се прави разграничение между факт и фикция. Сенаторът смяташе, че западният ред е сериозно заплашен, и призоваваше американците и европейците да не губят вяра в него, а да го защитят.



Най-близката асоциация, която името му предизвиква у българската публика, е от 2014 г., когато тогавашният премиер Пламен Орешарски разпореди спиране на изграждането на газопровода "Южен поток" след среща с пристигналите на посещение у нас трима американски сенатори, сред които и Маккейн. Година по-рано пред Pravda.ru сенаторът описа позицията си спрямо властта в Кремъл по следния начин: "Не съм анти-Русия, а съм про-Русия, и то повече про-Русия, отколкото е режимът, който ви управлява лошо днес."

През последните две години Маккейн бе един от най-големите критици на Тръмп, както и републиканският законодател, който бе най-вероятно да се отклони от идеите на партийното ръководство. Сега сред представителите в Конгреса остават малцина със способността да се противопоставят на президента като него. "Маккейн се изправяше срещу държавния глава и вероятно ще мине дълго време, преди републиканец да направи нещо подобно в бъдеще. От значение е и фактът, че той бе откъснат от собствената си партия. Винаги е бил дълбоко принципен консерватор. Реалността е, че партията му се придвижи много повече вдясно, отколкото той се чувстваше удобно", твърди пред Financial Times Джим Манли, бивш помощник на починалия демократ Тед Кенеди, който имаше тясно сътрудничество с Маккейн в Сената.

"Дори след като Тръмп стана държавен глава, Маккейн заставаше зад партията си по много теми. Но също така е истина, че в решителни моменти отказваше преданост. Днес част от републиканците, изглежда, са изгубили моралния компас, който той притежаваше", посочва Волфганг Ишингер. По време на първичните избори за президент през 2008 г. Маккейн настояваше, че ще ограничи допустимите методи за разпити, за да изключи мъченията. Освен това лобираше за модерна имиграционна реформа. И макар да споделяше мнението, че европейците не харчат достатъчно за собствената си отбрана, не поставяше под съмнение американските ангажименти към съюзниците в НАТО.

Според бившия естонски президент и настоящ почетен член на Hoover Institution Тоомас Хендрик Илвес без твърдата си вяра в принципите сенаторът е нямало да заеме толкова много непопулярни позиции през годините. "Стане ли въпрос за сериозни теми като човешките права и свободи, Маккейн бе най-пламенният американец на правителствена служба, когото съм срещал. Беше наясно какво правят авторитарните режими и на кого", пише той в свой текст за Рolitico.

Оставена празнина

Критики към Маккейн също не липсват. Европа не винаги се е съгласявала с възгледите му, особено с тези, че военната сила е мотор за промяна в света, а по-скоро е наблягала на последиците от употребата й. Сенаторът пък обвиняваше ЕС, че бяга от трудни решения, но твърдо вярваше, че САЩ и Европа са от един отбор.

Сега в Сената остава празнина, която трудно ще се запълни, защото Маккейн изпълняваше три ключови роли – на международен политически деец, на двупартиен комуникатор и на реформатор, обобщава Washington Post. Първо, неговите познания за външната политика и чуждестранните му връзки с лидери, активисти и военни съперничеха на тези на президентите, заемали поста по време на политическата му кариера. Той бе сред малкото сенатори, които се интересуваха повече от външна, отколкото от вътрешна политика. Второ, Маккейн с готовност правеше съюзи с демократи, споделящи възгледите му по дадена тема. Той бе отдаден на своите позиции, но отказваше партията му да дефинира какви да бъдат те. Трето, що се отнася до реформите, сенаторът можеше да се опише като постоянен дразнител на бюрократичната машина.

Същевременно смъртта на Маккейн идва в момент, в който популизмът от двете страни на Атлантическия океан е във възход. Но той вярваше, че кризата на Запада ще доведе до пречистването и възраждането му. На миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността сенаторът призова Европа да не обръща гръб на САЩ: "Това са опасни времена, но не трябва да отписвате Америка. Не трябва да се отписваме взаимно."

Това е послание, което е добре да се помни и от двете страни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Републиканците започват "втора фаза" на данъчната реформа в САЩ 2 Републиканците започват "втора фаза" на данъчната реформа в САЩ

Партията иска още промени, които да бъдат насочени към гражданите, но шансовете да бъдат приети са ниски

23 сеп 2018, 878 прочитания

Турция обяви план за противодействие на валутната криза 1 Турция обяви план за противодействие на валутната криза

Финансовият министър намали драстично прогнозите за растеж в опит да възстанови доверието

20 сеп 2018, 1944 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Първият виртуален учител; NASA работи по "космически" GPS; Софтуер разпознава фалшиви паспорти

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Капитал Градове: Приказка за два града

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.09.2018 Прочетете