Стокхолм, имаме проблем

Бежанската тема е в центъра на вниманието, а антиимигрантското послание на "Шведски демократи" намери отклик сред гласоподавателите.

Притесненията са, че партията ще подкопае дългогодишните демократични и либерални традиции на страната.

"Този човек не е съпоставим с вашата история и вашите ценности." С това описание на лидера на "Шведски демократи" Джими Окесон френският президент Еманюел Макрон индиректно се включи в поляризиращия дебат преди шведските парламентарни избори на 9 септември, които се очаква да бъдат едни от най-важните в съвременната история на страната. Те имат потенциала да пренапишат политическите правила с възхода на "Шведски демократи" – партия, която има корени в неонацисткото движение.

Въпреки че е изолирана от традиционните формации, антиимигрантското й послание намери отклик сред гласоподавателите, особено когато в центъра на вниманието са теми като имиграцията и интеграцията, както и законността и сигурността след серия стрелби и палежи на автомобили в населяваните предимно от мигранти предградия на големи шведски градове. Настоящото правителство затегна правилата за получаване на убежище, но "Шведски демократи" не престават да твърдят, че шведската социална система е под риск. Представянето на антиимигрантската партия на изборите ще бъде следено с тревога в европейските столици на фона на предстоящия вот за Европейски парламент през май, който се очертава като битка между нелибералните политики на фигури като унгарския премиер Виктор Орбан и италианския вицепремиер Матео Салвини, от една страна, и традиционните либерални партии, от друга.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сложни сметки

Съставянето на правителство в Швеция след изборите ще бъде изключително трудно. Според социологическите проучвания социалдемократите с по-малкия си коалиционен партньор "Зелените" и с "Лявата партия" имат преднина от около 4% пред дясноцентристкия опозиционен блок. "Най-вероятно е да имаме еднопартийно социалдемократическо управление", прогнозира пред Reuters Ник Аилот, политолог от Sodertorn University. Но прогнозите продължават да са несигурни и каквото и правителство да се сформира, то ще се нуждае от поддръжката или на "Шведски демократи", или на опозицията, ако иска успешно да прокарва законодателство.

Планът на премиера Стефан Льовен е да се задържи на власт, като убеди членовете на дясноцентристкия "Съюз" - партията на центъра и либералите, да застанат зад неговото лявоцентристко управление, вместо да се споразумеят с "Шведски демократи". Въпросът е дали за двете формации вариантът за правителство на социалдемократите ще бъде по-предпочитан, отколкото кабинет на "Съюз", който е по-слаб от лявоцентристите и разчита на поддръжката на антиимигрантската партия. "Умерената партия", която е най-голямата в дясноцентристкия блок, вече прави свои сметки, като заяви, че ще опита да свали Льовен в задължителния вот за премиерския пост след изборите. Но амбициите на лидера й Улф Кристершон да бъде премиер също ще зависят от подкрепата на "Шведски демократи".



В момента всички традиционни партии казват, че няма да си сътрудничат с антиимигрантската партия, която според проучванията ще вземе около 16-18% от вота и се оказва, че ще държи баланса на силите след изборите. Нейното ръководство пък контрира, че ще блокира всяко правителство, което не й предостави влияние над имигрантската политика.

Темата се нареди сред водещите в политическия дневен ред. Според шведската агенция по миграцията тази година страната ще приеме около 23 000 търсещи убежище, което е далеч от рекордните 163 000 през 2015 г., когато бежанската криза в ЕС бе в разгара си. "Швеция стана обект на най-мащабната имиграция на глава от населението в Европа през последните няколко десетилетия, което прави свързаните с това теми особено разделящи обществото. Въпреки че голям дял от населението и от депутатите сега смятат, че затягането на бежанската политика от 2015 г. трябва да остане за постоянно, много трудни въпроси остават, особено напрежението, свързано с ефектите върху училищата, здравеопазването, социалната система и жилищата", твърди ръководителят на икономическите прогнози във финансовата група SEB Хакан Фрайзен, цитиран от CNBC.

Поляризираща тема

Позицията на "Шведски демократи" вече се отрази и на други формации, като Кристершон наскоро заяви, че е необходима "стриктна имиграционна политика, вероятно по-стриктна от сегашната". Освен това той обещава по-категорични мерки срещу престъпността, която много шведи свързват именно с новодошлите в страната. При него "Умерената партия" изостави възгледите за "отворени граници" на бившия си лидер. Но тази по-твърда стратегия рискува неочаквани последици - ако бъде сметнато, че Кристершон прави прекалени отстъпки пред "Шведски демократи", може да бъде изоставен от своите центристки и либерални партньори.

Въпреки че "Шведски демократи" сериозно се потрудиха да смекчат имиджа си, мнозина не са убедени в промяната и се притесняват, че партията ще подкопае дългогодишните демократични и либерални традиции на страната. Други обаче се тревожат, че принципите за равнопоставеност в Швеция, включително на базата на пола, са под заплаха заради големия брой новодошли. Дейвид Кроуч, британски журналист и автор на The Hidden Story of the Swedish Model, казва, че уникалният шведски модел на високо заплащане и щедри социални помощи, както и фокусът върху напредничави политики открай време дават на страната репутация на "място, което прави нещата по различен и правилен начин". Това обаче се е променило драстично през последните години. "Особено с Тръмп на власт се появи един много по-тъмен наратив за Швеция на ръба на някаква социална катастрофа, с говорене за насилие, стрелба, изнасилвания и т.н.", обобщава Кроуч пред Associated Press. Но допълва, че този начин на възприемане "не е представителен за държавата като цяло". По думите му шведската икономика процъфтява и създава работни места, което означава, че има възможност за включването на новодошлите в пазара на труда. Според британския журналист голяма част от новините, представящи страната на крачка от апокалипсиса, са продукт на медии с расистка политика.

"Какъвто и да е изходът от изборите, не очакваме да се стигне до политически хаос или пълен блокаж. Въпреки че това е непозната територия за Швеция, в която традиционно коалиционните преговори минават гладко, смятаме, че партиите ще постигнат споразумение. Страната се радва на дългогодишна базирана на консенсуса политика и ще знае как да се справи с едно все по-силно крайнодясно движение, както направиха съседите й", заявява пред CNBC Ана Андраде, анализатор от Economist Intelligence Unit.

В анализ за London School of Economics проф. Андерс Хелстрьом от Malmo University посочва, че успехът на "Шведски демократи" се дължи на това, че представят една носталгична визия за Швеция, която е била много по-добре преди. И се наблюдава липса на алтернативен подход от страна на другите партии, който да плени въображението на гласоподавателите. В тези условия антиимигрантската партия изглежда като допустима опция, но последиците мога да надскочат границите на страната.

Опасност от намеса Наскоро Шведската агенция за изследвания и защита алармира, че е с 40% по-вероятно автоматични профили в Twitter, или ботове, да подкрепят "Шведски демократи" в сравнение с истинските акаунти. Шведски правителствени представители пък предупредиха за евентуална руска намеса в изборите, посочвайки, че Москва иска да създаде разделение, наблягайки на теми като имиграцията и престъпността.