Възможността за търговците на пазар, който се е свил в резултат на излишък от кредити, събрани по време на финансовата катастрофа и кризата в еврозоната, беше забелязана само от шепа специалисти, които останаха в сектора по време на продължителното му сриване, като им даде възможност да извлекат големи печалби.

"Ситуацията беше добре разбрана от една малка група хора, които не се отказаха от този пазар през последните 10 години", коментира Пър Лекандер, специалист по въглеродни емисии, който управлява два енергийни фонда в Lansdowne Partners.

Мерките

Основната промяна, която предизвика повишението в цената, беше законодателството на ЕС за въвеждане на т.нар. механизъм за запазване на пазарната стабилност (MSR), който насърчава постепенното преминаване към по-чисти горива.

На европейско ниво основната стратегия за въздействие на климатичните промени беше Европейската схема за търговия с емисии. В момента се намира в третия си период (2013 - 2020), като до 2013 г. тя работеше на следния принцип: на държавите се даваха определени количества квоти (на България се полагат 2.71% от общото количество за ЕС), които впоследствие на местно ниво се разпределяха между отделните предприятия от енергетиката и индустрията. Тези национални планове за разпределение на квоти после се одобряваха от Европейската комисия, като ако дадено предприятие изпусне в атмосферата повече от полагаемото му се, трябва да купува въглеродни квоти на свободния пазар.

От 2013 до 2020 г. вече сме в т.нар. европейския пакет "Климат - енергетика". Той предвижда намаляване на емисиите с 20% спрямо нивата от 1990 г., повишаване на енергийната ефективност с 20%, достигане на 20% на възобновяемата енергия в брутното енергийно потребление и нарастване на употребата на биогорива с 10%.

През изминалото десетилетие цените на въглеродните емисии бяха твърде ниски, за да се насърчи преминаването към биогорива, така че MSR е предназначен да премахне и в крайна сметка да отмени голям брой квоти от следващата година. Търговците прогнозират, че пазарът на квоти на въглеродни емисии ще бъде в годишен дефицит от 2019 г., което вероятно ще постави началото на по-нататъшно състезание за кредити през следващите месеци.

"Европейският съюз всъщност е единственият доставчик на въглеродни кредити на пазара и влиянието му върху този пазар е по-голямо дори от това, което ОПЕК има върху петролния", заяви Марк Луис, анализатор в консултантската компания Carbon Tracker.

Компаниите, които отделят емисии над определените им въглеродни квоти, трябва да купуват допълнително, а тези, които използват по-малко - могат да ги продават.

"Промените в системата на ЕС за търговия с въглеродни емисии променят съществено стойността на кредитите и ще започнат да оказват съществено въздействие върху енергийната система на Европа", каза още Лекандер.

Печалбите

Един от най-големите победители е специализираният енергиен хедж фонд Northlander Advisors, чийто основател Улф Ек има двадесетгодишен опит на пазара на електроенергия. Той каза, че когато ЕС е обявил промените в законодателството за пазара на въглеродни квоти миналата година, той е видял една от най-големите възможности в кариерата си. Фондът Northlander, който управлява повече от 500 млн. долара, е реализирал най-добрата година в историята си с ръст от 35.8% вследствие на повишението.

Банките, включително Morgan Stanley, Goldman Sachs и JPMorgan, поемат вълната от подновения интерес към въглеродните квоти в Европа, като разширяват офисите си, за да отговорят на скока на пазара.

Прогнозите

Анализаторите заявиха, че очакват цените на въглеродните квоти да се повишат до 30 евро за тон, за да се ускори преминаването от въглища и други замърсяващи горива като петрол.

Това би могло да представлява трудност за комуналните компании, авиокомпаниите и производителите, но тъй като намаляването на емисиите е дългосрочна цел на ЕС, търговците заявиха, че не очакват политическа реакция, освен ако цената не достигне 50 евро за тон.