Шведските избори дадоха нов тласък на антиевропейската кампания

"Това е популистко, предизвиква статуквото и ще остане значителна политическа сила." Така Иън Лесър от German Marshall Fund описва ситуацията в Швеция след изборите. Вотът в страна за пореден път показа, че разделителните линии в ЕС вече са начертани. Антиимигрантските "Шведски демократи" може и да не постигнаха прогнозите за триумф на някои социологически изследвания, но все пак отбелязаха голям напредък в резултата – при това в държава, смятана доскоро за бастион на либерализма. Успехът на такива формации в ЕС остави традиционните партии в Стокхолм разтревожени, точно както се случва и на други места из континента, пише Bloomberg.

Там, където изборите преди изправяха дясноцентристи срещу лявоцентристи, сега противопоставят поддръжниците на реда срещу неговите рушители. Възходът на последните заплашва някои от фундаменталните постижения на европейския проект. Следващият сблъсък може да се случи идващия май, когато се провеждат изборите за Европейски парламент. Балансът на силите в ЕС е поставен на карта и вотът може да промени политическия пейзаж по-драматично от всеки друг след студената война.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Нелиберален" фронт

"Шведски демократи" водят корените си от неонацисткото движение. Посланието им е подобно на това на силите срещу статуквото и на други места в ЕС и съставлява микс от антиимигрантска риторика, тиради срещу елитите и припомняне на "по-доброто минало".

Сценарият е добре познат. От пика на бежанската криза в Европа през 2015 г. насам националистите осъзнаха политическия капитал, който може да спечелят от заиграването със страха на избирателите от "чуждите нашественици". В Италия вицепремиерът Матео Салвини подхранва дневния ред на популистката коалиция, като смесва атаки срещу имиграцията с критики срещу икономическите политики на ЕС. Той изковава основите на съюз с унгарския премиер Виктор Орбан – друг лидер, който отдавна пренебрегва европейските демократични норми. Двамата се позиционират като водачи на широк "нелиберален" фронт, насочен срещу елитите в ЕС. Те срещат съюзници в полското правителство, както и в опозиционни групи като "Алтернатива за Германия" и формацията на френския крайнодесен политик Марин льо Пен, а също така и в Холандия, Дания и Финландия.



Защитата на европейския проект е водена от френския президент Еманюел Макрон, който многократно е влизал в сблъсък със Салвини, откакто италианската коалиция дойде на власт. "Ако искат да ме възприемат като техен основен опонент, те са прави", коментира Макрон.

Алтернативни визии

"Швеция е още една предупредителна история. Тя е нещо, което Салвини или Орбан могат да използват, за да кажат: Вижте, традиционните партии просто не слушат", твърди Павел Зерка от European Council on Foreign Relations.

Не всички обаче са толкова песимистични. "Шведските избори не са политическо земетресение въпреки напредъка на крайнодесните", пише в анализ за в. Guardian Кас Муде, професор от University of Georgia. Според него ключовият извод от резултатите е, че както и в други страни в Западна Европа партийната система е фрагментирана и с политиката на сформиране на блокове е свършено. "Шведските либерални демократични партии ще трябва да намерят алтернативи за своите остарели политики за блокове, ще трябва да изградят нови коалиции и да създадат по-гъвкави временни съюзи. Те трябва най-накрая да развият работещи визии по важните въпроси днес, които включват имиграцията и интеграцията, за да могат да спечелят отново политическия дневен ред и да покажат на шведите, че има идеологическа политика, която е различна от тази на "Шведски демократи", обобщава Муде.