Трагедията край Генуа може да се окаже ключов момент за италианската политика

През юли 2013 г. по магистрален виадукт близо до Неапол автобус с 50 пътници се удря в предпазна мантинела, пада от 30 метра височина и загиват 40 души.

Подобно на моста "Моранди" в Генуа, който миналия месец рухна и доведе до смъртта на 43-ма души, виадуктът в Неапол е управляван от Autostrade per l'Italia, най-големият магистрален оператор в страната. Прокурори, които твърдят, че болтовете, закрепени към предпазната мантинела, били корозирали, повдигнаха обвинения срещу персонала на Autostrade през 2015 г., включително и срещу главния изпълнителен директор Джовани Кастелучи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Присъда се очаква през декември, въпреки че обжалванията мога да проточат делото с години. Компанията отхвърля обвиненията. "В последните пет години призовавахме за инвестиции в поддръжка, но вместо това отново има загинали", казва Мария Лофредо, която е загубила майка си при инцидента в Неапол. "Сякаш майка ми е умряла напразно."

Липса на поддръжка

След катастрофата в Генуа компанията е изправена пред много от същите критики. Още преди официалното разследване да е приключило, някои политици смятат, че колапсът на моста е заради липсата на поддръжка. Инцидентът може да доведе до ренационализация на части от италианските магистрали, пише Financial Times в текст, разследващ приватизацията в Италия.



Приватизирана през 1999 г., Autostrade управлява 51% от италианската пътна мрежа и е контролирана от една от най-големите частни холдингови компании - Edizione, собственост на семейство Бенетон. То притежава 30.25% от акциите на Atlantia, компанията - собственик на Autostrade.

Луиджи ди Майо, заместник министър-председател и лидер на партия "Пет звезди", заяви, че национализирането на магистралите на Autostrade е "единственото решение". Правителството е започнало съдебно производство за отнемане на лиценза на Autostrade.

Приватизацията през 90-те

Освен че атакува големия бизнес, "Пет звезди" също използва колапса на моста, за да обвини традиционния политически елит за насърчаването на приватизацията през 90-те години.

Това превръща инцидента в Генуа в ключов момент за Италия, който ще бъде внимателно наблюдаван в цяла Европа и е първият важен тест за способността на популисткото правителство да превърне огнената си реторика в сложна политика. Събитието разкрива и новата конфронтация между идеите на свободния пазар, които доминираха през 90-те години, и антиелитските настроения, които набират сили с възхода на популистките партии.

"Те намериха златна нишка от изкупителни жертви: бизнеса, старата политическа класа и богато семейство с прогресивна политика. Всичко съвпадна", казва Джовани Орсина, професор по политическа история в университета LUISS в Рим.

Концесията

"Концесиите бяха огромен подарък", казва Джорджо Рагаци, автор на "Лордовете на магистралата" и пенсиониран професор по икономика от Университета в Бергамо. "Шофьорите не осъзнават, че просто плащат и преминават, докато концесионерите правят огромни печалби, които не реинвестират в сектора."

Групата, ръководена от Бенетон, е била единствената квалифицирана оферта за Autostrade. "Възлагането на държавна агенция за управление на пътища на група, чийто главен акционер е известен с цветни тениски, не е било толкова изненадващо решение, каквото може да звучи сега", смята Андреа Коли, професор по бизнес история в Bocconi University. "Тогава бе по-добре да има предприемачи с доказан успех, отколкото спекуланти", казва Коли, който е написал история на Edizione. "Те представляваха новото лице на Италия: индустриална, предприемаческа и способна да накара нещата да работят."

Семейство Бенетон

Четиримата братя Бенетон започват да продават цветни облекла в Тревизо през 1965 г., но тъй като текстилният пазар става по-конкурентен, те разнообразяват в други сектори. След неуспешни проекти в бизнеси с финансови услуги, спортни дрехи и ски, семейството се захваща с инфраструктура.

През 1990 г. те закупуват магистралната кетъринг компания Autogrill - действие, което научава групата нa стойността на дългосрочните концесии, казва Коли. Текстилните изделия сега са само 5% от инвестиционния портфейл на Edizione в размер на 12.5 млрд. евро, като половината от него е в транспортната инфраструктура. През март групата се съгласи да купи испанската Abertis в сделка, която ще я направи най-големия оператор на тол-такси в света.

Пътната приватизация в Италия

Според анализатори правителството преувеличава проблемите. Все пак пътната приватизация в Италия може да претендира за известен успех. Магистралите са по-безопасни, като годишната смъртност спада от 420 души през 1999 г. на 119 през 2017 г. За разлика от тях италианските държавни пътища са в много по-лошо състояние, като инвестициите на километър са по-малко според Рагаци. Данните на ОИСР показват, че дългосрочните инвестиции на Италия в транспортната инфраструктура са сравними с останалите западни страни.

"Пет звезди" обаче критикуваха Autostrade доста преди катастрофата в Генуа. И още миналата година има подадена жалба до националния орган за борба с корупцията с аргумента, че е "в обществен интерес" да се прекрати договорът с Autostrade.

Мишел дел Орко, заместник-министър на транспорта, твърди, че правителството не предлага пълна национализация, а постепенно придобиване на части от мрежата, в които Autostrade е "очевидно неадекватна", включително Генуа. "Като се има предвид смъртността, държавата едва ли може да се справи по-лошо", казва той. Акциите на Atlantia са паднали с 28% след инцидента.

Ключов момент

Но има ясни икономически и политически препятствия пред национализацията. Цената ще допринесе за вече високото ниво на публичния дълг, а другата основна партия в правителството, "Лигата", е пробизнес и се противопоставя на национализацията.

"Може да е трудно правителството да премине от пропаганда към решителни действия. Autostrade ще бъде първата проверка", казва г-н Орсина. "Договорът е много ясен и правителството ще трябва да плати наказанието", добавя Виторио Карели, анализатор в Santander.

Драмата с моста в Генуа задълбочи разделението в рамките на новото коалиционно правителство на Италия. Изправени пред първата си сериозна извънредна ситуация, двамата лидери - Ди Майо и Матео Салвини ("Лига") успяха да се обединят само в хвърлянето на голяма част от вината за провала на Autostrade per l'Italia. Въпросът е какви действия ще бъдат предприети и как ще преглътнат политическите си различия.