С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 сеп 2018, 13:14, 108567 прочитания

Икономика с висока температура

Румънският растеж започва да се забавя, а прогнозите стават все по-мрачни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Румъния отчете най-високия темп на растеж на БВП сред страните в ЕС през 2017 г.

- Сега обаче той се забавя, а същевременно инфлацията рязко се ускорява.
.
- На фона на изтънели фискални буфери и планове за още по-големи правителствени разходи прогнозите за икономическия растеж стават по-мрачни.
Икономиката все още не прегрява, но възможността да се предприемат мерки срещу подобен сценарий постепенно намалява.

Борбата с корупцията, високият икономически растеж и постоянното вдигане на заплатите - това са най-честите асоциации с Румъния в България. Действително през 2017 г. румънската икономика отбеляза най-високия ръст в ЕС – 6.9%. В унисон с останалата част от Европа обаче 2018 г. започна с разочароващи числа, които продължиха и през второто тримесечие. Междувременно от март насам Румъния води и по още един, не толкова положителен показател – тя сега е страната с най-високата инфлация в ЕС, като през юли темпът на поскъпване стигна 4.3% на годишна база при 2.2% средно в ЕС.

В комбинация с растящите дефицити – бюджетен и търговски, това започва да светва сигнални лампички за румънската икономика. На фона на въпросителните за устойчивостта на растежа призивите от ЕС и МВФ към правителството да затегне коланите стават все по-силни, а прогнозите за тази и следващата година - все по-песимистични. Икономиката все още не прегрява, но възможността да се предприемат мерки срещу подобен сценарий постепенно намалява.


Рецепта за растеж

Вдигането на заплатите беше ключово предизборно обещание на Социалдемократическата партия, която се върна на власт в края на 2016 г. И то се случва въпреки предупрежденията от ЕС и МВФ, че Румъния трудно може да си позволи резки повишения.

Резултатът – минималната работна заплата нараства с над 16% през 2016 и 2017 г. и с още 37.9% от януари 2018 г. Успоредно с това средните възнаграждения в публичния сектор се вдигат ежегодно, като увеличението е с над 70% между 2015 и 2017. Същевременно косвените данъци са понижени – ДДС ставката пада с 5 пр.п. до 20% между 2016 и 2017 г., а още едно намаление от 1 пр. п. е планирано за началото на 2019 г. Според анализатори зад мотивацията за тези решения не стои друго освен популизъм.



Въпреки критиките тези стимули изтласкват румънската икономика нагоре. По-високите заплати вдигат покупателната способност и през 2017 г. растежът на БВП достига 6.9% (при първоначални прогнози на ЕК за 4.4%) - най-високият в ЕС, като частното потребление има принос от 6.4 пр.п. Предлагането в страната обаче започва да изостава и хората се насочват към вносни продукти. "Растежът не е устойчив, инвестициите се забавят, а търговският дефицит нараства", обобщава ситуацията пред "Капитал" главният икономист на UniCredit за региона на ЦИЕ Дан Букша.

Бюджет под пара

Всичко това има висока цена за бюджета и буди опасения, че Румъния върви по стъпките на Гърция. "Почти всички фискални правила бяха нарушени през 2017 г.", пише в годишния доклад на румънския Фискален съвет. Миналата година разходите за персонала в бюджетния сектор надвишават първоначално планираните с над 2.1 млрд. евро. За да компенсира по-високите разходи, правителството използва метод, познат и в България – свива инвестициите и проектите по програми на ЕС с общо 2.4 млрд. евро. "Публичните инвестиции през 2017 г. бяха на рекордно ниски нива и на дъното в ЕС спрямо БВП", отбелязва Букша.

Въпреки това минусът в бюджета е твърде голям. За да остане в рамките на допустимия в ЕС лимит - 3% от БВП, през 2017 г. правителството извлича допълнителни дивиденти от държавните дружества, прекъсвайки плановете им за инвестиции. Така по европейските сметки бюджетният дефицит намалява, но структурното бюджетно салдо (когато икономиката се движи по потенциала си) се влошава – минусът от 2.1% от БВП се увеличава до -3.3% по оценки на централната банка. А това е показателят, който Европа гледа при процедурата си за прекомерни бюджетни дефицити. "Тази година правителството вероятно ще успее да се вмести в границата от 3% дефицит, но догодина мисля, че ще е невъзможно", казва Букша. Според оценките на UniCredit дефицитът през 2019 г. ще се вдигне до 3.4%.

За да финансира бюджетната дупка, държавата емитира облигации, тоест трупа дълг. Засега румънската публична задлъжнялост е една от най-ниските в Европа, но прогнозите са песимистични. Според ЕК дългът ще нарасне от 37.9% от БВП до 40.4% през 2019 и ще надвиши 60% през 2027 г. Междувременно доходността на 10-годишните румънски ДЦК се увеличава, което прави дълга все по-скъп за емитента, тоест държавата (виж графиката).

Бързи кръпки

За да облекчи нарастващия натиск върху бюджета, кабинетът предприема нова реформа – прехвърля почти изцяло социалното осигуряване от работодателите към работещите. От 22.75% за бизнеса и 16.5% за служители приносът за осигуровки се измества до съответно 2.25% и 35% от брутните възнаграждения. За да балансират ефекта, управляващите понижават данъка върху доходите и увеличават минималната заплата.

На хартия брутните възнаграждения трябва да нараснат, а нето заплатите да останат непроменени. На практика обаче някои служители виждат понижение, други увеличение, в резултат на което потребителското доверие рязко пада в началото на годината, което потиска потреблението и оттам – растежа. В комбинация с ниските разходи за инвестиции, през първите две тримесечия на годината увеличението на БВП в Румъния се забавя до около 4%.
Междувременно инфлацията се ускорява, като през юни достигна 4.7% годишен темп по данни на Евростат.

Именно ускорението й през последната година, водено от растящите цени на петрола и прекомерното търсене на стоки и услуги, беше черешката на тортата, която предизвика през юни предупреждения от страна на МВФ. "На фона на признаци за прегряване има риск текущата политика да увеличи макроикономическата волатилност, да понижи капацитета на икономиката да удържа на негативни шокове", пишат от институцията.

"В началото на 2018 г. имаше подобни признаци, но централната банка затегна паричната политика", припомня пред "Капитал" главният икономист на ING Bank в Румъния Чиприан Даскалу. При инфлационен таргет от 2.5% централната банка на Румъния побърза да повиши междубанковите лихвени проценти за пръв път от 2008 г. – на три стъпки от по 0.25 пр.п., сега на ниво 2.5%. Това забави ускорението и инфлацията падна до 4.3% през юли.
МВФ отбелязва, че не може да се очаква от централната банка изцяло да коригира дисбалансите, нужно е и затягане на държавните финанси. "Правителството има опции – може да увеличи събираемостта на данъци, която е една от най-ниските в ЕС, а може и да повиши ставките в зависимост от това доколко държат на ограничаването на дефицита в рамките на 3% от БВП", счита Даскалу.

Според Букша обаче политическият цикъл не вещае бюджетна диета. "Догодина в Румъния предстоят президентски избори, така че надали ще има затягане на фискалната политика", отбелязва той.

Авантюра с тъжен край

Всичко това се случва в период на бумтящ глобален икономически растеж, в добрата част от икономическия цикъл след рецесията отпреди десетилетие. Лошата новина е, че пикът, изглежда, отминава. Румъния се движи в унисон с останалите европейски държави, които отчитат по-слаб растеж през първите месеци на 2018 г. Неколкократно МВФ и ЕК предупреждават, че сега е моментът да се трупат фискални буфери, които да се използват в по-трудни времена.

Никъде в Европа този съвет не се пренебрегва толкова видимо, колкото в Румъния. "Пространството за бъдещи фискални политики, които да подкрепят растежа, се свива", посочва Даскалу. "В случай на обрат на икономическия цикъл фискалната политика няма да може да стимулира икономиката поради липсата на фискално пространство", предупреждава и Фискалният съвет на Румъния.

Политиката на централната банка засега потушава потенциални пожари. Но дори и да не настъпи скоро следващата криза, растежът в Румъния надали ще бъде това, което беше миналата година. Високите бюджетни разходи за заплати принуждават правителството да понижи инвестиционните, а ефектът от фискалните стимули, които досега движеха потреблението, отслабва. Същевременно инфлацията изяжда част от покупателната способност. Ако централната банка продължи да повишава лихвите, за да ограничи инфлацията, това ще забави кредитирането и съответно инвестициите.

Има вариант, в който кабинетът продължава с плановете си за още увеличения на заплатите въпреки предупрежденията и последствията. Но ще става все по-скъпо и трудно да удържа дефицита и публичния дълг. "Структурният дефицит днес е кешов дефицит утре, който ще трябва да се финансира при условия, които може да се окажат неблагоприятни за развиващи се икономики", предупреждава Националната банка на Румъния в свой доклад от август. Засега обаче няма кой да я чуе.
Прогнозите сочат забавяне

Според лятната прогноза на ЕК за Румъния растежът на БВП ще се забави до 4.1% и 3.8% съответно през тази и следващата година. Експертите от Capital Economics са още по-песимистични с очаквания за 3.5% през 2018 г. и забавяне до 2-2.5% до 2020 г. От МВФ са най-оптимистични с 5.1% тази година, но и те залагат на 3% в средносрочен план.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 564 прочитания

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 2 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1573 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Финансовият 11 септември

Фалитът на Lehman Brothers отвори нова глава в икономиката и политиката. Тя все още се пише

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10