Пепелянки срещу грифони

Само след около седмица ще е относително ясно кой ще преоборудва българските Военновъздушни сили (ВВС) с модерни и съвместими с натовските стандарти изтребители. И всъщност дали това изобщо ще се случи в близко бъдеще.

До 1 октомври всички потенциални изпълнители на мегапоръчката на стойност до 1.8 млрд. лв. трябва да депозират своите обвързващи оферти в българското Министерство на отбраната за доставка на не по-малко от 8 бойни самолета. Но по всичко личи, на финалната права ще има доста любопитно разместване на позициите.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

След като отмени решението на служебното правителство на президента Румен Радев, с което бе избрана офертата на шведската корпорация Saab за нейните изтребители Gripen C/D, настоящото политическо мнозинство върна процедурата в почти изходна точка, изисквайки нови оферти. С това коалицията на ГЕРБ и обединените патриоти поне формално разшири кръга на потенциалните участници в надпреварата от четири на седем държави. Искания за информация (RfI) бяха изпратени не само на досегашните фаворити от САЩ, Португалия, Швеция и Италия, но също така и на компании от Франция, Германия и Израел.

Конкуренция, но на теория

Въпреки това още при рестартирането на процедурата беше ясно, че голяма част от поканите са само проформа. И също така се виждаше, че управляващите почти неприкрито симпатизират на офертата за F-16 заради потенциалните геополитически плюсове от топлите военно-икономически отношения със САЩ.



Очакванията в момента са, че другата седмица Франция и Германия изобщо няма да подадат оферти за Dassault Rafale и Eurofighter Tranche 3, които са много над финансовите ни възможности. Същото важи и за американските F/A–18E/F Super Hornet на Boeing. Италия пък вероятно ще се включи само "на олимпийски принцип" с Eurofighter Tranche 1 "втора ръка", чиято оперативна поддръжка също е изключително скъпа.

Така в крайна сметка битката за превъоръжаването на ВВС отново се сведе до познатите два варианта – F-16 или Gripen. Този път обаче в надпреварата участва нов силен конкурент– израелската IAI с нейните F-16 Block 30, модернизирани до стандарта Barak 2020. Последният е най-общо казано еквивалент на F-16 MLU, каквито са изтребителите "втора ръка", предлагани съвестно от САЩ и Португалия. Според твърденията на военния министър Каракачанов въпросните машини са обещани с летателен ресурс за около 30 години. По този начин офертата на Израел бързо се превърна в потенциален фаворит, особено след като IAI спечели подобен търг в Хърватия. Там компанията сключи договор за доставка на 12 бойни самолета за доста приемливата сума от 420 млн. евро, което е около половината от бюджета за новите самолети на българските ВВС.

America First

След първоначалната еуфория около конкурентната оферта на IAI обаче конюнктурата като че ли преживява нов обрат. По време на официалното си посещение в Израел в началото на септември премиерът Борисов изненадващо не обели и дума по темата с изтребителите. За сметка на това няколко дни по-рано от администрацията на президента Радев излязоха с остро изказване по повод посещение на военния зам.-министър Атанас Запрянов в САЩ, което според държавния глава едва ли не щяло да предреши изхода от конкурса за боен самолет.

Запрянов, разбира се, отрече да е поемал подобни ангажименти във Вашингтон. Около две седмици по-късно обаче американската мегакорпорация Lockheed Martin, която произвежда изтребителите F-16, за първи път от години официално обяви, че директно ще се включи в наддаването, и то с най-новите си машини от този тип, известни като Block 70/72 или Viper ("Пепелянка"). Горе-долу по същото време два независими източника коментираха за "Капитал", че Израел най-вероятно ще се оттегли от процедурата. Твърде вероятно е същото да се случи и с португалската оферта, особено в контекста на това, че бъдещите F-16V ще се сглобяват в Грийвил, Южна Каролина, което е в съзвучие със стратегията на щатския президент Тръмп да изтегли американската индустрия обратно в САЩ.

Така Lockheed Martin става втората компания след Saab, която официално заявява намерение да продаде на българските ВВС новопроизведени бойни самолети. До момента основните критики срещу офертите за F-16 беше, че са "втора ръка", няма да имат дълъг жизнен цикъл и след 10-15 години страната ни пак ще трябва да дава стотици милиони за изтребители.

Вероятно точно затова официалните представители на Lockheed, които за първи път анонсираха офертата за F-16V в София този вторник, неколкократно подчертаха факта, че Block 70/72 ще осигурява поне 12 000 летателни часа за разлика от предшествениците си, които имат по 8000. Това означава, че машината би имала с 50% по-дълъг жизнен цикъл, отколкото предишните модификации. Последното е особено важно в контекста на българското наддаване, тъй като според източници от военното министерство жизненият цикъл е компонентът с най-голяма тежест във формулата за оценяване на офертите.

"Пето поколение" изтребители за бедни

Джеймс Робинсън, старши мениджър по международното бизнес развитие на Locheed Martin Aeronautica, обяви също така във вторник, че американската армия планира да удължи използването на F-16 поне до 2045 г., така че поддържането на този тип изтребители е гарантирано за десетилетия напред и може да се постига икономия от мащаба. Той също така твърди, че Block 70/72, макар да е машина от четвърто поколение, използва много от възможностите на изтребителите пета генерация като F-22 и F-35. Пример за това според Робинсън е новият радар APG-83, който има 95% сходство с аналога си при F-35 и може да проследява до 20 както въздушни, така и наземни цели.

По време на презентацията обаче по-голямата част от важните въпроси около офертата на Lockheed останаха без конкретен отговор. Нито Робинсън, нито неговия началник Ранди Хауърд, който е директор бизнес развитие в Locheed Martin за F-16 и F-22, не казаха например каква е приблизителната цена на летателен час при новия F-16V. Те не уточниха за колко самолета ще се преговаря, дали първите доставки ще могат да се вместят в зададения 24-месечен срок след сключване на договора, дали ще има разсрочено плащане и какви форми на индустриално сътрудничество може да бъдат обвързани с евентуалната милиардна сделка. Мениджърите прехвърлиха топката на американското правителство и уточниха, че става дума за международно споразумение по линия на програмата FMS (Foreign Military Sales), при която Пентагонът купува самолетите и съпътстващите услуги от Lockheed и след това ги продава на чужди държави.

Точно по тази линия България разчита да спазари по-изгодна, "политическа" цена за бъдещите изтребители, търгувайки неща като геостратегическото разположение на страната или пък използването (и евентуално разширяване) на трите американски бази у нас. Защото, ако вземем като изходна точка сделката за доставка на F-16V за Словакия (14 машини за 1.6 млрд. евро), сумата може и да надскочи с малко одобрения бюджет за ВВС, дори самолетите да са оборудвани с минимум екстри. Което пък вероятно ще бъде използвано от конкурентите от Saab, които може би ще предложат за същата сума повече от 8 (най-вероятно 10) изтребителя...