- Но ако споразумението се удави в мътните политически води в Скопие и Атина, Македония рискува да затъне отново в изолация и национализъм
Колко голям е залогът на референдума в Македония може да се разбере по броя високопоставени чуждестранни политици, посетили Скопие от началото на септември. През македонската столица премина истински парад от западни лидери - канцлерът на Австрия Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис и още куп висши представители на американската администрация и ЕС. Венецът на цялата тази активност бе посещението на Ангела Меркел на 8 септември - първата официална визита на германски канцлер в Скопие.
Целта на западната дипломатическа офанзива е да убеди македонците колко важно е да излязат да гласуват на 30 септември, когато трябва да кажат дали одобряват договора с Гърция за промяна на името на страната на Република Северна Македония. Ако референдумът е успешен, пътят на Скопие към ЕС и НАТО ще бъде разчистен. Ако се провали, Македония ще остане блокирана и рискът е отново да затъне в изолация и национализъм, както по време на управлението на бившия премиер Никола Груевски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ. Така въпросът е за нещо много повече от седембуквена представка пред официалното име на страната. По формулировката на френския посланик в Скопие Кристиан Тимоние, "изборът е между Северна Македония и Северна Корея".
Бъдеще или бойкот
"Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Македония и Гърция", ще пише на бюлетините, на които македонците трябва да отбележат "да" или "не". Фактът, че новото име дори не присъства във въпроса, е показателен колко емоционална и разделяща е темата. Но и какъв ще е резултатът, ако Македония и Гърция успеят най-после да оставят зад себе си отровния спор за името, заради който Атина спира Скопие за НАТО и ЕС.
Според социологическите проучвания основната интрига е не дали македонците ще кажат "да", а дали активността на референдума ще прехвърли необходимите 50%+1, за да бъде той валиден. Това ще е трудно предвид състоянието на избирателните списъци в страната, които отдавна не са обновявани, и хора, които от години са починали или напуснали Македония, продължават да фигурират в тях. Заради присъствието на тези "мъртви души" прагът за валидност на допитването е 900 000 гласа, докато според повечето оценки броят на гласоподавателите в момента не надхвърля 1.5 млн. души. Което обяснява защо, вместо да се води кампания "за" и "против", основните послания да двата лагера са "Излез да гласуваш" и "Бойкотирай".
На север от рая...
На теория референдумът е само консултативен и истинското решение по ратифицирането на договора с Гърция и приемането на нужните за прилагането му промени в конституцията ще бъдат взети от парламента. На практика обаче ще е трудно това да се случи без ясен мандат от избирателите. "Ако например на референдума има около 650 000 гласа "за", легитимността на подкрепата за договора ще бъде под голяма въпросителна, тъй като ще означава, че за него са гласували едва 36%. Във всяка държава подкрепа само на една трета от населението по такъв ключов въпрос би означавала голям проблем с легитимността", обяснява пред "Капитал" проф. Жидас Даскаловски, преподавател по политология от битолския университет "Климент Охридски".
И този аргумент със сигурност ще бъде използван от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, когато дойде време да се произнесе парламентът. Партията е за членство в ЕС и НАТО, но против договора с Гърция, който определя като предателство и капитулация. Новият й лидер Христиан Мицковски избягва да заема твърда позиция за референдума и призовава всеки да реши "по съвест" дали и как да гласува. Така или иначе най-важното е какво ще е поведението на партията след 30 септември, тъй като управляващата СДСМ на премиера Зоран Заев и партньорите й от албанските формации няма как да съберат конституционно мнозинство. Затова ще е нужно да убедят поне десет депутати от ВМРО-ДПМНЕ да гласуват с тях. За наклоняване на везните ключов може да се окаже международният натиск.
В Македония той е от две посоки - Запад и Изток. Генералният секретар на НАТО Столтенберг и американският министър на отбраната Матис директно обвиниха Русия, че се опитва да влияе на референдума и да саботира влизането на Македония в НАТО. Намесата на Кремъл стана причина и за изгонването на двама руски дипломати от Гърция през юли по обвинения, че се опитват да подкопаят споразумението за името с Македония. Въпросът обаче е дали засилената дипломатическата офанзива от Запад няма да има обратен ефект. "Смешни са обвиненията за сериозно влияние на Русия в македонската политика около референдума, при положение че политици от ЕС и САЩ почти всекидневно се обръщат към македонското общество", посочва Жидас Даскаловски. Докато натискът от Кремъл по традиция минава по по-невидими канали.
Финалният резултат от тази битка няма да стане ясен на 30 септември, а след гласуването в македонския парламент. Ако то мине успешно, Македония може да влезе в НАТО още догодина. С ЕС процесът ще бъде по-бавен и сложен - Скопие се надява да започне преговори за членство догодина и те никак няма да бъдат леки. Но при провал на ратифицирането на договора с Гърция открехнатата врата към ЕС ще се затвори отново.
...и на юг от застоя
Дори Македония да успее да разчисти всички пречки пред договора, той трябва да бъде ратифициран и в гръцкия парламент, а правителството на премиера Алексис Ципрас също се натъква на силна съпротива. Засега Атина изчаква какво ще се случи в Скопие. "Гръцката страна няма да се разтревожи, ако споразумението се провали в БЮРМ, тъй като това ще й даде достатъчно аргументи против него както във вътрешен, така и в международен план. Проблемът ще бъде управлението на ситуацията, ако БЮРМ успее да промени конституцията си. Тогава топката ще е в полето на Гърция и вътрешната политическа динамика ще бъде сложна", казва пред "Капитал" Йоанис Акмаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP).
Коалиционният партньор на Ципрас, националистическата партия "Независими гърци" (АНЕЛ), продължава да твърди, че ще блокира споразумението. Въпреки това Ципрас има шанс да го прокара в парламента с подкрепата на депутати от други партии. Към уравнението обаче се прибавят и задаващите се догодина парламентарни избори, които още повече втвърдяват позициите.
Засега премиерът твърди, че Атина ще приключи ратификацията в рамките на управлението на сегашното правителство или поне преди изборите, които би трябвало да са през септември 2019 г. "Не е сигурно какво ще направи Ципрас, ако натискът от опозиционната "Нова демокрация" (която е против споразумението с Македония - бел. ред.) продължава да се засилва. Той може да бъде изкушен да свика предсрочни избори преди ратифицирането на договора и така да вдигне залога за следващото правителство, което се очаква да бъде сформирано от "Нова демокрация"," казва Армаколас. Ако договорът за името се удави в мътните политически води в Скопие или Атина, едва ли ще е особена утеха, че Македония ще бъде спасена от визити на западни политици за дълго време напред.
- Но ако споразумението се удави в мътните политически води в Скопие и Атина, Македония рискува да затъне отново в изолация и национализъм
Колко голям е залогът на референдума в Македония може да се разбере по броя високопоставени чуждестранни политици, посетили Скопие от началото на септември. През македонската столица премина истински парад от западни лидери - канцлерът на Австрия Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис и още куп висши представители на американската администрация и ЕС. Венецът на цялата тази активност бе посещението на Ангела Меркел на 8 септември - първата официална визита на германски канцлер в Скопие.
10 коментара
ЕС и НАТО са обещавания шоколадов кувертюр, за да отворят уста македонците и да преглътнат горчивото хапче с поредната смяна на името на БЮРМ. Но шоколадът е само на картинка, докато горчивото хапче е напълно реално.
Защото шанс Македония да влезе в ЕС няма.
Реално напънът е страната да се вкара в НАТО.
С какво е ценна за НАТО (разбирай САЩ) Македония?
С геополитическото си местоположение. Без да минат оттам, нито руски газопроводи могат да стигнат от Турция до Австрия, нито китайските транспортни коридори от Пирея и Солун (чиито пристанища са концесионирани до края на света) до Централна Европа. В това интересите на САЩ и сегашните началници на ЕС съвпадат на 100%, затова и играят заедно срещу руските и китайските интереси, което ясно проличава от кавалкадата американски и европолитици, които по график се разминават в Скопие, за да викат за "за"-то.
Затова и така е формулиран въпросът на референдума, като следствието (обещаваното членство) е представено като първопричина, а истинската причина - договорът с Гърция, като досадна необходимост за членството. Във въпроса и дума не става нито за промяната на името, нито за измененията в Уставот.
Единственото положително качество на референдума е, че прави актуален разрез на нагласите в обществото по темата за името. Само за името, защото шекерчето с членствата е нещо, което изобщо не зависи от волята на гражданите. Тези неща се решават другаде и от други хора.
Оттам насетне, обаче, започват проблемите, защото политическата патърдия около референдума, подсилвана от западните гастрольори, все по-жестоко разделя обществото в Македония. При последни проучвания там 2/3 от гражданите се самоопределят като македонци и 1/4 като албанци. И докато за мнозинството от македонците не е безразлично, че за 20 г три пъти сменят името и флага на държавата си, за почти 100% от албанците там не е тяхната родина и търпеливо чакат територията, която обитават, рано или късно да се влее във Велика Албания.
Когато бившият бунтовен командир Талал Джафери стана председател на Собранието, което беше част от сделката за подкрепата на албанските партии за Заев като премиер, на бюрото му се мъдреше и албанския национален флаг.
Ако референдумът се провали, бившите комунисти и албанците не намерят ренегати, с които да съберат 2/3 конституционно мнозинство, нищо чудно скоро-скоро албански чети да почнат отново да нападат македонските села, както преди 20 години.
Естествено, за всичко това ще е виновен Путин.
Браво! Забележителен анализ!
До коментар [#1] от "D-r D":
Браво! Забележителен анализ!
До коментар [#3] от "borodino":
Засега изключително ниската избирателна активност потвърждава по-голямата част от изводите ми...
До коментар [#3] от "borodino":
До коментар [#4] от "Борислав Давидков":
Видимо македонизмът скрои лоша шега на Заев и евроатлантическата му компания в кандърмата за изоставяне на името Македония срещу обещание за светъл евроатлантизъм.
От 1944 г насам четири поколения в БЮРМ са израснали с идеологемите на македонизма: че коренът им е от Александър, че Кирил и Методий са македонци, че македонска е Охридската книжовна школа и Охридската архиепископия, че Самиул е македонски цар, че братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Никола Вапцаров и пр. са македонски писатели, че Гоце Делчев, Даме Груев и т.н са техни революционери.
Върнете всичко това на гърците и българите и македонците остават без история допреди 1944 г!
Е, кой ще се съгласи да го направи срещу несигурни обещания?
И последно: резултатът от реферемдума е кошмарен!
С 30% избирателна активност и при широко движение за бойкот на референдума, това означава:
1. Катастрофа на плановете за лесно и бързо членство на БЮРМ в НАТО. Невероятен шамар за САЩ и НАТО! ВМРО-ДПМНЕ реално победи и няма логичен вариант да даде гласове в гласуване в Собранието на договора и промените в Уставот. На комунистите на Заев и шиптарите не им достигат 19 гласа;
2. Посланието "ЕС и НАТО в замяна на името" се оказа контрапродуктивно и отблъсна хората. Редно е Заев да подаде оставката на правителството;
3. Мнозинството не прие на сериозно развяваната безалтернативност на "евроатлантическата интеграция", защото и сега 80% от стокообмена на БЮРМ е с ЕС, а единствената сериозна потенциална заплаха за целостта на Македония идва от НАТО-вска Албания. И стоящите зад нея САЩ;
3. Призивът на албанския премиер за гласуване "за", по-високата активност в шиптърските общини и традиционните за района "изборни" автобуси с косовари с македонско гражданство показват едно: в Македония след референдума разделението разделението по етнически признак още по-дълбоко. Пропастта между македонците и шиптърите става предвоенна;
4. Американските и европолитиците подцениха неадекватността на посланията и действията си и докато с двата крака се бъркаха във вътрешните работи на Македония, обвиняваха за това Путин.Всъщност Западът сметна, че Македония му е в кърпа вързана и резултатът показа колко далеч от истината е;
5. Интересното предстои: как ще бъде вкарана в НАТО опърничавата Македония?
Ако имам достъп, и интерес очаквам да прочета скоро трактовката на Капитал.
До коментар [#1] от "D-r D":
Пишете много верни и логични неща и изводите ви се потвърждават много бързо. Западът вероятно е безкрайно изненадан от провала на референдума и тъй като никой не го е предвиждал, нямат план "Б". Сега ще ни проглушат ушите с ръката на Москва, с неблагодарните македонци, с назадничавостта им. А всъщност Западът няма и най-малка представа от силите, които исторически определят процесите на Балканите. След като срина с бомби Югославия, Западът не си даде сметка каква беля направи. И дебилно повтори същото в Ирак, в Либия.
Защо не се учат от грешките си тези хора?
До коментар [#6] от "D-r D":
Ще се изиграе албанска карта ако трябва. Тия не приемат отговор за НЕ. Верно че няма да е лесно, но пък те не губят нищо на хиляди километри от мястото на събитията.
До коментар [#8] от "ръмжо":
И аз така мисля.
Американците не се славят с богата фантазия. Все някакви мононационални Велики държави, с които да разкажат играта на съседите, им се мержелеят: Велик Кюрдистан, Велика Албания...
Ще палнат Балканите.
Така с един куршум ще сготвят поне два заека:
1. Трайно ще дестабилизират отново останките на Югославия и ще ги направят безперспективни за руско-китайските проекти;
2. Ще отвлекат огромни ресурси на ЕС в гасенето на пожара.
Америка с класическите похвати вече гони нови цели. Речта на Тръмп в ООН е много ясна в това отношение: отказ от глобализма и концентрация върху величието на Америка. Както смята, че го разбира...
ТЪЙ ТЯ ТО.
Ако не става с добро, на ти куче прът за зло.
В един момент, албанците ще си вземат полагащото им се, а другата част на тези териториални нещастници трябва да избере към кого да се присъедини.
Гърция
Сърбия
България
Въпросът е с повишена трудност!
Този патологичен психо ребус го надроби един български духовен и умствен урод на име Георги Димитров, допотопен пияница и страхливец, подопечен и коленопреклонен агент на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин и Москва.
Този ребус днес ще се реши естествено от имащия интереси в региона САЩ, за да се осигури път през долината на Вардар на морските пехотинци и ударните поделения на 6-ти американски флот на север към източна и централна Европа за да бъдат пряко неутрализирани всички опити за превес на Федерална Русия в региона.