Седем букви и един референдум
Засилената дипломатическа офанзива от Запад и прикритата активност на Русия показват колко голям е залогът на допитването в Македония
- Но ако споразумението се удави в мътните политически води в Скопие и Атина, Македония рискува да затъне отново в изолация и национализъм
Колко голям е залогът на референдума в Македония може да се разбере по броя високопоставени чуждестранни политици, посетили Скопие от началото на септември. През македонската столица премина истински парад от западни лидери - канцлерът на Австрия Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис и още куп висши представители на американската администрация и ЕС. Венецът на цялата тази активност бе посещението на Ангела Меркел на 8 септември - първата официална визита на германски канцлер в Скопие.
Целта на западната дипломатическа офанзива е да убеди македонците колко важно е да излязат да гласуват на 30 септември, когато трябва да кажат дали одобряват договора с Гърция за промяна на името на страната на Република Северна Македония. Ако референдумът е успешен, пътят на Скопие към ЕС и НАТО ще бъде разчистен. Ако се провали, Македония ще остане блокирана и рискът е отново да затъне в изолация и национализъм, както по време на управлението на бившия премиер Никола Груевски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ. Така въпросът е за нещо много повече от седембуквена представка пред официалното име на страната. По формулировката на френския посланик в Скопие Кристиан Тимоние, "изборът е между Северна Македония и Северна Корея".
Бъдеще или бойкот
"Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Македония и Гърция", ще пише на бюлетините, на които македонците трябва да отбележат "да" или "не". Фактът, че новото име дори не присъства във въпроса, е показателен колко емоционална и разделяща е темата. Но и какъв ще е резултатът, ако Македония и Гърция успеят най-после да оставят зад себе си отровния спор за името, заради който Атина спира Скопие за НАТО и ЕС.
Според социологическите проучвания основната интрига е не дали македонците ще кажат "да", а дали активността на референдума ще прехвърли необходимите 50%+1, за да бъде той валиден. Това ще е трудно предвид състоянието на избирателните списъци в страната, които отдавна не са обновявани, и хора, които от години са починали или напуснали Македония, продължават да фигурират в тях. Заради присъствието на тези "мъртви души" прагът за валидност на допитването е 900 000 гласа, докато според повечето оценки броят на гласоподавателите в момента не надхвърля 1.5 млн. души. Което обяснява защо, вместо да се води кампания "за" и "против", основните послания да двата лагера са "Излез да гласуваш" и "Бойкотирай".
На север от рая...
На теория референдумът е само консултативен и истинското решение по ратифицирането на договора с Гърция и приемането на нужните за прилагането му промени в конституцията ще бъдат взети от парламента. На практика обаче ще е трудно това да се случи без ясен мандат от избирателите. "Ако например на референдума има около 650 000 гласа "за", легитимността на подкрепата за договора ще бъде под голяма въпросителна, тъй като ще означава, че за него са гласували едва 36%. Във всяка държава подкрепа само на една трета от населението по такъв ключов въпрос би означавала голям проблем с легитимността", обяснява пред "Капитал" проф. Жидас Даскаловски, преподавател по политология от битолския университет "Климент Охридски".
И този аргумент със сигурност ще бъде използван от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, когато дойде време да се произнесе парламентът. Партията е за членство в ЕС и НАТО, но против договора с Гърция, който определя като предателство и капитулация. Новият й лидер Христиан Мицковски избягва да заема твърда позиция за референдума и призовава всеки да реши "по съвест" дали и как да гласува. Така или иначе най-важното е какво ще е поведението на партията след 30 септември, тъй като управляващата СДСМ на премиера Зоран Заев и партньорите й от албанските формации няма как да съберат конституционно мнозинство. Затова ще е нужно да убедят поне десет депутати от ВМРО-ДПМНЕ да гласуват с тях. За наклоняване на везните ключов може да се окаже международният натиск.
В Македония той е от две посоки - Запад и Изток. Генералният секретар на НАТО Столтенберг и американският министър на отбраната Матис директно обвиниха Русия, че се опитва да влияе на референдума и да саботира влизането на Македония в НАТО. Намесата на Кремъл стана причина и за изгонването на двама руски дипломати от Гърция през юли по обвинения, че се опитват да подкопаят споразумението за името с Македония. Въпросът обаче е дали засилената дипломатическата офанзива от Запад няма да има обратен ефект. "Смешни са обвиненията за сериозно влияние на Русия в македонската политика около референдума, при положение че политици от ЕС и САЩ почти всекидневно се обръщат към македонското общество", посочва Жидас Даскаловски. Докато натискът от Кремъл по традиция минава по по-невидими канали.
Финалният резултат от тази битка няма да стане ясен на 30 септември, а след гласуването в македонския парламент. Ако то мине успешно, Македония може да влезе в НАТО още догодина. С ЕС процесът ще бъде по-бавен и сложен - Скопие се надява да започне преговори за членство догодина и те никак няма да бъдат леки. Но при провал на ратифицирането на договора с Гърция открехнатата врата към ЕС ще се затвори отново.
...и на юг от застоя
Дори Македония да успее да разчисти всички пречки пред договора, той трябва да бъде ратифициран и в гръцкия парламент, а правителството на премиера Алексис Ципрас също се натъква на силна съпротива. Засега Атина изчаква какво ще се случи в Скопие. "Гръцката страна няма да се разтревожи, ако споразумението се провали в БЮРМ, тъй като това ще й даде достатъчно аргументи против него както във вътрешен, така и в международен план. Проблемът ще бъде управлението на ситуацията, ако БЮРМ успее да промени конституцията си. Тогава топката ще е в полето на Гърция и вътрешната политическа динамика ще бъде сложна", казва пред "Капитал" Йоанис Акмаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP).
Коалиционният партньор на Ципрас, националистическата партия "Независими гърци" (АНЕЛ), продължава да твърди, че ще блокира споразумението. Въпреки това Ципрас има шанс да го прокара в парламента с подкрепата на депутати от други партии. Към уравнението обаче се прибавят и задаващите се догодина парламентарни избори, които още повече втвърдяват позициите.
Засега премиерът твърди, че Атина ще приключи ратификацията в рамките на управлението на сегашното правителство или поне преди изборите, които би трябвало да са през септември 2019 г. "Не е сигурно какво ще направи Ципрас, ако натискът от опозиционната "Нова демокрация" (която е против споразумението с Македония - бел. ред.) продължава да се засилва. Той може да бъде изкушен да свика предсрочни избори преди ратифицирането на договора и така да вдигне залога за следващото правителство, което се очаква да бъде сформирано от "Нова демокрация"," казва Армаколас. Ако договорът за името се удави в мътните политически води в Скопие или Атина, едва ли ще е особена утеха, че Македония ще бъде спасена от визити на западни политици за дълго време напред.
