Къде отиват всички тези напечатани пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде отиват всички тези напечатани пари

Мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги свършва в края на 2019 г. и за наследника му ще остане да управлява последиците от над 2.5 трлн. напечатани евро в последните години

Къде отиват всички тези напечатани пари

От десетилетие лихвите са рекордно ниски, но глобалният инфлационен апокалипсис така и не настъпи

Николай Стоянов
10563 прочитания

Мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги свършва в края на 2019 г. и за наследника му ще остане да управлява последиците от над 2.5 трлн. напечатани евро в последните години

© Reuters


Темата накратко

- От десетилетие лихвите са рекордно ниски, но глобалният инфлационен апокалипсис така и не настъпи.

- От данните не изглежда инфлацията да е сред големите заплахи за глобалната икономика.

- По-дългосрочната и сериозна опасност за ценовите равнища идва от влошаващите се условия за търговия.

Ако стъпим на икономическата теория, светът трябваше да е залят от инфлация. За да се справят с финансовата криза от 2008 г., централните банки зад основните валути - долар, евро, паунд и йена, прекараха голямата част от последното десетилетие в рекордно ниски лихви и печатане на пари.

Произведената с трилиони ликвидност някак си не успя да предизвика ценови апокалипсис, какъвто вещаеха много критици, докато монетарната политика навлизаше в нови и нови непроверени територии, като например отрицателните лихви. Затова има различни обяснения и при съвременните сложни и взаимосвързани пазари вероятно зад феномена стоят много фактори, като е трудно да се разплете кои от тях са водещи.

Така или иначе, погледнато днес - с наличните текущи данни, инфлацията не изглежда да е сред големите заплахи за глобалната икономика. А за България като отворена икономика това значи, че извън епизодични ценови шокове при конкретни стоки (основно петрол или храни) не е надвиснал риск да внесе масирано покачване на цените.

Фокусът с потъващата ликвидност

За последните десет години балансите на трите най-големи централни банки в света (американската, европейската и японската) са нараснали от общо около 4 трлн. долара до над 14 трлн. долара. Това стана чрез редица програми по изкупуване на активи (първоначално държавни облигации, но впоследствие и какъв ли не частен дълг) от вторичните пазари със създадени от нищото долари, евро и йени. Въпреки че икономистите наричат това quantitative easing (QE - често превеждано като количествено улеснение, макар смисълът да е по-скоро на разхлабване - след изчерпването на класическото разхлабване на паричната политика чрез сваляне на лихвите идва количественото), то реално е равнозначно на печатане на пари и според учебниците би трябвало да произведе инфлация.

Обясненията на различни икономисти защо това не се случва, или поне не навсякъде и в плашещи мащаби, са различни. Едното е, че самата криза от 2008 г. е произвела толкова дълбока дефлационна вълна, че практически цялата генерирана инфлация се сблъсква с нея и подобно на физичните вълни двете взаимно се унищожават.

Друг логичен довод е, че QE и нулевите лихви произвеждат инфлация, но не непременно тази, измерена с индексите на потребителските цени. Напечатаните пари отиват в банките, които в немалка част ги насочват в различни финансови активи, което произведе рекорди на фондовите борси и спад на доходността на облигациите. А дори и когато кредитират, част от средствата отново отиват в активи, които не се улавят от измерителите на инфлация - най-вече в недвижими имоти.

Още една пречка пред класическите модели е глобализацията на финансовите потоци. Така печатането на пари в една държава невинаги генерира ефекти в нея. Напротив, в търсене на доходност банките в САЩ и Европа инвестираха много от подарената им ликвидност в развиващите се пазари, което сега, с поскъпването на долара и постепенното затваряне на кранчето за безплатни пари, създава турбуленции на валутните пазари. И така ражда инфлация именно там - в Аржентина, Турция, Индия, ЮАР и др.

Краят на епохата

Така или иначе, ерата на изобилието явно е към своя край. Федералният резерв сложи края на своите QE програми в края на 2014 г. и в последните години покачи лихвите до сегашните 2%. Сигналите от американската централна банка са за нива около 2.5% до края на годината и 3% до края на следващата. Европа, която първоначално опита да остане в ортодоксалните финанси и да устиска на ударите на кризата чрез фискално затягане, по-късно се включи в печатането. Очаква се тя да последва САЩ в края на тази година. ЕЦБ заяви, ще че спре покупките на книжа, които от 60 млрд. евро на месец вече са забавени до 15 млрд. евро. А по-късно, през 2019 г., вероятно ще последва и покачване на лихвите.

В еврозоната инфлацията вече достигна близо до целевите 2% в последните няколко месеца (през юли дори 2.1%), така че при всяко следващо ускорение централната банка ще е под натиск да затяга политиката си. Предвид стартовата си позиция от -0.4% лихва по депозираните при нея пари тя има доста пространство за действие, така че трудно може да се види сценарий, при който в обозримо бъдеще ЕЦБ изпуска контрола над инфлацията.

По-скоро рисковете са в обратна посока - липсата на ликвидност за пристрастените пазари или спукване на някой балон, или трус от развиващите се пазари, или търговските войни, или нещо друго да вкара света в нова глобална рецесия. Това може да принуди централните банки да включат отново печатниците си и да задълбочат дългосрочните си проблеми. Проявленията от тях обаче могат да дойдат чак след години.

Все пак притеснения за излетите трилиони от ЕЦБ и Федералния резерв има и те са най-вече как ще бъдат попивани. Дори и да минават по заобиколен път през банки, финансови активи, имоти и т.н., все в някой момент те си проправят път и до джобовете на хората, а съответно могат да предизвикат и съвсем измерима потребителска инфлация.

През тази седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги успя временно да разбуни духовете, като заяви, че ценовият натиск от вътрешния пазар се засилва и разширява. "Инфлацията се очаква да се покачва в следващите месеци още, тъй като затягащият се пазар на труда тласка заплатите нагоре", каза той, което инвеститорите разчетоха като сигнал, че ЕЦБ може да покачи лихвите по-рано от очакваното. Ден по-късно обаче главният икономист на банката Питър Прает охлади ентусиазма с тълкувания, че според него Драги не е вкарал нова нотка в посланията на ЕЦБ.

Всъщност изпреварващият и държавно генериран ръст на доходите е фактор за проблемна инфлация, но той е валиден повече за страни извън еврозоната като Румъния.

Горивото за инфлацията

Това, което може да преобърне умерените прогнози, е цената на петрола. Освен директния ефект на горивата върху инфлацията през оскъпения транспорт те традиционно влияят върху почти всички цени на стоки. А в последните дни котировките на борсите за суровия петрол тип брент надхвърлиха 80 долара за пръв път от четири години. Според някои прогнози цената може да достигне и ниво около 100 долара до края на годината, като то много повече ще зависи от непазарни фактори като променливите настроения на президента Тръмп. Текущото поскъпване се отдава в голяма степен на американските санкции спрямо Иран.

При такъв сценарий текущата инфлацията неминуемо ще се покачи навсякъде. Това обаче е по-скоро самокоригиращ се механизъм, който едва ли ще има дългосрочен ефект. Високите цени на горивата може да свият растежа в развиващите се пазари, които и без това имат други проблеми, а това ще намали и търсенето им за петрол. Сам по себе си инфлационният натиск от скъпия петрол също би принудил много централни банки да ускорят покачването на лихвите. За някои развиващи се пазари като Турция това би задълбочило проблемите им и забавило растежа, което на свой ред е дефлационен фактор.

Може би по-дългосрочната и сериозна заплаха за ценовите равнища глобално идва от като цяло влошаващите се условия за търговия. Прехвърчащите искри и налаганите мита от САЩ и ответни мита от Китай, Европа и други страни могат чувствително да оскъпят редица стоки и услуги. Прекият ефект - данък, който се плаща от потребителя, е очевиден. Непреките следствия от протекционизма, макар и не толкова очевидни, също са добре известни. Най-малкото свиването на конкуренцията винаги създава условия за покачване на цените, а и при сложните вериги за доставка често се оказва, че наложено мито върху някаква китайска суровина може да оскъпи продукцията на американски производител и дори да направи стоката му непродаваема.

Темата накратко

- От десетилетие лихвите са рекордно ниски, но глобалният инфлационен апокалипсис така и не настъпи.

- От данните не изглежда инфлацията да е сред големите заплахи за глобалната икономика.

- По-дългосрочната и сериозна опасност за ценовите равнища идва от влошаващите се условия за търговия.

Ако стъпим на икономическата теория, светът трябваше да е залят от инфлация. За да се справят с финансовата криза от 2008 г., централните банки зад основните валути - долар, евро, паунд и йена, прекараха голямата част от последното десетилетие в рекордно ниски лихви и печатане на пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Напечатаните пари не са актуален проблем.
    Европейската централна банка е със съвместно (1) полезно влияние и (2) поради липсата на пълна икономическа стойност на еврото, подсигурява възникване на щети.
    Европейският съюз страда от възникнали щети при дейността на Европейска централна банка. Все още началото на европейска катастрофална криза се забавя, защото Европейската централна банка прилага занижена основна лихва. Това е подход с малък ефект и за сметка на завишени бъдещи щети.
    Злокобният проблем на Европейския съюз е липсата на защита от Европейска централна банка.
    Спасението на Европейския съюз от катастрофална криза е възможно само със защита от Европейска централна банка.

  • 2
    krokich avatar :-|
    krokich

    Основно парите от КЕ за Европа като цяло отидоха в две направления - недвижими имоти и фондов пазар. Сега влизаме вече и в инфлационен период, в резултат на което лихвите неминуемо ще тръгнат нагоре. Което означава, по нисък ръстеж, стагнация и дори рецесия за някои пазари. В общи линии КЕ си е бомба със закъснител. Въпросът е точно кога ще се случи.

  • 3
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Следва рецесия и дори депресия със ...СТАГФЛАЦИЯ . Опита за съживяване на растежа в развитите икономика почти се провали и доведе до натрупване на още дългове всякакви . Следващият опит изобщо няма да има никакъв ефект , а кризата е близо . Причината за липсата на инфлация е силният дефлационен натиск причинен от изоставане на доходите от наемен труд и растящото неравенство . Делът на наемният труд в БВП на световната икономика намалява и няма начин да започне да се увеличава . Няма нито световно правителство , нито синдикати , а на пазара на труда изобилие от стока . Въпреки ниската безработица в Германия и САЩ , заплатите не растат съществено , че да предизвикат инфлация . Напечатаните пари отиват в най-богатите ., а те купуват ценни книжа , недвижима собственост и подобни . Дори луксозното потребление не расте . Богаташите са преситени . Инвестициите са предимно в развиващите се икономики, които трупат дългове на свой ред . Ами при следващата криза ,която е близо на около две години , държавите ще трябва да се намесят и да започнат директно да харчат . Някои вече го правят , но когато повечето се принудят да го направят инфлацията ще се появи , а растежът няма да го има . Всички теории ще отидат на кино защото е пропуснато най-важното , доходите трябва да следват растящата производителност , а тя расте когато трудът е скъп . Няма кой да го оскъпява вече . Остава да поскъпне държавата като услуга и да вдига данъците , да преразпределя или като не може да вдига данъците да печата пари и трупа дългове .

  • 4
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi


    До коментар [#3] от "
    Питащият
    ":

    "Остава да поскъпне държавата като услуга и да вдига данъците , да преразпределя или като не може да вдига данъците да печата пари и трупа дългове . "

    Че това да не е ново трупат си дългове и си печатат за да си ги погасят като има пренебрежимо ниска комисионна за някоя банка примерно... На приказки е лесно, но ако погледнем май освен изброените в статията други не могат да си го позволят...

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    Интересна статия нуждаеща се от малко превод.
    Обяснение има за това което се случва в европа уса и в развиващите се страни.
    Европа. На ЕЦБ и е забранено да финансира държавите от ЕУ като им дава дългове за да погасяват стари. Обаче след като американските рейтингови агентури почнаха след кризата да бомбандират буквално половината страни в европа със спадане на кредитни рейтинги водещо до покачване на лихвите по дълговете, някои от държавите от еу като испания италия франция португалия гърция и др. щяха просто да фалират тъй като нестига че бяха задлъжняли ами трябваще да взимат нови дългове за да спасят банките купили преди това токсични имобилни продукти от УСА.
    Китайци, руснаци, американци и др. и най вече китайци започнаха да купуват ЕУ облигации за да изкарват пари от вдигането на лихвите им и да диверсифицират техните портфолиа, тъй като не вярваха че ЕУ и германци ще оставят друга държава от ез ей така да фалира и основание тъй като още една криза би била пагубна за единната валута и за държавите с висока задлъжнялост.
    След като китайците казаха на меркел след като притежаваха за билион и половина еу облигации че не искат гърция да въведе драхмата и която и др. държава да остави еврото, сигнала беше ясен че еу държавите бяха сеилно зависими от чужди инвеститори......
    На еу държавите им трябваше финансиране, нямаха право да задлъжняват, нямаха право да печатът собсвени пари тъй като имаха единно евро, нямаха право на колективни еу облигации и трябваше да спасяват банки и трябваше да обслужват стари по скъпи дългове, трябваше да се борят с рейтинг агентурите които бяха в състояние да използват докладите си и след това да се повишат драстично лихвите на дълговете на ЕУ държавите, след негативни новини. ЕУ нямаше ФЕД който да изкупува дълг със напечатъни долари без покритие и да спасява банки и държава както и японците.....
    Следователно драги почна да изкупува скъпи дългове на ЕУ държавите с напечатани пари без покритие и с тази стъпка облекчи ЕУ държавите които започнаха да плащат за стари дългове по малко лихви. Другата причина беше че големите глобални банки и фондове продадоха на ЕЦБ еу облигации на доста добри цени и се изчистиха от тях.
    Така се даде сигнал и рейтинговите агентури млъкнаха. От друга страна зависимостта от китайци, руснаци и американци относно ЕУ външен дълг се редуцира и другата стъпка беше че ЕЦБ печалбата от ЕУ облигации се разпределя на централните банки "не на всички", само които имаха дялово участие в ЕЦБ. Така малки държави като австрия изкарваха от ЕЦБ и от гръцки и други ЕУ облигации по 350 милиона на година. Германия стига и до няколко милярда. Преди тази стъпка никоя държава от еу не смееше да купува гръцки или португалски облигации след негативни новини от рейтинговите агентури.
    Държавите от ЕУ придобиха сигурност що се отнася до управлението им на дълга и започнаха да емитират нови облигации на сравнително ниски цени и рефинансираха стари облигации с по високи лихви, понеже ЕЦБ не купи целия дълг на всички ЕУ държави. Така финансите на ЕУ държавите се облекчиха. В същото време Базел 3 задължи банките да се капитализират като техните централни банки заради ултра ниският лихвен процент им спомогнаха в това начинание като им се даде възможност с евтини пари да раздават кредити и да правят по големи приходи и печалби, тъй като собственият им капитал спрямо балансова сума трябваше заради базел 3 драстично да се покачи. За тази цел банките трябваше да заделят повече пари от печалбите за резерви за покачване на собственият им капитал, от друга страна почнаха да продават банкови активи които бяха недоходоностни за да им се намали балансовата сума за да могът да покрият годишните квоти и да издържат стес тестовете. Съшо така те трябваше да връщат пари на държавите им участващи с партиципационен капитал години наред и лихви по него.
    Затова се финансираха евтино от централните им банки и даваха кредити а лихвите по депозити и спестявания бяха никакви. това още повече облекчи банките.
    Обаче затова си има и цена. Вложителите са ощетени и жилищата в европа се оскъпиха значително. Спекуланти, банки, фондове менаджери изкараха пари от фондовите пазари и инвестираха в жилища. За да изкарват пари банките, понеже те изкарват от кредитиране и спекулиране раздадоха огромно количество кредити на средната класа за жилища и къщи и това доведе на едно изкуствено надуване на цените и стимулиране на търсене.
    Така банките върнаха парите на държавите, капитализираха се, и раздадоха огромни кредити с евтини пари. Когато се вдигне лихвения процент се очаква банките да изкарват още повече пари от плаващите лихви. Предоговарянето за фиксирани лихви по жилищни кредити също ще доведе до оскъпяването им. Целта е основният лихвен процент да не се вдигне много за да не се спука жилищният балон в ЕУ........


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK