С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 28 сеп 2018, 13:22, 9418 прочитания

Къде отиват всички тези напечатани пари

От десетилетие лихвите са рекордно ниски, но глобалният инфлационен апокалипсис така и не настъпи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- От десетилетие лихвите са рекордно ниски, но глобалният инфлационен апокалипсис така и не настъпи.

- От данните не изглежда инфлацията да е сред големите заплахи за глобалната икономика.

- По-дългосрочната и сериозна опасност за ценовите равнища идва от влошаващите се условия за търговия.

Част от темата

Вдигането на цените

Страшна ли е инфлацията

Петрол, храни и растящи доходи теглят цените нагоре до нива от 3-4% годишно. Рискът е най-вече от неадекватна политическа реакция

Ако стъпим на икономическата теория, светът трябваше да е залят от инфлация. За да се справят с финансовата криза от 2008 г., централните банки зад основните валути - долар, евро, паунд и йена, прекараха голямата част от последното десетилетие в рекордно ниски лихви и печатане на пари.

Произведената с трилиони ликвидност някак си не успя да предизвика ценови апокалипсис, какъвто вещаеха много критици, докато монетарната политика навлизаше в нови и нови непроверени територии, като например отрицателните лихви. Затова има различни обяснения и при съвременните сложни и взаимосвързани пазари вероятно зад феномена стоят много фактори, като е трудно да се разплете кои от тях са водещи.


Така или иначе, погледнато днес - с наличните текущи данни, инфлацията не изглежда да е сред големите заплахи за глобалната икономика. А за България като отворена икономика това значи, че извън епизодични ценови шокове при конкретни стоки (основно петрол или храни) не е надвиснал риск да внесе масирано покачване на цените.

Фокусът с потъващата ликвидност

За последните десет години балансите на трите най-големи централни банки в света (американската, европейската и японската) са нараснали от общо около 4 трлн. долара до над 14 трлн. долара. Това стана чрез редица програми по изкупуване на активи (първоначално държавни облигации, но впоследствие и какъв ли не частен дълг) от вторичните пазари със създадени от нищото долари, евро и йени. Въпреки че икономистите наричат това quantitative easing (QE - често превеждано като количествено улеснение, макар смисълът да е по-скоро на разхлабване - след изчерпването на класическото разхлабване на паричната политика чрез сваляне на лихвите идва количественото), то реално е равнозначно на печатане на пари и според учебниците би трябвало да произведе инфлация.



Обясненията на различни икономисти защо това не се случва, или поне не навсякъде и в плашещи мащаби, са различни. Едното е, че самата криза от 2008 г. е произвела толкова дълбока дефлационна вълна, че практически цялата генерирана инфлация се сблъсква с нея и подобно на физичните вълни двете взаимно се унищожават.

Друг логичен довод е, че QE и нулевите лихви произвеждат инфлация, но не непременно тази, измерена с индексите на потребителските цени. Напечатаните пари отиват в банките, които в немалка част ги насочват в различни финансови активи, което произведе рекорди на фондовите борси и спад на доходността на облигациите. А дори и когато кредитират, част от средствата отново отиват в активи, които не се улавят от измерителите на инфлация - най-вече в недвижими имоти.

Още една пречка пред класическите модели е глобализацията на финансовите потоци. Така печатането на пари в една държава невинаги генерира ефекти в нея. Напротив, в търсене на доходност банките в САЩ и Европа инвестираха много от подарената им ликвидност в развиващите се пазари, което сега, с поскъпването на долара и постепенното затваряне на кранчето за безплатни пари, създава турбуленции на валутните пазари. И така ражда инфлация именно там - в Аржентина, Турция, Индия, ЮАР и др.

Краят на епохата

Така или иначе, ерата на изобилието явно е към своя край. Федералният резерв сложи края на своите QE програми в края на 2014 г. и в последните години покачи лихвите до сегашните 2%. Сигналите от американската централна банка са за нива около 2.5% до края на годината и 3% до края на следващата. Европа, която първоначално опита да остане в ортодоксалните финанси и да устиска на ударите на кризата чрез фискално затягане, по-късно се включи в печатането. Очаква се тя да последва САЩ в края на тази година. ЕЦБ заяви, ще че спре покупките на книжа, които от 60 млрд. евро на месец вече са забавени до 15 млрд. евро. А по-късно, през 2019 г., вероятно ще последва и покачване на лихвите.

В еврозоната инфлацията вече достигна близо до целевите 2% в последните няколко месеца (през юли дори 2.1%), така че при всяко следващо ускорение централната банка ще е под натиск да затяга политиката си. Предвид стартовата си позиция от -0.4% лихва по депозираните при нея пари тя има доста пространство за действие, така че трудно може да се види сценарий, при който в обозримо бъдеще ЕЦБ изпуска контрола над инфлацията.

По-скоро рисковете са в обратна посока - липсата на ликвидност за пристрастените пазари или спукване на някой балон, или трус от развиващите се пазари, или търговските войни, или нещо друго да вкара света в нова глобална рецесия. Това може да принуди централните банки да включат отново печатниците си и да задълбочат дългосрочните си проблеми. Проявленията от тях обаче могат да дойдат чак след години.

Все пак притеснения за излетите трилиони от ЕЦБ и Федералния резерв има и те са най-вече как ще бъдат попивани. Дори и да минават по заобиколен път през банки, финансови активи, имоти и т.н., все в някой момент те си проправят път и до джобовете на хората, а съответно могат да предизвикат и съвсем измерима потребителска инфлация.

През тази седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги успя временно да разбуни духовете, като заяви, че ценовият натиск от вътрешния пазар се засилва и разширява. "Инфлацията се очаква да се покачва в следващите месеци още, тъй като затягащият се пазар на труда тласка заплатите нагоре", каза той, което инвеститорите разчетоха като сигнал, че ЕЦБ може да покачи лихвите по-рано от очакваното. Ден по-късно обаче главният икономист на банката Питър Прает охлади ентусиазма с тълкувания, че според него Драги не е вкарал нова нотка в посланията на ЕЦБ.

Всъщност изпреварващият и държавно генериран ръст на доходите е фактор за проблемна инфлация, но той е валиден повече за страни извън еврозоната като Румъния.

Горивото за инфлацията

Това, което може да преобърне умерените прогнози, е цената на петрола. Освен директния ефект на горивата върху инфлацията през оскъпения транспорт те традиционно влияят върху почти всички цени на стоки. А в последните дни котировките на борсите за суровия петрол тип брент надхвърлиха 80 долара за пръв път от четири години. Според някои прогнози цената може да достигне и ниво около 100 долара до края на годината, като то много повече ще зависи от непазарни фактори като променливите настроения на президента Тръмп. Текущото поскъпване се отдава в голяма степен на американските санкции спрямо Иран.

При такъв сценарий текущата инфлацията неминуемо ще се покачи навсякъде. Това обаче е по-скоро самокоригиращ се механизъм, който едва ли ще има дългосрочен ефект. Високите цени на горивата може да свият растежа в развиващите се пазари, които и без това имат други проблеми, а това ще намали и търсенето им за петрол. Сам по себе си инфлационният натиск от скъпия петрол също би принудил много централни банки да ускорят покачването на лихвите. За някои развиващи се пазари като Турция това би задълбочило проблемите им и забавило растежа, което на свой ред е дефлационен фактор.

Може би по-дългосрочната и сериозна заплаха за ценовите равнища глобално идва от като цяло влошаващите се условия за търговия. Прехвърчащите искри и налаганите мита от САЩ и ответни мита от Китай, Европа и други страни могат чувствително да оскъпят редица стоки и услуги. Прекият ефект - данък, който се плаща от потребителя, е очевиден. Непреките следствия от протекционизма, макар и не толкова очевидни, също са добре известни. Най-малкото свиването на конкуренцията винаги създава условия за покачване на цените, а и при сложните вериги за доставка често се оказва, че наложено мито върху някаква китайска суровина може да оскъпи продукцията на американски производител и дори да направи стоката му непродаваема.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Проблемите на Китай със сметищата Проблемите на Китай със сметищата

Само за 2017 г. в страната са събрани 215 млн. тона отпадъци, генерирани от домакинствата в градовете

17 ное 2019, 1062 прочитания

Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика 1 Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика

Германският канцлер апелира държавите от съюза да придобият "информационна независимост" от компаниите в Силициевата долина

17 ное 2019, 1002 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кун Хайсберс: Интернет е опасен, защото е млад

Бившият отговорник по киберсигурността в НАТО пред "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10