Датската пералня

Най-богатите европейски страни често са обвинявани, че са скучни. Дори и в свръхподредените Швейцария и Люксембург обаче да си финансист има тръпка - тайни сметки, данъчни схеми, анонимни собственици и офшорни капитали... Дания обаче не можеше да се похвали дори с това - от години тя е на челните позиции в класацията на Transparency International като страните с най-ниско възприятие за корупция. А ако попада в международните медии, то е обичайно с идилични репортажи как премиерът й Ларс Локе Расмусен развежда френския президент Емунаел Макрон на велообиколка из Копенхаген. И по рядко с някой социален конфликт, избухнал около карикатура, изобразяваща Мохамед.

Тази идилия вече е вчерашна новина. Най-голямата банка в страната Danske Bank я потопи и във вероятно най-големия известен скандал с пране на пари в света. Става въпрос за суми около 200 млрд. евро на чуждестранни клиенти, които за период от 9 години до 2015 г. са преминали през малкия естонски клон на най-голямата датска банка, без той да ги идентифицира като съмнителни. Темата се повдигаше постепенно в последните години от изтекли документи, произвели редица журналистически разследвания, описващи ролята на Danske в различни схеми с колоритни имена като Руската пералня и Азербайджанската пералня. На 21 септември и самата банка реално призна не само наличието на проблем, но и размера му в "независим" доклад след собственото разследване на кредитора.

Вследствие на него главният изпълнителен директор Томас Борген подаде оставка, но ще остане на поста си, докато не бъде намерен заместник. Председателят на съвета на директорите Оле Андерсен намекна, че може да подаде оставка, но само след като "нещата се уталожат" относно скандала, чийто мащаб надхвърля известните досегашни случаи за пране на пари с банки като HSBC и Deutsche Bank. Докладът почти не съдържа имена на фирми, съществена част е посветена на изводите, че Борген и Андерсен, както и бордът на директорите, не са нарушили правните си задължения. Документът обаче понесе и доста критики в Дания доколко е независим, тъй като е изготвен от адвокатската кантора Bruun & Hjejle, която от години има отношения с Danske и включително я е защитавала пред датския регулатор по казуса с чуждестранните клиенти на естонския клон. Темата обаче придоби и политически измерения, след като кризата заплаши и AAA рейтинга на самата Дания, чийто парламент покани ръководството на банката за изслушване. А разследвания се водят в поне още няколко страни, сред които САЩ и Великобритания.

200 подозрителни милиарда

Откакто стана ясно, че проблем има, прогнозите за размера на сумите постоянно нарастват. Миналата година, когато скандалът гръмна за пръв път, се говореше за сумата от 3.9 млрд. евро. Впоследствие числото прехвърли рекордните 200 млрд. евро. Собственото разследване на най-големия кредитор в Дания установи, че същата сума чуждестранни средства са преминали през естонския клон на банката между 2007 и 2015 г. Тогава вследствие на сигнали от други банки и институции за проблемни преводи операциите на естонския клон с чужди клиенти са преустановени. Според FT обаче именно Томас Борген е човекът, който е блокирал това решение да бъде взето по-рано - в някои години малкият естонски клон, съдържащ едва 0.5% от активите на групата, е носел до 10% от печалбата й. През 2013 г. висшето ръководство на Danske е получило предупреждение от служител в клона за огромни потенциални проблеми с прането на пари в Естония. През следващата година вътрешен одит е открил злоупотреби.

В доклада на Danske се посочват около 6200 клиента на естонския клон от общо над 10 000 като подозрителни. The Wall Street Journal цитира данни от разследването на датските власти за поне 9 млрд. долара от Русия, изпрани в банката през този период, но разследването на Bruun & Hjejle показва, че около 23% от общата сума 200 млн. евро идва от Русия. Още толкова са от Естония, а на трето място е друга дестинация, добила славата на пералня за руски капитали - Латвия. Според документа обаче най-много от компаниите са били с регистрация във Великобритания. Част от изпраните руски пари са свързани и с драматичната история с адвоката Сергей Магнитски, загинал след побой в затвор след разследване на подобни практики в региона.

Гнило в Дания

За страна, считана за една от най-некорумпираните в света, скандалът с прането на пари е истински шок както за политиците, така и за гражданите. На неофициалната среща на върха на лидерите на ЕС в Залцбург датският премиер Ларс Расмусен каза, че "фактът, че Дания е в центъра на скандал от такъв мащаб, е откровено ужасен". Danske Bank може да бъде изправена пред големи глоби от европейските регулатори. А ако американските власти обърнат внимание на случая, глобите може да бъдат още по-сурови. Попитан дали е притеснен от участието на американските власти, Оле Андерсен отговори, че е "загрижен за много неща, като начело на списъка са намирането на нов изпълнителен директор, възстановяването на доверието в банката и провеждането на текущи разследвания". По този списък задачи определено ще трябва да действа бързо - последното редовно проучване на Voxmeter показва, че едва 46% от датчаните имат доверие в Danske и пада под нивата на около 60% на другата голяма финансова институция в страната - Nordea, чиято репутация пострада около попадането на името й в Panama Papers.

Първите проблеми, свързани с изпирането на пари от Danske, датират отпреди десет години, но чак през 2017 г. датският регулатор прави разследване. През 2007 г. естонският надзор прави на банката "критична инспекция". По-забележителното е, че още тогава руската централна банка предупреждава банката, че естонските й операции се използват за широкомащабно укриване на данъци и евентуално изпиране на пари в размер на милиарди рубли месечно. Мениджмънтът на Danske обсъжда големия брой подозрителни транзакции в Естония през 2010 г. и се изправя пред въпросите на естонските и датските регулатори през следващите години. За почти цялата 2013 г. Danske е нямала лице, което да отговаря за контрола на пране на пари, а това нарушава датското право. По случайност се оказва, че през същата година през банката са преминали най-много чуждестранни средства.

Глобален проблем

Danske може да стряска като мащаб, но иначе е поредният случай, който илюстрира и слабите места на европейската банкова система. Скандалът идва след този, довел до краха на латвийската ABLV по-рано през годината. А дори и имената на гиганти като Credit Suisse и Deutsche Bank в последно време показват неадекватните мерки в самите банки. Още по-структурен проблем е и недостигът на институционален капацитет за борба с прането на пари на европейско ниво, който води и до липса на комуникация между различните национални институции.

През последните години редица големи европейски банки, включително гиганти като Deutsche Bank, BNP Paribas и HSBC, са плащали глоби за пране на пари през техните структури. По същото време според доклад от май тази година десетки милиарди долари с руски произход стават изрядни благодарение на лондонските финансови институции. Един от ключовите проблеми при борбата с прането на пари са ниските глоби в европейските държави, които реално не наказват провинилите се банки. Най-голямата глоба до този момент в ЕС – срещу Deutsche Bank за прането на руски пари – се равнява на 163 млн. паунда. Това е пренебрежимо малко, сравнено с милиардите долари глоби, които се налагат при подобни провинения в САЩ.

Друг проблем с прането на пари в Европа е недостатъчното съдействие между националните финансови регулаторни органи, както и големите разминавания в прилагането на правилата в различните държави. Европейската директива срещу прането на пари е пренаписвана пет пъти за последното десетилетие и не се прилага равномерно и изцяло от страните в ЕС, което създава условия за нарушаване на правилата. Освен това в някои държави на ЕС липсва и желание да се предотврати прането на пари. Само 5% от заподозрените случаи на пране на пари биват разследвани в ЕС. Отделно държави като Латвия, Малта и Кипър са конкретни примери за икономики, които са си изградили имиджа на места, за които произхода на парите няма значение. Европейската комисия обяви промени в досегашната си политика спрямо централния Европейски банков орган, който осъществява надзор над общото здраве и стабилност на европейското банкиране. Екипът, отговарящ за борбата с пране на пари, ще бъде разширен от двама експерти на десет. Това ще направи екипа съпоставим с 14-те прокурори, които заедно разследват случаи за пране на пари в Министерството на правосъдието на САЩ. Въпросната мярка обаче не обръща внимание на другите системни проблеми – прекалено ниските глоби, неравното прилагане на регулации и ниският национален капацитет за борба с прането на пари в ЕС.