Датската пералня
За период от девет години през естонските операции на най-голямата датска банка са били изпрани близо 200 млрд. евро чуждестранни средства


Пламена Кацарова

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Най-богатите европейски страни често са обвинявани, че са скучни. Дори и в свръхподредените Швейцария и Люксембург обаче да си финансист има тръпка - тайни сметки, данъчни схеми, анонимни собственици и офшорни капитали... Дания обаче не можеше да се похвали дори с това - от години тя е на челните позиции в класацията на Transparency International като страните с най-ниско възприятие за корупция. А ако попада в международните медии, то е обичайно с идилични репортажи как премиерът й Ларс Локе Расмусен развежда френския президент Емунаел Макрон на велообиколка из Копенхаген. И по рядко с някой социален конфликт, избухнал около карикатура, изобразяваща Мохамед.
Тази идилия вече е вчерашна новина. Най-голямата банка в страната Danske Bank я потопи и във вероятно най-големия известен скандал с пране на пари в света. Става въпрос за суми около 200 млрд. евро на чуждестранни клиенти, които за период от 9 години до 2015 г. са преминали през малкия естонски клон на най-голямата датска банка, без той да ги идентифицира като съмнителни. Темата се повдигаше постепенно в последните години от изтекли документи, произвели редица журналистически разследвания, описващи ролята на Danske в различни схеми с колоритни имена като Руската пералня и Азербайджанската пералня. На 21 септември и самата банка реално призна не само наличието на проблем, но и размера му в "независим" доклад след собственото разследване на кредитора.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове