С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 окт 2018, 12:30, 5807 прочитания

Отмъщението на инвеститорите

Краят на ниските лихви и политическата нестабилност доведоха до отлив на капитали и валутни кризи в Аржентина, Турция и Бразилия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Краят на ниските лихви доведе до отлив на капитали и валутни кризи в някои държави от възникващите пазари

- Антипазарните и популистки политики на елитите обаче са онова, което кара чуждите инвеститори да бягат и да губят доверие.

- Българските финансови инструменти и активи са далече и изолирани от тези процеси.
Няколко години инвеститорите и пазарите на възникващите икономики се обясняваха в любов – едните им наливаха пари, а другите се отблагодаряваха с добра доходност. След кризата от 2008 г. ниските лихви и евтиният долар правиха активите в държави като Бразилия, Турция и Аржентина доста апетитни за инвeстиции, тъй като даваха по-добра алтернативна възвръщаемост на фона на развитите пазари. От тази вълна се възползваше и България, която например през пролетта на 2016 г. емитира външен дълг за 2 млрд. евро при голям интерес и ниски лихви (2-3% по двете емисии), което въпреки това беше доста над дохода, който носеха американските или германските ДЦК. За щастие страната остава изолирана от негативните процеси, протичащи от началото на годината.

През януари тази година индексът MSCI Emerging markets, който следи представянето на най-големите възникващи пазари, достигна рекорд за последните 10 години. През последните две години той се повишаваше с темп значително над този на S&P500. След януари дойде спадът, като до началото на октомври индексът изтри около 10% от стойността си. Зад това обаче няма изненада – моторът, който движеше тези пазари, позагасна, след като Федералният резерв започна да повишава лихвите. Това даде сили на долара, който стана по-атрактивен за инвестиции, а инвеститорите продават по-рискови активи, каквито са тези на възникващите пазари, и ги насочват към по-сигурни и развити икономики.


В такава ситуация се влиза в спирала – икономиките от възникващите пазари са силно обвързани с долара. Международните задължения на повечето им компании са в щатска валута, а поскъпването й ги прави по-трудни за обслужване, което кара инвеститорите да бягат от техните валути - именно на това станахме свидетели през последните месеци. От началото на годината аржентинското песо е най-губещата валута с 50%, следвана с близо 40% при турската лира, бразилския реал, южноафриканския ранд и руската рубла.

"Основният двигател за представянето на възникващите пазари е затягането на монетарната политика и последвалото покачване на долара", казва пред Financial Times Том Стивънсън, инвестиционен директор във Fidelity. "Силна американска валута обикновено е лоша новина за тези пазари, тъй като окуражава за бягство към по-сигурните активи в САЩ, което пък оскъпява и затруднява покриването на доларовите международни задължения на компаниите от тези пазари", казва още той.

Не обвинявайте само долара



Нито един проблем обаче не идва сам и към причините за отлива на капитали от възникващите пазари има още няколко – скъпият петрол, търговските войни, геополитическото напрежение, санкциите срещу Русия. И не на последно място вътрешнополитически и икономически проблеми и процеси в държавите от възникващите пазари. Например намесата на президента Реджеп Тайип Ердоган в монетарната политика на централната банка и обвинението, че Западът стои зад кризата в Турция, подкопават силно инвеститорското доверие, което влошава още повече ситуацията. Вместо на традиционните Ердоган заложи на други методи срещу валутната криза – призив към населението да продава долари, да бойкотира американски стоки, предприе и промяна на някои регулации, които да стимулират спестяванията. Все пак турската централна банка вдигна лихвите през септември до 24% въпреки протестите на президента, което изненада приятно инвеститорите. В Русия също се води дебат за вдигане на лихвите за пръв път от 2 години. Там санкциите срещу страната също подкопават инвеститорското доверие, макар поскъпването на петрола да дава нови поводи за оптимизъм.

Аржентина пък се бори с девалвиращо песо, огромна инфлация и се опитва да договори ускорен транш за 50 млрд. долара от МВФ. Президентът Маурисио Макри обяви план за мащабни реформи, с които да съкрати държавните разходи и да повиши приходите в бюджета. В държавата обаче от години се прилагат някои странни икономически лостове като данък върху износа на говеждо. Той засяга най-вече фермерите, като преди години от чисто популистки подбуди политическата класа и тогавашният президент Нестор Кирхнер успяха да унищожат част от производството на говеждо в страната. С митата се целеше ограничение на износа и спад на цените за вътрешния пазар, но единственото, което се случи, беше унищожаване на част от производството заради загуба на чужди пазари, но не и овладяване на инфлацията. Сега Макри също мисли в такава посока, което може да засегне именно фермерите. Догодина в Аржентина има и избори, което още повече увеличава рисковете от популистки решения.

А сега накъде

В момента отливът на капитали от активи на възникващи пазари продължава. Последното допитване на Reuters сред 54 фонд мениджъри към края на септември показва, че те са повишили дела си в акции на компании от САЩ до най-високото ниво от май 2015 г. Асет мениджърите са продавали както облигации, така и акции на възникващите пазари. В анкетата на Reuters 59% са отговорили, че според тях сривът на възникващите пазари е все още по средата, а само 32% смятат, че той е към своя край.

България не е засегната реално от тези процеси, тъй като икономиката на страната е много по-силно обвързана с еврото и валутния борд. Няма отлив на капитали от финансови активи, а през последните месеци дори има леко повишение на притежанията от чужди инвеститори според последните данни на Министерството финансите, които са към края на август.

"Цените на българския международен дългосрочен дълг съвсем минимално се понижиха през септември, но остават над нивата от първото полугодие, т.е. доходността е по-ниска в сравнение с тогава. Изобилието от ликвидност в българските банки, пенсионни дружества и други, както и в чуждестранните инвеститори поддържа търсенето на достатъчно високи нива", коментира за "Капитал" Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" в "Елана трейдинг". "Въпреки че не съществува информация каква част от българските публични акции и корпоративни облигации се придобиват от чуждестранни инвеститори, считам, че кризата на някои възникващи пазари няма директен ефект у нас. По отношение на българския пазар на акции липсват агресивни продавачи, включително и чуждестранни такива", каза още той.

Кристофър Пийл, главен инвестиционен мениджър на Tavistock Wealth, коментира пред Reuters, че последните сътресения на големите възникващи пазари са били малко пресилени, тъй като е имало неоправдано заразяване със специфични проблеми, засягащи Бразилия, Русия, Аржентина, Турция и Южна Африка", тоест инвеститорите механично са приемали, че един проблем в дадена държава е валиден и за останалите. Така вълната достигна и валути на други страни, като Индонезия и Индия например. "Сравнен по държави, показателят цена/печалба (P/E) e атрактивен в сравнение с развитите държави", допълва Пийл.

"Доколкото ръководителите на страни като Турция и Русия са доказали във времето своите недемократични, антипазарни и ирационални методи на управление, няма как да сме оптимисти за тези държави в дългосрочен план предвид факта, че техните президенти наскоро спечелиха изборите и се "окопаха" още повече във властта", казва Димитър Георгиев. Според него доверието на международните инвеститори към тези страни е трайно загубено и може да се възвърне само при радикална промяна в управлението, каквато на този етап не се очаква. "Разбира се, пазарите отдавна са отчели всичко това в цените на активите и в този смисъл (особено в Турция) е възможна краткосрочна позитивна корекция на някои финансови активи (турската лира), но това вероятно ще е ограничено и по време, и по интензитет", коментира още той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия 1 Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия

Кюрдските военни сили ще бъдат изтласкани от границата, каквото беше искането на Ердоган

23 окт 2019, 914 прочитания

Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit

Новият срок е 31 януари 2020 г., като се два възможност за по-ранно напускане

23 окт 2019, 603 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Няколко западни държави обвиниха Русия в провеждането на кибератаки

Руски шпиони са действали срещу много институции, твърдят САЩ, Холандия, Великобритания, Канада и Германия

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10