Според бившия американски представител в борда на МВФ Дъглас Редикер в следващите няколко години финансирането може да се превърне в екзистенциален проблем за фонда и рязко да намали капацитета на институцията да бъде последна и спешна инстанция за държавни заеми. През 2019 г. изтича давността на двустранните договорени заеми с определени държави, а през 2022 г. - споразуменията по нови заеми. Най-добре за МВФ е тези споразумения просто да бъдат удължени, но сегашната международна ситуация сочи, че най-вероятно ще има силна вътрешна опозиция за продължаването им. Следователно Кристин Лагард трябва да осъществи успешна финансираща кампания за повишаване на постоянните квоти.

САЩ обаче нямат краткосрочен интерес от такъв ход, особено предвид търговската война с Китай. Преразглеждане и увеличаване на сегашните квоти би могло да намали влиянието на САЩ в МВФ. В момента САЩ контролират 16.5% от борда на организацията, а Китай – само 6%. Промяната в квотите вероятно ще отрази огромния ръст на китайската икономика и ще даде по-силен глас на Пекин в МВФ, което не се харесва във Вашингтон. От друга страна, Пекин търси всякакви начини да създава собствени регионални фондове и инициативи за влияние, в които САЩ нямат никакво влияние. Някои привърженици на МВФ твърдят, че най-добрият начин да се осигури повече прозрачност в действията на Китай е да им се даде по-силен глас в платформа, в която САЩ вече имат силно установено влияние.

Съществуват и риск дори ако от финансовото министерство на САЩ се съгласят да подкрепят по-големи квоти за МВФ, американският Конгрес да не ги одобри. Последното увеличение на квотите по времето на Барак Обама беше решено през 2011 г. и бяха нужни пет години, за да бъде ратифицирано от Конгреса.

Не е сигурно и каква би била подкрепата от страна на ЕС. Страните - членки на ЕС, традиционно са силни поддръжници на МВФ. Преразглеждане на постоянните квоти обаче би понижило и влиянието на ЕС. Освен това след последната финансова криза ЕС вече има свой Европейски механизъм за стабилност, спасителен фонд за еврозоната, който може би понижава историческата нужда от МВФ в Европа.

И все пак има надежда

За МВФ може би съществува и искрица надежда. През април тази година администрацията на Тръмп подкрепи увеличение на ресурсите на Световната банка от 13 млрд. долара – срещу обещания за съкращения на разходите, включително на заплатите на служители в банката. МВФ може би ще трябва да мине по същия път. Във всеки случай опциите на фонда не са много, тъй като липсва пространство за маневриране. И Кристин Лагард ще трябва да убеди Тръмп и други световни лидери в необходимостта от МВФ.