Битката на МВФ - как да убеди скептичния Вашингтон за бъдещото си финансиране

Когато Аржентина поиска предсрочно изплащане на помощния си пакет от МВФ това лято, администрацията на американския президент Доналд Тръмп подкрепи фонда, както и увеличението на заема - най-големият, отпускан някога от МВФ - от 50 млрд. на 57 млрд. долара. Въпреки това изобщо не е сигурно дали сегашните приятелски отношения между Белия дом и МВФ могат да бъдат преведени в допълнително финансиране за межуднародната институция, пише в. Financial Times. В следващите няколко години голяма част от главните договори по финансиране на фонда изтичат, поради което Кристин Лагард, управляващият директор на МВФ, трябва да проведе много успешна финансираща кампания. Това ще бъде сложно на фона на студената икономическа война между САЩ и Китай, в която двете страни преценяват всяка за себе си дали засилването на МВФ би било в нейна полза или ущърб.

Топли взаимоотношения

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

САЩ, сравнително изненадващо за администрацията на Доналд Тръмп, до момента подкрепят инициативите на МВФ. През септември Вашингтон каза "да" за ускорения помощен пакет за Аржентина. По-рано тази година от финансовото министерство на САЩ са подкрепили намеси на МВФ в Украйна и Египет. Американският финансов министър Стивън Мнучин твърди, че САЩ имат пълно доверие в ръководството на МВФ в лицето на Кристин Лагард.

Неясен финансов хоризонт

Любезните думи на Мнучин не са гаранция за успех предстоящата кампания за рефинансиране, която Лагард и МВФ трябва да предприемат. Докато фондът в момента разполага с 1 трилион долара активи на разположение за намеси, над половината от бъдещото финансиране на институцията ще бъде под въпрос след 2019 и 2022 г. Тогава изтичат временните споразумения за заеми на МВФ с голяма част от кредиторите на фонда. Само 450 млрд. от финансовите активи на организацията идват от постоянни държавни "квоти" в МВФ. Те се базират на размера на икономиките на страните дарители и отразяват също така "тежестта", която има съответната държава в борда на МВФ.



Според бившия американски представител в борда на МВФ Дъглас Редикер в следващите няколко години финансирането може да се превърне в екзистенциален проблем за фонда и рязко да намали капацитета на институцията да бъде последна и спешна инстанция за държавни заеми. През 2019 г. изтича давността на двустранните договорени заеми с определени държави, а през 2022 г. - споразуменията по нови заеми. Най-добре за МВФ е тези споразумения просто да бъдат удължени, но сегашната международна ситуация сочи, че най-вероятно ще има силна вътрешна опозиция за продължаването им. Следователно Кристин Лагард трябва да осъществи успешна финансираща кампания за повишаване на постоянните квоти.

САЩ обаче нямат краткосрочен интерес от такъв ход, особено предвид търговската война с Китай. Преразглеждане и увеличаване на сегашните квоти би могло да намали влиянието на САЩ в МВФ. В момента САЩ контролират 16.5% от борда на организацията, а Китай – само 6%. Промяната в квотите вероятно ще отрази огромния ръст на китайската икономика и ще даде по-силен глас на Пекин в МВФ, което не се харесва във Вашингтон. От друга страна, Пекин търси всякакви начини да създава собствени регионални фондове и инициативи за влияние, в които САЩ нямат никакво влияние. Някои привърженици на МВФ твърдят, че най-добрият начин да се осигури повече прозрачност в действията на Китай е да им се даде по-силен глас в платформа, в която САЩ вече имат силно установено влияние.

Съществуват и риск дори ако от финансовото министерство на САЩ се съгласят да подкрепят по-големи квоти за МВФ, американският Конгрес да не ги одобри. Последното увеличение на квотите по времето на Барак Обама беше решено през 2011 г. и бяха нужни пет години, за да бъде ратифицирано от Конгреса.

Не е сигурно и каква би била подкрепата от страна на ЕС. Страните - членки на ЕС, традиционно са силни поддръжници на МВФ. Преразглеждане на постоянните квоти обаче би понижило и влиянието на ЕС. Освен това след последната финансова криза ЕС вече има свой Европейски механизъм за стабилност, спасителен фонд за еврозоната, който може би понижава историческата нужда от МВФ в Европа.

И все пак има надежда

За МВФ може би съществува и искрица надежда. През април тази година администрацията на Тръмп подкрепи увеличение на ресурсите на Световната банка от 13 млрд. долара – срещу обещания за съкращения на разходите, включително на заплатите на служители в банката. МВФ може би ще трябва да мине по същия път. Във всеки случай опциите на фонда не са много, тъй като липсва пространство за маневриране. И Кристин Лагард ще трябва да убеди Тръмп и други световни лидери в необходимостта от МВФ.

Пакистан отново се моли на МВФ за помощ

Новият премиер на Пакистан Имран Кан дойде на власт с обещания страната повече да не ходи да проси пари от Запада или МВФ. Въпреки това два месеца по-късно, на 8 октомври, правителството му отиде при фонда за помощ. Причината са натрупани заеми от предишното правителство, включително и за вноса на въглища, за да могат пакистанските електроцентрали да продължат да работят. Пакистан се нуждае от поне 10 млрд. долара помощ. Правителството на Кан първоначално се заинати и се опита да намери заеми от "приятелски държави" като Саудитска Арабия и Китай, но нито една от двете не се оказа достатъчно щедра. Поради забавянето в търсенето на заема Пакистан сега е в слаба преговорна позиция и може да му се наложи да приеме допълнителни изисквания за прозрачност и борба с корупцията, които МВФ най-вероятно ще прикачи към евентуалния помощен пакет.