Дългото сбогуване на Меркел

Избирането на почти непознатия Ралф Бринкхаус за лидер на фракцията на ХДС на теория не би трябвало да промени нищо. Той побърза да увери, че няма различия с канцлера по политиките, макар да смята, че гласовете на депутатите не бива да се смятат за гарантирани. На практика обаче победата му над Каудер е политическо земетресение.

То идва в момент, когато Меркел вече има достатъчно главоболия със серия вътрешни битки в управляващата коалиция, довели до дестабилизаране на едва шестмесечното правителство. Първо през юни имаше публичен спор между ХДС и баварския им партньор - Християнсоциалният съюз (ХСС) - за това дали определени категории бежанци да не бъдат допускани в Германия и да бъдат връщани на границата с Австрия. След това миналия месец социалдемократите, по-малкият партньор в коалицията, влязоха в сблъсък с ХДС и ХСС и поискаха отстраняването на ръководителя на вътрешното разузнаване Ханс-Георг Маасен заради негови неадекватни коментари около неотдавнашните изстъпления на крайнодесни в град Кемниц.

Всичко това качва напрежението в коалицията, отслабва канцлера и засилва настроенията в собствената й партия за обновяване на политиките и екипа. В следващите месеци предстоят още събития, които вероятно ще доведат до нови раздори. Първо на 14 октомври са регионалните избори в Бавария, на които се очаква ХСС да отбележат най-ниския си резултат в историята и ударът може да ги направи още по-капризен и труден партньор в Берлин. Две седмици по-късно е регионалният вот в Хесен, където консерваторите също може да изгубят позиции. Освен това с наближаването на изборите за Европейски парламент догодина атаките срещу Меркел заради политиката й на отворени врати за мигрантите през 2015 г. само ще се засилват, и то не само в Германия.

В тази ситуация на все по-трудна за удържане коалиция и нарастващ ропот в собствените редици Меркел има два варианта да продължи да управлява, смята проф. д-р Андреас Рьодер. Единият е да отиде на нови избори, а другият - да опита да направи нова коалиция в сегашния Бундестаг, вероятно със Зелените и либералите, които обаче вероятно ще поставят условие Меркел да не бъде канцлер. "Социалдемократите са тези, които се страхуват най-много от нови избори заради риска да се превърнат в пепел. И тъй като всички се боят, че крайнодясната "Алтернатива за Германия" ще набере още сила, очаквам, че ще се сформира мнозинство, готово да избегне нов вот. Опасност за Меркел може да има, ако водещи фигури от християндемократите, зелените и либералите направят сделка за коалиция без нея. Но ХДС е партия, която традиционно е толкова ориентирана към стабилността и властта, че е загубила импулса да сменя лидера си дори когато той отдавна е преминал своя зенит", казва преподавателят от Университета в Майнц.

Проблем за ЕС

Отвън може да изглежда странно, че канцлерът на Германия е погълнат от дребни вътрешнополитически боричкания в момент, когато икономиката на страната е в чудесна форма, бюджетът й прелива от приходи, а дългът й бързо се топи. Макар повечето залози да са, че Меркел ще успее да оцелее до края на мандата си, тя вече е сянка на предишното си "аз". Слабостта й отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и френският президент Еманюел Макрон - очевидният кандидат да я замени начело на съюза - става все по-непопулярен у дома и рейтингът му вече е по-нисък от този на предшествениците му Франсоа Оланд и Никола Саркози. "Дори и без да е затрупана от вътрешни неприятности, силата на Меркел определено не е да отваря нови перспективи за силен ЕС. Съюзът и Германия определено имат нужда от решително и креативно лидерство, но се съмнявам, че Меркел е способна да го осигури", казва проф. д-р Рьодер. Само че няма и кой да я замени в това.

* От немски - "Залезът на Меркел", игра на думи със "Залезът на боговете" (Götterdämmerung)