Макрон и Рюте може да разбият двуполюсния модел в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Макрон и Рюте може да разбият двуполюсния модел в ЕС

Associated Press

Макрон и Рюте може да разбият двуполюсния модел в ЕС

Либералите имат амбицията да изместят социалистите при сглобяването на новата комисия

3634 прочитания

Associated Press

© Associated Press


Възможно ли е в следващия Европейски парламент втората по големина група да се окажат либералите? А кои точно либерали се имат предвид, когато се говори за тази пъстроцветна група? И какви ще са реформите, които те обещават за следващия мандат?

Подобни въпроси повдигнаха публикации, в които се твърди, че между френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте се оформя решаващ съюз. Брюкселският сайт Politico цитира свои анонимни източници, според които има предварително споразумение, поставящо си за цел да пренареди европейската политическа карта. В инициативата щели да се включат още няколко премиери от либералния лагер, но отправната точка щяла да бъде обединение на движението на Макрон "Република, напред!" и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) за евроизборите през май 2019 г.

Партията за свобода и демокрация на Рюте е ключов член на АЛДЕ, която е основното либерално политическо семейство в Европа, а упорито се коментира, че той има амбиции да се кандидатира за поста на Доналд Туск - председател на Европейския съвет. Както Рюте, така и Макрон са млади политици (съответно на 41 и 40 години), биха искали да имат силно влияние върху съставянето и структурирането на следващата Европейска комисия, както и върху реформирането на Европейския съюз.

Европейската народна партия засега изглежда, че ще бъде най-добре представилата се политическа група на евроизборите и евентуалният тандем Макрон/Рюте няма амбиции да опровергае прогнозите. Но при изместването на социалистите от второто място преговорите за състава на Еврокомисията биха изглеждали различно.

Според Politico партиите в политическия съюз щели да водят кампания около обща платформа, но партньорството им официално ще се реализира след изборите за Европейски парламент в края на май. Възможно е следващото лято да бъде преименувана цялата група и да бъде сменен лидерът ѝ Ги Верхофстад, твърдят източниците на изданието. То описва 65-годишния бивш белгийски премиер като част от старо - по мерките на Макрон и Рюте - политическо поколение. Към него принадлежат също сегашният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (на 63 години) и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (на 65). Макрон е постигнал споразумение и с испанския либерален лидер Алберт Ривера и неговата партия Ciudadanos ("Граждани"). През 2019 г. Ривера ще навърши 40 години.

АЛДЕ разполага с 8 от 27 места в Европейския съвет – същия брой като ЕНП – което дава на либералите значителна сила сред държавните и правителствените ръководители на ЕС. Ако добавим и Франция, местата стават 9, а либерали са в управлението на още 3 страни. Това подобрява шансовете им да спечелят председателския пост в еврокомисията, ако съветът игнорира системата с "водещия кандидат".

Тази система предполага Европейският съвет да номинира кандидата на партията, спечелила най-много места в парламента, за нов председател на еврокомисията. Но лидерите на ЕС вече заявиха, че не се чувстват задължени да използват схемата, която според тях им отнема правото, заложено в европейските договори, да номинират кандидат, който след това да бъде потвърден от мнозинството в европарламента. АЛДЕ също изрази несъгласие, като отбеляза, че тя дава прекомерно предимство на ЕНП.

Никой не говори евентуалната нова либерална формация да придобие чертите на партия, а и Макрон не би одобрил в името ѝ да присъства "либерален", защото думата носи силно негативен оттенък във френската политика. "Прогресивен" или "Екип Европа" звучи по-безопасно и в същото време перспективно.

Така че изглежда по-вероятно да няма "ребрандиране" на АЛДЕ, най-малкото защото не е лесно да се прогнозира кой от сегашните членове ще остане в групата, обхващаща от пламенни федералисти като Верхофстад до евроскептици от балтийските страни, българското Движение за права и свободи и популисти като чешкия премиер Андрей Бабиш.

Тепърва ще трябва Макрон и Рюте да си изяснят как искат да реформират ЕС. Холандецът не харесва модела на почти безкрайно субсидиране на по-бедните държави от по-богатите в съюза и предпочита междуправителствени, а не федералистки отношения, коментира Ник Отенс за Atlantic Council. Това е голяма разделителна линия между Германия/Холандия и съюзниците им, от една страна, и Европейската комисия и поддръжниците ѝ, от друга. "Междуправителствен" е например подходът за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия и създаването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който Рюте и северните страни в ЕС призовават да стане Европейски валутен фонд.

Визията на Макрон е за "социална Европа", от която имат полза не само едрият бизнес и професионалистите, но и "малкият човек" (иначе този избирател бяга при националпопулисти). Рюте се притеснява, че това може пак да означава Средиземноморието да е на издръжката на Севера.

Президентът говори за хармонизиране на данъчните ставки в 27-те страни, за холандците с благоприятния им към чуждестранните инвеститори данъчен режим това е табу. Макрон опитва с умерени национални ограничения да спре "социалния дъмпинг" от работниците от Източна Европа, Рюте предпочита правилата на единния пазар да обхванат още повече сектори.

И двамата искат да разбият двуполюсния модел на ЕНП и Партията на европейските социалисти, който управлява ЕС от десетилетия. В следващите месеци Макрон и Рюте трябва да изгладят различията, защото това може да е последният им шанс - за позицията на балансьор се борят също "Зелените" и крайно десните евроскептици.

Възможно ли е в следващия Европейски парламент втората по големина група да се окажат либералите? А кои точно либерали се имат предвид, когато се говори за тази пъстроцветна група? И какви ще са реформите, които те обещават за следващия мандат?

Подобни въпроси повдигнаха публикации, в които се твърди, че между френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте се оформя решаващ съюз. Брюкселският сайт Politico цитира свои анонимни източници, според които има предварително споразумение, поставящо си за цел да пренареди европейската политическа карта. В инициативата щели да се включат още няколко премиери от либералния лагер, но отправната точка щяла да бъде обединение на движението на Макрон "Република, напред!" и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) за евроизборите през май 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK