Идва ли "враждебен развод" между ЕС и Великобритания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва ли "враждебен развод" между ЕС и Великобритания

Главният преговарящ от ЕС Мишел Барние все още не може да постигне споразумение с Великобритания за условията, при които Лондон ще напусне съюза

Идва ли "враждебен развод" между ЕС и Великобритания

Вероятността Обединеното кралство да напусне евросъюза без официална сделка е малка, но пък и никога не е била толкова голяма

5480 прочитания

Главният преговарящ от ЕС Мишел Барние все още не може да постигне споразумение с Великобритания за условията, при които Лондон ще напусне съюза

© Reuters


Вместо подпечатване на сделката за излизането на Великобритания от Европейския съюз в сряда лидерите на 27-те страни членки най-вероятно ще трябва да разгледат вариантите, при които Обединеното кралство напуска без формална договорка. "Трябва да подготвим ЕС за сценария, при който няма сделка, който сега е по-вероятен от всякога", предупреди председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Въпреки че вероятността за това все пак е малка - и ЕС, и Великобритания държат на сделката, а днес главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние каза, че за приключване на преговорите трябват още няколко седмици, евентуален "враждебен развод" вече не е изключен. Той може да има много неприятни последици, както в случая с България - най-вече финансови, но и несигурност за българските граждани, които са се установили във Великобритания.

Как се стигна дотук

До неочаквания обрат се стигна, след като в неделя британският премиер Тереза Мей отхвърли условията на Брюксел по споразумението за излизане на Великобритания от ЕС в частта му за бъдещата граница между Република Ирландия и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Това на практика е последният сериозен въпрос, който трябва да се разреши, като самото споразумение вече е готово.

Страните членки искат да не допуснат налагането на граници между двете части на Ирландия. Целта е по този начин да се спаси споразумението от 1998 г., довело до прекратяване на кървавите сблъсъци в Северна Ирландия между привържениците на обединяването на двете части на Острова и тези, които подкрепят британският суверенитет.

Предложението на Брюксел е Северна Ирландия да остане част от Митническия съюз, докато не бъде подписано ново споразумение за отношенията между Великобритания и ЕС. Ако до такова не се стигне, тогава Северна Ирландия би останала част от Митническия съюз, въпреки че другите части на Обединеното кралство няма да са. Според Лондон последното (т.нар. предпазна мярка) би нарушило конституционната цялост на страната, тъй като части от Великобритания ще се подчиняват на друго законодателство.

Контрапредложението на Великобритания беше тя да продължи да следва европейските стандарти за стоките, така че да не се налага тяхната гранична проверка. Брюксел обаче отхвърли тази идея, тъй като по този начин Лондон се опитва да си запази достъпа до европейския пазар, но без да спазва всички задължения, които произтичат от него – например свободното движение на хора.

Какво се случва, ако няма сделка

На теория, ако ЕС и Великобритания не постигнат сделка, това не означава едностранно скъсване на отношенията. Лондон вече се е съгласи, че повече от 40-годишното членство в ЕС му налага задължения, които трябва да изпълни, за да може да го напусне. Например да плати средствата, които е обещал за бюджета на 28-те до края на 2020 г. Това обаче не е сигурно, тъй като договорката би трябвало да е в сила само ако има цялостно споразумение за напускане.

Ефектът върху България ще е много болезнен, ако Великобритания реши да не изпълни вече поетите ангажименти. Великобритания дава около 11% от средствата в европейския бюджет през 2017 г., като нетната вноска на Лондон е около 6% от него. София обаче би се лишила от много повече европейски пари, ако страните членки не се договорят да запълнят дупката след Brexit (много малко вероятен сценарий). Причината е, че не всички програми ще бъдат еднакво орязани – най-пострадалата със сигурност ще бъде кохезионната политика, тъй като там ангажиментите за плащания все още не са разпределени и парите не са реално преведени.

Голям удар ще претърпи и взаимната търговия. Ако Великобритания излезе от ЕС без сделка, това ще означава, че между нея и 27-те не само че ще се издигнат тарифни бариери, но те ще бъдат по-високи от обичайното. Причината е, че Великобритания няма да се ползва със статута на най-облагодетелствана нация. Например при автомобилите това ще означава 10% вносно мито – по-високо от това, което плащат южнокорейските производителите при износа им за ЕС. Това ще доведе до срутване на британската автомобилна промишленост.

Въпреки че Великобритания вече е поела ангажимента, независимо дали има сделка или не, да запази правата на европейските граждани, които вече са се установили в страната, за тях също може да се окаже, че има проблеми. Например Великобритания може да откаже право на пребиваване на всички тези, които формално са го придобили (живеейки повече от пет години на Острова), но нямат документ за това. Със сигурност европейските граждани, които се надяваха да придобият право на постоянно пребиване, докато тече преходният период за излизане на Великобритания (т.е. до 2021 г.) няма да имат шанса да го направят. Може дори да се стигне до налагане на визи на българи и румънци, както не изключи преди време бившият британски главен преговарящ по Brexit Дейвид Девис.

Какво се случва оттук нататък

Преговорите между Брюксел и Лондон бяха почти пред приключване в неделя, когато британският премиер е взела решение да натисне спирачката. Така че на чисто техническо ниво разговорите може да завършат относително бързо. Някои дори се надяват това да стане още в сряда, когато са предвидени двустранни срещи между Тереза Мей и европейски политици. До това обаче едва ли ще се стигне. Например Европейската комисия не е представила на страните членки декларацията за бъдещите отношения между Обединението кралство и ЕС, която трябваше да бъде одобрена в сряда. Вместо споразумението за Brexit утре лидерите на ЕС вероятно ще обсъждат мерките, които трябва да се предприемат при евентуално прекратяване на преговорите. Те ще им бъдат представени от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Но има вероятност лидерите на 27-те да приемат декларация, че очакват бързо приключване на преговорите, както и че са готови да свикат извънредна среща на върха, ако Мишел Барние докладва съществен напредък. Това обаче трябва да стане бързо. Споразумението за излизането на Великобритания от ЕС трябва да бъде ратифицирано от Европейския парламент и парламентите на 27-те страни членки, както и от британската Камара на общините. Именно затова крайният срок за постигане на сделка беше заложен през октомври, за да може да се спази двегодишният срок по преговорите за напускането на Великобритания, който изтича на 29 март 2019 г.

Вместо подпечатване на сделката за излизането на Великобритания от Европейския съюз в сряда лидерите на 27-те страни членки най-вероятно ще трябва да разгледат вариантите, при които Обединеното кралство напуска без формална договорка. "Трябва да подготвим ЕС за сценария, при който няма сделка, който сега е по-вероятен от всякога", предупреди председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Въпреки че вероятността за това все пак е малка - и ЕС, и Великобритания държат на сделката, а днес главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние каза, че за приключване на преговорите трябват още няколко седмици, евентуален "враждебен развод" вече не е изключен. Той може да има много неприятни последици, както в случая с България - най-вече финансови, но и несигурност за българските граждани, които са се установили във Великобритания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Не знам защо Мишел Барние трябва да се хваща за главата - главоболието е по скоро за Тереза Мей. И защо ЕС трябва да се тревожи, че двегодишният срок по преговорите за напускането на Великобритания, който изтича на 29 март 2019 г., няма да бъде спазен - това си го реши Тереза Мей и си е неин проблем.

  • 2
    nikolovi1950 avatar :-|
    Кольо Николов

    До коментар [#1] от "evpetra":

    ...аз съм от 2000г във Великобритания със статус--*indefinite leave to remain* и продължавам да живея там ! Какво ще се промени с нас българите които сме с този статус....!?!?

  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#2] от "Кольо Николов":

    Каквото беше за мен липсата на софийско жителство по комунистическо време. Съжалявам за безсърдечието!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK