Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 19 окт 2018, 10:30, 32870 прочитания

Голямото църковно поражение на Путин

Най-сериозната загуба за Русия във войната срещу Украйна дойде от неочаквано място - религиозния фронт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Хубава среща." С тази реплика руският патриарх Кирил описва разговора си с вселенския патриарх Вартоломей в края на август тази година.

Всъщност за Кирил в срещата няма нищо хубаво. В патриаршеския дворец в стария истанбулски квартал "Явуз султан Селим" - там, където някога е било сърцето на Константинопол, вселенският патриарх го уведомява че украинската православна църква ще бъде призната за независима. Ядосан, Кирил прекратява посещението си и вместо на предвидения в програмата обяд отива директно към летището.


Причината за острата реакция е ясна. Това е лоша новина както за руския патриарх, така и за Путин. В продължение на години идеолозите на режима в Москва се опитват да създадат илюзията за възраждането на руското величие. В нея Русия е отново световна сила, контролира всичко в границите на някогашната си империя и заедно с другите големи държави, решава съдбата на света. Православната църква има специална роля в тази илюзия, която предвижда Москва да се превърне в "Третия Рим" - не само политическият и военният, но и религиозният център на империя, която се разпростира на два континента. Православието е руският отговор на либерализма. "Човешките права са глобална ерес", заяви преди две години патриарх Кирил.

На обикновен език признаването на дадена църква е сходно с признаването на дадена държава - веднъж призната от друга, тя може да влезе в официални отношения. Проблемът в Украйна е, че през последните близо три десетилетия там имаше три големи православни църкви - само една от която бе призната и в общение с останалия православен свят - това е Украинската православна църква - Московска патриаршия, която е част от Руската православна църква и важен компонент от руската държавна машина, с всички последствия за това в Украйна. Останалите две, непризнати, са Киевска патриаршия начело с патриарх Филарет, и Украинска автокефална църква начело с митрополит Макарий.

Желанието на Вселенската патриаршия да даде автокефалия (независимост) и да признае единна православна украинска църква от тези две непризнати срещна силния отпор на руската религиозна дипломация, която смята Украйна за своя територия и като една от най-големите православни църкви заплаши с отделяне от Вселенската патриаршия - разкол, който може да погълне целия православен свят.



С признаването на украинската църква за независима от Москва "Вторият Рим" - Константинопол, превръща "Третия Рим" от държавна стратегия в делюзия - нереална мечта, която изглежда истинска само в коридорите на Кремъл. Идеологията обаче не е единствената пострадала от решението на Вселенската патриаршия. Тази история има както политически причини да се случи, така и политически последствия. Украйна се бори за независима църква от 27 години, но след окупацията на Крим усилията стават по-големи. За Киев това е първата голяма победа срещу Москва след началото на военните действия преди повече от четири години. За Путин това е поредният шамар, който засилва изолацията на режима му.

Извън политиката и идеологията за православния свят и християнството като цяло това е събитие от исторически мащаб. Отговорът на Москва беше да прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия. Това може да се окаже най-големият разкол в християнството след великата схизма от 1054, когато Константинопол и Рим тръгват в различни посоки.


Религията е продължение на политиката с други средства

За Украйна обаче църковният въпрос е много повече политически, отколкото религиозен. Доказателство за това е, че разделението сега не се случва по някакви догматични причини - между Вартоломей и Кирил няма църковни спорове.

"Руската православна църква е заплаха за националната сигурност на страната", заяви преди време украинският президент Порошенко. Религията се оказа още един от фронтовете, които се отвориха след 2014 и анексирането на Крим и инвазията на Донбас между Русия и Украйна. Руският наратив, който представя събитията като "гражданска и братоубийствена война", има съвсем реални измерения за обикновените хора в Украйна, чиито синове, ако загинат на фронта, могат да срещнат отказ от опело от местния свещеник. От гледна точка на православната църква под руско крило в Украйна те не са патриоти, биещи се за страната си, а предатели и убийци. В същото време пропагандата по руските телевизии обявява за фашисти и националисти всички в Украйна, които проявят дори бегли патриотични чувства, и това също не остава встрани от прочита на църковните среди в Украйна под московската патриаршия.

Отец Максим Лисак, професор по богословие и свещеник на енория в Отава, Канада (канадски гражданин от украински произход), потвърждава, че руската църква в Украйна се е компрометирала по време на размириците на Майдана през 2013. Причината според нето е, че тя се е обвързала с режима на Янукович и е подкрепила гласно отказа от обвързване с ЕС за сметка на участие на Украйна в евроазиазиатските амбиции на Путин. "Това е винаги грешка за една църква - да се обвързва с режим, защото тя не е институция, а тяло Христово. След разкриването на корупционните практики на този режим какво биха могли да мислят хората за същата тази църква" пита риторично той.

"Всичко това вероятно е силно дежа вю за вас, българите", смята отец Максим Лисак пред "Капитал", правейки паралел с украинския въпрос и българската борба за църковна независимост през Възраждането. Според него, също както в случая с България, всяко движение за независимост в исторически план среща първоначално силна съпротива.

Руската ахилесова пета

Но от гледна точка на Москва залогът е много повече от богословски - Украйна почти винаги е била крайъгълен камък от всеки имперски проект, какъвто със сигурност може да се смята и евроазийският. В него църквата играе ключова роля.

Според д-р Искрен Иванов (преподавател в катедра "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски") това е болна тема за Русия именно поради нейния стремеж за историческа приемственост и идеята, че там, откъдето е тръгнала идеята за Русия, руската култура и руското културно цяло, е не Москва, а Киев и Киевското княжество. Според него отцепването на Украйна от руската сфера на влияние ги лишава от тази приемственост. "Ако Украйна мине към Запада, те няма да имат възможност да легитимират своята евразийска политика", категоричен е той.

"Ние никога няма да се съгласим да се променят свещените канонически граници на нашата Църква. Защото Киев е духовната люлка на Светата Рус, както е Мцхета за Грузия или Косово за Сърбия" - така патриарх Кирил заяви по случай своя 70-годишен юбилей преди време. Отказвайки и да се присъедини към Вселенската патриаршия в даването на автокефалия на Киев, РПЦ най-вероятно върви към самоналожена изолация

[Reuters]


За мнозина в Москва като Александър Дугин - смятан за идеолога на евроазиатската мечта на Путин, "руският свят е създаден от Руската православна църква" и поради това в подобни очи загубата на православна легитимност в Украйна може да се смята за равнозначно на загуба на реална земя и територия от Русия.

Но за разлика от нея обаче тя не се печели с танкове, а с доверие. Нещо повече - за подобни кръгове е повече от ясно, че появяването на масивна и единна украинска православна църква е много силен удар срещу неоимперските планове в Москва.

Руската православна църква има и друга ключова роля в режима на Владимир Путин. При влизането си в Кремъл през 1999 г. той получи Русия на олигарсите, която бе загубила студената война и всякакво морално превъзходство над Запада. В следващите години Москва инвестира огромни суми в църквата, получавайки от нея признателност, легитимност и аргументация за нов сблъсък със Запада - свят вече на "джендъри" и "соросоиди", от който може да ни спаси само твърдата ръка на Владимир Владимирович и вярата в "традиционните ценности". Наред с това следваше и възможност за подкрепа на всякакви корумпирани политически режими - подобно на този на Янукович, или беларуския Лукашенко, стига те да заявяват принадлежност към православните ценности.

Защо сега?

Само за последните две години Украйна отправи няколко сериозни апела към Вселенския патриарх с молба да бъде дадена автокефалия. Това направи два пъти украинският парламент през 2016 и 2018, както и президентът Порошенко, който лично посети патриарх Вартоломей.

Отделно Руската православна църква в Украйна (както официалните прессъобщения на Кремъл вече се обръщат към единствената засега призната църква в страната) губи много голям брой от вярващите си през последните години, което рискува да ги отблъсне трайно от църквата. "Освен ако не искаме да имаме православна църква, която е вече ирелевантна за хората, нямаме избор, освен да действаме сега", смята отец Максим Лисак. При отказа на Руската православна църква да направи каквото и да е, за да реши проблема в Украйна в продължение на вече три десетилетия, и при наличието на ясни канонични възможности вселенският патриарх няма причина да откаже намеса в този проблем. Както проф. Дилян Николчев сподели в интервю за в. "Дневник" преди няколко дни: "Трябва да се каже категорично – тук няма верови, догматичен спор. Той е в случая църковно-държавен."

Силно доказателство за това е и намесата на американския Държавен департамент в случая, който преди по-малко от месец излезе с официална декларация в подкрепа на независимата украинска църква като част от правото на членове на група свободно да управляват своето вероизповедание.


Как следва да се развие църковният спор?

Формално даването на независимост на една църква не е еднократен акт, а процес. С решението си от миналата седмица Вселенската патриаршия премахна схизмата над лидерите над двете църкви в Украйна и над техните последователи. Следва Вселенският патриарх да прочете томос (декрет, с който обявява и обосновава това свое решение), за да даде зелена светлина украинските епископи да свикат църковен събор. На него следва да бъде избран първойерарх (патриарх), с което новата Украинска православна църква да бъде създадена.

По всичко личи, че въпреки целия натиск Вселенската патриаршия няма да се поддаде и ще даде томос за украинска автокефалия в най-скоро време, като има много сигнали, че той е дори вече написан. От друга страна, всяко нейно действие досега е било дублирано от все по-ясните заплахи на РПЦ, че ще обяви схизма и скъсване с църквата майка. В тази игра обаче Русия рискува изключително много. Нейния залог е, че другите църкви ще се присъединят към нея в натиска срещу ВП. Но това покачване на залозите най-вероятно ще ѝ изиграе лоша шега, ако очакванията ѝ не се сбъднат. Например, докато мнозина като сръбския патриарх Ириней са склонни да ги подкрепят с писма срещу Константинопол, сръбските митрополити в синода е много малко вероятно да гласуват за скъсване на отношения с патриарх Вартоломей, защото това ще ги постави лично в крайно неудобно положение. Вселенският патриарх има много повече влияние спрямо тях от Московския.

Също така руската църква ще разчита на силна подкрепа в източните църкви, които подкрепя сериозно през последните години, включително и с финансиране. Но през последните дни се виждат ясни знаци, че те няма да застанат срещу Вселенския патриарх, който отново има много повече влияние спрямо тях от Московския. РПЦ вероятно ще загуби и достъп до Атон, който е също под юрисдикцията на патриарх Вартоломей.

Така в момента Москва рискува да остане съвсем сама срещу всички, в пълна изолация и без ясна идея как би могла да излезе от нея. "Третият Рим", изглежда, отива там, където и "Вторият СССР" и мечтата за връщане на двуполюсния свят - в гробището за провалените политически проекти.
Какъв ще е отговорът на българската църква

Преди две седмици Светият синод на БПЦ отхвърли молбата на руския патриарх Кирил за Всеправославен събор за решаване на украинския казус и вкара въпроса в комисия, където най-вероятно той ще бъде погребан. С това си действие БПЦ, която с право може да се смята за една от най-близките църкви до Москва, показа, че щом този път дори тя не е в състояние да я подкрепи, това означава, че патриарх Кирил е отишъл твърде далеч. Не бива да се пропуска и фактът, че Светият синод през последните години претърпя сериозна трансформация и членовете му с агентурно минало са вече малцинство. БПЦ също така има близо 70-годишна история с родната схизма, при обявяването на собствената ни независимост от Цариград, и паралелите с украинците не може да бъдат напълно пренебрегнати за родните митрополити. Дори и да желае обаче, БПЦ има малко възможности за намеса - основно поради слабия си авторитет пред другите църкви и поради малкото възможности, с които разполага както откъм материални, така и откъм човешки ресурси.
Аргументите

Според РПЦ изпращането на двамата йерарси в Киев е намеса в нейна територия и загатна, че е склонна дори на обявяване на схизма, като забрани на свои епископи да имат отношения с такива от Вселенската патриаршия. Не липсват и обвинения в създаване на нов папа в Константинопол, както и в намеса на злия Сорос и американците. Като професор по богословие обаче, о. Максим категорично отхвърля подобни обвинения, защото в православната църква съществува строга йерархия, като Вселенския заема своята позиция като "пръв сред равни". Нещо повече, според Константинопол, томосът, който отдава Киевската митрополия към Москва през 17в. е внимателно разписан, като именно думите "под грижата на" или дори на съвременен език "под мениджмънта" и "за неопределено време", както и задължението да се споменава патриархът в Константинопол, не Москва, са доказателство, че Вселенския патриарх влиза в своите правомощия и не нарушава каноничните устави. Според тях, това е направено поради множеството войни между Османската и Руската империя, правейки почти невъзможно съблюдението на земите от Киев от Константинопол.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На Covid море в Южна Европа На Covid море в Южна Европа

Или как се подготвят за летния сезон в Гърция, Турция, Испания и Италия

29 май 2020, 329 прочитания

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

29 май 2020, 547 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Марек Татала: Политиката на полското правителство е заплаха за растежа

Икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развитие (FOR Foundation) пред "Капитал"

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10