С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 24 окт 2018, 13:41, 3555 прочитания

Китай ще трябва да преосмисли присъствието си в Източна Европа

Много от държавите, участващи в иницативата 16+1, са скептично настроени към плановете на Пекин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Държавите от Източна Европа пречат на Китай да навлезе в региона. Причината е недоверието им, че обещаните проекти ще бъдат финансирани и реализирани. Форматът 16+1 цели Пекин да засили присъствието си в източната част на Европейския континент, но Bloomberg разказва за това дали се оказва устойчив.

Ежегодният форум включва 11 държави от ЕС - от Полша до Унгария и Естония, както и пет балкански държави. Те представляват поле за китайски инвестиции в областта на инфраструктурата - пътища и железопътни мрежи, като целта е Китай да стимулира укрепването на икономиките им.



Много от държавите обаче са разочаровани от липсата на инвестиции от Китай, твърдят хора, пряко свързани с форума. Те също така са недоволни от предпочитанието на Пекин да предлага заеми, а не да прави директни инвестиции, и признават, че в рамките на ЕС могат да се сключат по-изгодни сделки, например чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Някои от проектите, които се осъществиха с китайска помощ, привлякоха нежелано внимание. Разходите за изграждането на магистрала в Черна гора подтикнаха базирания във Вашингтон Център за глобално развитие да определи страната като "изложена на особен риск от задлъжнялост", а офертата за високоскоростна железопътна връзка между Будапеща и Белград доведе до разследване от страна на Европейската комисия.

"От известно време се усеща безпокойство, свързано със схемата", казва Ян Вайденфелд, ръководител на европейското направление в тинк танка MERICS в Берлин. Условията, които предлагат проектите, включени в 16 + 1, изглеждат подобни на тези, предлагани на африканските държави, което кара някои страни "дори да се чувстват обидени", споделя той. "Формата просто не е толкова привлекателна, колкото Китай вярва, че е."



Търговските и инвестиционни връзки между Китай и Централна и Източна Европа се подобриха през последното десетилетие, но растежът "не е достигнал обявените стойности и не отговаря на очакванията" на някои страни, отбелязва Erste Group в доклад от май. Фокусът пада върху проектите, свързани с инициативата "Пътят на коприната". Затова и представителите на ЕС са притеснени, че това е опит на Китай да навлезе в по-бедната източна част, вместо да прави сделки с Брюксел.

Критики

Недостатъците около форума се критикуват от ключови държави от ЕС като Германия и Франция. Страните в Източна Европа се стремят към по-тесни икономически връзки с Пекин, но не за сметка на съвместната политика на ЕС по отношение на Китай, твърди представител от Берлин. Съществува риск, че заради китайските инвестиции страната ще изискват политически услуги в замяна, добавя той.

В петък премиерът на Китай Ли Къцян участва на евроазиатска среща в Брюксел с около 50 държавни представители, включително германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Емануел Макрон и полският премиер Матеуш Моравецки, който оглавява най-голямата европейска нация в 16 + 1.

Той обаче пропусна тазгодишната среща на формата в София и вместо това изпрати своя заместник. Сред членовете на форума Полша е най-скептична, коментират двама от източниците, запознати със ситуацията. Унгария, от друга страна, управлявана от премиера Виктор Орбан, твърдо се застъпва за китайските инвестиции.

С поглед към изток

"Действията не отговаряха на очакваното", коментира Пьотр Бурас, ръководител на Варшавското бюро на Европейския съвет в областта на външните работи и международните отношения. Полша очакваше преки инвестиции от Китай и участие в проекти, докато от Китай се интересуваха по-скоро от обществени поръчки за инфраструктура, преференциални условия и покупки на високотехнологични компании.

Китай все още смята, че страните от бившия съветски блок в Източна Европа са по-близки до страната, но тези дипломатически връзки често не се отнасят за днешно време, смята представител на друго европейско правителство.

"Не става въпрос за разделянето на Европа", коментира Уанг Ювей, професор по международни отношения в университета Renmin в Пекин. "Страни от Източна Европа са втора класа граждани в Европа, дори ако станат членки на Европейския съюз - сега те са се ориентирали към изток".

Бившият китайски дипломат в Брюксел казва още, че някои от членовете на форума са засегнати от програмата "Пътят на коприната", която може да "разсее" инициативата, но 16 + 1 остава обещаващ модел. "Проблемите и трудностите са съвсем естествени", добавя той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът заплашва италианската икономика Коронавирусът заплашва италианската икономика

Рим може да поиска по-голяма гъвкавост от ЕС за бюджетните цели

27 фев 2020, 1103 прочитания

Самотната Европа в дигиталния свят Самотната Европа в дигиталния свят

Брюксел иска повече правила за големите данни и изкуствения интелект, но първата част от технологичната стратегия на ЕК е беззъба

27 фев 2020, 1115 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Лондон търси алтернативи за доставка на храни и лекарства при провал на преговорите за Brexit

Правителството разглежда варианти за наемане на кораби

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10