Китай ще трябва да преосмисли присъствието си в Източна Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Китай ще трябва да преосмисли присъствието си в Източна Европа

Китайският премиер Ли Къцян с Тереза Мей по време на срещата между лидерите на ЕС и Азия

Китай ще трябва да преосмисли присъствието си в Източна Европа

Много от държавите, участващи в иницативата 16+1, са скептично настроени към плановете на Пекин

3744 прочитания

Китайският премиер Ли Къцян с Тереза Мей по време на срещата между лидерите на ЕС и Азия

© Reuters


Държавите от Източна Европа пречат на Китай да навлезе в региона. Причината е недоверието им, че обещаните проекти ще бъдат финансирани и реализирани. Форматът 16+1 цели Пекин да засили присъствието си в източната част на Европейския континент, но Bloomberg разказва за това дали се оказва устойчив.

Ежегодният форум включва 11 държави от ЕС - от Полша до Унгария и Естония, както и пет балкански държави. Те представляват поле за китайски инвестиции в областта на инфраструктурата - пътища и железопътни мрежи, като целта е Китай да стимулира укрепването на икономиките им.

Много от държавите обаче са разочаровани от липсата на инвестиции от Китай, твърдят хора, пряко свързани с форума. Те също така са недоволни от предпочитанието на Пекин да предлага заеми, а не да прави директни инвестиции, и признават, че в рамките на ЕС могат да се сключат по-изгодни сделки, например чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Някои от проектите, които се осъществиха с китайска помощ, привлякоха нежелано внимание. Разходите за изграждането на магистрала в Черна гора подтикнаха базирания във Вашингтон Център за глобално развитие да определи страната като "изложена на особен риск от задлъжнялост", а офертата за високоскоростна железопътна връзка между Будапеща и Белград доведе до разследване от страна на Европейската комисия.

"От известно време се усеща безпокойство, свързано със схемата", казва Ян Вайденфелд, ръководител на европейското направление в тинк танка MERICS в Берлин. Условията, които предлагат проектите, включени в 16 + 1, изглеждат подобни на тези, предлагани на африканските държави, което кара някои страни "дори да се чувстват обидени", споделя той. "Формата просто не е толкова привлекателна, колкото Китай вярва, че е."

Търговските и инвестиционни връзки между Китай и Централна и Източна Европа се подобриха през последното десетилетие, но растежът "не е достигнал обявените стойности и не отговаря на очакванията" на някои страни, отбелязва Erste Group в доклад от май. Фокусът пада върху проектите, свързани с инициативата "Пътят на коприната". Затова и представителите на ЕС са притеснени, че това е опит на Китай да навлезе в по-бедната източна част, вместо да прави сделки с Брюксел.

Критики

Недостатъците около форума се критикуват от ключови държави от ЕС като Германия и Франция. Страните в Източна Европа се стремят към по-тесни икономически връзки с Пекин, но не за сметка на съвместната политика на ЕС по отношение на Китай, твърди представител от Берлин. Съществува риск, че заради китайските инвестиции страната ще изискват политически услуги в замяна, добавя той.

В петък премиерът на Китай Ли Къцян участва на евроазиатска среща в Брюксел с около 50 държавни представители, включително германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Емануел Макрон и полският премиер Матеуш Моравецки, който оглавява най-голямата европейска нация в 16 + 1.

Той обаче пропусна тазгодишната среща на формата в София и вместо това изпрати своя заместник. Сред членовете на форума Полша е най-скептична, коментират двама от източниците, запознати със ситуацията. Унгария, от друга страна, управлявана от премиера Виктор Орбан, твърдо се застъпва за китайските инвестиции.

С поглед към изток

"Действията не отговаряха на очакваното", коментира Пьотр Бурас, ръководител на Варшавското бюро на Европейския съвет в областта на външните работи и международните отношения. Полша очакваше преки инвестиции от Китай и участие в проекти, докато от Китай се интересуваха по-скоро от обществени поръчки за инфраструктура, преференциални условия и покупки на високотехнологични компании.

Китай все още смята, че страните от бившия съветски блок в Източна Европа са по-близки до страната, но тези дипломатически връзки често не се отнасят за днешно време, смята представител на друго европейско правителство.

"Не става въпрос за разделянето на Европа", коментира Уанг Ювей, професор по международни отношения в университета Renmin в Пекин. "Страни от Източна Европа са втора класа граждани в Европа, дори ако станат членки на Европейския съюз - сега те са се ориентирали към изток".

Бившият китайски дипломат в Брюксел казва още, че някои от членовете на форума са засегнати от програмата "Пътят на коприната", която може да "разсее" инициативата, но 16 + 1 остава обещаващ модел. "Проблемите и трудностите са съвсем естествени", добавя той.

Държавите от Източна Европа пречат на Китай да навлезе в региона. Причината е недоверието им, че обещаните проекти ще бъдат финансирани и реализирани. Форматът 16+1 цели Пекин да засили присъствието си в източната част на Европейския континент, но Bloomberg разказва за това дали се оказва устойчив.

Ежегодният форум включва 11 държави от ЕС - от Полша до Унгария и Естония, както и пет балкански държави. Те представляват поле за китайски инвестиции в областта на инфраструктурата - пътища и железопътни мрежи, като целта е Китай да стимулира укрепването на икономиките им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    Китайските туристи са ни напълно достатъчни.
    От 2-3 години в малкия курорт Олудениз (Турция) на азиатския бряг на Средиземно море срещу гръцкия остров Родос целогодишно е пълно с китайци. И знаете ли защо? Не. Не е заради морето. Нито заради разнообразната и много евтина храна. Нито е заради локума...
    Китайците ходят в Олудез за да летят! Най-доброто място за парапланеризъм (параглидинг). От планината Бабадаг с 1965 м до морския бряг. От 30 до 60 минути във въздуха. И зашеметяващи гледки.
    ... Нещо, което можем да правим и в България...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK