Русия подготвя паралелен внос на стоки и това носи рискове

Федералната антимонополна служба (ФАС) на Русия е подготвила поправки в Гражданския кодекс, с които да се узакони внос на стоки в страната без изрично разрешение на притежателите на съответните търговски марки. Ако това бъде одобрено, от 2021 г. правителството ще може за срок от 5 години да отваря границата за т.нар. паралелен внос, докато в момента това става само от собственика на правата върху брандовете или негов официален дилър.

Това съобщи московският в."Ведомости", който се е запознал с документите, а автентичността им е потвърдена от поне двама държавни служители. По данни на Центъра за анализи към правителството в Москва през 2014-2015 г. са внесени стоки със защитени брандове за 64 млрд. долара.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

ФАС отдавна предлага да се промени сегашният режим, а властите спореха дали така може да се заобикалят международни и руски санкции. През февруари Конституционният съд позволи такъв внос, когато действията на недобросъвестен собственик на брандове водят до повишаване на цените в страната. През август премиерът Дмитрий Медведев е възложил да се подготви промяната и през октомври проект на закон за легализацията е депозиран в Министерството на икономиката, където продължава уточняване на отделни положения.

Според "Ведомости" в проекта има четири ситуации за отваряне на границите за паралелен внос:

- при дефицит на конкретна стока;
- при отсъствието ѝ от руския пазар;
- ако цените на вътрешния пазар са завишени;
- ако има качествена разлика от аналозите, продавани в други държави.



Още през 2015 г. правителството е определило какво би могло да подлежи на паралелен внос - лекарства, детски стоки, резервни части за автомобили. Този списък не е окончателен.

Оформянето на идеята в законопроект е фактическо признание, че развитието на производството и технологиите в Русия не позволява търсенето да се задоволи само с вътрешни ресурси. Това е записано и в пояснителен документ с мотивите за закона. В него се казва още, че паралелният внос би могъл да увеличи конкуренцията и това да понижи цените и да стимулира иновативността.

Но анализатори, предприемачи и търговци изброяват и рискове:

- намаляване на стимулите да се инвестира в развиване на брандовете;
- ръст на сенчестия сектор и менте стоките;
- размиване на отговорността за некачествени вносни продукти;
- отказ от внасяне на нови брандове и запазени марки;
- оскъпяване на стоката в Русия, тъй като производството зад граница (например на лекарства) понякога е по-евтино, отколкото в руско предприятие;
- объркване на вносители и инвеститори, тъй като правителството само ще определя кои стоки и кога иска да внесе паралелно.

Това няма да е лесно за реализиране, включително заради единния пазар на Евро-азиатския икономически съюз, тъй като на него действа регионален принцип за изключителните права върху търговски знаци. За да се позволи паралелен внос в поне една от страните членки - Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Русия - трябва да има единодушие, а такова досега не е постигнато, основно заради Беларус.

Има проблеми и за потребителите. Всички медицински изделия например се регистрират в регулатора Росздравнадзор, но как ще се защитават правата на пациентите, ако паралелният вносител не е убеден в качеството на това, което внася. Официалните вносители имат интерес да осигурят добро качество, включително чрез поддържане на система за рекламации и сервизни бази, докато неофициалният има интерес бързо да приключи сделката. Това означава, че разходи за сервизно обслужване ще трябва да се поемат от потребителите.