Кой хвърля камъни по прозорците на Европейската комисия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой хвърля камъни по прозорците на Европейската комисия

Левият популист Луиджи Ди Майо, премиерът Джузепе Kонти и десният популист Матео Салвини - взривоопасен коктейл за Брюксел.

Кой хвърля камъни по прозорците на Европейската комисия

Брюксел се изправя пред безпрецедентни предизвикателства от страна на Полша и Италия, които поставят под съмнение правилата на ЕС

16107 прочитания

Левият популист Луиджи Ди Майо, премиерът Джузепе Kонти и десният популист Матео Салвини - взривоопасен коктейл за Брюксел.

© Reuters


Теорията на "счупения прозорец", формулирана от двама американски криминолози в началото на 80-те години на миналия век, твърди, че ако в един квартал започнат да се появяват признаци на антисоциално поведение и безнаказан вандализъм, те създават среда, в която започва да вирее много по-сериозна престъпност и хаос. Теорията обаче може да се приложи не само към отделен квартал, но и към Европейския съюз, особено в последните дни. В случая въпросът е дали отказите на италианското правителство да съобрази проектобюджета си с правилата на евросъюза и двусмисленото отношение на полското към решението на Европейския съд срещу провежданата в страната съдебна реформа са само начални форми на вандализъм, или вече има изграден рецидив. Il Ditto medio* Тази седмица италианското правителство отказа да съобрази проекта на бюджета си за 2019 г. с фискалните правила на ЕС - Пактът за стабилност и растеж, както и с изричното напомняне на ЕК за очевидното нарушение. Пактът за стабилност и растеж беше подсилен през 2013 г., в разгара на гръцката дългова криза, за да гарантира, че правителствата на страните от еврозоната няма да натрупват прекалени дефицити. Целта беше по този начин да се намали рискът от безконтролно нарастване на публичните дългове в страните, приели еврото за обща валута, така че да не се повтаря историята с Гърция. Според Брюксел плановете за увеличаване на бюджетните разходи с един процент от брутния продукт на Италия са в явно противоречие с препоръките, одобрени от страните членки само преди няколко месеца. Те предвиждаха "фискална консолидация", т.е. орязване на разходи, за да може италианският публичен дълг постепенно да се свие. "Размерът на отклонението (разлика от 1.5% от БВП) са безпрецедентни в историята на Пакта за стабилност и растеж", се казва в писмото на двамата комисари – Пиер Московичи и Валдис Домбровскис, до италианското правителство в края на миналата седмици. В понеделник икономическият министър на страната Джовани Триа обаче отговори: "Италия е наясно, че е избрала пътека, която не следва правилата на ЕС. Това беше трудно решение, но необходимо, за да можем да върнем БВП до неговите предкризисни нива, особено като се имат предвид настоящите икономически трудности за италианците." Италианското правителство си поставя за цел масивно увеличение на държавните разходи и инвестиции, дори въвеждане на безусловен минимален доход за най-бедните италианци, всичко това естествено финансирано с нови дългове. При условие че публичният дълг на Италия е над 2.3 трилиона евро (т.е. осем пъти по-голям от гръцкия като абсолютен размер), а спасителните фондове на ЕС имат на разположение едва около 700 млрд. евро, всяко съмнение за платежоспособността на страната може да изпрати еврото и като следствие останалите страни в еврозоната пред ръба на финансовата пропаст. Не напразно Италия не предизвиква много симпатии. Дори близката на управляващите в Рим антиимигрантска крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" заяви, че всяко правителство може само да определя бюджета си, но после и само трябва да си носи последиците. Тоест посланието на германските популисти е, че техните италианските съмишленици могат да забравят за евентуално германско рамо, ако Италия отново се изправи пред фалит. Абсурдът в случаят е, че през 2011 г., когато Италия беше пред банкрут, а еврото буквално беше на ръба на разпада, обединеният натиск на страните в еврозоната (начело с Германия) доведе до оставката на тогавашния премиер Силвио Берлускони. Наследилият го експерт и бивш комисар по конкуренцията Марио Монти успя да закърпи положението, но беше принуден да се оттегли през 2013 г., без Италия дългосрочно да е укрепила публичните си финанси. Srodkowy palec* Докато Брюксел измести основното си внимание към Рим, Варшава също не показва много желание за следване на правилата. В края на миналата седмица Европейският съд поиска от Полша да замрази промените в съдебните си закони, докато съдиите не излязат с окончателно решение. Полското правителство обаче отговори само, че проучва решението на съда и ще вземе отношение след окончателното произнасяне на присъдата. Тоест засега отказва да следва препоръките. Намесата на Европейския съд беше поискана от Европейската комисия, която вече втора година се опитва да отклони полското правителство от желанието му да кадрува и подчини съдебната система на страната. Правителството на националистическата партия "Право и справедливост" (ПиС), водена от Ярослав Качински, смята, че трябва да подмени съдиите, тъй като те били наследство от комунистическия режим и не се борили достатъчно с корупцията в самата съдебна система. Реално атаката срещу съдебната система следва чистка в държавната администрация и военните, всички които заедно със съдиите са обвинени, че са провалили предишното управление на ПиС в периода 2005-2007 г. За да изпълни тази си цел, полското правителство прие серия от закони, с които прехвърля кадровото развитие на магистратите директно в ръцете на министъра на правосъдието. А за да се освободи и по-бързо от неудобните съдии, с промяна в закона за съдебната власт, пенсионната възраст беше свалена от 70 на 65 години, като в същото време съставът на Върховния съд беше увеличен. По този начин повече от половината на състава на съда щеше да бъде подменена с нови кадри, назначени от настоящото правителство. Като цяло законодателството, предложено през 2016 г., "дава възможност на законодателната и изпълнителната власт да се намесват грубо и мащабно в администрирането на правосъдието и затова представлява сериозна заплаха за независимостта на съдебната система в страната", се казва в становището на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа). Заради тази открита намеса в съдебната система в края на 2017 г. Европейската комисия задейства безпрецедентно процедура, която на теория може да доведе до отнемане на правото на глас на Полша в европейските институции. Целта обаче беше по-скоро полското правителство звучно да получи забележа, тъй като процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС може да се задейства само с единодушие (разбира се, без в гласуването да участва държавата, срещу което тя е насочена), т.е. е много трудно реално да се приложи. Тъй като полското правителство открито продължава процеса по овладяване на съдебната система, ЕК заведе и дело в Европейския съд. Неговите решения са окончателни и ако той наложи глоба, Варшава няма как да не я плаща. Ще се счупи ли прозорец? "Наистина действията на Италия нямат прецедент, каза за "Капитал" директорът на брюкселския Център за европейски политически изследвания Даниел Грос, но това е само първата стъпка в протяжна процедура (за прекомерни дефицити), която дава време и на двете страни да намерят компромис, особено ако има натиск от финансовите пазари." В следващите три седмици италианското правителство трябва да отговори на критиките на ЕК и ако продължава да не се съобразява с правилата, наказание може да дойде едва след девет месеца. Дотогава обаче в Рим се надяват да се е промени политическата карта на Европа и натискът върху Италия да отпадне от само себе си. "Засега италианското правителство не ми изглежда склонно към компромис, но това може да се промени в следващите шест-девет месеца, ако лихвите от италианския дълг нараснат", смята Грос. Подобно е и положението в Полша. Полското правителство най-вероятно ще обжалва евентуалната осъдителна присъда и окончателния изход от противопоставянето. Ще се осмели ли Варшава да не се съобрази със съдебно решение, ще се знае вероятно най-малко след година. В случая Полша има надежда за успех, тъй като в ЕС няма единна дефиниция на понятието "върховенство на закона", т.е. за да може Европейският съд да осъди страната, той ще трябва да прояви значително юридическо въображение. Това обаче не променя картината. Европейската комисия, която по презумпция е призвана да гарантира еднаквото прилагане на правилата в ЕС, е изправена пред сериозно предизвикателство. Ако заплахата да накаже Италия или Полша пропадне, силата на ЕК сериозно ще бъде отслабена. И решенията ѝ, които налагат правилата, все по-често ще бъдат поставяни под съмнение или дори нарушавани. Всичко това е мечтата на партиите, които управляват в Унгария (именно нейния път следва сега полското правителство), Полша или Италия. Те са противници на европейските институции и отслабването на ЕК би било добре дошло за тях. Проблемът е обаче какво би се получило, ако страни като Холандия или Швеция решат, че в създадената отровна среда за тях не е изгодно или интересно да продължават да крепят европейската конструкция. *Ditto medio (ит.), Srodkowy palec (полски) - среден пръст

Теорията на "счупения прозорец", формулирана от двама американски криминолози в началото на 80-те години на миналия век, твърди, че ако в един квартал започнат да се появяват признаци на антисоциално поведение и безнаказан вандализъм, те създават среда, в която започва да вирее много по-сериозна престъпност и хаос. Теорията обаче може да се приложи не само към отделен квартал, но и към Европейския съюз, особено в последните дни. В случая въпросът е дали отказите на италианското правителство да съобрази проектобюджета си с правилата на евросъюза и двусмисленото отношение на полското към решението на Европейския съд срещу провежданата в страната съдебна реформа са само начални форми на вандализъм, или вече има изграден рецидив. Il Ditto medio* Тази седмица италианското правителство отказа да съобрази проекта на бюджета си за 2019 г. с фискалните правила на ЕС - Пактът за стабилност и растеж, както и с изричното напомняне на ЕК за очевидното нарушение. Пактът за стабилност и растеж беше подсилен през 2013 г., в разгара на гръцката дългова криза, за да гарантира, че правителствата на страните от еврозоната няма да натрупват прекалени дефицити. Целта беше по този начин да се намали рискът от безконтролно нарастване на публичните дългове в страните, приели еврото за обща валута, така че да не се повтаря историята с Гърция. Според Брюксел плановете за увеличаване на бюджетните разходи с един процент от брутния продукт на Италия са в явно противоречие с препоръките, одобрени от страните членки само преди няколко месеца. Те предвиждаха "фискална консолидация", т.е. орязване на разходи, за да може италианският публичен дълг постепенно да се свие. "Размерът на отклонението (разлика от 1.5% от БВП) са безпрецедентни в историята на Пакта за стабилност и растеж", се казва в писмото на двамата комисари – Пиер Московичи и Валдис Домбровскис, до италианското правителство в края на миналата седмици. В понеделник икономическият министър на страната Джовани Триа обаче отговори: "Италия е наясно, че е избрала пътека, която не следва правилата на ЕС. Това беше трудно решение, но необходимо, за да можем да върнем БВП до неговите предкризисни нива, особено като се имат предвид настоящите икономически трудности за италианците." Италианското правителство си поставя за цел масивно увеличение на държавните разходи и инвестиции, дори въвеждане на безусловен минимален доход за най-бедните италианци, всичко това естествено финансирано с нови дългове. При условие че публичният дълг на Италия е над 2.3 трилиона евро (т.е. осем пъти по-голям от гръцкия като абсолютен размер), а спасителните фондове на ЕС имат на разположение едва около 700 млрд. евро, всяко съмнение за платежоспособността на страната може да изпрати еврото и като следствие останалите страни в еврозоната пред ръба на финансовата пропаст. Не напразно Италия не предизвиква много симпатии. Дори близката на управляващите в Рим антиимигрантска крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" заяви, че всяко правителство може само да определя бюджета си, но после и само трябва да си носи последиците. Тоест посланието на германските популисти е, че техните италианските съмишленици могат да забравят за евентуално германско рамо, ако Италия отново се изправи пред фалит. Абсурдът в случаят е, че през 2011 г., когато Италия беше пред банкрут, а еврото буквално беше на ръба на разпада, обединеният натиск на страните в еврозоната (начело с Германия) доведе до оставката на тогавашния премиер Силвио Берлускони. Наследилият го експерт и бивш комисар по конкуренцията Марио Монти успя да закърпи положението, но беше принуден да се оттегли през 2013 г., без Италия дългосрочно да е укрепила публичните си финанси. Srodkowy palec* Докато Брюксел измести основното си внимание към Рим, Варшава също не показва много желание за следване на правилата. В края на миналата седмица Европейският съд поиска от Полша да замрази промените в съдебните си закони, докато съдиите не излязат с окончателно решение. Полското правителство обаче отговори само, че проучва решението на съда и ще вземе отношение след окончателното произнасяне на присъдата. Тоест засега отказва да следва препоръките. Намесата на Европейския съд беше поискана от Европейската комисия, която вече втора година се опитва да отклони полското правителство от желанието му да кадрува и подчини съдебната система на страната. Правителството на националистическата партия "Право и справедливост" (ПиС), водена от Ярослав Качински, смята, че трябва да подмени съдиите, тъй като те били наследство от комунистическия режим и не се борили достатъчно с корупцията в самата съдебна система. Реално атаката срещу съдебната система следва чистка в държавната администрация и военните, всички които заедно със съдиите са обвинени, че са провалили предишното управление на ПиС в периода 2005-2007 г. За да изпълни тази си цел, полското правителство прие серия от закони, с които прехвърля кадровото развитие на магистратите директно в ръцете на министъра на правосъдието. А за да се освободи и по-бързо от неудобните съдии, с промяна в закона за съдебната власт, пенсионната възраст беше свалена от 70 на 65 години, като в същото време съставът на Върховния съд беше увеличен. По този начин повече от половината на състава на съда щеше да бъде подменена с нови кадри, назначени от настоящото правителство. Като цяло законодателството, предложено през 2016 г., "дава възможност на законодателната и изпълнителната власт да се намесват грубо и мащабно в администрирането на правосъдието и затова представлява сериозна заплаха за независимостта на съдебната система в страната", се казва в становището на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа). Заради тази открита намеса в съдебната система в края на 2017 г. Европейската комисия задейства безпрецедентно процедура, която на теория може да доведе до отнемане на правото на глас на Полша в европейските институции. Целта обаче беше по-скоро полското правителство звучно да получи забележа, тъй като процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС може да се задейства само с единодушие (разбира се, без в гласуването да участва държавата, срещу което тя е насочена), т.е. е много трудно реално да се приложи. Тъй като полското правителство открито продължава процеса по овладяване на съдебната система, ЕК заведе и дело в Европейския съд. Неговите решения са окончателни и ако той наложи глоба, Варшава няма как да не я плаща. Ще се счупи ли прозорец? "Наистина действията на Италия нямат прецедент, каза за "Капитал" директорът на брюкселския Център за европейски политически изследвания Даниел Грос, но това е само първата стъпка в протяжна процедура (за прекомерни дефицити), която дава време и на двете страни да намерят компромис, особено ако има натиск от финансовите пазари." В следващите три седмици италианското правителство трябва да отговори на критиките на ЕК и ако продължава да не се съобразява с правилата, наказание може да дойде едва след девет месеца. Дотогава обаче в Рим се надяват да се е промени политическата карта на Европа и натискът върху Италия да отпадне от само себе си. "Засега италианското правителство не ми изглежда склонно към компромис, но това може да се промени в следващите шест-девет месеца, ако лихвите от италианския дълг нараснат", смята Грос. Подобно е и положението в Полша. Полското правителство най-вероятно ще обжалва евентуалната осъдителна присъда и окончателния изход от противопоставянето. Ще се осмели ли Варшава да не се съобрази със съдебно решение, ще се знае вероятно най-малко след година. В случая Полша има надежда за успех, тъй като в ЕС няма единна дефиниция на понятието "върховенство на закона", т.е. за да може Европейският съд да осъди страната, той ще трябва да прояви значително юридическо въображение. Това обаче не променя картината. Европейската комисия, която по презумпция е призвана да гарантира еднаквото прилагане на правилата в ЕС, е изправена пред сериозно предизвикателство. Ако заплахата да накаже Италия или Полша пропадне, силата на ЕК сериозно ще бъде отслабена. И решенията ѝ, които налагат правилата, все по-често ще бъдат поставяни под съмнение или дори нарушавани. Всичко това е мечтата на партиите, които управляват в Унгария (именно нейния път следва сега полското правителство), Полша или Италия. Те са противници на европейските институции и отслабването на ЕК би било добре дошло за тях. Проблемът е обаче какво би се получило, ако страни като Холандия или Швеция решат, че в създадената отровна среда за тях не е изгодно или интересно да продължават да крепят европейската конструкция. *Ditto medio (ит.), Srodkowy palec (полски) - среден пръст


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    timtim avatar :-|
    Marin Pavlov

    В ЕС систематично и отдавна се нарушават правила от ВСИЧКИ!!!
    Примерите са безброй.
    Докато не се въведе механизъм за бързо и ефективно наказание на нарушителите, нищо няма да се промени.
    В този смисъл, единствената работеще алтернатива за Европа е федерализацията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK