Майкъл Спенс: Азиатският модел на растеж е отживелица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Майкъл Спенс: Азиатският модел на растеж е отживелица

"Трябва да затвориш дупката между себе си и еврозоната, включително като производителност и други фактори, преди да се озовеш там"

Майкъл Спенс: Азиатският модел на растеж е отживелица

Нобеловият лауреат по икономика пред "Капитал" за еврозоната, роботите и шансовете на България

Огнян Георгиев
15181 прочитания

"Трябва да затвориш дупката между себе си и еврозоната, включително като производителност и други фактори, преди да се озовеш там"

© Niccolò Caranti


Профил

Майкъл Спенс е икономист и Нобелов лауреат за икономика от 2001 г. заедно с Джордж Акерлоф и Джоузеф Щиглиц заради работата си върху динамиката на информационните потоци и ефектът им върху пазара. Най-известната му разработка е за сигналите, които движат пазара на труда - от страна на работодателите като нива на заплащане, съответстващи на дадени позиции, и от търсещите работа като образователен ценз. Според него образованието дори може да е лишено от всякаква друга стойност извън тази да подава необходимия сигнал на пазара на труда, който да определя как даден човек ще се реализира на него.

Спенс преподава в "Станфорд" и "Харвард" и беше гост-лектор на конференция на Софийския университет за епохата на деглобализацията.

Виждаме ли процес на деглобализация според вас или става дума за просто момент от икономическото развитие?

Първо, не ползвам този термин, защото излиза, че всичко, което сме постигнали в следвоенния свят, някак си ще бъде обърнато. Не вярвам, че това ще стане. Това, в което вярвам, е, че възходът на национализма не е временен феномен. И той ще промени начина, по който работи глобалната икономика. И не мисля, че това е просто някаква временна вълна. Мисля, че става дума за фундаментална промяна, която се случва.

Първо имаме националните приоритети, после - надигащата се икономическа сила на Китай и други икономики, преместването на центъра към Азия. От известно време насам основната архитектура на световната икономика се определя и ще се определя от стратегическата и икономическата конкуренция между САЩ и Китай. Това е много голяма промяна.

След това идва дигиталната промяна, която влияе на всички. Затова идеята, че става дума за някакъв малък период на популизъм, не е правилният начин да се мисли.

Влизаме ли в период на търговска война между двете големи икономики и новият период ще бъде ли определян от такива войни?

Отговорът на това - както моят, така и на всички останали, е: не знаем. Ще има различни нива на съревнование, сътрудничество и конфликти, но не знаем в какъв обем ще бъде всяко от тях.

И какво тогава е бъдещето на малки отворени икономики като България?

В кратко и средно бъдеще вие зависите предимно от собствените си икономически политики. Това няма общо с другите икономики. Но основната вселена, в която ще оперирате, ще бъде ЕС. Две неща са важни тук. Бих си представил, че цялото движение ще е посветено на повече сближаване с ЕС. Но самият съюз има проблеми заради национализма и структурни недостатъци. Ако беше добре смазана машина, пътят беше ясен. Но това не е случаят и усложнява стратегическите въпроси пред вас.

България също така не е много отдалечена от хоризонта на китайските инвестиции по "Един път, един пояс". Някакво внимание ще трябва да отделят политиците и на това и какви са възможностите, които отваря.

Трябва ли да бързаме към еврозоната?

Не сега. Влизането в нея отнема един ужасно важен елемент на гъвкавост - ако нещо лошо се случи с икономиката ти, част от отговора е обезценяването на валутата. Трябва да затвориш дупката между себе си и еврозоната, включително като производителност и други фактори, преди да се озовеш там.

Но ние имаме валутен борд от дълго време, не е ли това логическата следваща стъпка?

Да, но това е отменимо. А еврозоната не е. Или е, но е свързано с ужасно много рискове и разходи. Не, въпреки валутния борд оставам на това мнение. Можеш да смениш режима, който регулира капиталовата сметка и обменния курс, а миналото ни научи, че има много непредвидими събития.

Казвате, че инвеститорите и политиците не винаги имат сходни интереси. Какво предлагате тогава на хората, които взимат решения за икономиката?

Устойчивият ръст е успешен там, където климатът е добър и за местните, и за чуждите инвеститори. Нещата стават трудни там, където има много непредвидими неща, като например експроприация. Разбира се, надявам се, че това не е реален риск за България.

Политиците трябва да мислят внимателно кои инвестиции са им нужни и полезни и кои не са. "Радвай се на партито, но стой близо до вратата" е смислен съвет за инвеститори, но капиталът, който чака първите знаци за проблем, за да се махне, не е особено голям приятел на политиците. Трябва да си малко по-проницателен за това какъв капитал ти трябва. Не става дума да блокираш другите инвестиции, но трябва да взимаш тези неща предвид, когато си гледаш капиталовата сметка. Държавите забравиха това.

Десет години след кризата къде се намираме?

Има напредък в прозрачността, изискванията за капитала, има натрупан опит как да се отговори на кризи и да се предотврати огромна вреда. От друга страна, почти всички казват, че не може да се каже кога идва следващата криза. Има и ясни знаци: например трупането на значими задължения в части на световната икономика - Китай и други възникващи икономики, САЩ ще имат фискален дефицит от трилион долара, което е огромно число. Кризата може и да не предстои скоро, но тази система не може да продължава да стои в този дисбаланс.

Споменахте проблемите на развиващите се икономики, какъв риск са те?

Няма спор, че много икономики се дисбалансираха - изключителна зависимост от нисколихвени външни кредити, високо заемно финансиране във външни валути, което е винаги грешка. Може да стане много лошо или не, в зависимост от отговорите, които изберат.

Аз съм притеснен от Турция, но по-скоро заради политиката. Не би трябвало да слагаш някой познат начело на централната банка, ако не си наясно какво да правиш. Но пък пазарите са по-способни от преди да правят разлика между Аржентина, ЮАР, Турция и т.н.

В тази част на света има огромен проблем с работната ръка. Източна Европа страда ужасно много от миграцията. Вие сте специалист по темата за работния пазар и говорите за роботизацията - ще помогне ли тя или не?

Когато бях в началото на кариерата си, всеки имаше секретарка и пишещи машини. Сега това изчезна. Всеки отдел има един администратор и всеки си работи с компютъра. Така че автоматизацията вече се случи, сега идва изкуственият интелект.

Навсякъде това ще предизвика огромни промени в икономиката. И политици и икономисти трябва да мислят внимателно накъде сме тръгнали, с каква скорост, какви обучения ни трябват. Дискусията за дигиталните промени сега е предимно "проблеми и рискове". Това е разбираемо. Ще кажа това: всяко нещо, което зависи от високоинтензивен нископлатен труд, е под заплаха. Независимо къде се намира. Услугите са под заплаха, индустрията е под заплаха. Моделът на развитие, асоцииран с повечето успешни досега случаи на бърз растеж - азиатският модел, както го наричат, е отживелица. Това е много бърза промяна.

Но има огромна възможност за отворени екосистеми, предприемачество, достъп до финансиране и др. Ако аз бях политик в България, щях да мисля как да се позиционираме така, че да се възползваме от това. Имаме ли икономика, която се движи към глобален модел на плащания. Имаме ли играчи, които мислят как да свършат това. Кои от големите чужди компании могат да ни помогнат за това. Не мисля, че всяка държава може да е лидер при изкуствения интелект. Трябва да се мисли как да се участва в това, защото със сигурност не искаш да изоставаш.

А какво мислите за теориите за безусловен базов доход?

Може да стигнем и дотам. Към момента повечето места в света по начина, по който се изчислява, не могат да си позволят универсален базов доход чисто финансово. Но няма как да отречеш хипотезата, че ще еволюираме до система, в която ще откъснем дохода от работата. Ако стигнем до момента, в който някаква група хора ще си намират все по-трудно работа, не изглежда вероятно просто да ги оставим да умрат от глад. Така че някаква радикална промяна в начина, по който се генерира и разпределя доход, е възможна.

Профил

Майкъл Спенс е икономист и Нобелов лауреат за икономика от 2001 г. заедно с Джордж Акерлоф и Джоузеф Щиглиц заради работата си върху динамиката на информационните потоци и ефектът им върху пазара. Най-известната му разработка е за сигналите, които движат пазара на труда - от страна на работодателите като нива на заплащане, съответстващи на дадени позиции, и от търсещите работа като образователен ценз. Според него образованието дори може да е лишено от всякаква друга стойност извън тази да подава необходимия сигнал на пазара на труда, който да определя как даден човек ще се реализира на него.

Спенс преподава в "Станфорд" и "Харвард" и беше гост-лектор на конференция на Софийския университет за епохата на деглобализацията.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    morgan. avatar :-P
    Морган

    Здравейте Капитал,

    Искам да изразя адмирации към тази статия и да поздравя екипът Ви...

    Смятам, че ясно са очертани глобалните тенденции, по най-коректния възможен начин, но също така и това, къде е разположена България в тези тенденции…

    Това, което от доста време витае в пространството, изразено чрез различни анализатори и икономисти, в това число: Иван Костов, Ричард Ран, Роналд Ът, Ганчо Танчев и много други, които твърдят (съвсем коректно според мен), че валутния борд е вече ненужен (дори се превръща в котва за растежа) а еврозоната е по-скоро един блян и ние и те (от ЕЦБ) си знаем, че не сме готови за тази крачка, и че резултатът ще е повече от ясен – Гръцки сценарий (само, че ние на края нито ще имаме, какво да продаваме, нито как да режем от заплати)… Тук още един път се потвърждава това мнение...

    Поздрави


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK