Първият референдум за Тръмп

- Предизборната кампания утвърждава разделението в обществото. - Очакващите драматична промяна най-вероятно ще се разочароват.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Доналд Тръмп прилича на шумен и лъскав мотор, какъвто някои хора си купуват при навлизане в криза на средната възраст, когато ги обсебва идеята за голяма промяна. В действителност обаче изпитват носталгия по безгрижните младежки години и не искат революция, защото вече са зрели семейни хора, с ипотечен заем и абонамент за Netflix. Това казва проф. Дейвид Рънсиман, ръководител на факултета по политически науки на университета в Кеймбридж, на дебати за състоянието на западните демокрации в епохата на Тръмп, социалните мрежи и растящо икономическо разделение в десетилетието след световната финансова и икономическа криза.

Междинните избори в САЩ често са наричани "първият референдум" за управлението на новоизбран американския президент. Сегашните - на 6 ноември, вторник, ще дадат възможност на избирателите да заявят дали са доволни от "покупката", която направиха на президентските избори през 2016 г. Гласува се за цялата Камара на представителите (435 души) и за една трета от Сената (35 души).

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

За да си върнат мнозинството в долната камара, на демократите са им нужни 23 конгресмени (приблизително толкова е губил всеки президент на САЩ на подобни избори). За контрол над Сената им трябват нови двама сенатори, но без да изгубят нито един от сегашните 26, които се състезават за постовете си в 10 щата, където през 2016 г. Тръмп победи.

Гневна активност

Проучване на Reuters/Ipsos от края на септември показа, че американците са гневни по една или друга причина, а според социолозите данните сочат към възможност за избирателна активност над очакваната. Към такава прогноза насочва и измерената активност при ранното гласуване, както и намеренията за участие на много по-голям брой млади хора. В изследване на Harvard Kennedy School’s Institute of Politics 40 на сто от избирателите под 30 години са заявили твърдо намерение да гласуват, при 26% през 2014 г.



От това биха спечелили демократите, особено в оспорваните кампании, е мнението на повечето анализатори. За оспорвани се смятат 65 избора за конгресмен. При 48 от тях шансовете на демократите са се подобрили за два месеца, а на републиканците - само при 7. В същото време пет седмици преди вота около една трета от регистрираните избиратели не знаят дори името на кандидата на своята партия, сочи проучване на Reuters/Ipsos, а това може да означава едно - в съзнанието на повечето избиратели битката е наистина "за" или "против" Тръмп и аргументи извън нея са невалидни.

Затова е възможно разочарованите от президента републиканци все пак да гласуват за кандидатите на партията си, а също и симпатизиращи на демократите, включително тези от латиноамерикански произход, чернокожите и младите, да не отидат да гласуват достатъчно масово. Така ще се повтори ситуацията от президентските избори - Демократическата партия печели "народния вот" (мнозинството от общия сбор на гласовете), но губи в конкретните избирателни окръзи.

На какво залагат двете партии

Демократическата партия говори за "Синя вълна" (по партийния цвят) и като че ли има основание, доколкото 54% от американците не харесват президента си. Традиционни републикански избирателни райони днес са оспорвани от демократи и зад това има и конкретна мотивираща сила - отмяната на здравната реформа на Барак Обама. Предизборният им щаб изглежда мобилизира гласоподавателите с повече кандидати жени, цветнокожи, бивши военни и умерени, така че да не губят симпатизанти, докато се целят в независими избиратели. Картината, която описват, в случай че спечелят републиканците, е на една Америка, в която специалното разследване за Русия на Робърт Мълър е спряно, милиони американци губят здравното си осигуряване, нови закони затрудняват гласуването на избори и застрашават околната среда.

Републиканската партия мобилизира с други теми - доброто състояние на икономиката, страх от имиграцията, яростни нападки срещу традиционните медии и относително приемлив рейтинг на Тръмп. По официални данни безработицата е под 4% (и намалява включително сред цветнокожите американци), БВП расте с над 4%, създадени са повече от 400 000 нови места в производството, заплатите се повишават. Над 40% от избирателите казват, че страната им се движи във вярната посока (когато Тръмп стана президент, бяха 28-30%), одобрението на президента е 45% (над 50% са доволни как се справя с икономиката, а 42% - с външната политика), а сред симпатизантите рейтингът му е шеметен - 88%. Той ги "подгрява" със заплахи, че ако демократите спечелят на изборите, ще опитат да го свалят с импийчмънт, "либералната и крайно лява тълпа" ще хвърли страната в хаос, Америка ще бъде залята от кервани имигранти.

На този фон демократите сякаш не показват някакъв силен и валиден за мнозинството американци аргумент и убедителна алтернатива на сегашния курс на Белия дом. Те искат да говорят предимно за вбесяващото поведение на Тръмп и действията му, граничещи нерядко с некомпетентност. Републиканците отхвърлят такъв разговор и искат в "референдума за Тръмп" да се коментира икономиката. Според демократите данъчната политика на Белия дом помага единствено на богатите и задълбочава неравенството, а за републиканците е "историческо намаляване на данъците" в полза на всички.

Икономика и дефицит - нагоре

За ползите, изглежда, е рано да се говори, тъй като е нужно време, за да се проявят ефектите от подобна промяна. Данните на финансовото министерство показват, че за фискалната 2018 г. (в САЩ тя приключва на 1 октомври) бюджетният дефицит е достигнал 779 млрд. долара. Това е скок със 113 млрд. долара, или със 17% спрямо предишната година - до 3.9% от БВП, най-високото ниво на задлъжнялост от шест години насам. Въпреки обещанията за фискална и бюджетна дисциплина и съкратените бюджети на няколко агенции републиканците гласуваха и за повишени разходи при едва 14 млрд. долара увеличение на федералните приходи. Те продължават да настояват, че приходите ще дойдат в бъдеще от растящата икономика, докато според анализатори и в този сценарий управляващите ще продължат да харчат повече, отколкото получават.

През юли дори администрацията на Тръмп рязко ревизира нагоре оценките си за дефицита в следващите години. Още догодина той ще надхвърли 1 трлн. долара и ще остане над тази символична граница до 2021 г., когато ще намалее до 952 млрд. долара. Единственият период, в който федералното правителство е имало дефицит над 1 трлн. долара, е 2009-2011 г., когато администрацията на Барак Обама се бореше с Голямата рецесия от 2008 г. - с намаляване на данъци и увеличаване на разходи, особено в помощ на банковия сектор.

Демокрация под натиск

Но това е зона за спорове на експерти. Обикновени избиратели често мислят по различна логика, особено в атмосферата, заредена от Тръмп с политически страсти, често до ниво на експлозия. В такава среда симпатизантите на президента лесно приемат внушения, че критиците му всъщност са от среди, които никога не са си губили работата и са си напълнили банковите сметки. Трудно е не само за републиканците да се вслушат в предупреждения, че атаката на Тръмп срещу глобализацията и международния ред може да предизвика рухване на пазарите, глобална депресия и да доведе до ръба на война.

На 6 ноември - две години, след като избра най-неопитния в политиката президент, Америка ще покаже дали "шумният лъскав мотор" Доналд Тръмп наистина е новата нормалност, или е само временно отклонение от досегашното разбиране за демокрация. Който се надява да се случи нещо драматично, вероятно ще се разочарова.

Проф. Рънсиман от Кеймбридж каза още, че избиратели може да не са доволни от сегашните резултати от демокрацията, но вярват, че институциите ѝ са толкова стабилни, че може да ѝ стоварват всякакви удари. Те ще продължат да експериментират с избирането на все по-странни лидери, без това да води до смяна на системата, прогнозира той. Ако на подобно напрежение е подложена крехка демокрация в не особено богата страна, това би довело до политически срив. Заможни, но стагниращи, общества могат да продължат дълго време в състояние на дисфункционална (повредена) демокрация. "Може би се намираме едва в началото на всичко това", допълва той.