С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 ное 2018, 10:25, 3173 прочитания

Аслъ Айдънташбаш: Отношения на Турция с България ще бъдат на двустранна основа, няма да минават през призмата на ЕС

Анализаторът от офиса в Истанбул на Европейския съвет за външна политика пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Аслъ Айдънташбаш е старши анализатор в турския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Преди това е работила като журналист във вестниците "Сабах" и "Милиет", а също и като водещ на предаване в CNNTurk. Има публикации в International Herald Tribune, The Wall Street Journal, The New York Times, Forbes, Politico.com и Newsweek.
Каква е вероятността отношенията между Турция и САЩ да се затоплят след освобождаването на пастор Андрю Брънсън? И защо се стигна до толкова силно изостряне?

Има няколко отговора на този въпрос. Единият е, че опитът за преврат в Турция през 2016 г. отрови дълбоко отношенията между Анкара и Вашингтон. Вече няма никакво доверие, поне от страна на Турция. Ердоган подозира, че Америка стои зад този опит за преврат срещу него. Така той преговаря със съюзник, но всъщност със съюзник, за когото мисли, че иска да го убие. Затова и отношенията са транзакционни, като правене на сделка - в стил "аз ще направя това, ако ти ми дадеш онова".


Анкара смяташе, че администрацията на Доналд Тръмп ще бъде възможност за ново начало. Но между Анкара и Вашингтон продължават да висят неуредени и създаващи напрежение въпроси, като например закупуването от Турция на руска ракетна система S-400, американската подкрепа за кюрдите в Сирия, вкарването в затвора в Турция на американски граждани и най-важното – разследването срещу Halkbank в САЩ. Според Анкара случаят с държавната банка има потенциала да предизвика силен икономически трус в Турция.

В момента Анкара и Вашингтон се пазарят и наблюдаваме сложен танц между двете държави, в който никой не е готов да направи крачка назад. Американците казват – що за съюзник сте вие, съюзниците не си арестуват гражданите, Турците отговарят – какво изобщо приказвате, Фетуллах Гюлен е в Америка, още отказвате да ни го предадете. Дълбокото недоверие е толкова осезаемо, че разговорите не помръдват напред.

Това е преломен момент. Не казвам, че сме свидетели на исторически разрив, но отдалечаването от САЩ е най-сериозният трус във външната политика на Турция от Втората световна война насам. Дори след освобождаването на пастор Брънсън, отношенията ще останат трудни. Турция и САЩ трябва да започнат на чисто, с много хладна, транзакционна нагласа по всички тези въпроси, по които имат разногласия. Но заради това, че настоящата администрация във Вашингтон е толкова хаотична, а тази Анкара е разкъсвана между един куп теми, включително заради промените в начина на управление в Турция, никой не е способен да направи това. И се боя, че напрежението между двете страни ще продължи.



Стигнали ли са отношенията до точката, отвъд която не могат да бъдат поправени?

Не. Това вече не са отношения на любов, по-скоро е хладнокръвна транзакция, но все още е възможно да се постигне сделка. Трябва да се приеме, че Турция и Америка няма винаги да имат общи интереси. Те ще трябва да намерят начин да работят заедно, когато интересите им съвпадат и да работят една около друга по приемлив начин, когато не съвпадат. Тази нова "голяма сделка" между тях все още не е структурирана. Отношенията не са непоправимо увредени, но в близко бъдеще няма да се върнат там, където бяха.

В същото време наблюдаваме опити за затопляне на отношенията на Турция с Европа. Докъде може да стигне то?

Не мисля, че това затопляне е връщане към стария формат, към процеса на присъединяване към ЕС. Това е началото на нов тип отношения. Никой не би го признал, никой не би го нарекъл по този начин, но това е началото на стратегически съюз, опит за установяване на стратегическо партньорство между Турция и ЕС, което е много различно от преговори за членство.

Няма желание нито в Анкара, нито в Брюксел за връщане към формата на присъединяването. Но има приемане и от двете страни, че имат нужда една от друга - в икономическо отношение, за миграцията, но също и по стратегически причини. Европа не може да си позволи дестабилизирана Турция. А Турция в момента е извънредно уязвима отвътре и отвън, заради всичко, което се случва в Близкия изток. Така че има много причини да се търси преначертаване на връзките и да се намери работещ формат на отношенията между Турция и ЕС. Може би никой няма да го нарече с истинското му име, може би всички ще продължават с лицемерието за процеса за присъединяване, но мисля, че това ще се превърне в стратегическо партньорство.

Какво всъщност иска Анкара от ЕС?

Когато питате дипломати от турското външно министерство, те ще ви кажат официалната линия - Турция иска да продължи по пътя на присъединяване към ЕС. Но не мисля, че Ердоган вижда членството като реалистична игра. Той иска по-прагматична договорка с Европа и икономически съюз. Ясно е, че не желае да му се налагат европейските критерии за демокрация, но е ясно и че иска да прави бизнес с Европа. И в Анкара, и в Брюксел започва да се оформя представата, че бъдещето на отношенията им е засилен митнически съюз плюс стратегически дискусии – антитероризъм, енергийно сътрудничество, миграция, но не непременно път към членство.

Каква е турската политика към България? Преди имаше активност, включително опити за намеса. Каква е стратегията сега?

Не мисля, че има стратегическа визия. В момента в Турция има известно носене по течението. Преди няколко години имаше много ясно очертана визия и към ЕС, и към съседите. Известно време водещата линия беше неосманизъм. Днес повече става въпрос за икономически интереси, да сме приятели със съседите, да се опитваме да оцелеем в свят на противопоставяне между велики сили – САЩ, Русия, Китай.

Турците не се чувстват близки до никого, социологическите проучвания показват – и това не се е променило, – че те по принцип са подозрителни към всички велики сили. Но, разбира се, със съседите е различно.

Икономическите връзки с България са нещо, за което малко се пише и говори, но са много важни както за България, така и за Турция. Отношенията между двете правителства са добри и функционални, поне на лидерско ниво. Българското председателство на Съвета на ЕС осигури на Турция среща с лидерите на ЕС, което също е важно. Извън това, според мен бъдещите отношения на Турция с България ще бъдат на двустранна основа, няма да минават през призмата на ЕС.

Има ли Турция стратегия за Балканите?

Стратегията отпреди четири-пет години вече не съществува. Има определена приемственост към идеята за по-близки отношения с Косово, Албания, Македония, Босна и останалите. Но някога много активната позиция на Турция на Балканите е някак смалена. Икономическата активност още я има, но политическата сила зад нея намалява. Просто защото Турция преминава през много травматична системна промяна на модела си на управление и има упадък на институциите – след преврата, чистките, икономическата криза те сега са по-слаби. Всички тези малки нишки, които държат отношенията с балканските страни, не са толкова силни, колкото преди. Има очевидно желание за връзки с мюсюлманските общности в страните от Балканите. Отношенията със Сърбия също са много добри, включително икономическите. Но дали има ясно очертана турска стратегическа политика на Балканите – според мен е по-скоро интуитивна на този етап и силно фокусирана върху двустранните отношения.

Има шега, че турската лира е единствената истинска опозиция на Ердоган. Доколко вероятно е надвисналият икономически крах да го принуди да промени посоката?

Възможно е, но не се случва засега. Донякъде го виждаме в желанието за подобряване на отношенията с Европа, посещението в Германия в края на септември, където Ердоган беше много умерен и толерантен, нямаше ги типичните му гневни изблици при критиките срещу Турция. И това е свързано отчасти с икономическата уязвимост на Турция, Европа е нейният най-голям пазар.

Не забравяйте, че същественият завой на Анкара към Европа в началото на миналото десетилетие дойде след икономическия колапс в Турция от 2001 г. Не е изключено и сега да се стигне до промяна на посоката.

Има гласове в Германия, призоваващи за някакъв вид европейска спасителна програма за Турция. Доколко реалистично е това?

Звучи като хубава идея, но има два проблема с нея. Първо, в ЕС наистина няма механизъм с подобен мащаб. Има по-малки съществуващи механизми като програмата за Тунис и помощта за Украйна, но в случая с турската икономика говорим за много голям пакет. Няма нито ноу-хау, нито политическа воля да се направи това.

И второ, всеки кредитор на Турция – бил той МВФ или ЕС, ще настоява за ангажимент за реформи и връщане към базираното на правила управление на икономиката. Европа няма да иска просто да пише празни чекове. ЕС обаче няма ноу-хау как да изисква налагането на икономически реформи, затова и МВФ беше партньор по програмата за Гърция. Няма как с Турция да бъде по-различно. Дори ЕС да е водещ, ще трябва да присъства и МВФ като надзорник. Но Ердоган продължава да твърди, че главата с МВФ е затворена и това не е опция.

Как виждате Турция след десет години? Ще бъде ли Ердоган още президент? Той самият има ли визия какво ще дойде след него?

Това е много труден въпрос. Турция опровергава всички аналитични прогнози. Предположението сега е, че Ердоган ще управлява Турция до края на живота си. Но не можем да сме сигурни, че ще стане така.

Турция е много динамично общество. В момента хората, които подкрепят Ердоган, са близо толкова, колкото и тези, които са срещу него. Двата лагера са разделени почти поравно, не са 80% към 20% примерно.

Едно от нещата, които правят живота на Ердоган по-лесен, е, че основната опозиционна партия в Турция е много неефективна и ужасно тромава в организирането на онези 50%, които не харесват президента. Докато опозицията продължава по този път, Ердоган ще остане на власт.

Не можем обаче да изключим появата на претендент, който наистина да предизвика Ердоган. Това няма как да бъде някой от светската опозиция, трябва да бъде от дясноцентристкия спектър. Някой като Тургут Йозал, който изгря и стана много популярна фигура през 80-те.

Очакването е, че Ердоган ще е президент през следващите 10, 20 или 30 години. Но няма гаранции, че ще стане така. Защото обществото е разделено наполовина, а и икономическата криза едва започва и резултатите от нея тепърва ще се проявяват. Всички турци, от всички класи и прослойки, се интересуват от икономиката. Сега сме в началото на труден период и спадът още не се усеща от хората, но след година-две ситуацията може да бъде доста по-различна. Ако опозицията се вземе в ръце и покаже на турците, че е способна да управлява и да се погрижи за икономиката, може да има обрат.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 538 прочитания

Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е

Медиите в САЩ очакваха новина в четвъртък, но тя отново се отлага – въпросът е за колко време

13 дек 2019, 397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Еднопартийното управление на републиканците в САЩ приключи

Демократите печелят долната камара на Конгреса, докато партията на Тръмп затвърждава позициите си в Сената

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10