Море на раздора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Море на раздора

Кризата сега е кулминация на засилващия се морски натиск на Москва срещу Киев след откриването през май на Кримския мост

Море на раздора

Кремъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас

Светломира Гюрова
5464 прочитания

Кризата сега е кулминация на засилващия се морски натиск на Москва срещу Киев след откриването през май на Кримския мост

© Reuters


Темата накратко

- Това, което прави Москва, се определя като "пълзяща анексация" и фактическа блокада на източните пристанища на Украйна.

- Едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически полза както за Путин, така и за Порошенко.

- Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Москва, нито Киев имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война.

Азовско море изглежда като най-подходящото място за зрелищна схватка с минимални съпътстващи щети. То е толкова малко, че мнозина дори не го смятат за истинско море, а за езеро. Тъй като принадлежи единствено на Русия и Украйна, "интересите на никоя трета страна няма да бъдат засегнати дори ако утре цялата повърхност на Азовско море избухне в пламъци", пише в своя сайт republic.ru руският журналист Олег Кашин. Според него сблъсъкът между руски и украински кораби на 25 ноември не е начало на война, защото "в Азовско море, както на летището в Донецк, Москва и Киев могат да се обстрелват взаимно, независимо от околния свят".

И действително за момента стълкновението в Керченския проток, при което руски сили обстрелваха и плениха три украински военни кораба и 24 моряци, не изглежда като прелюдия към война, а като нов етап на течащия вече повече от четири години години конфликт между двете държави, започнал с анексирането на Крим от Русия и струвал до момента живота на над 10 000 души. Сега в Азовско море Кремъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас. Това е и първият път от началото на конфликта, когато Русия напада по-малкия си съсед открито, със сили под руски флаг, вместо със "зелени човечета" без опознавателни военни знаци.

Големи неприятности в малко море

Кризата в Азовско море не идва изневиделица. Тя е кулминация на засилващия се морски натиск на Москва срещу Киев след откриването през май на Кримския мост. Съоръжението, струвало на Русия близо 4 млрд. долара, минава над Керченския проток и свързва страната с Крим. Освен това пречи на придвижването на големи кораби към украинските пристанища на Азовско море Мариопул и Бердянск, важни за износа на зърно и стомана. Най-високата част на арката на съоръжението е 33 метра и около 150 кораба, които преди са ходели до двете пристанища, сега не могат да стигнат до тях. Тъй като, обяснимо, мостът не е особено популярен сред украинците, Москва, изглежда, е развила параноя на тема евентуален украински саботаж. Затова руската брегова охрана и Федералната служба за сигурност спират и проверяват - понякога в продължение на дни - украински и международни търговски кораби (140 само между май и август).

Резултатът е фактическа блокада, заради която трафикът към двете украински пристанища е спаднал с една четвърт и Киев изчислява загубите си до момента на 38.5 млн. долара. Действията на Русия са и незаконни, тъй като нарушават споразумението от 2003 г. с Украйна, с което двете страни си гарантират свободно преминаване през Азовско море и го признават за споделени териториални води.

Анализ на американския мозъчен тръст Atlantic Council определя случващото се в Азовско море като "пълзяща анексация" от страна на Русия и опит за "отрязване на достъпа до източните пристанища на Украйна". За Киев е трудно да се противопостави, след като изгуби близо 80% от флота си при анексирането на Крим. "Москва очевидно се стреми да превърне Азовско море във вътрешен басейн на Русия и да го използва като лост за оказване на натиск върху Киев. Освен това иска да покаже способността си да действа, без да е необходимо да се притеснява от външни спирачки. Ето защо показва нагледно военно и (гео)политическо превъзходство, но цели да го направи по ограничен начин", коментира в профила си в Twitter Марк Галеоти, експерт по Русия от Института по международни отношения в Прага.

Това, което Русия се опитва да направи в Азовско море, е сходно с действията на Китай в Южнокитайско море - сплашване на по-малките съседи, претенции за контрол върху международни води в очевидно нарушение на международното морско право и писане на нови правила в крачка с промяна на фактите на терен. И това, че Азовско море далеч не може да се сравнява с Южнокитайско море по стратегическа важност и значение за международната търговия, съвсем не означава, че Вашингтон и Брюксел могат да оставят поведението на Москва без последствия. "Руснаците се опитват да установят нова норма и след като веднъж това се случи, е изключително трудно обратимо. Кремъл създава изключително опасен морски прецедент", казва пред сп. Foreign Policy Джефри Едмъндс, изследовател във вашингтонския аналитичен център CNA и бивш директор на отдела за Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом.

Криза за вътрешна употреба

Докато Москва обвинява Киев в умишлена "провокация", а украинското правителство търси международна подкрепа срещу поредния "акт на агресия" от големия съсед, истината е, че едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически ползи както за руския президент Владимир Путин, така и за украинския Петро Порошенко, като отклонява вниманието от други проблеми.

Заради непопулярната пенсионна реформа, включваща неизбежно и отдавна отлагано повишаване на пенсионната възраст, рейтингът на руския президент е паднал до най-ниското си ниво от анексирането на Крим насам. Докато доскоро популярността му оставаше неуязвима, сега според последното проучване на "Левада-центр" 61% от руснаците смятат президента за изцяло отговорен за икономическата стагнация и други проблеми.

Порошенко от своя страна към момента не изглежда да има шанс да спечели президентските избори, насрочени за март догодина. Той има подкрепа от около 10% в надпреварата, в която фаворит засега е бившият премиер Юлия Тимошенко с 20%. Обяснението за спадналата популярност на президента са влошаването на жизнения стандарт на украинците, вдигането на цените на енергията и широко разпространената корупция.

В тази ситуация желанието на Порошенко за въвеждане на военно положение заради стълкновението в Керченския проток беше изтълкувано от фигури от опозицията и политически наблюдатели като опит на президента да отложи изборите. Още повече че дори при анексирането на Крим и при много по-сериозни сражения в Източна Украйна не се е стигало до налагане на извънредно положение. Самият Порошенко (чийто предизборен лозунг е "Армия, език, вяра") се опита да оправдае крайната мярка с разузнавателни данни за подготвяна сухопътна инвазия от страна на Русия, но без убедителни подробности.

В крайна сметка парламентът гласува военно положение да не бъде въведено в цялата страна, а само в регионите, граничещи с Русия и Приднестровието (анклав в Молдова, окупиран от проруски сепаратисти), и да продължи 30 вместо 60 дни, както искаше президентът. Дори така, както коментира онлайн изданието "Украинска правда", "с един удар президентът и неговият екип промениха медийния фокус на цялата страна, превръщайки Порошенко в централна фигура - защитник, главнокомандващ, стратег".

Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Путин, нито Порошенко имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война. "Киев всъщност не може да ескалира конфликта, а Москва не иска," обобщава Марк Галеоти. Но винаги го има риска някой неволно да направи грешна стъпка и ситуацията да излезе извън контрол.

Темата накратко

- Това, което прави Москва, се определя като "пълзяща анексация" и фактическа блокада на източните пристанища на Украйна.

- Едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически полза както за Путин, така и за Порошенко.

- Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Москва, нито Киев имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война.

Азовско море изглежда като най-подходящото място за зрелищна схватка с минимални съпътстващи щети. То е толкова малко, че мнозина дори не го смятат за истинско море, а за езеро. Тъй като принадлежи единствено на Русия и Украйна, "интересите на никоя трета страна няма да бъдат засегнати дори ако утре цялата повърхност на Азовско море избухне в пламъци", пише в своя сайт republic.ru руският журналист Олег Кашин. Според него сблъсъкът между руски и украински кораби на 25 ноември не е начало на война, защото "в Азовско море, както на летището в Донецк, Москва и Киев могат да се обстрелват взаимно, независимо от околния свят".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Темата най-накратко: договорените процедури трябва да се спазват, защото следват бъркотии.

  • 2
    chichka avatar :-|
    chichka

    Кримски мост е желязната стена с която Русия анексира Азовско море!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "venelingeologia":

    Венелин, завиждам ви за лаконичното писане!

    Договорените процедури. Правилата.
    Това са неща, които не може да се пренебрегват и да се натиска единствено на пропагандата. Горният текст нямаше да го чета, защото видях кой го е писал и знаех какво ще намеря: лего журналистика. Малко "правилни" словесни клишета, разджуркани с мнения в същата посока на някакви си неизвестници.

    Та за договорените процедури:

    Договорът между РФ и Украйна «За сътрудничеството в използването на Азовско море и Керченския пролив" е от 24.12.2003 г. ( забележете: п-р-е-з 2-0-0-3 г. (11 години преди присъединяването/анексията на Крим !!!) и регламентира използването от двете страни на вътрешното море.

    В него са предвидени две неща, които г-жа Гюрова умишлено е спестила:

    1. Въведен е уведомително-разрешителен режим за преминаването през Керченско-Еникалския канал. Причината е проста: мястото е плитко, а изкуствено удълбаният преди половин век канал е тесен и има риск от засядане и реално блокиране на корабоплаването през пролива. Затова корабите се водят от лоцман. И са задължени 48 часа предварително да заявяват намеренията си в управлението на канала в Керч.
    Между впрочем уведомително-разрешителен е режимът за преминаване през всички известни проливи и изкуствени канали: Босфора, Суецкия, Панамския...
    След 2014 г украинците на смятат за нужно да съблюдават това изискване, но то не е отменено и продължава да е част от договора, който Украйна видимо нарушава.

    2. Военни кораби на трети страни могат да навлизат в Азовско море само при съгласието и на странте по него: РФ и Украйна. В този смисъл призивите на Петро от вчера пред германски вестник за навлизане на кораби на НАТО в Азовско са плоска пропаганда, защото договорът, страна по който е и Украйна, не го позволява без съгласието на РФ.

    Сега за фактите:

    Събитията от 25 ноември не се развиват в Азовско море, както твърди авторката, а в Черно. И ако тя си припомни уроците по география от прогимназията, ще се убеди, че Азовско започва северно от Кримския проток, а украинските военни корабчета не достигат до там и пресичат морската граница на РФ в акваторията на Черно море. По темата в нета има публикувани много карти с координатите на съдовете.

    Трябва да се отбележи и, че това не е държавната граница на РФ, смятана откъм Кримския полуостров, който Украйна естествено не признава за руска територия. Това е държавна морска граница на РФ, разположена западно от линията Анапа - Новоросийск - Туапсе на Таманския полуостров, който от векове е безспорно руски.

    И за да не се занимавам да оборвам останалите купищата нелепици в текста, ще се възползвам от единственото попадение на авторката, което, обаче, остава неразвито: накълваната аналогия между конфликтите в Азовско и Южнокитайско море.
    Преди няколко години Филипините заведоха в международния съд в Хага иск срещу строителството от Китай на изкуствени острови в ЮКМ.

    Е, защо Петро не се обърне към съда в Хага, а праща корабчета, които знае, че доникъде няма да стигнат?

    Защото Петро с тая провокация просто търси скандал:
    1. Да си помогне с нациговоренето за вдигане на 8 (осем, г-жо Гюрова) процентния си рейтинг преди президентските избори;
    2. Да викне пак: "Чичо Доналд, оня Володя пак ми разби носа..."

  • 4
    beky avatar :-|
    beky

    Този "военен сблъсък" много бързо бе разшифрован от целокупния Запад като тъпа провокация на украинците предимно за вътрешна употреба и след двуредови декларации бе забравен на часа.

    Пиши по-често, Светломира. "Легото" ти ми дава възможност да чета сериозните коментари на доктора, когото явно вбесяваш.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "beky":

    Нищо лично към г-жа Гюрова нямам. Приемам даденостите. Вбесява ме лъгането чрез полуистини.

    1. Бозата в Азовско я отпочнаха украинците с ареста на рибарския Норд през март. После арестуваха един руски танкер. И двата кораба са още в плен. Капитанът на Норд - също. След като постистаха зъби, руснаците започнаха да проверяват всеки кораб, излизащ от украинско пристанище. Това им е "блокирането на Азовско".
    2. От Мариупол изнася металуртична продукция от украинските си заводите мощният руски олигарх Ринат Ахмедов.
    3. Да, рейтингът на Путин сериозно пострада при обявяването на т.н. пенсионна реформа, но твърдението, че той едва ли не се е договорил с шоколадовия олигарх онзи да му прати трите украински корита, и той да посрещне с огън и жупел, за да си вдигне одобрението е малоумно.
    В сходна ситуация - при нарушавана на държавната ни граница при Резово преди няколко години български граничари при нещастни обстоятелства убиха турски рибар-бракониер. Не застана ли България с целия си (останал) авторитет в тяхна защита? Или тогава са пазили границата, за да вдигат умиращия рейтинг на Бащицата?

    4. Въвеждането на военно положение в 10-те области има и още едно предназначение. Очакваният от хунтата томос на истанбулския патриарх ще предизвика сериозно недоволство в югоизточните провинции, които силите за сигурност вече съвсем законно ще окървавят. Очащквам с нетърпение местният експерт по конфесиите Генадий (забравих другото му име, съжалявам) да спретне по темата сходно на съчинението на г-жа Гюрова. Всъщност те пишат доста подобно стилистично и газят фактите. Дали не са бот?

    Няма лошо да се отстоява позиция, ама, моля, не толкава елементарно. И вместо тая картинка с Путин бриджа защо не сложат карта с местоположението на сблъсъка? Ами защото и на пастирите ще им стане ясно като бял ден за какво иде реч.

  • 6
    ulv44560576 avatar :-P
    ulv44560576

    До коментар [#5] от "D-r D":

    "Очакваният от хунтата ...''
    ----------------------------------
    Нали имате впредвид, ако не греша, кагебейската московска хунта, на власт вече от 18 години, или бившата хунта на Пиночет, а може би на "Черните полковници" ?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK