С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 29 ное 2018, 12:13, 4899 прочитания

Море на раздора

Кремъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Това, което прави Москва, се определя като "пълзяща анексация" и фактическа блокада на източните пристанища на Украйна.

- Едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически полза както за Путин, така и за Порошенко.

- Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Москва, нито Киев имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война.
Азовско море изглежда като най-подходящото място за зрелищна схватка с минимални съпътстващи щети. То е толкова малко, че мнозина дори не го смятат за истинско море, а за езеро. Тъй като принадлежи единствено на Русия и Украйна, "интересите на никоя трета страна няма да бъдат засегнати дори ако утре цялата повърхност на Азовско море избухне в пламъци", пише в своя сайт republic.ru руският журналист Олег Кашин. Според него сблъсъкът между руски и украински кораби на 25 ноември не е начало на война, защото "в Азовско море, както на летището в Донецк, Москва и Киев могат да се обстрелват взаимно, независимо от околния свят".

И действително за момента стълкновението в Керченския проток, при което руски сили обстрелваха и плениха три украински военни кораба и 24 моряци, не изглежда като прелюдия към война, а като нов етап на течащия вече повече от четири години години конфликт между двете държави, започнал с анексирането на Крим от Русия и струвал до момента живота на над 10 000 души. Сега в Азовско море Кремъл отваря трети фронт срещу Украйна след Крим и Донбас. Това е и първият път от началото на конфликта, когато Русия напада по-малкия си съсед открито, със сили под руски флаг, вместо със "зелени човечета" без опознавателни военни знаци.


Големи неприятности в малко море

Кризата в Азовско море не идва изневиделица. Тя е кулминация на засилващия се морски натиск на Москва срещу Киев след откриването през май на Кримския мост. Съоръжението, струвало на Русия близо 4 млрд. долара, минава над Керченския проток и свързва страната с Крим. Освен това пречи на придвижването на големи кораби към украинските пристанища на Азовско море Мариопул и Бердянск, важни за износа на зърно и стомана. Най-високата част на арката на съоръжението е 33 метра и около 150 кораба, които преди са ходели до двете пристанища, сега не могат да стигнат до тях. Тъй като, обяснимо, мостът не е особено популярен сред украинците, Москва, изглежда, е развила параноя на тема евентуален украински саботаж. Затова руската брегова охрана и Федералната служба за сигурност спират и проверяват - понякога в продължение на дни - украински и международни търговски кораби (140 само между май и август).

Резултатът е фактическа блокада, заради която трафикът към двете украински пристанища е спаднал с една четвърт и Киев изчислява загубите си до момента на 38.5 млн. долара. Действията на Русия са и незаконни, тъй като нарушават споразумението от 2003 г. с Украйна, с което двете страни си гарантират свободно преминаване през Азовско море и го признават за споделени териториални води.



Анализ на американския мозъчен тръст Atlantic Council определя случващото се в Азовско море като "пълзяща анексация" от страна на Русия и опит за "отрязване на достъпа до източните пристанища на Украйна". За Киев е трудно да се противопостави, след като изгуби близо 80% от флота си при анексирането на Крим. "Москва очевидно се стреми да превърне Азовско море във вътрешен басейн на Русия и да го използва като лост за оказване на натиск върху Киев. Освен това иска да покаже способността си да действа, без да е необходимо да се притеснява от външни спирачки. Ето защо показва нагледно военно и (гео)политическо превъзходство, но цели да го направи по ограничен начин", коментира в профила си в Twitter Марк Галеоти, експерт по Русия от Института по международни отношения в Прага.

Това, което Русия се опитва да направи в Азовско море, е сходно с действията на Китай в Южнокитайско море - сплашване на по-малките съседи, претенции за контрол върху международни води в очевидно нарушение на международното морско право и писане на нови правила в крачка с промяна на фактите на терен. И това, че Азовско море далеч не може да се сравнява с Южнокитайско море по стратегическа важност и значение за международната търговия, съвсем не означава, че Вашингтон и Брюксел могат да оставят поведението на Москва без последствия. "Руснаците се опитват да установят нова норма и след като веднъж това се случи, е изключително трудно обратимо. Кремъл създава изключително опасен морски прецедент", казва пред сп. Foreign Policy Джефри Едмъндс, изследовател във вашингтонския аналитичен център CNA и бивш директор на отдела за Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом.

Криза за вътрешна употреба

Докато Москва обвинява Киев в умишлена "провокация", а украинското правителство търси международна подкрепа срещу поредния "акт на агресия" от големия съсед, истината е, че едно умерено повишаване на напрежението носи вътрешнополитически ползи както за руския президент Владимир Путин, така и за украинския Петро Порошенко, като отклонява вниманието от други проблеми.

Заради непопулярната пенсионна реформа, включваща неизбежно и отдавна отлагано повишаване на пенсионната възраст, рейтингът на руския президент е паднал до най-ниското си ниво от анексирането на Крим насам. Докато доскоро популярността му оставаше неуязвима, сега според последното проучване на "Левада-центр" 61% от руснаците смятат президента за изцяло отговорен за икономическата стагнация и други проблеми.

Порошенко от своя страна към момента не изглежда да има шанс да спечели президентските избори, насрочени за март догодина. Той има подкрепа от около 10% в надпреварата, в която фаворит засега е бившият премиер Юлия Тимошенко с 20%. Обяснението за спадналата популярност на президента са влошаването на жизнения стандарт на украинците, вдигането на цените на енергията и широко разпространената корупция.

В тази ситуация желанието на Порошенко за въвеждане на военно положение заради стълкновението в Керченския проток беше изтълкувано от фигури от опозицията и политически наблюдатели като опит на президента да отложи изборите. Още повече че дори при анексирането на Крим и при много по-сериозни сражения в Източна Украйна не се е стигало до налагане на извънредно положение. Самият Порошенко (чийто предизборен лозунг е "Армия, език, вяра") се опита да оправдае крайната мярка с разузнавателни данни за подготвяна сухопътна инвазия от страна на Русия, но без убедителни подробности.

В крайна сметка парламентът гласува военно положение да не бъде въведено в цялата страна, а само в регионите, граничещи с Русия и Приднестровието (анклав в Молдова, окупиран от проруски сепаратисти), и да продължи 30 вместо 60 дни, както искаше президентът. Дори така, както коментира онлайн изданието "Украинска правда", "с един удар президентът и неговият екип промениха медийния фокус на цялата страна, превръщайки Порошенко в централна фигура - защитник, главнокомандващ, стратег".

Ако има нещо успокояващо, то е, че нито Путин, нито Порошенко имат причини да искат разгарянето на пълномащабна война. "Киев всъщност не може да ескалира конфликта, а Москва не иска," обобщава Марк Галеоти. Но винаги го има риска някой неволно да направи грешна стъпка и ситуацията да излезе извън контрол.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 8 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 981 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 1636 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп с нови заплахи за мита върху вноса на коли в САЩ

Президентът възобнови темата, след като GM обяви, че ще затвори четири завода в САЩ

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма