С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 дек 2018, 15:35, 1847 прочитания

Kакво да очакваме от конференцията по климата в Катовице

Лидери от цял свят трябва да договорят детайлите по прилагането на Парижкото споразумение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Три години след ратификацията на Парижкото споразумение лидери от цял свят се събират в полския град Катовице, за да договорят детайли по неговото прилагане. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива и обхваща периода след 2020 г.

В рамките на следващите две седмици 24-ата Конференция на Организацията на обединените нации (ООН) за климата ще събере над 20 хил. души от близо 200 държави, сред които политици, представители на гражданския сектор, научните среди и бизнеса. България ще бъде представена от президента Румен Радев.


Какви са целите

Очакванията са конференцията тази година да отбележи кулминацията на два ключови процеса съгласно споразумението от 2015 г. – приемане на правилник за неговото прилагане, както и да даде яснота за начина, по който страните възнамеряват да увеличат ангажимента си към постигането на общите цели.

Правилникът трябва да регламентира обещанията на държавите, за да се осигури отчетност и прозрачност на усилията и да даде указания за оценка на поетите ангажименти, пише базираният в Париж Institute for Sustainable Development and International Relations (IDDRI). Дискусиите ще се фокусират и върху въпросите около финансирането на проекти и политики за опазване на климата.



По време на конференцията в Париж през 2015 г. държавите представиха цялостни национални планове за действие в областта на климата с цел намаляване на емисиите си - т.нар. NDCs – Nationally Determined Contributions. Тези обещания представляват националните политики, които всяка страна смята да въведе с цел намаляване на емисиите от парникови газове. Според службата за брифинги Clean Economy Briefing Service по време на 24-ата конференция на ООН се очаква страните официално да признаят, че до 2020 г. са необходими ангажименти за повече колективни и индивидуални усилия, но не и да завишат направените до момента обещания.
Президентът Радев обвърза екологично чистата енергия с доставките на руски газ за България
Президентът Румен Радев представи българската позиция на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. В нея той обвърза екологично чистата енергия с доставките на руски газ за България, пише dnevnik.bg. "Когато говорим за екологично чиста енергия, нека не забравяме, че е важно да имаме сигурна и предсказуема енергия. В това отношение Европа също може да ни помогне много, ако не създава пречки както в миналото за пътя на руските доставки на газ за България, но и за самия Европейски съюз", подчерта Радев по време на изказването си пред глобалния форум. В края на миналата седмица президентът се срещна с лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа". Тя се състоя след недоволството на служители на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" в София. Миньорите протестираха в защита на работните си места, които са заплашени от все по-строгите екологични изисквания на Европейския съюз. След срещата Радев уточни, че позицията на правителството, която той трябва да защитава в Катовице не била достатъчно убедителна. Затова и разработил друг вариант на изказването си "с една много по-категорична национална позиция". Държавният глава каза още, че "последващо преразглеждане на Парижкото споразумение или увеличение на амбициите за намаляване на парниковите емисии не отговаря на нашите национални интереси". Той подчерта, че запазването на хиляди работни места е приоритет за България. "Ние сме на път да преизпълним нашата съвместна цел за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. През 2016 г. парниковите емисии в България намаляха с 49% в сравнение с базовата 1988 г. и с 4.4% в сравнение с предходната 2015 г.", посочи Радев.

От черно към зелено

Конференцията се провежда под наслова "От черно към зелено", който символизира прехода към използване на зелени технологии, щадящи околната среда. Малко по-рано тази година Междуправителствената група за изменение на климата към ООН публикува доклад, според който задържането на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий е необходима, но и реализуема цел. Групата обаче предупреди, че допускането на по-високи стойности рискува необратими щети. Планетата вече е с един градус по-топла в сравнение с прединдустриалните нива, твърдят още учените.

Според друг доклад на ООН през 2017 г. средната в световен мащаб концентрация на въглероден диоксид е отбелязала нови рекордни стойности, както и че индивидуалният ангажимент на държавите е отслабнал. Авторите твърдят, че е от съществено значение емисиите да достигнат своя пик през 2020 г., но според тях това е малко вероятно да се случи преди 2030 г.

В безпрецедентно до момента действие малко преди началото на конференцията в неделя председателите на няколко предишни конференции публикуваха декларация, с която призоваха за спешни мерки. "Всяко закъснение усложнява и оскъпява действията срещу климатичните промени", пише в декларацията.

Дискусията отново ще се насочи и към насърчаването на проекти в защита на населението, намиращо се в регионите, които най-силно ще бъдат засегнати от природни катаклизми. "Ние очевидно сме последното поколение, което може да промени курса на климатичните промени, но сме и първото поколение с последствията от това", коментира изпълнителният директор Световната банка Кристалина Георгиева. Световната банка днес обяви, че между 2021 и 2025 г. ще раздели финансирането (виж карето) си в областта на климата поравно между проекти за ограничаване на вредните емисии и такива за защита на хора в рискови региони.
Световната банка отпуска 200 млрд. долара на развиващите се страни за справяне с климатичните промени

Световната банка обяви днес, че ще отпусне около 200 млрд. долара на развиващите се страни в периода от 2021 до 2025 г. , за да им помегне да се справят с климатичните промени. Това е двойно повече спрямо предходния период, пише Reuters. Новината идва в първия ден на конференцията на ООН за климата в Полша и е важен сигнал към международната общност, за да направи и тя същото, подчертават от финансовата институция.

Развитите страни се ангажираха да увеличат финансирането (публично и частно) за климатичните политики на развиващите се страни до 100 млрд. долара до 2020 г. Въпреки че финансовите потоци се увеличават, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие южните страни искат по-ясни ангажименти от Севера. От обявената обща сума от 200 млрд. долара 100 млрд. ще са "пряко финансиране" от Световната банка. Другата половина от сумата се разпределя по следния начин: около една трета ще бъде предоставена от преките фондове на две агенции към Световната банка, а две трети - от частно финансиране чрез посредничеството им.

Докато финансите за климата са съсредоточени в най-голяма степен върху мерките за намаляване на вредните емисии парникови газове и най-вече върху развитието на възобновяеми енергии, то Световната банка реши да настоява в плана си за 2021-2025 г. за подкрепа на приспособяването към последиците от климатичните промени.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво прави Бойко Борисов в Брюксел Какво прави Бойко Борисов в Брюксел

Извън Brexit темите за България бяха бъдещият бюджет на ЕС, миграцията и, за кой ли път, съдебната система

14 дек 2018, 2208 прочитания

Ще кипне ли Черно море 3 Ще кипне ли Черно море

Колкото и да драматизира българският премиер, Западът по-скоро търси деескалация на конфликта в Керченския проток

14 дек 2018, 1698 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп обяви, че Китай ще ореже митата за американски автомобили

Ден по-рано Вашингтон и Пекин договориха временно търговско примирие

Как да изберем въздухопречиствател

Какво трябва да знаем, когато купуваме уред за пречистване на въздуха за вкъщи или офиса

Най-голямата слънчева сделка

Samsung продава седемте си соларни парка в България на германския фонд KGAL и чешката Micronix за около 80 млн. евро

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Ще се видим там горе"

Красиви чувства и раните от войната в артистична френска драма

Европа над всичко

Защо писателят и философ Робeрт Менасе продължава да гледа с надежда към Европейския съюз

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.12.2018 Прочетете