Слабостта на Макрон у дома носи последици за Европа

В ключова реч преди месец френският президент Еманюел Макрон се самопровъзгласи за защитник на глобализма и обяви национализма за предателство спрямо патриотизма. Малко след това страната беше залята от протести, прераснали в насилие по улиците, а т.нар. жълти жилетки поискаха правителството да се откаже от увеличаването на данъка върху горивата. За първи път откакто зае поста, Макрон отстъпи и това беше удар по опонентите на популисткия бунт, довел до избирането на Доналд Тръмп за американски държавен глава, пише Вloomberg.

В Европа се случиха много повратни събитие през последните години – от гръцката дългова криза през антиимигрантските настроения до британския референдум за напускането на ЕС. Сегашните събития във Франция са важни, защото засягат не само един лидер, а ще имат отражение върху световния ред.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Нестабилен и изолиран

Полша флиртува с крайнодясното, националистическите партии, начело с унгарския премиер Виктор Орбан, планират бунт на предстоящите избори за Европейски парламент, Италия се конфронтира с Брюксел заради бюджета си, а германският канцлер Ангела Меркел е сериозно отслабена. В тази ситуация се очакваше ролята на защитник на либералната демокрация да поеме Макрон. Той обаче изобщо не изглежда стабилен.

"Не можеш да изнасяш речи в защита на международния ред, когато популярността ти у дома е ниска и има протести по улиците. Много е трудно да си върнеш обратно доверието", твърди Никола Дунган, анализатор от Atlantic Council.



Кадрите на горящи коли в Париж бяха излъчени по целия свят, а обратният завой на Макрон относно данъците върху горивата беше прицел на шегите на Тръмп. Френският президент пък призна, че не е успял да се свърже с обикновените французи.

Според Дунган проблемът за критиците на тръмписткия протекционизъм е, че няма друг, който да поеме ролята на водещ опонент. След като Макрон беше избран за президент във Франция, той поиска да работи с Меркел и с тогавашното приятелско правителство в Рим, за да подсили европейската интеграция. Дори протегна ръка към Тръмп, за да го убеди да спазва международните договорки. Нещата обаче не се развиха според очакванията му.

Попарени амбиции

"Амбициите му за силна Европа бяха първоначално попарени от случилото се в Германия и другаде. Но той беше сериозно отслабен от последните събития", посочва Филип Моро Дуфарж от Френския институт за международни отношения.

У дома рейтингът на Макрон рязко спадна заради неспособността на неговите по-ранни непопулярни мерки относно трудовия и данъчния закон да съживят френската икономика. Политиките му са възприемани като облагодетелстващи богатите, а социологически проучвания показват, че електоратът смята държавния си глава за арогантен. След това дойдоха протестите на "жълтите жилетки", които първоначално бяха срещу вдигането на данъка върху горивата, а след това прераснаха в гняв срещу покачващите се разходи за живот. Исканията на демонстрантите са различни – увеличаване на пенсиите и на минималната заплата, орязване на възнагражденията на политиците, дори оставката на Макрон. Проучванията показват, че три четвърти от французите подкрепят протестите, дори и да са против насилието в тях.

"Дали Макрон ще има достатъчно пространство, за да осъществи още икономически реформи, ще се реши от изборите за Европейски парламент, които вероятно ще бъдат интерпретирани като референдум за президентството му", смята Антонио Баросо, анализатор от Teneo Intelligence. Лош резултат за държавния глава на този вот ще му попречи да продължи с реформите както във Франция, така и в ЕС.