В ключова реч преди месец френският президент Еманюел Макрон се самопровъзгласи за защитник на глобализма и обяви национализма за предателство спрямо патриотизма. Малко след това страната беше залята от протести, прераснали в насилие по улиците, а т.нар. жълти жилетки поискаха правителството да се откаже от увеличаването на данъка върху горивата. За първи път откакто зае поста, Макрон отстъпи и това беше удар по опонентите на популисткия бунт, довел до избирането на Доналд Тръмп за американски държавен глава, пише Вloomberg.
В Европа се случиха много повратни събитие през последните години – от гръцката дългова криза през антиимигрантските настроения до британския референдум за напускането на ЕС. Сегашните събития във Франция са важни, защото засягат не само един лидер, а ще имат отражение върху световния ред.
Нестабилен и изолиран
Полша флиртува с крайнодясното, националистическите партии, начело с унгарския премиер Виктор Орбан, планират бунт на предстоящите избори за Европейски парламент, Италия се конфронтира с Брюксел заради бюджета си, а германският канцлер Ангела Меркел е сериозно отслабена. В тази ситуация се очакваше ролята на защитник на либералната демокрация да поеме Макрон. Той обаче изобщо не изглежда стабилен.
"Не можеш да изнасяш речи в защита на международния ред, когато популярността ти у дома е ниска и има протести по улиците. Много е трудно да си върнеш обратно доверието", твърди Никола Дунган, анализатор от Atlantic Council.
Кадрите на горящи коли в Париж бяха излъчени по целия свят, а обратният завой на Макрон относно данъците върху горивата беше прицел на шегите на Тръмп. Френският президент пък призна, че не е успял да се свърже с обикновените французи.
Според Дунган проблемът за критиците на тръмписткия протекционизъм е, че няма друг, който да поеме ролята на водещ опонент. След като Макрон беше избран за президент във Франция, той поиска да работи с Меркел и с тогавашното приятелско правителство в Рим, за да подсили европейската интеграция. Дори протегна ръка към Тръмп, за да го убеди да спазва международните договорки. Нещата обаче не се развиха според очакванията му.
Попарени амбиции
"Амбициите му за силна Европа бяха първоначално попарени от случилото се в Германия и другаде. Но той беше сериозно отслабен от последните събития", посочва Филип Моро Дуфарж от Френския институт за международни отношения.
У дома рейтингът на Макрон рязко спадна заради неспособността на неговите по-ранни непопулярни мерки относно трудовия и данъчния закон да съживят френската икономика. Политиките му са възприемани като облагодетелстващи богатите, а социологически проучвания показват, че електоратът смята държавния си глава за арогантен. След това дойдоха протестите на "жълтите жилетки", които първоначално бяха срещу вдигането на данъка върху горивата, а след това прераснаха в гняв срещу покачващите се разходи за живот. Исканията на демонстрантите са различни – увеличаване на пенсиите и на минималната заплата, орязване на възнагражденията на политиците, дори оставката на Макрон. Проучванията показват, че три четвърти от французите подкрепят протестите, дори и да са против насилието в тях.
"Дали Макрон ще има достатъчно пространство, за да осъществи още икономически реформи, ще се реши от изборите за Европейски парламент, които вероятно ще бъдат интерпретирани като референдум за президентството му", смята Антонио Баросо, анализатор от Teneo Intelligence. Лош резултат за държавния глава на този вот ще му попречи да продължи с реформите както във Франция, така и в ЕС.
В ключова реч преди месец френският президент Еманюел Макрон се самопровъзгласи за защитник на глобализма и обяви национализма за предателство спрямо патриотизма. Малко след това страната беше залята от протести, прераснали в насилие по улиците, а т.нар. жълти жилетки поискаха правителството да се откаже от увеличаването на данъка върху горивата. За първи път откакто зае поста, Макрон отстъпи и това беше удар по опонентите на популисткия бунт, довел до избирането на Доналд Тръмп за американски държавен глава, пише Вloomberg.
В Европа се случиха много повратни събитие през последните години – от гръцката дългова криза през антиимигрантските настроения до британския референдум за напускането на ЕС. Сегашните събития във Франция са важни, защото засягат не само един лидер, а ще имат отражение върху световния ред.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Макрон е продукт на финансовата върхушка. Цялата му политика е насочена към защита на нейните интереси. Претенциите му за лидер на на цялото общество, съответно на ЕС са смешни.
Макрон е въздухар, който временно бе идеализиран тук като спирач на Тръмп или Русия.
С нищо не е по-добър от предишните.
До коментар [#1] от "jgu46589028":
Макрон е хумункулус - изкуствен живот.Измислената 2-3 месеца преди парламентарните избори във Франция партия на Макрон беше продукт на генно политинженерство именно на неолибералните глобалисти. Макрон трябваше да обере протеста от умело раздупаните скандали, които доубиха традиционно силните леви и десни партии във Франция.
Идеологията на неолибералната демокрация, която е основата на глобализма, е мъртва. Втората френска революция нагледно я погребва пред очите ни, както Великата френска погреба идеологията на феодализма.
Революциите избухват тогава, когато: "низините не искат да живеят постарому, а върховете не могат". Карл Маркс!
Набързо преведох публикувано в мрежата изказване на френски протестиращ, което много разбираемо обяснява всичко:
„Аз съм французин и живея край Лион. Мнозина грешат:
Ние протестираме не заради данъка от няколко цента в цената на горивото. Протестираме не защото искаме да плащаме по-малко данъци.
Ние протестираме, защото искаме да живеем достойно.
Ние протестираме, за да бъдат данъците солидарни за всекиго.
Ние протестираме, защото преди 10 години дадохме около 400 млрд Е, за да спасим банките и миналата година правителството сключи пакт с големите компании, като се договориха: намаляваме размера на вашата вноска на 40 млрд Е, но вие ще наемете на работа 1 милион французи. Те не назначиха нито един.
Ние протестираме, защото правителството 20 г. ни говореше: „Купувайте дизелови коли, те са безопасни и евтини като експлоатация“. А сега дизелът е по-скъп от бензина!
Ние протестираме, защото медицинските сестри са длъжни да се грижат за 50 пациента едновременно за по-малко от 1200 Е на месец.
Ние протестираме, защото всеки приет закон е в полза само на 1% от французите.
Ние протестираме, защото за нас казват, че ние, народът, не знаем кое е добро за нас и това е нормално, защото ние не сме способни да разбираме.
Ние протестираме, защото медиите ни лъжат в очите.
Ние протестираме, защото единствените мерки, които предприе до момента правителството беше да замрази цените на горивото и да вкара в затвора за срок до 6 месеца протестиращи.
Ние протестираме, защото се уморихме да бъдем роби.
Мога да продължа. Но просто запомнете: „Когато правителството нарушава правата на хората, метежът се явява за народа и за всяка част от народа най-свещеното право и най-нужното от задълженията.“ (Из Декларацията за правата на човека и гражданина 1793 г) „
А ЕС в сегашния си вид лежи вкоченен в моргата на съседната дисекционна маса до тази на неолибералния глобализъм...
Паниката на евробароните днес подсказва на какъв огън са се пекли и френските барони през 1789 г.
А тогава още я е нямало гилотината...
До коментар [#3] от "D-r D":
Докторе, сексуалната връзка на 16-годишния Емануел с 2,5 пъти по-възрастната му тогава учителка може ли да има психологически последици?
До коментар [#4] от "beky":
Непрофесионално е да давам мнение. Но мога да ви предложа да приложите казуса към своите си разбирания: представете си, че вашият син има връзка с учителката си. Майките имате много верно чувство.
Заради прилагане на грешен основен икономически подход за държавно управление, подобно на германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон е с подсигуряван провал