Facebook трябва да реши - дали е за тълпата или за демокрацията?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Facebook трябва да реши - дали е за тълпата или за демокрацията?

Pexels

Facebook трябва да реши - дали е за тълпата или за демокрацията?

Кризата във Франция прави диалога с избирателите и ясното обяснение на реформите наложителен

2149 прочитания

Pexels

© Pexels


Сегашната криза във Франция демонстрира незабавната нужда от педагогика. Опитите за обяснения или образоване по проблемите обаче нямат никакъв шанс да бъдат чути. Политическите лидери би трябвало да преосмислят стратегиите си с помощ от Facebook.

През 2007 г. току-що избраният еквадорски президент Рафаел Кореа реши, че за да проработят реформите му, трябва да проведе масивна образователна кампания. Надграждайки върху идеята за La Campaña Permanente, той реши да бъде домакин на седмично радиопредаване - всяка събота в продължение на 2 часа (!). Чрез предаването "Диалог с избирателите" Кореа обясняваше в по-голям детайл реформите, предприети от правителството му. За разлика от Alo Presidente - телевизионното предаване на Уго Чавес, което се състоеше от няколкочасови монолози за марксизма и чревните проблеми на Чавес в детайли, излъчваните от 150 еквадорски станции предавания на Кореа целяха единствено да обяснят политиките на правителството и така да си осигурят необходимото обществено доверие. През двата си мандата (2010-2017 г.) Кореа се справи сравнително добре, като остро намали бедността и неравенството. Индексът Gini, който измерва неравенството, спадна от 0.53 през 2007 г до 0.45 през 2016 г. (за сравнение, Gini индексът в САЩ е 0.41, а е бил 0.35 през 1979 г.). Управлението на Кореа не може да бъде наречено безгрешно, но държавата му се подобри по много начини.

Рафаел Кореа до известна степен си прилича с Еманюел Макрон. Еквадорецът беше на 44 при избирането си, а Макрон – на 39. И двамата са продукт на интелектуалния елит. Кореа взима докторантурата си по икономика от Университета в Илинойс в Урбана – Шампейн и е учил в Европа, преди да започне работа в Световната банка. Макрон се е оформил като личност във френската Ecole Nationale d’Administration, както почти всеки друг политик или държавен служител във Франция. В определен момент и двамата са заемали длъжността финансов министър в държавите си.

Приликите обаче свършват дотук

След само 17 месеца на власт Еманюел Макрон се бори да спаси каквото може от управлението си. Капацитетът му да реформира страната изглежда тотално компроментиран след пет седмици масови и често насилствени протести, лишени от структура, лидерство или предвидим край. Дори след като правителството изостави плановете за спорните данъци върху горивата, никой не може да си представи каква точно президентска позиция може да разсее настоящата криза.

Настоящото бедствие не се дължи толкова на самите реформи, които в по-голямата си част трябваше да се направят отдавна, а на капацитета и волята да ги обяснят (съчетано с лоша последователност на събитията).

На 27 ноември, ден след заплетената реч на Макрон за "енергийния преход", премиерът Едуар Филип призна, че "най-вероятно не може да обясни механизма на новия данъчен режим", създаден от група технократи, които никога не са излизали от Париж. Никой от опозицията на Макрон не можеше да мечтае за по-добра карикатура.

Силата на социалната платформа

Тълпата си направи сметката и без помощ от Едуар Филип със следните заключения: най-бедната част от населението, живеещо в селски райони, с дълго шофиране до работа, ще трябва да плаща повече данъци, а дизеловите коли, които са били насърчавани да купуват, ще излязат от употреба – не технически, а законово – с президентски указ. Това предизвика Jacquerieселско въстание, което си е национален специалитет на Франция.

А кой е най-мощният вектор на този катастрофален провал в обяснението на реформи? Facebook.

В броя на Monday Note от миналата седмица обясних как Facebook подхранва протеста на движението "Жълтите жилетки", като им осигурява организационна подкрепа, както и ехо камера за фалшиви новини и слухове.

Тази тенденция няма признаци за промяна. Най-вредните гласове във Facebook си остават и най-шумни. В петък социалната мрежа се напълни със слухове, че чрез подписването на международно споразумение за имиграцията Еманюел Макрон е на път да продаде Франция на ООН и в същото време да разтвори вратите широко за масивен приток на бежанци.

Ясно е, че никой всъщност не отворил "Глобалното споразумение за безопасна, порядъчна и обикновена миграция", както е наречен официалният текст (PDF тук) – скучен, но безвреден документ. Легитимните медийни организации бързо дискредитираха тези глупости. Въпреки това слуховете се разпространиха като горски пожар, подхранван от двете главни популистки организации (Rassemblement National за крайнодесните и La France Insoumise от крайнолевите), които щастливо яхват вълната на популярния гняв (както в Италия, събирането на крайнолеви с крайнодесни вече не изглежда като невъзможен вариант).

Нуждата от обяснения е наложителна

Кризата във Франция прави диалога с избирателите и ясното обяснение на реформите наложителен. Въпреки усилията на много хора в настоящите френски вълнения разумните гласове се удавят в гневния рев на тълпата. Въпрос е на числа или на броя на дивизиите според езика на Йосиф Сталин.

Всеки ден във Франция 43 млн. души използват интернет, според фирмата за измерване на аудиторията Mediametrie. От тях 67% също влизат във Facebook. Това са 29 млн. души, чийто нюзфийд най-вероятно ще бъде изпълнен с "воя" на "жълтите жилетки". (Както винаги във Facebook, изключително интересно е да се наблюдава как стената ти "пожълтява" след само няколко клика или лайка в определени страници с по няколко хиляди последователи.) Изправени пред тази лавина, масовите медии трябва да се борят, за да бъдат чути.

Издатели, които са инвестирали в цялостна стратегия за социалните медии, сега имат по-малък стимул да промотират съдържанието си във Facebook, след като компанията обяви ключова промяна в алгоритмите, които определят какво виждате на стената си в социалната мрежа. Поне компанията беше прозрачна за решението си. То беше обяснено миналия януари от Адам Мосери, мениджър на нюзфийда на Facebook по онова време:

"С този ъпдейт ние ще приоритизираме постове, които предизвикват разговори и смислено взаимодействие между хората. За да направим това, ние ще предвиждаме за кои постове бихте искали да разговаряте с приятелите си и ще показваме тези постове по-високо във вашия фийд. Това са постове, които вдъхновяват активна дискусия в коментарите и постове, които вие може да поискате да споделите и реагирате – дали това ще е пост от приятел, който търси съвет; приятел, който търси препоръки за пътуване; или статия или видео, които промотират голяма дискусия. (...) Тъй като мястото в нюзфийда е ограничено, като показваме повече постове от приятели и семейни членове, които предизвикват дискусия, ще трябва да показваме по-малко обществен материал, включително видеа и други постове от издатели и бизнеси.

Драги новинарски медии, смятайте се за уведомени: вашите постове ще имат много по-малък обсег от преди. Шестте най-големи медийни организации във Франция имаха кумулативен дневен обхват от 12 млн. потребители, 41% от френската Facebook аудитория. Най-голямата масова медиа във Франция е Le Figaro с 2.27 млн. уникални потребители на ден през октомври; Le Monde има 1.7 млн. дневни "уникати", по-малко от 6% от аудиторията в социалната мрежа.

Но дори тези числа са подвеждащи: докато потребителите ще прекарват повече от 50 минути на ден във Facebook, те отделят само няколко минути за новинарски медии. Реално погледнато, говорим за едноцифрен процентов обхват за редакции и новинарски студиа, които полагат най-добрите си усилия, за да осигуряват точна и балансирана информация за събитията.

Дисбалансът между "социалната" част и медийната част също обяснява пълната невъзможността да се насочи общественият дебат обратно към разума.

Миналата седмица, тълпата излезе със серия искания в социалната сфера, които уж бяха подкрепени от "народа". Списъкът с исканията би бил комичен, ако не беше рецепта за икономическа катастрофа: Frexit, разбира се, винаги е бестселър; масивно наемане на държавни чиновници (в държава, в която публичните разходи са 56.5% от БВП, 8 пр. пункта над средното за ЕС); 40-процентно увеличение на минималната заплата; по-добър контрол над медиите, за да се сложи край на "пропагандата на издателите автократи"; незабавно напускане на НАТО (това е за Владимир); да се накарат интернет гигантите да си плащат данъците; напускане на еврозоната; нова конституция, и тн. Всички гореизброени точки бяха споменати по един или друг начин от протестърите, с които говорих през последните две седмици.

Ако еквадорският президент Рафаел Кореа беше избран днес, той щеше да погледне следните числа: при население на Еквадор от 17 млн., 80% (13.5 млн.) биха били свързани с интернет и 10 млн. (77%) биха били във Facebook. Вместо радио или телевизия, Кореа със сигурност би избрал доминантната социална мрежа като главния вектор за набиране на доверие за реформистката му програма чрез Campaña Permanente.

Време е за демократичните лидери да осиновят тази стратегия. През последните две години Facebook помогна на популистки лидери да вземат властта във Филипините, Бразилия и САЩ. В много държави социалната мрежа неусетно се е превърнала в главно оръжие на разнообразни политически групи. Ако Facebook желае да изкупи част от греховете си, социалният гигант трябва надгради върху силната си позиция и да помогне на демократично избрани лидери да балансират срещу ядосаната дигитална тълпа, като промотира конструктивен дебат. Може би вече е твърде късно за Еманюел Макрон, но въобще няма недостиг на демокрации, заплашени от тъмните сили на екстремиза, които могат да се възползват от такава помощ.

Фредерик Филу e автор в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. "Капитал" публикува текста с неговото разрешение.

Сегашната криза във Франция демонстрира незабавната нужда от педагогика. Опитите за обяснения или образоване по проблемите обаче нямат никакъв шанс да бъдат чути. Политическите лидери би трябвало да преосмислят стратегиите си с помощ от Facebook.

През 2007 г. току-що избраният еквадорски президент Рафаел Кореа реши, че за да проработят реформите му, трябва да проведе масивна образователна кампания. Надграждайки върху идеята за La Campaña Permanente, той реши да бъде домакин на седмично радиопредаване - всяка събота в продължение на 2 часа (!). Чрез предаването "Диалог с избирателите" Кореа обясняваше в по-голям детайл реформите, предприети от правителството му. За разлика от Alo Presidente - телевизионното предаване на Уго Чавес, което се състоеше от няколкочасови монолози за марксизма и чревните проблеми на Чавес в детайли, излъчваните от 150 еквадорски станции предавания на Кореа целяха единствено да обяснят политиките на правителството и така да си осигурят необходимото обществено доверие. През двата си мандата (2010-2017 г.) Кореа се справи сравнително добре, като остро намали бедността и неравенството. Индексът Gini, който измерва неравенството, спадна от 0.53 през 2007 г до 0.45 през 2016 г. (за сравнение, Gini индексът в САЩ е 0.41, а е бил 0.35 през 1979 г.). Управлението на Кореа не може да бъде наречено безгрешно, но държавата му се подобри по много начини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    v.surovina avatar :-|
    v.surovina

    Лудитите през деветнайсети век чупели машините, защото вярвали, че им отнемат работата, през 21-ви век някои анализатори искат да счупят интернет, че им отнемал демокрацията. Вместо да се замислят кое е това, което правят грешно.

  • 2
    sjkadasdhja avatar :-|
    sjkadasdhja

    Добре де! Защо като демократичните разумни хора дойдат на власт не вършат приоритетно смислени неща, ами се мъчат да прилапат мюсюлмани мигранти и да дават права на всякакви ултралиберални секти тип ЛГБТ и феминисти?

    Простолюдието ясно вижда, как няма средствата, с които е разполагало преди. Растежът на Азия подтиска западните икономики. Никой не му се противопоставя. Няма да има други последствия освен "екстремисти". И без друго за такъв бива набеждаван всеки, който милее за икономиката, а не за либералните глупости.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK