Правителството му първо отмени планираната еко такса върху цените на горивата, а след като това не потуши недоволството, в понеделник вечер Макрон обеща от 2019 г. минималната заплата да се вдигне със 100 евро, а цените на електричеството и газа да бъдат замразени. По този начин президентът направи нещо, което трябваше да залегне още в началото на пакета му от предложения: обърна се към най-уязвимите финансово групи, чийто гняв беше в сърцето на протеста на "жълтите жилетки". "Нека да дойде да поживее 6 месеца с моята заплата", призова един от протестиращите пред "Фигаро".

След 3 седмици протести и стотици изгорени коли и блокирани пътни артерии, Макрон се опита да подкупи протеста - ход, който го делегитимира като реформатор на европейската сцена

Източник: Reuters

Протестът беше повече от просто недоволство за вдигането на дизела с няколко цента. Мнозина виждат като предателство от страна на президента лекотата, с която подлага на ново облагане по-нископлатените работещи, докато само преди месеци намали сериозно данъка върху богатите. Падането на покупателната способност и влошаването на публичните услуги също бяха сред мотивите за недоволство.

И това не е чувство, заключено само в една социална прослойка. Проучванията устойчиво дават над 65% подкрепа за "жилетките". Макрон, изглежда, забрави, че на първия тур във Франция през 2017 г. 48% от избирателите гласуваха за популисти. Пред "Фигаро" професорът от Сорбоната Арно Бенедети констатира, че в началото е протестирала "периферната Франция", но след това е бил удивен от социологическия микс от хора на улицата. Според него агресивната риторика на Макрон, който на моменти се опитва да звучи като френска версия на Маргарет Тачър, е задълбочила вече съществуващите разделения в обществото.

Затова и сегашната стъпка назад изглежда много повече като поражение, отколкото като примирие. На Макрон му предстоят няколко важни реформи - например обещанието да съкрати с над една трета държавната администрация и да реформира над 40 частни и държавни пенсионни фондове, а прецедентът ще покаже на засегнатите, че болезнени реформи могат да бъдат отменяни с достатъчно крайни протести.

Гледай Франция, мисли за Италия

Но действията на Макрон в Париж ще имат ефект в Брюксел. Цената на неговите обещания тепърва ще се изчислява, но първоначалните оценки сочат поне 10 млрд. евро. Това би довело до вдигане на дефицита през 2019 г. до над 3%, като по този начин ще се нарушат маастрихтските критерии. Според Кристофър Дембик, директор на макроикономическите анализи в Saxo Bank, мярката ще създава политически негативи за Макрон за дълго време, тъй като ще доведе до по-високи данъци. "Франция исторически не умее да намалява държавното харчене – само да увеличава данъците", казва пред "Капитал" Дембик.

Въпреки обещанията от страна на премиера Едуар Филип, че дефицитът ще бъде овладян, съвпадението на тези проблеми с разглеждането на новия италиански бюджет е особено благоприятно за Матео Салвини и премиера Джузепе Конте. Само преди месец Европейската комисия върна бюджета на Рим с настояването да намали дефицита си от планираните 2.4% заради огромния натрупан дълг. На фона на Франция това ще бъде много по-трудно и популистът Салвини знае чудесно това. "Искат ли италианците сцени като в Париж? Не, аз искам да предотвратя това и да помогна на 5 милиона бедни", заяви той тази седмица.

Макрон или Микрон

Това безспорно ще отслаби и позициите на Макрон в еврозоната. Според Дембик френският президент губи каквато и да е възможност да влияе на програмата на еврозоната в една или друга посока. Берлин вече уби визията на Макрон за завършване на банковия съюз, оряза плана му за европейски дигитален данък и не помогна за създаването на нов стабилизационен фонд. Последните извънредни разходи на Париж надали ще променят отношението на германското правителство.

По периферен начин това засегна и България. Според изпълнителния директор на логистичната фирма "Дискордиа" Христо Христов точно заради вътрешната слабост на Макрон през последните три седмици отношението на Франция към обсъждания план "Мобилност 1", който беше предвиден като подарък за френските компании за сметка на източноевропейските, се е втвърдило забележимо в преговорите. В крайна сметка според него това е довело и до раздробяване на блокиращата източноевропейска коалиция и приемането на пакета, който ще засегне силно българските фирми.

И накрая, но не на последно място, поражението на "зеления данък" от французите, които досега бяха считани за водеща нация в битката с климатичните промени, поставя под въпрос способността на ЕС изобщо да прокара необходимите политики, за да достигне обещаното през 2050 г. декарбонизиране. На Макрон, както и на другите в Европа, които смятат политиката му за правилна, им остава да се надяват, че той е сбъркал в тактиката, не в стратегията.

Цената на обещанията на Макрон тепърва ще се изчислява, но първоначалните оценки сочат поне 10 млрд. евро. Това би довело до вдигане на дефицита през 2019 г. до над 3%

Източник: Reuters