С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 дек 2018, 16:40, 4590 прочитания

Какво прави Бойко Борисов в Брюксел

Извън Brexit темите за България бяха бъдещият бюджет на ЕС, миграцията и, за кой ли път, съдебната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Срещите на върха на Европейския съюз в Брюксел обикновено не са особено интересни за българската публика, която инстинктивно съзнава, че от София така или иначе малко зависи. Ако има новини, те основно са от коментарите на премиера Бойко Борисов по вътрешнополитически въпроси. На влизане в заседанията Борисов обикновено отделя двойно повече време на българските журналисти, отколкото получават другите репортери от техните собствени премиери или президенти.

Така и сега, по време на срещата на Европейския съвет (т.е. на държавните и правителствените ръководители на страните членки), Борисов се концентрира повече върху гражданската конфискация, правителствена болница, скандала с масовото раздаване на български паспорти и покупката на нови изтребители. Темите за Brexit, бъдещият бюджет на ЕС след 2021 г., миграцията и бъдещето на еврозоната, които бяха основни за срещата на върха, бяха на втори план. Отчасти и заради досадата на Борисов, че всеки път лидерите дискутират горе-долу едно и също с до болка познати аргументи. "Само преди седмица... извънреден съвет правихме. Подписахме го с британското правителство, с компромис, с всичко. Що бихме път миналата неделя? Що?", възмути се премиерът на поредното обсъждане на Brexit.


Пак Brexit

Въпреки че напускането на ЕС от Великобритания не трябваше да бъде основна тема на Европейския съвет, опитът на британския премиер Тереза Мей да изтръгне допълнителни обещания от 27-те се превърна в централна тема за срещата.

Тази седмица Мей се отказа да внесе за гласуване в британския парламент одобреното преди по-малко от месец споразумение за оттеглянето Обединеното кралство от ЕС, тъй като то щеше да бъде отхвърлено. Двата възможни сценария бяха или излизане на Великобритания без сделка, или продължаване на преговорите, въпреки че европейските институции и страните членки са единодушни, че не могат да предложат нищо повече на Лондон от вече договореното. "Няма да има предоговаряне, това е ясно", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер късно в четвъртък вечерта.



След срещата си с Мей европейските лидери излязоха със заключение, което повтаря накратко вече приетата политическа декларация, т.е., че ЕС ще се стреми максимално бързо да сключи споразумение, което да урегулира отношенията между 27-те и Великобритания след нейното напускане. То трябва да предотврати влизането в сила на резервния вариант – ако няма сделка и между ЕС и Великобритания се наложат гранични проверки на стоки и граждани, то Северна Ирландия ще трябва да остане част от Митническия съюз, както и да спазва някои от правилата на единния пазар. По този начин между нея и Република Ирландия няма да се издигне нова граница. По този начин обаче Северна Ирландия ще бъде с друг статут спрямо останалите части на Обединеното кралство.

Според британската преса, за да спечели вота на недоверие тази седмица, Мей е обещала на колегите си в Консервативната партия да извоюва обещание от ЕС, че този резервен вариант ще е само временен. Европейският съвет обаче не даде такова.

Междувременно ЕК обяви, че на 19 декември ще публикува всички документи за готовността на ЕС да посрещне напускането на Великобритания, без да се спазва вече подписаното споразумение.

За България, която така или иначе участва периферно в преговорите за Brexit, забавянето е по-скоро неприятно, тъй като отклонява вниманието на Брюксел от други теми, които биха били от значение за София. Борисов повтори, че за него е било много важно, че колегите му са се съгласили в специална декларация преди три седмици да покажат "особена бдителност по отношение на защитата на правата и интересите на гражданите" след напускането на ЕС от Великобритания.

Приемането на бъдещия бюджет се отлага

За България много по-важна тема са обсъжданията за бъдещия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. Инвестициите в публична инфраструктура в България и земеделието основно карат на европейски фондове, така че тяхното сериозно орязване би се почувствало болезнено.

Спорът основно е дали след напускането на Великобритания европейският бюджет не трябва да се намали със същата сума (около 11 млрд. евро годишно) и какво да се свие от сега съществуващите програми. Европейската комисия предлага свиването на разполагаемите средства заради изчезването на британската вноска и пренасочването на пари към нови програми да се компенсира с по-високи вноски на страните, нови източници на приходи (например от правата за емисии на въглероден диоксид, които сега влизат в националните бюджети) и със съкращения в съществуващи програми. Например Полша, Унгария и Чехия, според предложението на ЕК, би трябвало да загубят 20% от средствата си по политиката на сближаване (или кохезионна, която подпомага страните членки и региони с БВП на човек от населението под 90% от средното за ЕС). Германия пък ще трябва да плаща допълнително по 15 млрд. евро годишно.

За България като цяло сделката е положителна. ЕК предлага средствата за кохезията да нараснат с 8%, а за земеделие да паднат с около 10%. В първия случай България е сред петте печеливши страни, а във втория сред шестте, които получават умерено орязване.

Тази сделка обаче едва ли ще издържи. Нетните платци, т.е. държавите, които внасят повече в евробюджета, отколкото получават, настояват, че общият размер на парите трябва да се свие със сума, равна на вноската, която Великобритания вече няма да прави след 2021 г. Полша, Унгария и Чехия казват твърдо не на орязаните си кохезионни фондове, балтийските страни и Словения са недоволни, че вече се водят богати и ще трябва да плащат повече и да получават по-малко.

"Тези, които дават парите, са за орязване на парите, обясни дебата Борисов, много ми напомниха, така както ние правим бюджета, където министрите се борят да защитят повече пари за неговия ресор, така и сега държавите се стараехме да защитаваме всеки това, което му е важно за страната." Премиерът допълни, че той е настоявал бюджетът да се приеме максимално бързо, за да няма забавяне.

Българското бързане има просто обяснение. Колкото по-рано бъде одобрен бюджетът за периода 2021-2027 г., толкова е по-голяма вероятността да се запазят относително благоприятните параметри за България. След изборите за Европейски парламент през май 2019 г. политическата картина в ЕС вероятно ще се промени значително и ще се увеличи натискът за още по-голямо орязване на евробюджета.

Въпреки желанието на Борисов обаче Европейският съвет прие, че финалното приключване на преговорите ще стане през есента на следващата година.

Решенията за миграцията - в задънена улица

Въпреки че постоянният поток от мигранти към ЕС, който се усили след 2011 г. и експлодира през 2015 г., страните членки все още не могат да постигнат съгласие как заедно да се справят с проблема. Единственото разбирателство е да се отпуснат повече средства за развитието на африканските държави, които са основен източник на мигранти. Другите предложения буквално стигнаха до задънена улица. Българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на годината положи доста усилия да има напредък и дори предложи цялостен компромисен пакет. Той обаче беше блокиран основно от Унгария и Италия. Ябълката на раздора беше системата за разпределение на имигранти от граничните държави (такива като България, Гърция или Италия) към друга страни, както и отговорността на страните, в които имигрантите са влезли първо.

В приетата през 2015 г. система страните от съюза трябва да приемат определено количество мигранти и бежанци, за да се облекчи тежестта на граничните държави. Полша и Унгария категорично, а Словакия и Австрия не открито, обаче отказваха да приемат полагащата им се квота и сега, особено Будапеща, са срещу този механизъм. Австрийското председателство на Съвета на ЕС на практика пъхна в чекмеджето работата на София и предложи нова схема, при която страните, които не искат мигранти, могат да оказват друга подкрепа, примерно финансова. Проблемът обаче е какво би се случило, ако всички държави поискат да помагат само с пари.

Другият проблем, срещу който основно беше Италия, е какво да се прави с бежанците и мигрантите, които са напуснали страните, в които са влезли нелегално или в които са били разпределени. В момента, ако един бежанец влезе на българска територия и бъде регистриран, той трябва да изчака да получи статут в България. Ако напусне в този период, той автоматично трябва да бъде върнат. Предложената реформа въвежда ограничение от няколко години, но Рим (и Виена отчасти) настоява изобщо да отпадне принципът на отговорността.

Сега, за да има някакъв напредък, австрийското председателство предлагаше да се одобрят пет от седемте законодателни предложения в областта. Това обаче щеше да отложи с неопределено време приемането на спорните въпроси, което пряко засяга България като гранична страна. Борисов каза, че той е настоявал всички мерки да вървят в пакет. Според дипломати този път българската позиция е била в съзвучие с тази на мнозинството държави.
ЕК пита за гражданската конфискация?

Преди Европейския съвет Бойко Борисов е имал и "дружески и професионален" разговор с вицепредседателя на Европейската комисия Франс Тимерманс. Срещата с Тимерманс, отговарящ за наблюдението над правосъдната система в България и Румъния, е била поискана от българския премиер. "Информирах го по тълкувателното решение за гражданската конфискация", каза Борисов, преди да влезе на заседанието на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Според Борисов друга тема на разговора е бил и скандалът с издадените български паспорти на чужди граждани въз основа на неверни документи, издавани от Държавната агенция за българите в чужбина.

Срещата вероятно е била поискана след въпроси от ЕК за въвежданите законодателни промени в областта на гражданската конфискация. Миналия петък стана известно тълкувателното решение на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), прието преди няколко седмици. Според него прекратяването на наказателното дело, както и оправдателната присъда, е абсолютна пречка да се продължава с делото за конфискация на незаконно имущество и то трябва да бъде прекратено.

Решението на ВКС важи само за делата за конфискация, заведени по стария, вече отменен закон. По данни на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) такива дела до момента са 22, сред тях е и делото срещу бившия депутат от ДПС и бивш зам.-председател на парламента Христо Бисеров. Бисеров беше обвинен за пране на пари, но беше оправдан на три съдебни инстанции заради провала на прокуратурата да осигури каквито и да е доказателства по обвинението.

В понеделник председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов внесе спешно закон, с който да се заобиколи това тълкувателно решение на ВКС. Кирилов предлага в закона да се запише изрично, че делата за конфискация могат да продължат и след като наказателното дело бъде прекратено или проверяваният - оправдан, като това важи и за висящите дела по стария закон. Освен това друго предложение е проверките, които извършва КПКОНПИ, да нямат краен срок, след който пада възможността да се внася искът за конфискация, т.е. комисията да може да проверява един човек на практика вечно.

Дейността на КПКОНПИ беше едно от нещата, които ЕК похвали в последния си мониторингов доклад за българската правосъдна система. В него европейските чиновници отбелязаха, че България има напредък в борбата с корупцията по високите етажи.

При представянето на доклада през ноември служители на ЕК обаче бяха доста учудени от натиска на КПКОНПИ срещу председателя на ВКС Лозан Панов. Срещу Панов започна проверка за незаконно придобито имущество точно когато стана ясно, че председателстваният от него съд ще разгледа въпроса с гражданската конфискация. Случаят отново повдигна въпроса за независимостта на съдебната власт, което е един от основните проблеми, посочвани от ЕК.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании

Мерките на САЩ са довели до по-голямо търсене на руски петрол от ноември досега

18 авг 2019, 599 прочитания

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 1380 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Mеждународната агенция по енергетика очаква дефицит на петролния пазар

Според нея по-ниските цени на петрола ще бъдат компенсирани от очакваното икономическо забавяне в световен мащаб

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА