Въглеродните емисии са нараснали рязко през 2018 г.

Вългеродните емисии в света рязко ще се увеличат през тази година и по този начин потапят надеждите на учените, че ще се задържат на нивото от последните няколко години. Новото покачване ясно показва, че досегашните мерки не работят. Според доклада на Световния въглероден проект увеличението се дължи на все по-големия брой автомобили и повишено използване на въглища. Учените са на мнение, че сегашната негативна тенденция може да бъде обърната, ако се намалят емисиите от транспорт, индустрия и селско стопанство.

Кой колко цапа

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Докладът на Световния въглероден проект, който беше представен на климатичната конференция в Катовице, показва, че въглеродните емисии за 2018 г. ще се увеличат с 2.7% спрямо предходната година. За съжаление нарастването е по-голяма от това през 2017 г. - 1.6%, след като общият годишен обем въглеродни емисии се задържа почти без промяна в периода 2014 - 2016 г.

Почти всички държави допринасят за увеличението, като емисиите на Китай и Индия са нараснали съответно с 4.7% и 6.3% спрямо предишната година. Това се обяснява от растящите индустрии на двете най-големи по население държави, която води до използването на все повече въглища. В същото време броят на коли на човек от населението в Китай също се увеличава стабилно и води до потреблението на повече петрол и горива.

Емисиите в САЩ са се покачили с 2.5%, като роля за това играе и възстановената държавна подкрепа за мините и ТЕЦ-овете. Емисиите на ЕС са останали на нивото от миналата година, но, имайки предвид строгите правила на съюза и тенденцията за големи понижения всяка година за последното десетилетие, липсата на промяна реално показва недостатъчна ефективност на приетите мерки.



Опасността не намалява

Според учения, който е водил проучването за 2018 г., професор Корин Льо Куер сегашното рязко увеличение е много сериозно, тъй като същите тези най-замърсяващи държави ще трябва в скоро време да се опитат да намалят въглеродния си отпечатък до нула. Достигнатото съгласие на учените на конференцията в Катовице е, че дори ако всички мерки от Парижкото споразумение бъдат спазени, това само би ограничило ръста на световните температури до 3 градуса по Целзий. В същото време повечето прогнози показват, че можем да очакваме сериозни климатични промени и природни катастрофи, ако температурите се вдигнат с над 1.5 градуса по Целзий. Надеждата на учени като Льо Куер е, че до 2020 г. правителствата ще се фокусират по-строго върху борбата с климатичните промени.

Според изпълнителния директор на Международната енергийна агенция, Фатих Бирол, в момента живеем в ерата на експоненциалния ръст, когато става дума за климатичните промени – следователно, докато все повече хора придобиват електрически коли или ползват зелена енергия, резултатите от климатичните проблеми също се влошават с все по-забързващи се темпове.

Човечеството все още е много ясно в червената опасна зона – сегашните ни емисии са прекалено високи и биха довели до катастрофални ефекти, които се подхранват взаимно. Световните лидери трябва да решат бързо и строго как да се справят с проблема и да достигнат до консенсус – оттам нататък въпросът е дали подобен консенсус реалистично може да бъде приложен в тези държави – дали заради политическа опозиция, икономическата цена на мерките или липса на налични технологии.

Докато светът се чуди как да се справи с емисиите, Коста Рика стигна 300 дни на изцяло чисто електричество През 2018 г. Коста Рика би предишния си рекорд от 299 дни на изцяло чисто енергия. Деветдесет и девет процента от произведеното електричество на държавата от Централна Америка се генерира по "зелени" начини. От ВЕЦ идват 78% от енергията, а геотермалната и вятърната имат равни дялове от по 10%. Слънчевата енергия и биомасите са около 1%. Колкото и да е похвално постижението, то отчита само производството на електричество. 70% от енергийното потребление на Коста Рика всъщност идва от петрол и въглища, свързани с индустрията и транспорта на държавата.