Град от бъдещето

Темата накратко

Проектът е пример за успешно публично-частно партньорство и добро планиране на градското развитие.
София за съжаление върви в точно обратната посока.

В голямата и модерна метростанция е пусто. Няма го обичайният за такива места човешки мравуняк. Но изненадата навън е дори по-голяма. Новоасфалтирани улици с блестяща маркировка, широки тротоари с осветление само че коли и хора почти не се забелязват. На фона на огромните свободни площи наоколо има само няколко сгради, които са облепени с фотоволтаични панели в комбинация с фасадно озеленяване. Усещането е за нещо мащабно, но недовършено, като на някаква снимачна площадка на футуристичен филм. Редицата кранове в далечината, чиито стрели непрестанно сноват наляво-надясно, напомнят за реалността - това е Асперн, високотехнологичен квартал на Виена, който се изгражда в момента.

Тук в реална среда се тестват и анализират най-съвременните технологии за управление и наблюдение на градовете. Умни измервателни и контролни уреди стоят в основата на електроенергийната система, комуникационните връзки, транспорта и околната среда. Сгради могат да обменят информация помежду си, да прогнозират нуждите си от електроенергия според метеорологичната обстановка и сами да я произвеждат. Енергийната ефективност в жилищата и офисите се управлява от интелигентно мобилно приложение. Нуждата от автомобили е сведена до едва 20% от сегашното равнище благодарение на бърз и ефективен обществен транспорт. Една от основните метролинии на Виена е удължена до центъра на Асперн, до метростанциите може да се стигне с вътрешнокварталните автобуси, включително автономни електробуси. Придвижването с колело става по добре проектираните велоалеи.

Проектът, който е отличен като най-добър смарт град в света през 2016 г., е най големият по рода си в Европа. Осъществява се върху площ от 240 хектара край австрийската столица, на място, където някога е имало малко летище. В него освен Виенската община, която предоставя земята, участват няколко държавни и частни компании като Siemens, енергийното дружество Wien Energie, разпределителната компания Wiener Netze, бизнес агенцията на австрийската столица (Vienna Business Agency), компанията за управление на недвижими имоти Wien 3420 и други. По план до 2028 г. в интелигентния квартал трябва да бъдат инвестирани над 5 млрд. евро, като целта е да има поне 8500 жилища за 20 хил. души, офиси за поне още толкова, училище, болница, детска градина, магазини, но най-вече високотехнологични компании, които да развиват и същевременно да се възползват от възможностите в Асперн.

Умните градове искат умно управление

От администрацията на София често се сравняват с Виена, когато става дума за градско управление и развитие, тъй като и двете столици са със сходно население и територия. Но приликите свършват дотук - българската заема 116-то място в изследването на американската консултантската компания Mercer за качество на живота през 2018 г., а австрийската оглавява класацията за девета поредна година.

Виенските власти от години работят за тази цел, като подобряват градската среда и дават предимство на обществения транспорт. Те имат дългосрочна стратегия за превръщане на града и в пример за smart city до 2050 г. В същото време София все още не е сигурна в необходимостта от бус ленти, отказва да освободи площадите и зелените площи от паркирали коли и години наред не може да предложи велосипеди под наем.

Разликата в мисленето се вижда отчетливо и когато става въпрос за развитието на изцяло новите квартали. Идеята за Асперн като интелигентен град възниква още през 2003 г. или точно когато в южните части на София започва застрояването на "Манастирски ливади". По принцип площта на двата квартала е сходна, а преди 15 години представлява буквално зелена поляна - без изградена инфраструктура и стари сгради.

В австрийската столица обаче подготвят цялостен план за застрояване на зоната, подлагат го на обществени обсъждания и го приемат окончателно през 2007 г. За партньори са привлечени големи частни компании, които инвестират собствени средства в строителството на сградите, мрежите и комуникациите, а общината прави улиците, обществените паркинги и удължава метролиния U2. Българският подход е друг - терените са реституирани, без да се предвиди необходимостта дори от улици и ВиК, а строителството е разрешено безразборно, във всякакви форми и размери и без никакво озеленяване. За училище, детска градина, болница, парк или каквото и да е друго обществено място не остава ред.

В резултат населението на Асперн е планирано да достигне 20 хил. души и още толкова да работят в квартала, а 50% от територията да са открити площи за обществено ползване. За източната и западната част на "Манастирски ливади" прогнозите сочат общо около 60 хил. жители и поне 20 хил. работещи, а публичните зони в най-добрия случай ще бъдат около 10%. В рамките на виенския квартал придвижването ще е най-вече с градски транспорт (40%), пеша или с колело (40%) и само една пета с автомобил, докато в софийския почти изцяло се залага на колите.

Мрежата преди всичко

Доброто планиране на градската среда обаче е само първият и най-видим елемент. За да може цял квартал да бъде "умен", най-напред е необходимо да има подходяща среда, която да обединява различните системи, сензори и измервателни уреди. Целта е в крайна сметка да се постигне автоматизация и висока ефективност. В Асперн всичко се прави именно с тази цел.

Да вземем например електрическата мрежа. Свикнали сме токът да тече в една посока - от производителя до потребителя, и е достатъчно да има електромер, който да отчита консумацията. Но през последните години това все по-осезаемо се променя. Много потребители могат сами да произвеждат нужната енергия, а излишната да връщат обратно в мрежата. Експертите прогнозират, че в бъдеще системите за захранване ще се състоят от милиони малки и само няколко по-големи децентрализирани производствени единици. Това ще повиши техническата сложност и изискванията към инфраструктурата, за да може се запази стабилността на енергийната система. Необходимо е интелигентно свързване на децентрализираното производство на електроенергия, на сгради и домакинства, които са едновременно потребители и производители, на технологии за съхранение и ефективно управление на мрежата. Това включва не само технически решения, но и пазарна политика наред с правните и икономическите аспекти.

Живата лаборатория

Всички тези неща са част от проекта за изследване на интелигентния град Асперн (Aspern Smart City Research - ASCR). Благодарение на иновативната платформа за управление на Siemens - Desigo CC сградите там разполагат с точни метеорологични данни, знаят кой ден от седмицата е и съответно какво е поведението на жителите. На базата на тази информация сами планират нуждите от електричество. Те могат да съхраняват енергия за по-късно, да акумулират топлина в земята през деня и да я извличат оттам през нощта с помощта на термопомпи. При добри пазарни условия излишната енергия може да се търгува на енергийния пазар. Интелигентната мрежа взаимодейства със сградите, разпределя енергията и функционира като комуникационна платформа. А потребителите контролират потреблението си дистанционно, с помощта на смартфон или таблет.

Засега "живата лаборатория" на Асперн включва три сгради, които служат като изследователски обекти, други две референтни сгради, 12 мрежови станции с 24 трансформатора, 530 интелигентни измервателни уреда, 100 сензора за мрежата за ниско напрежение, 6 батерии за съхранение на енергия и един център за данни. Общо 111 домакинства участват в изследванията, като в жилищата са монтирани сензори, които измерват температурата, влажността на въздуха и потреблението на вода, топлинна и електрическа енергия. Цялата система генерира около 1.5 милиона отделни данни на ден, създава модели и се опитва да постигне максимално ефективно използване на наличните ресурси.

Тези данни позволяват постоянно усъвършенстване на системата и създават възможности за допълнителни ползи за потребителите. Хората са стимулирани да използват технологиите не само поради пряката икономия на електроенергия, но и защото могат да получат гъвкавост, която да им позволи например зареждане на електронно моторно превозно средство, когато токът е най-евтин. След това, когато тарифите са високи, може да се използва батерията на колата в гаража като източник.

Според експертите от ASCR с разширяването на обхвата на тази мрежа ползите ще стават още по-големи, а грешките в моделите ще се изчистват. Подобен подход неминуемо ще задържи Виена в челните места на класациите за качеството на живот. Докато София засега изглежда върви в обратната посока.

Интелигентните сгради

Жилищният комплекс на ул. "Мария Туш" в Асперн обединява 6 сгради с 213 апартамента, които се отдават под наем. Общата площ е около 16 хил. кв.м, като на партерния етаж е разположена търговска зона, а под нея са изградени две нива за подземно паркиране на автомобили. Още на пръв поглед сградите се отличават с дървената си фасада. Но по-интересното е, че необходимата енергия се произвежда от фотоволтаични и термални панели или хибридни системи, както и от термопомпи. Остатъчната топлина от паркинга пък се използва за затопляне на общите части в сградата. Инсталирана е нова концептуална технология за подземно термично хранилище. В резултат се спестяват 71% от емисии на CO2, ако за целите на отоплението се използва природен газ.

В училищния кампус от 2015 г. досега през детската градина са преминали над 200 деца, а през средното общообразователно училище - 25 класа, осем от които са били предназначени за деца със специални образователни потребности. Освен че е изградено и открито преди още районът да е напълно населен, училището на практика е самодостатъчно по отношение на изискванията си за отопление. Енергията се произвежда чрез термални и фотоволтаични панели, както и термопомпи. Специфична особеност на тази сграда е, че топлина се извлича дори от отделения въздух от техническо оборудване. Това спестява по 195 МВтч, или около 10 000 евро всяка година.

Студентският дом GreenHouse е третата интелигентна сграда в Асперн. Тя предлага 313 жилищни единици на над 7000 кв.м площ. Построена е според стандартите на пасивните къщи и е призната за такава от Австрийската асоциация за устойчиво строителство (ÖGNB). Електричеството за сградата се произвежда от фотоволтаични панели на покрива. Отоплението и топлата вода се осигуряват централно.

Интелигентната система за енергийно управление на сградите активно контролира доставката на енергия и оптимизира потреблението. Ефектът от това е, че се намалява търсенето на ток в пиковите моменти, което в комбинация с използването на акумулаторни батерии води до спестяване на 5000 евро годишно само от разходите за електроенергия.