Проектът, който е отличен като най-добър смарт град в света през 2016 г., е най големият по рода си в Европа. Осъществява се върху площ от 240 хектара край австрийската столица, на място, където някога е имало малко летище. В него освен Виенската община, която предоставя земята, участват няколко държавни и частни компании като Siemens, енергийното дружество Wien Energie, разпределителната компания Wiener Netze, бизнес агенцията на австрийската столица (Vienna Business Agency), компанията за управление на недвижими имоти Wien 3420 и други. По план до 2028 г. в интелигентния квартал трябва да бъдат инвестирани над 5 млрд. евро, като целта е да има поне 8500 жилища за 20 хил. души, офиси за поне още толкова, училище, болница, детска градина, магазини, но най-вече високотехнологични компании, които да развиват и същевременно да се възползват от възможностите в Асперн.

Умните градове искат умно управление

От администрацията на София често се сравняват с Виена, когато става дума за градско управление и развитие, тъй като и двете столици са със сходно население и територия. Но приликите свършват дотук - българската заема 116-то място в изследването на американската консултантската компания Mercer за качество на живота през 2018 г., а австрийската оглавява класацията за девета поредна година.

Виенските власти от години работят за тази цел, като подобряват градската среда и дават предимство на обществения транспорт. Те имат дългосрочна стратегия за превръщане на града и в пример за smart city до 2050 г. В същото време София все още не е сигурна в необходимостта от бус ленти, отказва да освободи площадите и зелените площи от паркирали коли и години наред не може да предложи велосипеди под наем.

Разликата в мисленето се вижда отчетливо и когато става въпрос за развитието на изцяло новите квартали. Идеята за Асперн като интелигентен град възниква още през 2003 г. или точно когато в южните части на София започва застрояването на "Манастирски ливади". По принцип площта на двата квартала е сходна, а преди 15 години представлява буквално зелена поляна - без изградена инфраструктура и стари сгради.

В австрийската столица обаче подготвят цялостен план за застрояване на зоната, подлагат го на обществени обсъждания и го приемат окончателно през 2007 г. За партньори са привлечени големи частни компании, които инвестират собствени средства в строителството на сградите, мрежите и комуникациите, а общината прави улиците, обществените паркинги и удължава метролиния U2. Българският подход е друг - терените са реституирани, без да се предвиди необходимостта дори от улици и ВиК, а строителството е разрешено безразборно, във всякакви форми и размери и без никакво озеленяване. За училище, детска градина, болница, парк или каквото и да е друго обществено място не остава ред.

В резултат населението на Асперн е планирано да достигне 20 хил. души и още толкова да работят в квартала, а 50% от територията да са открити площи за обществено ползване. За източната и западната част на "Манастирски ливади" прогнозите сочат общо около 60 хил. жители и поне 20 хил. работещи, а публичните зони в най-добрия случай ще бъдат около 10%. В рамките на виенския квартал придвижването ще е най-вече с градски транспорт (40%), пеша или с колело (40%) и само една пета с автомобил, докато в софийския почти изцяло се залага на колите.

Доброто градско планиране е първото, което се вижда. Истински важното е интелигентната мрежа от сензори и измервателни уреди, която прави Асперн умен град.

Фотограф: Капитал

Мрежата преди всичко

Доброто планиране на градската среда обаче е само първият и най-видим елемент. За да може цял квартал да бъде "умен", най-напред е необходимо да има подходяща среда, която да обединява различните системи, сензори и измервателни уреди. Целта е в крайна сметка да се постигне автоматизация и висока ефективност. В Асперн всичко се прави именно с тази цел.

Да вземем например електрическата мрежа. Свикнали сме токът да тече в една посока - от производителя до потребителя, и е достатъчно да има електромер, който да отчита консумацията. Но през последните години това все по-осезаемо се променя. Много потребители могат сами да произвеждат нужната енергия, а излишната да връщат обратно в мрежата. Експертите прогнозират, че в бъдеще системите за захранване ще се състоят от милиони малки и само няколко по-големи децентрализирани производствени единици. Това ще повиши техническата сложност и изискванията към инфраструктурата, за да може се запази стабилността на енергийната система. Необходимо е интелигентно свързване на децентрализираното производство на електроенергия, на сгради и домакинства, които са едновременно потребители и производители, на технологии за съхранение и ефективно управление на мрежата. Това включва не само технически решения, но и пазарна политика наред с правните и икономическите аспекти.

Живата лаборатория

Всички тези неща са част от проекта за изследване на интелигентния град Асперн (Aspern Smart City Research - ASCR). Благодарение на иновативната платформа за управление на Siemens - Desigo CC сградите там разполагат с точни метеорологични данни, знаят кой ден от седмицата е и съответно какво е поведението на жителите. На базата на тази информация сами планират нуждите от електричество. Те могат да съхраняват енергия за по-късно, да акумулират топлина в земята през деня и да я извличат оттам през нощта с помощта на термопомпи. При добри пазарни условия излишната енергия може да се търгува на енергийния пазар. Интелигентната мрежа взаимодейства със сградите, разпределя енергията и функционира като комуникационна платформа. А потребителите контролират потреблението си дистанционно, с помощта на смартфон или таблет.

Засега "живата лаборатория" на Асперн включва три сгради, които служат като изследователски обекти, други две референтни сгради, 12 мрежови станции с 24 трансформатора, 530 интелигентни измервателни уреда, 100 сензора за мрежата за ниско напрежение, 6 батерии за съхранение на енергия и един център за данни. Общо 111 домакинства участват в изследванията, като в жилищата са монтирани сензори, които измерват температурата, влажността на въздуха и потреблението на вода, топлинна и електрическа енергия. Цялата система генерира около 1.5 милиона отделни данни на ден, създава модели и се опитва да постигне максимално ефективно използване на наличните ресурси.

Тези данни позволяват постоянно усъвършенстване на системата и създават възможности за допълнителни ползи за потребителите. Хората са стимулирани да използват технологиите не само поради пряката икономия на електроенергия, но и защото могат да получат гъвкавост, която да им позволи например зареждане на електронно моторно превозно средство, когато токът е най-евтин. След това, когато тарифите са високи, може да се използва батерията на колата в гаража като източник.

Според експертите от ASCR с разширяването на обхвата на тази мрежа ползите ще стават още по-големи, а грешките в моделите ще се изчистват. Подобен подход неминуемо ще задържи Виена в челните места на класациите за качеството на живот. Докато София засега изглежда върви в обратната посока.