С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 дек 2018, 21:06, 5950 прочитания

Коледна микроикономика: за загубите и ефективността от размяната на подаръци

Няколко теории за икономическата (не)ефективност на коледната традиция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дали е по-добра идея да купуваме подаръци за близките си, или да им дадем възможност да си изберат сами това, което искат за Коледа? Силвия Мерлер, която пише за икономическия think-tank Bruegel, обобщава няколко любопитни теории за икономическата ефективност от размяната на подаръци в около Коледа.

През 1993 г. Джоел Уолдфогел създава добре познатият си труд за the American Economic Review, в който очертава проблема за "загубата на икономическа ефективност по Коледа". Уолдфогел се изказа в подкрепа на пренасочването на празничния фокус от ефекта на коледното харчене върху икономиката към микроикономическите последствия от даването на подаръци. На микрониво размяната на подаръци предполага потенциална загуба на икономическата ефективност, тъй като най-доброто, което може да направи подаряващият, е да направи същия избор, какъвто получателят на подаръка би направил. Макар че е възможно получателят да оцени самия подарък по-високо, отколкото е цената му, по-вероятно е той да се окаже в по-неблагоприятна ситуация, отколкото ако бе направил собствен консуматорски избор за същите пари. В подкрепа на своята теза Уолдфогел прави проучване сред студенти в Йейл и установява, че размяната на подаръци унищожава между 10% и една трета от стойността на подаръците.


Уолдфогел написва още един труд през 2002 г., базиран на проучване, което обхваща както подаръците, така и неща, които потребителите купуват за себе си. То показва, че покупките, които потребителите са направили за себе си, генерират между 10 и 18% повече стойност за всеки похарчен долар в сравнение с продуктите, закупени като подарък. Според Уолдфогел тази оценка подкрепя вярата на икономистите в сувернитета на потребителя и освен това потвърждава значителната загуба на икономическа ефективност на Коледа. Съвместен труд на Леруж и Уорлъп от 2006 г. допълва този аргумент, като те твърдят, че много от решенията за покупка изискват предвиждане на нагласата на друг човек към продукта, но потребителите често са неточни в допусканията си, дори когато се отнасят до хора, които познават добре. Те предоставят доказателства, че целенасоченото познаване може дори да навреди на точността по отношение на обратната връзка.

Също през 1993 г. Джон Солоу пише труд с обратното послание, озаглавен "Наистина ли вложената мисъл е от значение: Към рационална теория за Коледа". Съгласявайки се, че обменът на стоки като подаръци е трудно да се съгласува с теорията на рационалния избор, Солоу твърди, че когато потребностите на индивидите зависят от потреблението на определени стоки от други, подаръците във формата на стоки могат да бъдат за предпочитане пред даването на пари.

Алтруизмът - дефиниран в икономически смисъл в работата на Бекер (1981) - не е достатъчен, за да се обясни подаряването на коледни подаръци, защото предполага, че паричните средства все още са оптимални. Обяснението, твърди Солоу, може да се намери в понятието за патернализъм (или "патерналистични предпочитания"), т.е. идеята, че ползата за едно лице може да зависи от количествата стоки, консумирани от други индивиди.



Сара Дж. Солник и Дейвид Хемънуей отговарят на Уолдфогел с изследване по темата през декември 1996 г., като твърдят, че проучването му не е представително (заради профила на студентите в Йейл). Използвайки по-голяма извадка и различен метод, Солник и Хемънуей откриват противоположни резултати: повече от половината от анкетираните оценяват подаръка над неговата продажна цена, което предполага, че подарък за Коледа всъщност представлява печалба за социалното благосъстояние. В друго изследване, публикувано в AER през 1998 г., Джон А. Лист и Джейсън Ф. Шогрен твърдят, че и двата труда на Уолдфогел и Солник и Хемънуей могат да бъдат оспорени на два фронта: първо, оценките им за загуби са хипотетични; второ, проучванията не са оформени като наддавания, разкриващи търсенето. Чрез различен метод за оценка на загубата на икономическа ефективност Лист и Шогрен откриват, че размяната на подаръци може да е благоприятно за икономиката.

Дисертация от 2009 г. на Лидия Яо се опитва да построи рационална теория за даването на подаръци в светлината на честотата на (предполагаемо неефективните) непарични подаръци в сравнение с по-ефективните парични. Тя разглежда модел, основан на идеята, че сантименталната стойност на подаръка може да бъде измерена от гледна точка на времето и енергията, които е вложил подаряващият, за да избере подходящ подарък за получателя. Нейният труд показва, че при различни обстоятелства индивидите избират да дават непарични подаръци вместо пари, за да покажат на получателя, че те са положили това усилие. Карлос Алваренга отбелязва, че докато през 1993 г. Уолдфогел не е предложил изход от капана на загубата икономическата ефективност, в интервю с Пол Солман през 2013 г. той, изглежда, е стигнал до положение, което е по-близко до това, описано от Яо, като предполага, че "мисълта е много важна и не трябва да се общува с много пари ". Така че според Алваренга ключовото е, че когато похарчим малко и мислим много, можем да максимизираме икономическата функция на подаръка и да минимизираме всяка потенциална икономическа загуба в това специално време на годината.

Джордж Лоуенстийн и Кас Сънстийн пък привличат вниманието към поведенческата икономика на Коледа. Те твърдят, че от поведенческата икономика могат да извлекат някои поуки както подаряващите, така и получателите на подаръци. Когато хората се опитват да предскажат как друг човек ще реагира на дадена ситуация, те си представят как самите те ще реагират на подаръка, а след това правят корекции според различията между тях и другия човек. И на двата етапа те допускат грешки. Поради това хората, които подаряват, трябва да внимават с проектирането на себе си и текущото си настроение върху решението за покупка.

За получателите на подаръци урокът е, че трябва да осъзнаят, че рискуват да разочароват хората, които се опитват да им доставят удоволствие, и да избягват обичайната грешка да не проявят ентусиазъм, съизмерим с очакванията на този, който е направил подаръка. С други думи - дори ако подаръкът потвърди най-лошите ви страхове, при никакви обстоятелства не трябва да показвате тези чувства.

По въпроса за неефективността на подаръците големите имена в икономиката не могат да постигнат консенсус. Проучване, проведено през 2013 г. на IGM форума в Чикаго Бут, установява, че 54% от експертната група от интервюирани икономисти не са съгласни с идеята, че даването на подаръци е неефективно. Алберто Алесина, Абхиджит Банерджи, Бари Айхенгрийн и други посочват, че изборът на този, който подарява, е сигнал за интензивност на усилията за търсене. Джоузеф Алтоджи и Дейвид Аутор посочват, че съществува и факторът междуличностни отношения в даването на подаръци.

Нобеловият лауреат Уилям Нордхаус пък твърди, че мисълта зад избора на подарък е стойността, а не паричната сума - което би направило аргумента за ефективността верен, но за необмислени подаръци. Алекс Табаррок и Тайлър Коуен също обсъждат икономиката на подаръците в този видеоклип.

Социолози като Дан Хиршман от Университета "Браун" смятат, че подходът на икономистите към въпроса е твърде опростен. Икономистите пропускат ползата от подаряването на подарък за този, който всъщност го подарява. Те също така изпускат потенциала на даването на подаръци, които получателят не може да си позволи. Всеки ръчно направен подарък или такъв, донесен като сувенир от пътуване, изглежда, че не би трябвало да води до загуба на икономическа ефективност.

Класическото притеснение на социолозите е, че икономистите пропускат начина, по който подаръците подсилват социалните връзки чрез създаване на положителен външен ефект при създаването и укрепването на социалните взаимоотношения, които от своя страна водят до положителни икономически и неикономически резултати ("социален капитал").

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лицето на Brexit - Борис Джонсън, е новият британски премиер 5 Лицето на Brexit - Борис Джонсън, е новият британски премиер

Какви кризи у дома и навън трябва да решава новоизбраният лидер на Обединеното кралство

23 юли 2019, 1629 прочитания

Южнокорейски изтребители са открили предупредителна стрелба по руски самолет 4 Южнокорейски изтребители са открили предупредителна стрелба по руски самолет

Русия отрича да е нарушила въздушното пространство на страната

23 юли 2019, 865 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Десетки хиляди отново протестираха срещу Вучич в Белград

Това е четвърти голям антиправителствен протест в последните седмици срещу "натиска над медиите и атмосферата на страх в страната"

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото