Интересът към новия гръцки терминал за течен газ надхвърли капацитета му

Общо 20 дружества са заявили необвързващ интерес към резервирането на 12.2 млрд. куб. метра от капацитета на бъдещия терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG) край Александруполис. Това е повече от два пъти над проектния технически капацитет на съоръжението, който е 5.5 млрд. куб. м годишно, съобщиха от проектната компания за реализацията на терминала "Газтрейд".

Това е ясен сигнал за необходимостта и успеха на това съоръжения. В края на 2018 г. стана ясно, че газовият оператор "Булгартрансгаз" ще участва в проекта с 20 на сто дялово участие, за което ще са необходими минимум 150 млн. лв.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Българската държавна компания "Булгаргаз" също е била и сред кандидатите за капацитет от LNG терминала, но не е обявено какви точно количества са заявени. За транспортиране на постъпващите в терминала количества природен газ към България ще се използва междусистемната газова връзка от Стара Загора до Комотини, която се очаква да бъде изградена през 2019 г.

Как е в Гърция и как в България

Първата фаза на пазарния тест за LNG терминала започна на 30 октомври 2018 г. и приключи на 31 декември. Компаниите, участвали в този етап на пазарния тест, са не само от Югоизточна Европа, но има и големи международни играчи.



"Изключително успешният резултат от първата фаза на пазарния тест и големият интерес от страна на важни регионални и международни газови играчи към проекта за LNG терминал край Александруполис, е ключова стъпка към изпълнението на проекта и най-вече към подобряване на енергийните позиции и диверсификацията на енергийните доставки на Гърция, България и целия регион на Югоизточна Европа", обяви изпълнителният директор на "Газтрейд" Константинос Спиропулос.

Плановете на "Газтрейд" са да изгради на 17 км от Александруполис офшорна плаваща платформа за съхранение и регазификация. Ще има система от газопроводи, чрез които природният газ ще стига до гръцката национална газопреносна система, а от там и до крайните потребители в Гърция, България, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, Украйна и Унгария.

Терминалът ще разполага с номинален капацитет за регазификация от 5.5 млрд. куб. м годишно, като максималното натоварване ще може да достига 8.3 млрд. куб. м годишно. Капацитетът за съхранение пък ще бъде 170 хил. куб. м.

А хъб "Балкан"?

Сравнението с България не е в наша полза. В момента върви и пазарният тест за разширяването на българската газопреносна мрежа, който "Булгартрансгаз" провежда още от 2017 г и в момента тече финалният му етап за предлагане на обвързващи оферти. Проектът е за нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница и прогнозната му цена е около 2.8 млрд. лева.

Не беше обявено обаче колко точно компании, освен "Газпром" са подали необвързващи оферти, а стана ясен само капацитетът - 15.4 млрд. куб. м годишно. Но толкова се очаква да са количествата, които ще постъпват в България от "Турски поток", което означава, че единствен кандидат за резервиране на капацитет е именно руската компания.