С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 4 яну 2019, 16:45, 5032 прочитания

В тихото пристанище, на 20 километра от фронта

Страх, парализа и църква или как Украйна влиза в кампанията за президентските избори през март

Светломира Гюрова | Киев-Мариупол
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Украйна продължава да бъде заложница на Путин, който с един ход може да ескалира напрежението и да превземе дневния ред в страната, където на 31 март има избори за президент.
  • На фона на войната и църквата на втори план остават теми като корупцията, влошаването на жизнения стандарт и буксуващата икономика
  • Икономическата парализа обяснява защо Мариупол се страхува от тишината сега не по-малко, отколкото от свистенето на снарядите през 2015 г.
В мъгливия декемврийски ден силуетът на недовършен и все още безименен кораб се очертава призрачно на кея пред Азовския кораборемонтен завод. Корпусът му леко се полюшва, а във водата около него плават късове лед. На двайсетина метра оттам близо до дока стоят подредени елементите на отдавна изработената надстройка за палубата. "Всичко е готово от три месеца, но собственикът на този нефтен танкер, хърватска компания, не може да си го прибере. И, изглежда, корабът ще трябва да зимува тук. Това е проблем и за собствениците му, и за нас," казва Олег Турский, директор на кораборемонтния завод в Мариупол.

Причината е фактическата руска блокада на украинските пристанища на Азовско море Мариупол и Бердянск. Тя се затяга постепенно след откриването през май миналата година на Кримския мост, свързващ Русия с анексирания украински полуостров. Ситуацията се изостри в края на ноември, когато руската брегова охрана обстреля и плени три украински кораба и техните екипажи в Керченския проток. "Сега застрахователните компании искат големи премии. И хърватският собственик не може да намери съд, който да дойде и да прибере танкера, защото или е скъпо, или се страхуват, че е опасно", посочва Турский.


Плененият от обстоятелствата кораб в Мариупол е като метафора на Украйна. Инцидентът в Керченския проток показа, че "замразеният конфликт" с големия съсед от Изток във всеки един момент отново може да влезе в гореща фаза. И Украйна продължава да бъде заложница на руския президент Владимир Путин, който с един ход може да ескалира напрежението и пак да превземе дневния ред в страната, в която на 31 март предстоят избори за президент, а през октомври - и за парламент.

В примката на блокадата...

"Естествено, че инцидентът в Керченския проток ни повлия. Сега имаме само три кораба в дока, а е имало периоди, когато са били по 15 едновременно", казва директорът на Азовския кораборемонтен завод. Бизнесът е страдал още преди това. От началото на войната преди повече от четири години поръчките са спаднали в пъти. "През 2014 г. беше мъртва зона, никой не искаше да идва. Трябваше да положим много усилия да убедим корабособствениците, че тук е безопасно и да спасим завода", спомня си Олег Турский. На следващата година задачата им става още по-трудна, след като Мариупол се озовава в епицентъра на бойните действия и е подложен на тежък обстрел от проруските сепаратисти. Оттогава в града е спокойно и фронтовата линия е отдалечена на повече от 20 километри, но както отбелязва Турский с горчива ирония, "хората не знаят добре география. Дори украинците си мислят, че тук навсякъде има танкове и се разхождат мечки, които ядат хора."



От няколко месеца към страховете се прибавя и реално препятствие - мостът над Керченския проток. Той пречи на придвижването на големи кораби през Азовско море към Мариупол и Бердянск. Най-високата част на арката на съоръжението е 33 метра и около 150 кораба, които преди са ходели до двете пристанища, ключови за украинския износ на зърно и стомана, сега не могат да стигнат до тях. Постоянните проверки от руската брегова охрана и забавянията на корабите още повече утежняват нещата.

А сблъсъкът в Керченския проток, който бележи първия път от началото на конфликта, когато Русия напада по-малкия си съсед открито, със сили под руски флаг, превръща намаляването на бизнеса в срив. "Имахме поръчка за 300 хил. долара от кипърска компания. Но заради риска клиентите се отказаха, не знаеха дали ще могат да влязат и да излязат от Мариупол. Казаха ни: "Извинявайте, партньори сме, но се боим и не можем да си позволим да губим 20-30 дни в бавене, това са сериозни пари за нас", разказва Олег Турский. Резултатът е, че от началото на 2019 г. 80-те души персонал на Азовския кораборемонтен завод минават на намалена работна седмица.

Икономическата парализа обяснява защо Мариупол се страхува от тишината сега не по-малко, отколкото от свистенето на снарядите през 2015 г. Всъщност оптимистичната гледна точка е, че градът дори е спечелил от войната. "В Мариупол има много преселници, дошли тук след началото на войната. Сред тях има примерно опитни администратори от Донецк, бизнесмени, активни хора. Може да се каже, че ни е провървяло с това. Опитваме се да намерим доброто в лошото", казва Елена Калайтан, главен редактор на местния вестник "Приазовский рабочий". Но инцидентът в Керченския проток буди притеснения, че може би идва още лошо. "Той е поредното проявление на руската хибридна война срещу Украйна. И има две цели: едната е да блокира Азовско море и да удари по износа на страната; другата е да повлияе на идващите президентски избори, защото пристанището и кораборемонтният завод са от "градообразуващите" предприятия и може да се създаде социално недоволство, ако не се изплащат заплати и хората изгубят работата си", смята Сергей Петрович, ръководител на Международния център за балтийско-черноморски изследвания към Университета в Мариупол.

...и в мръсната битка на кампанията

Всъщност, както отбелязва журналистът от независимата "Хромадске ТВ" Яна Седова, президентът Петро Порошенко "така или иначе няма да има много гласове от Източна Украйна". И очевидно стратегията му е да мобилизира "патриотичния" вот, в каквато посока сочи и предизборният му лозунг "Армия, език, вяра". Порошенко събра остри критики, че се опитва да натрупа политически точки от азовската криза и с въвеждането на военното положение (приключило в края на декември) цели да отложи изборите, които към онзи момент не изглеждаше да има шанс да спечели, тъй като се движеше на четвърто-пето място в проучванията. Според последните социологически изследвания обаче президентът вече е на второ място след бившия премиер Юлия Тимошенко. И изглежда, че припламването на войната, позволило му да влезе в ролята на защитник на нацията, както и обявяването на независима украинска църква в средата на декември са изиграли роля в негова полза.
След инцидента в Керченския проток и обявяването на независима украинска църква рейтингът на президента Порошенко се е качил

[Reuters]

"Особеност на сегашната кампания е отсъствието на явен фаворит, както е било винаги досега на всеки вот от 1991 г. насам", посочва Сергей Рахманин, зам. главен редактор и основен политически наблюдател на седмичника "Зеркало недели". И добавя, че в момента поне пет-шест политици имат реален шанс да се класират на втори тур, а четирима от тях - и да станат президент. Анализаторът от киевския аналитичен център "Дом демократии" Анатоли Октосюк добавя пред AFP още една характеристика на кампанията: "Тези избори ще бъдат много мръсни и много сложни. Залозите са страшно високи."

Основният коз на Тимошенко, която залага на лявата социална риторика, са силната партийна структура на нейната формация "Баткивщина" и популистките обещания. "Обяснението за популярността й е просто - много от избирателите в Украйна са възрастни хора и ако им кажеш, че ще намалиш два пъти цената на газа, те са твои", казва Сергей Рахманин. Докато Порошенко играе на патриотичната струна и образа си на лидер, който не се бои да се опълчи срещу Русия. Някак на втори план остават теми като повсеместната и разяждаща корупция, влошаването на жизнения стандарт, буксуващата икономика.

Следващият президент и неговото правителство ще трябва да изпълняват болезнените условия по второто споразумение с МВФ за 3.9 млрд. долара, сключено в края на октомври, след като Киев най-после се съгласи да вдигне изкуствено ниските цени на газа с една четвърт - ключово изискване на фонда. И още по-трудното е, че ще трябва да търси отговор на въпроса как да сложи край на войната с Русия. "Никой от кандидатите няма отговор. И всъщност никой не знае как тази война може да приключи по нормален и законен начин. Дори и Путин, който я започна," обобщава Рахманин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иран говори за край на дипломатическите отношения със САЩ след новите санкции 1 Иран говори за край на дипломатическите отношения със САЩ след новите санкции

Това се случва, след като Доналд Тръмп наложи санкции срещу върховния лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени лица

25 юни 2019, 782 прочитания

Четиринадесет руски канала в YouTube разпространяват дезинформация Четиринадесет руски канала в YouTube разпространяват дезинформация

Те имат милиарди гледания и милиони долари приходи от реклами

25 юни 2019, 1073 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Франция засилва контрола върху чуждестранните инвестиции

За повече стратегически сектори ще е нужно разрешение на държавата, за да бъде сключена сделка

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков