С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 яну 2019, 12:23, 3233 прочитания

Популистка вълна, но не цунами

2019 г. ще е и годината, в която в ЕС ще се говори повече за пари и по-малко за ценности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

2019 - в зоната на рисковете

България: В синхрон при потапянето

Забавянето на икономиката на еврозоната ще се отрази и на България, но фокусът на политиците е в предстоящите избори

В зоната на рисковете

В оптимистичната картина на продължаващия макар и по-бавен растеж на световната икономика са скрити политически капани

Дефицит и/или рецесия

Рим и Брюксел се разминаха с челния бюджетен сблъсък. Проблемите на италианската икономика остават

Brexit хаос за гражданите и бизнеса

На 14 януари британският парламент ще реши дали първият развод с ЕС ще е по взаимно съгласие

Краят на дрогата от евтините пари

С изстрелян в предишната криза арсенал централните банки трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм

Търговска война на пауза

Ако конфликтът между САЩ и Китай отново ескалира, световната икономика ще страда

Текстът е от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

Популистката вълна, която се очаква да залее Европа на предстоящите избори за Европейски парламент през май, вече се коментира като цунами, което едва ли не ще разтърси Брюксел изоснови. Очакванията за революция обаче са пресилени.


Прогнозите за изборите на австрийския проект PollofPolls сочат драматичен спад при социалистите, които ще изгубят 22% от местата си. Европейската народна партия (част от която е ГЕРБ) също няма изгледи за оптимизъм, тъй като се очаква да се лиши от 19% от депутатите си. Най-голям успех се очертава при фракцията "Европа на нациите и свободата", в която членуват австрийската "Партия на свободата" и френската "Национален сбор", който ще увеличат депутатите си с над 50% - от 39 на 62 в 705-членния Европейски парламент. Вероятно общо около 120 депутати ще могат да бъдат причислени към популисткия блок, т.е. партиите, които най-общо твърдят, че представляват волята на хората, потиснати от днешния либерален елит в Европа.

Като цяло ръстът на вота за популистите няма да доведе до сериозно разместване на политическата картина в Европа. "Националният сбор" на Марин льо Пен например беше първата политическа сила на европейските избори във Франция и през 2014 г.

По-важното е, че популисткият вот ще изисква изграждането на нова коалиция (вместо досегашната двупартийна) между ЕНП, социалистите и либералите. Тройната коалиция ще сдържа възможността за сериозен политически завой.



В момента ЕНП, която ще продължи да има най-много депутати и вероятно ще излъчи бъдещия председател на Европейската комисия (ЕК), все по-често е скептична към активната политика на Брюксел. Именно затова в ГЕРБ са толкова ентусиазирани лидерът на парламентарната фракция на партията в ЕП Манфред Вебер да оглави и ЕК. Вебер доскоро избягваше да критикува унгарския премиер Виктор Орбан и не беше горещ поддръжник на опитите на комисията да сдържа част от най-крайните действия на унгарското правителство като ограничаването на работата на неправителствените организации или решенията, довели до закриването на Централноевропейския университет. Ако либералите са на борда на бъдещата управленска коалиция, ЕНП ще трябва да се съобразява и с тях, а те подкрепят активните действия на Брюксел. Което ще бъде добре за българските данъкоплатци.

Успехът на популистите ще има ефект и върху традиционните партии. В Германия например битката за наследството на Ангела Меркел беше между нейната съюзничка Анегрет Крамп-Каренбауер и представители на много по-консервативното крило на Християндемократическия съюз. Колкото и Меркел да се опитва да остави непроменена политиката на Берлин, Германия със сигурност ще стане по-нетърпелива към страните, които отказват да помогнат за справянето с мигрантската криза или отказват да следват бюджетната дисциплина.

Подобно нещо вече се случи в Австрия, където управляващата Народна партия следва политика, трудно различима от тази на популистките партии - по-малко пари за ЕС, по-малка намеса от Брюксел (в австрийския случай става дума за съпротивата за общата европейска гранична охрана) и опит за загърбване на по-либералната политика в Европа. Въпреки това австрийският канцлер Себастиан Курц упорито избягва да се асоциира с другите популисти. Което показва, че популистката риторика печели гласове, но политиците се страхуват да излязат извън заложените рамки.

Преговорите по бюджета за периода 2021-2027 г.

Въпреки надеждите, че този път ще е различно, преговорите за европейския бюджет за периода 2021-2027 г. ще се проточат до края на 2019 г. По традиция те завършват със сделка в последния момент, което усложнява живота на всички, чийто бизнес зависи от европейските фондове. За разлика от предишни години, сега споровете между страните членки за пари са особено ожесточени, тъй като след напускането на Великобритания абсолютният им размер ще падне с около 8%. А като се имат предвид и всички нови политики, които страните членки искат да финансират през общия бюджет, средствата, с които той разполага, ще паднат още повече.

В предложената многогодишната финансова рамка Европейската комисия успя да балансира интересите с комбинация от орязване на средства (Полша, Унгария и Чехия например биха изгубили 27% от кохезионните си фондове), леко увеличени вноски и нови приходи за бюджета на ЕС. България е сред най-малко загубилите - парите по политиките за сближаване биха нараснали с 8% (дори малко повече заради няколко нови инструмента), но ще загуби около 10% от земеделските си субсидии.

Този баланс обаче едва ли ще се запази. Т.нар. Ханзенска лига (страните от северна Европа, които са нетни донори) искат бюджетът да свие с толкова, колкото е отпадналата вноска на Великобритания. Повечето източноевропейски страни пък настояват вноските на 27-те да нараснат, тъй като по-бедните държави получават повече, отколкото дават. Но трите прибалтийски републики, които при Брекзит скачат в графата на богатите, също искат ограничаване на вноските.

Закъснението в приемането на бюджета води до отлагане на инвестиции, тъй като след като е одобрен, тепърва трябва да се подготвят националните програми, по които се отпускат средствата. Това най-вероятно ще направи 2021 г. нулева откъм еврофондове. За България подобно забавяне е особено болезнено, тъй като над 50% от публичните инвестиции са финансирани от тях, а в земеделието са основен мотор на модернизацията. Ако и средствата от европейския бюджет бъдат допълнително орязани, това ще доведе до сериозни сътресения в земеделския сектор, както и в строителния бранш. Тогава 2019 и 2020 г. ще бъдат последните "добри" за двата сектора, след което те ще трябва да се пренастроят за новите условия.

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Мей ще опита да прокара сделката си за Brexit през парламента следващата седмица 1 Мей ще опита да прокара сделката си за Brexit през парламента следващата седмица

Очаква се британският премиер да поиска от лидерите на ЕС дълго отлагане на напускането на съюза

19 мар 2019, 703 прочитания

Бързият ръст на цените в София изстреля града 29 места нагоре в класация на EIU 2 Бързият ръст на цените в София изстреля града 29 места нагоре в класация на EIU

Това е ефект от очакваното въвеждане на еврото, смятат в Economist Intelligence Unit.

19 мар 2019, 2063 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В зоната на рисковете

В оптимистичната картина на продължаващия макар и по-бавен растеж на световната икономика са скрити политически капани

Тежка година с хубав край

Въпреки изпълнената с предизвикателства 2018 г. застрахователният сектор отчита добри резултати

Джейсън Кинг: Инвестицията на PPF в "Теленор" е дългосрочна

Главният изпълнителен директор на "Tеленор България" пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Ново място: "Такотека"

Появата на мястото е първа стъпка към дългоочакваното навлизане на мексиканската кухня в София

Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов "Апартаментгейт" при ГЕРБ, Борисов "спаси" пенсиите

Емисия

DAILY @7PM // 19.03.2019 Прочетете