С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 яну 2019, 12:23, 2863 прочитания

Популистка вълна, но не цунами

2019 г. ще е и годината, в която в ЕС ще се говори повече за пари и по-малко за ценности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

2019 - в зоната на рисковете

Brexit хаос за гражданите и бизнеса

На 14 януари британският парламент ще реши дали първият развод с ЕС ще е по взаимно съгласие

България: В синхрон при потапянето

Забавянето на икономиката на еврозоната ще се отрази и на България, но фокусът на политиците е в предстоящите избори

Краят на дрогата от евтините пари

С изстрелян в предишната криза арсенал централните банки трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм

В зоната на рисковете

В оптимистичната картина на продължаващия макар и по-бавен растеж на световната икономика са скрити политически капани

Дефицит и/или рецесия

Рим и Брюксел се разминаха с челния бюджетен сблъсък. Проблемите на италианската икономика остават

Търговска война на пауза

Ако конфликтът между САЩ и Китай отново ескалира, световната икономика ще страда

Текстът е от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

Популистката вълна, която се очаква да залее Европа на предстоящите избори за Европейски парламент през май, вече се коментира като цунами, което едва ли не ще разтърси Брюксел изоснови. Очакванията за революция обаче са пресилени.


Прогнозите за изборите на австрийския проект PollofPolls сочат драматичен спад при социалистите, които ще изгубят 22% от местата си. Европейската народна партия (част от която е ГЕРБ) също няма изгледи за оптимизъм, тъй като се очаква да се лиши от 19% от депутатите си. Най-голям успех се очертава при фракцията "Европа на нациите и свободата", в която членуват австрийската "Партия на свободата" и френската "Национален сбор", който ще увеличат депутатите си с над 50% - от 39 на 62 в 705-членния Европейски парламент. Вероятно общо около 120 депутати ще могат да бъдат причислени към популисткия блок, т.е. партиите, които най-общо твърдят, че представляват волята на хората, потиснати от днешния либерален елит в Европа.

Като цяло ръстът на вота за популистите няма да доведе до сериозно разместване на политическата картина в Европа. "Националният сбор" на Марин льо Пен например беше първата политическа сила на европейските избори във Франция и през 2014 г.

По-важното е, че популисткият вот ще изисква изграждането на нова коалиция (вместо досегашната двупартийна) между ЕНП, социалистите и либералите. Тройната коалиция ще сдържа възможността за сериозен политически завой.



В момента ЕНП, която ще продължи да има най-много депутати и вероятно ще излъчи бъдещия председател на Европейската комисия (ЕК), все по-често е скептична към активната политика на Брюксел. Именно затова в ГЕРБ са толкова ентусиазирани лидерът на парламентарната фракция на партията в ЕП Манфред Вебер да оглави и ЕК. Вебер доскоро избягваше да критикува унгарския премиер Виктор Орбан и не беше горещ поддръжник на опитите на комисията да сдържа част от най-крайните действия на унгарското правителство като ограничаването на работата на неправителствените организации или решенията, довели до закриването на Централноевропейския университет. Ако либералите са на борда на бъдещата управленска коалиция, ЕНП ще трябва да се съобразява и с тях, а те подкрепят активните действия на Брюксел. Което ще бъде добре за българските данъкоплатци.

Успехът на популистите ще има ефект и върху традиционните партии. В Германия например битката за наследството на Ангела Меркел беше между нейната съюзничка Анегрет Крамп-Каренбауер и представители на много по-консервативното крило на Християндемократическия съюз. Колкото и Меркел да се опитва да остави непроменена политиката на Берлин, Германия със сигурност ще стане по-нетърпелива към страните, които отказват да помогнат за справянето с мигрантската криза или отказват да следват бюджетната дисциплина.

Подобно нещо вече се случи в Австрия, където управляващата Народна партия следва политика, трудно различима от тази на популистките партии - по-малко пари за ЕС, по-малка намеса от Брюксел (в австрийския случай става дума за съпротивата за общата европейска гранична охрана) и опит за загърбване на по-либералната политика в Европа. Въпреки това австрийският канцлер Себастиан Курц упорито избягва да се асоциира с другите популисти. Което показва, че популистката риторика печели гласове, но политиците се страхуват да излязат извън заложените рамки.

Преговорите по бюджета за периода 2021-2027 г.

Въпреки надеждите, че този път ще е различно, преговорите за европейския бюджет за периода 2021-2027 г. ще се проточат до края на 2019 г. По традиция те завършват със сделка в последния момент, което усложнява живота на всички, чийто бизнес зависи от европейските фондове. За разлика от предишни години, сега споровете между страните членки за пари са особено ожесточени, тъй като след напускането на Великобритания абсолютният им размер ще падне с около 8%. А като се имат предвид и всички нови политики, които страните членки искат да финансират през общия бюджет, средствата, с които той разполага, ще паднат още повече.

В предложената многогодишната финансова рамка Европейската комисия успя да балансира интересите с комбинация от орязване на средства (Полша, Унгария и Чехия например биха изгубили 27% от кохезионните си фондове), леко увеличени вноски и нови приходи за бюджета на ЕС. България е сред най-малко загубилите - парите по политиките за сближаване биха нараснали с 8% (дори малко повече заради няколко нови инструмента), но ще загуби около 10% от земеделските си субсидии.

Този баланс обаче едва ли ще се запази. Т.нар. Ханзенска лига (страните от северна Европа, които са нетни донори) искат бюджетът да свие с толкова, колкото е отпадналата вноска на Великобритания. Повечето източноевропейски страни пък настояват вноските на 27-те да нараснат, тъй като по-бедните държави получават повече, отколкото дават. Но трите прибалтийски републики, които при Брекзит скачат в графата на богатите, също искат ограничаване на вноските.

Закъснението в приемането на бюджета води до отлагане на инвестиции, тъй като след като е одобрен, тепърва трябва да се подготвят националните програми, по които се отпускат средствата. Това най-вероятно ще направи 2021 г. нулева откъм еврофондове. За България подобно забавяне е особено болезнено, тъй като над 50% от публичните инвестиции са финансирани от тях, а в земеделието са основен мотор на модернизацията. Ако и средствата от европейския бюджет бъдат допълнително орязани, това ще доведе до сериозни сътресения в земеделския сектор, както и в строителния бранш. Тогава 2019 и 2020 г. ще бъдат последните "добри" за двата сектора, след което те ще трябва да се пренастроят за новите условия.

Илюстрация


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

ЕК ще се произнесе за сделката между Siemens и Alstom през февруари ЕК ще се произнесе за сделката между Siemens и Alstom през февруари

Брюксел се опасява от монопол, но Берлин и Париж лобират за сделката

17 яну 2019, 424 прочитания

Може ли Лондон да излезе от ЕС с "гръм и трясък" 1 Може ли Лондон да излезе от ЕС с "гръм и трясък"

Вероятността Великобритания да напусне ЕС с едностранно решение засега е малка, но в Брюксел вече кипи подготовка

17 яну 2019, 1436 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В зоната на рисковете

В оптимистичната картина на продължаващия макар и по-бавен растеж на световната икономика са скрити политически капани

Голямата ТОЛ-измама

Със скандален анекс от края на септември държавата е пренаписала договора за електронната винетка и тол-системата.

Танкер на абордаж

Либийският танкер BADR, който беше конфискуван, вкара България в международен скандал и страната има трудната задача да изчисти имиджа си, че не е съучастник в пиратски акт

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Всичко за Роки

Taschen публикува книга с историята на най-емблематичния герой на Силвестър Сталоун

Дунавски маршрути

Пътеводител "От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

Емисия

DAILY @7PM // 17.01.2019 Прочетете