Дефицит и/или рецесия

Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

Това приличаше на малко коледно чудо. На 19 декември премиерът на Италия Джузепе Конте и еврокомисарят по въпросите на еврото Валдис Домбровскис си стиснаха ръцете за компромисен вариант за бюджета на Италия за 2019 г. Така Брюксел и Рим избегнаха челен сблъсък, който заплашваше да стресне пазарите и да направи и без това сложната финансова ситуация на Италия трудна за овладяване.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Рим се съгласи да намали номиналния си бюджетен дефицит за 2019 г. от 2.4% от БВП до 2%. Брюксел неохотно прие, че структурният дефицит (който изключва еднократни мерки и циклични ефекти) ще остане непроменен догодина. "Решението на масата не е идеално", заяви сухо Домбровскис. Но поне позволява на комисията да не стига до започването на наказателна процедура срещу Италия, която би могла да доведе до налагането на многомилиардни глоби заради отклоняването от пътя на фискалното благоразумие.

Сблъсъкът показа, че заплахата от санкции от Брюксел работи, особено когато е комбинирана с натиск от пазарите и е насочена срещу правителство, стоящо начело на икономика в беда. След кратък период на растеж, БВП на Италия отново е в негативната територия - за периода октовмри - декември той е паднал с 0.1% и не е изключено страната отново да изпадне в рецесия (дефинирана като две поредни тримесечия на свиване на икономиката). Интересен детайл е, че докато популисткото правителство в Италия беше принудено да отстъпи, френския президент Еманюел Макрон има шанс да му се размине обещанието за извънредно вдигане на бюджетните разходи с 10 млрд. евро, което цели да потуши гнева на протестиращите "жълти жилетки", но може да качи дефицита над позволения лимит от 3%.

Най-важният въпрос обаче е дали Италия печели, или губи от свалянето на напрежението около конфронтацията в Брюксел. Както отбеляза еврокомисарят Домбровскис, бюджетът за следващата година не предлага никакви решения за хроничните проблеми на италианската икономика, които задушават растежа. И действително стъпки като отмяна на планираното вдигане на ДДС и сваляне на пенсионната възраст от 62 на 60 години едва ли ще повишат производителността и ще създадат работни места, но пък натоварват бюджета и рискуват да напомпят допълнително и без това огромният дълг, надхвърлящ 130% от БВП - второто най-високо равнище в ЕС след Гърция. От друга страна обаче, за да отговори на изискванията на Брюксел, Рим е отрязал от бюджета или отложил малкото наистина стимулиращи мерки, които биха могли да доведат до икономическо раздвижване. Планираните инвестиции в инфраструктура са свити, а въвеждането на минимален доход е отложено за април.



Очаква се правителството в Рим да намали свръхоптимистичната си прогноза за растежа на БВП догодина от 1.5% на 1%. Но дори това изглежда трудно за постигане. Макар Италия да започва годината без надвиснала заплаха откъм Брюксел и пазарите, все още има риск да я завърши с рецесия и дългова криза.