Сблъсъкът показа, че заплахата от санкции от Брюксел работи, особено когато е комбинирана с натиск от пазарите и е насочена срещу правителство, стоящо начело на икономика в беда. След кратък период на растеж, БВП на Италия отново е в негативната територия - за периода октовмри - декември той е паднал с 0.1% и не е изключено страната отново да изпадне в рецесия (дефинирана като две поредни тримесечия на свиване на икономиката). Интересен детайл е, че докато популисткото правителство в Италия беше принудено да отстъпи, френския президент Еманюел Макрон има шанс да му се размине обещанието за извънредно вдигане на бюджетните разходи с 10 млрд. евро, което цели да потуши гнева на протестиращите "жълти жилетки", но може да качи дефицита над позволения лимит от 3%.

Най-важният въпрос обаче е дали Италия печели, или губи от свалянето на напрежението около конфронтацията в Брюксел. Както отбеляза еврокомисарят Домбровскис, бюджетът за следващата година не предлага никакви решения за хроничните проблеми на италианската икономика, които задушават растежа. И действително стъпки като отмяна на планираното вдигане на ДДС и сваляне на пенсионната възраст от 62 на 60 години едва ли ще повишат производителността и ще създадат работни места, но пък натоварват бюджета и рискуват да напомпят допълнително и без това огромният дълг, надхвърлящ 130% от БВП - второто най-високо равнище в ЕС след Гърция. От друга страна обаче, за да отговори на изискванията на Брюксел, Рим е отрязал от бюджета или отложил малкото наистина стимулиращи мерки, които биха могли да доведат до икономическо раздвижване. Планираните инвестиции в инфраструктура са свити, а въвеждането на минимален доход е отложено за април.

Очаква се правителството в Рим да намали свръхоптимистичната си прогноза за растежа на БВП догодина от 1.5% на 1%. Но дори това изглежда трудно за постигане. Макар Италия да започва годината без надвиснала заплаха откъм Брюксел и пазарите, все още има риск да я завърши с рецесия и дългова криза.