Търговска война на пауза

Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

Когато на 1 декември президентът на САЩ Доналд Тръмп и на Китай Си Дзинпин обявиха временно примирие в разрастващата се търговска война между двете страни, новината звучеше като твърде хубава, за да е истина. И действително на 5 декември канадското правосъдно министерство съобщи, че в същия ден, когато двамата президенти са се усмихвали по време на работната вечеря, е арестувало по искане на Вашингтон главния финансов директор на китайския технологичен шампион Huawei Мън Уанджоу, която е и дъщеря на основателя на компанията. Новината беше приета в Пекин като политически залп и съдбата на и без това крехкото прекратяване на търговските престрелки започна да изглежда още по-неясна.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Тръмп и Си се договориха Америка да отложи за 1 март вдигането от 10% на 25% на митата върху китайски стоки на стойност 200 млрд. долара, планирано първоначално да влезе в сила от 1 януари. Освен това двамата президенти обещаха до началото на март да се опитат да изгладят противоречията, довели до ескалираща търговска война, заплашваща да отреже 0.5% от глобалния растеж (по оценка на МВФ).

Декемврийското примирие има прилики с даващата известни надежди сделка, сключена между Търмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през юли. Тогава Америка се съгласи да спре планираното налагане на мита върху автомобили от ЕС, като в замяна двете страни се разбраха да постигнат споразумение за сваляне на повечето мита за индустриални стоки почти до 0%, а Европа обеща да купува повече соя и втечнен природен газ от САЩ.

Пекин, който облага с мита повечето внос на селскостопански продукти от САЩ (включително соята), сигнализира, че може да направи същото като ЕС. И тъй като за разлика от Европа в Китай системата на търгове и доставки е силно централизирана и под контрола на правителството то би могло реалистично да изпълни подобно обещание.



Но макар че това ще позволи на Тръмп да отбележи точки пред поне една част от електората си - чувстващите се ощетени селскостопански износители, неговите амбиции са далеч по-големи. На практика администрацията на американския президент иска за 90 дни Китай да започне да разглобява цялата структура на своя модел на растеж, включително избирателната защита на правата върху интелектуалната собственост, принудителния трансфер на технологии (чрез задължително партньорство с китайски фирми), кражбата на търговски тайни, държавните субсидии за китайски компании и други мерки, които поставят чуждестранните им конкуренти в неравнопоставена позиция и представляват нетарифни бариери пред вноса.

Вероятността Пекин бързо и сериозно да се съгласи, а още по-малко да се заеме да прави подобни дълбоки промени в икономиката си под външен натиск, е близка до нула. Въпросът е дали Тръмп би приел един куп празни обещания от Китай плюс предложение за закупуване на повече американска соя и втечнен газ само и само да има възможност да обяви победа. Шансът това да се случи не е голям най-малкото защото за разлика от тази с ЕС битката срещу Китай се радва на много поддръжници в Америка, включително в президентската администрация. Така 2019 едва ли ще бъде годината, в която Вашингтон и Пекин ще заровят трайно търговската томахавка.