Краят на дрогата от евтините пари

Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

В последните 10 години паричната политика на големите централни банки беше изцяло подчинена на реалната политика. И Федералният резерв, и ЕЦБ, и всички останали, чийто основен мандат е да поддържат стабилността на валутите си, бяха превърнати в основен инструмент за генериране на икономически растеж и осигуряване на възможност на правителствата да се финансират от пазарите. И за спасяване на финансовата система или поне за замитането на проблемите й. За целта класическите монетарни лостове бяха напрегнати до счупване чрез въвеждане на нулеви и отрицателни лихви и масирано печатане на пари.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Сега тази епоха свършва. Федералният резерв през 2017 г. прекрати покупките си на книжа на вторичния пазар (т. нар. quantitative easing) и вече две години е във фаза на затягане и текущото целево ниво на основния лихвен процент е 2.25-2.5%. Очакванията за 2019 г. са за достигане на 3%. ЕЦБ през декември също сложи край на своя аналог на QE, макар засега да смята да реинвестира постъпленията от падежиращи дългове в баланса си в нови покупки. Сигналите са, че след лятото на 2019 и тя ще започне да покачва лихвите си, които вече пет години стоят отчасти в отрицателна територия. От юни 2014 г. банките плащат, за да паркират свръхрезервите си в ЕЦБ - своеобразен стимул да бъдат принудени да кредитират.

Сега очакванията са, че централните банкери ще действат максимално предпазливо и след години "правене на каквото е необходимо" (по думите на Марио Драги) няма да рискуват да взривят конструкцията на еврозоната, като я вкарат в нова дълбока криза. Същевременно далеч не е сигурно, че те ще съумеят да контролират страничните ефекти от затягането - особено ако те се проявяват в трети страни. Досегашното монетарно охолство създаваше измамно усещане за спокойствие и страховете са, че европейските финансови институции вече са станали болезнено зависими от него. Нещо повече - действията на ЕЦБ се простираха и извън пределите на еврозоната. Смъкнатите от нея доходности буквално изтласкаха милиарди евро да бъдат инвестирани в периферни пазари, където все още можеха да се извличат печалби - като Полша и Унгария например, но и извън ЕС. Сега с обръщането на политиката може да последва отлив на капитали и централните банки в страните от ЦИЕ да се принудят да вдигат лихвите си, което ще забави растежа им.

А извън текущите притеснения остава валиден и големият страх, че централните банки вече са изстреляли практически целия си арсенал и трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм. Кога и от какво може той да се породи и дали ще е сравним с този през 2008 г. едва ли може да се прогнозира с точност. Много анализатори посочват позитивните развития за последното десетилетие по отношение на затегнатите регулации. Но същевременно има и почти пълен консенсус, че въпреки купеното време на икономически ръст проблемите не само не са изчистени, а и глобално задлъжнялостта расте.