Краят на дрогата от евтините пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Краят на дрогата от евтините пари

Reuters

Краят на дрогата от евтините пари

С изстрелян в предишната криза арсенал централните банки трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм

Николай Стоянов
5267 прочитания

Reuters

© Reuters


Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

В последните 10 години паричната политика на големите централни банки беше изцяло подчинена на реалната политика. И Федералният резерв, и ЕЦБ, и всички останали, чийто основен мандат е да поддържат стабилността на валутите си, бяха превърнати в основен инструмент за генериране на икономически растеж и осигуряване на възможност на правителствата да се финансират от пазарите. И за спасяване на финансовата система или поне за замитането на проблемите й. За целта класическите монетарни лостове бяха напрегнати до счупване чрез въвеждане на нулеви и отрицателни лихви и масирано печатане на пари.

Сега тази епоха свършва. Федералният резерв през 2017 г. прекрати покупките си на книжа на вторичния пазар (т. нар. quantitative easing) и вече две години е във фаза на затягане и текущото целево ниво на основния лихвен процент е 2.25-2.5%. Очакванията за 2019 г. са за достигане на 3%. ЕЦБ през декември също сложи край на своя аналог на QE, макар засега да смята да реинвестира постъпленията от падежиращи дългове в баланса си в нови покупки. Сигналите са, че след лятото на 2019 и тя ще започне да покачва лихвите си, които вече пет години стоят отчасти в отрицателна територия. От юни 2014 г. банките плащат, за да паркират свръхрезервите си в ЕЦБ - своеобразен стимул да бъдат принудени да кредитират.

Сега очакванията са, че централните банкери ще действат максимално предпазливо и след години "правене на каквото е необходимо" (по думите на Марио Драги) няма да рискуват да взривят конструкцията на еврозоната, като я вкарат в нова дълбока криза. Същевременно далеч не е сигурно, че те ще съумеят да контролират страничните ефекти от затягането - особено ако те се проявяват в трети страни. Досегашното монетарно охолство създаваше измамно усещане за спокойствие и страховете са, че европейските финансови институции вече са станали болезнено зависими от него. Нещо повече - действията на ЕЦБ се простираха и извън пределите на еврозоната. Смъкнатите от нея доходности буквално изтласкаха милиарди евро да бъдат инвестирани в периферни пазари, където все още можеха да се извличат печалби - като Полша и Унгария например, но и извън ЕС. Сега с обръщането на политиката може да последва отлив на капитали и централните банки в страните от ЦИЕ да се принудят да вдигат лихвите си, което ще забави растежа им.

А извън текущите притеснения остава валиден и големият страх, че централните банки вече са изстреляли практически целия си арсенал и трудно ще могат да противодействат при нов глобален катаклизъм. Кога и от какво може той да се породи и дали ще е сравним с този през 2008 г. едва ли може да се прогнозира с точност. Много анализатори посочват позитивните развития за последното десетилетие по отношение на затегнатите регулации. Но същевременно има и почти пълен консенсус, че въпреки купеното време на икономически ръст проблемите не само не са изчистени, а и глобално задлъжнялостта расте.

Текстът е част от темата на броя "2019 - в зоната на рисковете"

В последните 10 години паричната политика на големите централни банки беше изцяло подчинена на реалната политика. И Федералният резерв, и ЕЦБ, и всички останали, чийто основен мандат е да поддържат стабилността на валутите си, бяха превърнати в основен инструмент за генериране на икономически растеж и осигуряване на възможност на правителствата да се финансират от пазарите. И за спасяване на финансовата система или поне за замитането на проблемите й. За целта класическите монетарни лостове бяха напрегнати до счупване чрез въвеждане на нулеви и отрицателни лихви и масирано печатане на пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK