През последните четири десетилетия Китай претърпя наистина невероятно икономическо развитие. В същото време Западът и либералната демокрация преодоляват криза след криза, като Доналд Тръмп е само последната. Дали това обаче означава, че в близкото бъдеще Китай ще стане световен хегемон и лидер? По мнението на колумниста на Financial Times Мартин Улф доминиращата позиция на Китай през следващите две десетилетия въобще не е задължителна поради структурни икономически и управленченски спънки, с които Пекин трябва да се справи.
Бързият ръст не е вечен
Улф дава за пример Никита Хрушчов, който през 1956 г. обещава на Запада, че ще го погребе - катастрофално грешна прогноза. По същия начин западните прогнози за Япония през 1980 г. предполагат, че страната ще стане водещата икономическа сила на света в следващите няколко десетилетия - прогноза, която също не се сбъдва. И в двата случая голямата грешка, която анализаторите правят, е, че екстраполират резултатите от близкото минало, за да прогнозират бъдещето, и залагат на това, че бързото икономическо развитие ще продължи безспирно. Друга грешка, която се прави във всички тези случаи, е, че се преувеличава безгрешността на централното планиране и се подценяват положителните страни на конкуренцията.
Конвеционалното мнение в момента е, че до 2040 г. икономиката на Китай комфортно ще е надминала тази на САЩ, докато Индия все още ще изостава далече зад САЩ. Според Capital Economy този сценарий наистина е възможен - през последните четири десетилетия Китай демонстрира невероятен икономически потенциал за догонване и поддържане на бърз ръст, но определено не е задължителен. Големите държавни инвестиции и бързото натрупване на дълг, които са ключови за продължаващия ръст на Китай от финансовата криза насам, правят Пекин уязвим към резки забавяния в световната икономика.
Неустойчив модел на публични инвестиции
Според Улф равнището на държавните инвестиции в Китай, равняващо се на 44% от БВП през 2017 г., е неустойчиво високо. Инвестициите в обществена инфраструктура са много по-високи на човек от населението отколкото в Япония, докато в същото време през 2018 г. в Китай наблюдавахме забавянето на търсенето на нови жилища, на продажбите на автомобили и на градското население. Всичко това показва, че възвръщаемостта на държавните инвестиции спада, което - освен ако сегашната тенденция не се промени рязко, ще доведе до ранен край на растежа, базиран на публичните разходи.
В същото време въпреки размерите си и броя работници Китай достига и до лимити на растежа, базиран на евтин износ, а търговската война със САЩ само ще има допълнителен негативен ефект върху експорта. А амбициите за трансформация на икономиката към по-голяма зависимост от вътрешното потребление все още не се е реализирали, защото заплатите не са достатъчно високи. Допълнителни затруднения създава и застаряващо население, което отразява провала на демографските политики на Пекин - прогнозите сочат, че хората в работна възраст ще продължат да намаляват през следващите две десетилетия.
Частното потребление в момента се равнява само на 39% от БВП. За да продължи растежът с нужните темпове, делът на разходите на домакинските като дял от БВП трябва да се увеличи, а нивото на спестяванията да намалява. Тези процеси в Китай засега се бавят и ще бъдат затруднени допълнително от търговската война със САЩ и мечия тренд на световните пазари.
Автокрация и възможна стагнация
Според Улф най-вредният фактор за бъдещия ръст на Китай е връщането към по-автократски модел на управление. Той подчертава, че анализаторите прекалено много вярват в безгрешността на китайската бюрократична машина, и заявява, че по-голямата част от досегашния ръст се дължи на пропазарните и антикорупционните реформи на Жу Ронги - премиер на Китай от 1998 до 2003 г. Отварянето на нови трудови лагери за политически затворници и отмяната на ограниченията за броя на мандатите на президента Си Цзинпин са показателни за затягане на режима. Автократските режими обаче не са адаптивни и по-тежкият контрол значи липса на истински реформи.
Прекалено е рано да се говори със сигурност, но липсата на реална промяна в курса на Пекин в условията на забавянето на китайската икономика през последните няколко месеца и залагането на нови инфраструктурни проекти и количествени облекчения въпреки все по-ниската им ефективност засега потвърждават тезата на Улф.
Невероятният ръст на Китай се дължи на сравнителната либерализация от началото на века, която разреши разрастването на частния сектор. Моделът на държавни инвестиции обаче е стар и става по-тежък под управлението на Си Цзинпин - държавните гиганти продължават да получават привилегии и субсидии, а държавата придобива все по-голямо влияние в дейността на частните технологични гиганти. Това доведе и до повишеното западно внимание за опасността от бизнеса на Huawei, но още по-важно - ако тенденцията на държавна намеса продължава, автократското управление на Си Цзинпин има потенциала да вкара частния китайски сектор в централизирана стагнация и липса на иновации. В същото време САЩ имат потенциала да стигнат нови нива на продуктивност поради въвеждането на роботите и изкуствения интелект, в които дейности Западът, поне засега, води пред Китай комфортно, пише FT.
Китайската доминация е възможна, но не и предначертана
Нито един от гореизброените структурни фактори не изключва от само себе си предстояща доминантна позиция на китайската икономика. На политическо ниво новият Път на коприната, който Си Цзинпин разработва, няма отговор от страна на Америката на Тръмп и има потенциала тотално да бетонира Китай като търговска сила в центъра на световната икономика и да изолира САЩ, което е и вероятната цел на Пекин. Въпреки това китайската икономика е изправена пред забавяне на растежа и редица проблеми без ясен отговор по време, в което управлението е затегнато и затворено за реформи.
Пекин одобри жп проекти за 125 млрд. долара в опит да спре забавянето на икономиката
Китай е одобрил нови железопътни проекти на стойност над 125 млрд. долара през последния месец. Пекин увеличава фискалните разходи, за да противодейства на забавянето на икономиката, пише Financial Times. Националната комисия за развитие и реформи, най-голямата китайска агенция за планиране, е одобрила градските железопътни проекти в осем града и региона на стойност общо 60 млрд. юана (125 млрд. долара). Информацията за решенията съвпада с началото на търговските преговори между САЩ и Китай в понеделник.Китай планира през тази година да пусне в експлоатация 6800 км железопътни линии, от които 3200 км ще са високоскоростни.
През последните четири десетилетия Китай претърпя наистина невероятно икономическо развитие. В същото време Западът и либералната демокрация преодоляват криза след криза, като Доналд Тръмп е само последната. Дали това обаче означава, че в близкото бъдеще Китай ще стане световен хегемон и лидер? По мнението на колумниста на Financial Times Мартин Улф доминиращата позиция на Китай през следващите две десетилетия въобще не е задължителна поради структурни икономически и управленченски спънки, с които Пекин трябва да се справи.
0 коментара