С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 яну 2019, 12:35, 2734 прочитания

Световните конфликти, които да следим през 2019 г.

С отслабването на американското лидерство авторитарните лидери се състезават да видят какво може да им се размине

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В свят, доминиран от все по-малко правила, единственото наистина важно явно остава да знаеш какво може да ти се размине и какво не. Отговорът днес е: доста. Ерата на до голяма степен неоспоримо водещата роля на САЩ в световната политика е към своя край, а с това и международният ред е хвърлен в смут. Все повече лидери се изкушават да се борят за власт, да засилват своето влияние(или да намаляват това на съперниците си), като се намесват в чужди конфликти. Мултилатерализмът е под обсада. Инструментите за колективно действие като Съвета за сигурност на ООН са парализирани, а органи като Международния наказателен съд се пренебрегват.

Носталгията по епохата на западната хегемония може да бъда измамна. Използването на химическо оръжие от Ирак срещу Иран през 80-те, конфликтите в Босна, Руанда и Сомалия, войните след 11 септември в Афганистан и Ирак, кампанията на Шри Ланка срещу тамилите – всичко това се случи по време на хегемонията, а в някои случаи и заради САЩ. Ерозията на западното влияние изглежда по много по-различен начин в Москва, Пекин и развиващия свят, отколкото в Брюксел, Лондон или Вашингтон.


И все пак, за добро или за лошо, американската власт години наред оформя международните отношения, определя граници и структурира регионалния ред. Тъй като влиянието на Запада намалява, ускорено от презрението на американския президент Доналд Тръмп към традиционните съюзници на САЩ и проблемите на Европа с Брекзит и нативизма, лидерите по целия свят искат да видят колко далеч могат да отидат.

В своите вътрешни политики много от тези лидери възприемат вредна доза национализъм и авторитаризъм. Комбинацията от двете варира от държава до държава, но обикновено води до отхвърляне на международни институции и правила. Няма нищо ново в критиката на един несправедлив глобален ред. Някога тази критика се коренеше в международната солидарност, а днес тя дължи предимно на вълната популизъм, който нарушава върховенството на закона, независимостта на пресата и издига националния суверенитет над всичко останало.

Кризата с малцинството рохингя в Мианмар, гражданските размирици в Камерун, икономическата война на венецуелското правителство срещу собствения народ на страната, ситуацията в Турция са само част от примерите. Всичките тези неща се случват поради факта, че лидерите "възприемат това, което преди е било червена светлина, като жълта сега". След като анексира части от Грузия и Крим и разпали сепаратисткото насилие в региона в Украйна, Русия сега хвърля тежест в Азовско море. Китай възпрепятства свободата на корабоплаването в Южнокитайско море и произволно задържа канадски граждани. Саудитска Арабия отвлече ливанския премиер и уби журналиста дисидент Джамал Хашоги в консулството си в Истанбул. Всички тези действия имат общо – започват с предположението, че ще има малко последствия за нарушението на международните правила.



Американското правителство едва ли е било просто невинен наблюдател. Пренебрежението на Тръмп към човешките права зададе негативен тон. Същото се отнася и до пренебрегването на международните ангажименти на САЩ: оттеглянето от иранското споразумение наред със заплаха за налагане на икономически санкции на онези, които изберат да го спазват. Крайността на един лидер, убеден в имунитета си, може да предизвика неочаквана реакция от друг. Този феномен лесно може да ескалира без наличието на надеждна външна сила, способна да играе ролята на арбитър.

Вярно е, че не всеки се разминава с всичко през цялото време. Международният ред, какъвто го познаваме, се разпада, без ясна представа какво ще се случи след него. Опасността може да се окаже по-малко в крайната цел, отколкото в процеса на достигане. Следващият списък от 10 конфликта, подготвен от сп. Foreign Police, които да следим през 2019 г., ясно илюстрира - този път ще ще бъде опасен.

Йемен

Ако едно място е понесло тежестта на международното беззаконие през изминалата година, това е Йемен. Хуманитарната криза там може да се влоши още повече през 2019 г., ако ключовите играчи не се възползват от възможността, създадена през последните седмици от специалния пратеник на ООН Мартин Грифитс за постигане на частично прекратяване на огъня и насърчаване на поредица от стъпки за изграждане на доверие. След повече от четири години война и обсада, ръководена от Саудитска Арабия, почти 16 млн. йеменци са изправени пред "тежка остра продоволствена несигурност" според ООН. Това означава, че един на всеки двама йеменци не разполага с достатъчно храна.

Борбата започна в края на 2014 г., след като бунтовниците от Хути изгониха международно признатото правителство от столицата. Това ескалира през следващия март, когато Саудитска Арабия, заедно с Обединените арабски емирства започна да бомбардира и блокира Йемен. Западните сили до голяма степен подкрепиха водената от Саудитска Арабия кампания. Натискът на САЩ за прекратяване на конфликта би могъл да се засили през 2019 г. Сенатът вече гласува предложение за разглеждане на законодателството, забраняващо участието на САЩ във войната. След като демократите поеха контрола над Камарата на представителите, те биха могли да се движат по-агресивно в тази посока.

Това и още повече усилия ще са нужни, за да се сложи край на войната в Йемен. Всички партии - хутите и техните йеменски противници, но също и саудитците и емиратите - изглежда вярват, че времето е на тяхна страна. Само натиск от страна на Европа, Оман и Иран върху хутите, от САЩ върху Саудитска Арабия и ОАЕ биха дали шанс нещо да се промени.

Афганистан

Ако Йемен е най-лошото хуманитарно бедствие в света, Афганистан е най-смъртоносното. През 2018 г. по време на войната загинаха над 40 хил. военни и цивилни. Обявеното от Тръмп решение в средата на декември, че половината от американските сили в Афганистан ще напуснат, създаде допълнително безпокойство. По принцип сигналът, който даде Вашингтон, че е готов да се оттегли, може да ускори дипломатическите усилия за прекратяване на войната, като съсредоточи вниманието на воюващите и регионалните "актьори".

Тридневното прекратяване на огъня през юни, което талибаните и правителството наложиха, което предизвика радостта както от военни, така и на цивилни, предложи кратка почивка, макар че военните действия се възобновиха веднага след това. Сега талибаните ефективно контролират практически половината от страната, прекъсвайки транспортни маршрути и обсаждайки градове.
.
Съседни държави и други, които имат роля в Афганистан - особено Иран, Пакистан, Русия и Китай, в крайна сметка искат американците да напуснат, но никой от тях не иска прекомерното им оттегляне. Те могат да бъдат по-склонни да подкрепят американската дипломация, ако вярват, че Вашингтон в крайна сметка ще се откаже от стратегическото си положение в Южна Азия.

Търговското напрежение между Китай и САЩ

Противопоставянето между Китай и Съединените щати не е смъртоносен конфликт, независимо колко ожесточена е търговската война между Вашингтон и Пекин. И все пак реториката между двете е все по-агресивна. Ако отношенията между двете страни продължават да се влошават, съперничеството може да има по-сериозни геополитически последици от всички други кризи, изброени тази година. Двете страни биха могли да постигнат някаква форма на търговско споразумение през следващите месеци, което ще спомогне за облекчаване на напрежението. Но всяко договаряне е вероятно да бъде краткотрайно.

Саудитска Арабия, Съединените щати, Израел и Иран

Подобно на 2018 г., и през 2019 г. съществува риск от конфронтация, умишлено или неволно, с участието на САЩ, Саудитска Арабия, Израел и Иран. Първите три споделят общото мнение, че правителството в Техеран е заплаха, която е била окуражавана твърде дълго и чиито регионални стремежи се нуждаят от ограничаване. За Вашингтон това се случи чрез оттегляне от ядрената сделка от 2015 г., възстановяването на санкциите, по-агресивната реторика и заплахите с мощни отмъщения в случай на иранска провокация. Рияд прегърна този нов тон и главно чрез гласа на принц Мохамед бин Салман предложи да опита да се противопостави на Иран в Ливан, Ирак и Йемен, а дори и на иранска почва. Израел се съсредоточи върху Сирия, където редовно се сблъскваше с ирански цели.

Над тази динамика ще продължи да дава отражение убийството на Хашоги през октомври. То засили критиката към Съединените щати за привидно безусловната им подкрепа за арабската страна. Тези настроения ще се засилват тази година, след като демократите поеха контрола над Конгреса. Можем само да се надяваме, че това ще доведе до по-силен натиск от страна на САЩ върху Рияд да сложи край на войната в Йемен и на по-голям конгресен контрол върху ескалиращите политики на САЩ и Саудитска Арабия спрямо Иран.

Сирия

Изглежда, че режимът на Башар ал Асад с иранска и руска помощ ще спечели битката си с опозицията. Войната срещу "Ислямска държава" ще наближи края си. Чуждестранните участници ще поддържат крехкото равновесие в различните части на страната. Президентът на САЩ Доналд Тръмп няма да изтегли американските войници от Северна Сирия, докато турското правителство не гарантира, че няма да атакува сирийските кюрдски сили, които са важен съюзник на Съединените щати в борбата срещу ДАЕШ ("Ислямска държава").

Нигерия

През лятото над 200 души загинаха в избухналия конфликт в Централна Нигерия. Това е един от най-кървавите сблъсъци в страната миналата година. Той се дължи предимно на десетилетни конфликти между фермери и полуномадски пастирски общности, които спорят за обработваемата земя. Проблемите ескалират и заради религиозните различния – пастирите от етноса фулани са предимно мюсюлмани, докато фермерите от други племена най-често са християни.

Ожесточаването на конфликта в Централна Нигерия вече е довело до повече жертви, отколкото ислямистките бунтове в североизточната част на страната. Това ще доведе до проблеми и за президента Мухамаду Бухари, който иска да се кандидатира за втори мандат през февруари и победи на предишните избори с обещание за мир и стабилност. Традиционно изборите в страната преминават с много насилие, което е и притеснителното.

Южен Судан

Откакто гражданската война в Южен Судан избухна преди пет години, над 400 хил. души са починали. През септември президентът Салва Киир и неговият основен съперник, бившият вицепрезидент, който се превърна в бунтовнически ръководител Риек Макар, подписаха споразумение за ненападение и управление заедно до изборите през 2022 г. Притесненията са, че този пакт няма да издържи.

Първо, споразумението е обезпокоително подобно на пакта, подписан от двамата през август 2015 г., който се срина на следващата година, предизвиквайки рязко увеличаване на агресията. Предвиждайки избори през 2022 г., сделката утвърждава съперничеството на Киир-Махар. В средата на декември протестиращи излязоха на улиците в много градове срещу високите цени и призоваха президентът да се оттегли. Краят на протестите е неясен. В допълнение продължителната криза в северната й съседка може да бъде изключително дестабилизираща за Южен Судан.

Камерун

Кризата в англоезичните райони на Камерун е на ръба на ескалацията в гражданска война и дестабилизирането на страна, която някога е била считана за остров на относително спокойствие в проблемен регион. Темпото на кризата непрекъснато нараства от 2016 г., когато англоезичните учители и адвокати излязоха на улицата, за да протестират срещу ползването на френски език в образованието и правните системи. Техните демонстрации се превърнаха в по-широки протести за маргинализацията на англоговорещото малцинство в Камерун, което представлява около една пета от населението на страната. Правителството отказва да признае оплакванията на англофоните или да ангажира техните лидери, тъй като силите за сигурност насилствено репресират протестиращите. На фона на това престъпни банди в англоезичните райони са се възползвали от хаоса, за да разширят дейността си.

Украйна

Войната в Украйна продължава да тлее, без да се вижда края й. Подтикната от анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последващата подкрепа за сепаратистите в региона, тя също така стимулира по-широката геополитическа борба между Русия и западните сили. Последната точка на конфликта е Азовско море, където през ноември руските и украинските кораби се сблъскаха и Русия ефективно блокираше достъпа до Керченския проток. Конфронтацията предполага, че нито една от страните няма желание да направи компромис.

Венецуела

Като страна с огромни петролни запаси Венецуела би трябвало да бъде обект на завист от съседите й. Вместо това Латинска Америка гледа на страната като на проблем, тъй като лошото й състояние заплашва да провокира регионална криза.

Икономиката на Венецуела е с опустошително социално въздействие. Бедността и недохранването са широко разпространени. Веднъж унищожени болести като дифтерия се завръщат отново. Около 3 от 31 млн. жители на Венецуела са избягали от страната, предимно в Колумбия. ООН очаква този брой да се увеличи до 5.3 млн. до края на 2019 г.

Управляващата клика на президента Мадуро, която лошо управляваше икономиката, сега отказва да признае дълбочината на агонията на Венецуела или да приеме хуманитарна помощ. Правителството демонтира институциите на страната, орязва правомощията на контролирания от опозицията парламент. На 10 януари 2019 г. Мадуро започва втори мандат, въпреки че нито неговите местни противници, нито по-голямата част от външния свят смятат неговото преизбиране за достоверно. От своя страна опозицията е парализирана от вътрешни борби, а опозицията в изгнание призовава чуждестранните сили да свалят Мадуро със сила.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-богатите организирани престъпни групи в света 1 Най-богатите организирани престъпни групи в света

Начело на класацията е руската солнцевска мафия с годишни приходи 8.5 млрд. долара

20 юли 2019, 2709 прочитания

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика 2 Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

19 юли 2019, 2685 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Шипинг индустрията започва да се замисля за климатичните промени

Секторът съставлява 2-3% от емисиите на парникови газове в света

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.