Тази горна граница означава, че новата данъчна реформа ще засегне само 1% от работещите в Македония. Облагаемата сума от 1470 евро е 14 пъти по-висока от минималната заплата в страната и най-често срещаната група работещи с подобни доходи са ИТ специалистите.

Новият данъчен закон също предполага отстъпки в облагаемите доходи от наем, като досега ставката е била 30% за обзаведени имоти и 25% за необзаведени - сега тя пада до 15% и 10%.

Според министъра на финансите Драган Тендовски, който коментира пред журналистическата мрежа BIRN, Македония е готова за "по-справедливи данъци, чрез които да се намалят неравенствата и да се подобри общият стандарт на живот". Тендовски посочва очевидното - данъкът таргетира изцяло най-добре платените професии в Македония, и го оправдава с доста странния аргумент, че от един момент нататък повишението на доходите не води до повече потребление. Преразпределението на тези доходи към по-бедните, казва министърът, ще доведе до по-високо потребление в икономиката.

Според експертите на финансовото министерство в момента ефективното облагане на доходите на богатите е по-ниско заради тавана на осигуровките. Така те внасят в бюджета под формата на данък общ доход и вноски за пенсия и здраве по-малък процент от заплатата си. Тоест по-бедните в Македония отделят за държавата по-голям процент от доходите си от по-богатите.

Политически, не финансови дивиденти

Констатациите на министър Тендовски отговарят на философията на кабинета на Зоран Заев, който (поне на теория) е с леви убеждения. Въвеждането на някаква много мека форма на прогресивно облагане на личните доходи ще даде политически дивиденти на Заев, без да засегне твърде много хора или да донесе сериозен бонус за бюджета. От финансовото министерство на Македония очакват новата мярка да вкара 25 млн. евро годишно. За сравнение - това е десет пъти по-малко от годишния бюджетен дефицит на страната. Той от години не е падал под 2.5% от БВП. Което пък обяснява нуждата Заев да демонстрира, че прави нещо по въпроса с фискалния проблем на Македония. Страната има традиционната за плосък данък структура на приходите: ниски постъпления от облагането на доходите (около 249 млн. евро, или 14.6% от общите приходи в бюджета през 2017 г.), високи от осигуровки (863.5 млн. евро) и високи от косвени данъци като ДДС, което зависи от потреблението.

Бюджетните разходи за пенсии, здраве и социални помощи са над 1.2 млрд. евро всяка година. При дефицит от 245 млн. евро през 2017 г. Македония трябва да измисли начин за финансиране на тези системи, който да ги направи устойчиви. 25 млн. евро не са отговорът на този въпрос, но са символичен жест.

Рисковете за Македония

И двата аргумента на кабинета на Заев са спорни. Първо, това какво прави един човек с доходите си (дали потребява или спестява) е въпрос на личен избор в една пазарна икономика. А и ако потреблението е насочено към повече вносни стоки, ефектът му от гледна точка на ръст на икономиката е ограничен. В същото време в страни като България и Македония, където публичните системи - здравеопазване, образование, пенсии - не функционират добре, личните спестявания могат да компенсират част от тези дефекти. И освен ако не се държат в буркани или под дюшека, личните спестявания могат да се превърнат и в инвестиции.

Осигуровките пък не са задължително чист данък - по-високите им нива предполагат и повече услуги под формата на пенсии, здравни и социални услуги, които индивидите получават, посочва Георги Ангелов от "Отворено общество" пред "Капитал". Проблемът с тавана на осигуровките и пенсиите, който изкривява системата за онези с най-високи доходи, съществува навсякъде при система на плосък данък. Бившият премиер Иван Костов например посочи същия структурен проблем в България преди няколко месеца. Според Ангелов обаче вдигането на тавана на пенсиите и подобряването на здравните услуги ще има повече ефект в изравняването на възможностите, отколкото добавянето на данъчна ставка.

По време на общественото обсъждане на предложените данъчни промени през 2018 г. Македонската търговска камара (MTK) неколкократно моли за 5-годишно отлагане на новите ставки. Според нейни представители по-високото облагане има потенциала да убие в зародиш и без това дефицитното желание за развиване на IT дейност в Македония и да изгони важни за икономиката професионалисти.

МТК посочва и един от главните рискове на новата реформа - по-голямо неравенство и по-лоши публични услуги в резултат от повишаване укриването на доходи.

Работи ли плоският данък

Основната цел на плоския данък, както напомня проф. Петер Хавлик от Виенския институт по международни икономически проучвания, е да помогне на недобре работещи данъчни администрации, които не могат да следят добре твърде много ставки, и да помогне за изваждане на светло на доходите.

"По-добре е повече хора да плащат по-малко, отколкото данъците да са високи, но никой да не ги плаща", обобщава Ангелов. В случая с България това е очевидно: данъчната администрация е подобрила многократно капацитета си, а декларираният доход продължава да се покачва. През 2017 г. например постъпленията от този тип данъци са с 12.7% по-високи от 2016 г.

Финансовото министерство на Македония твърди, че това не е случаят там, но числата говорят друго. Според данните след приемането на плосък данък от 12% през 2007 г. данъчните приходи нарастват с 16.7% спрямо 2006 г., като ръстът се дължи главно на повече ДДС, но има и ръст от 5.7% на постъпленията от облагане на личните доходи. На следващата година ставката пада на 10% като в България, но данъчните приходи пак се увеличават с 10.2% спрямо предходната. Този път обаче постъпленията от данък общ дохотд падат с 2.2% спрямо предходната година, докато приходите от ДДС продължават да растат. Просто повечето пари в населението позволяват и повече потребление.

Всъщност основен елемент е точно откриването на равновесна стойност, която да позволява ефективно събиране на данъци и в същото време достатъчно приходи за бюджета. Според Ангелов не е напълно сигурно дали България е открила тази ставка, но ръстът на постъпленията показва, че изсветляването на икономиката продължава. По данни на МВФ при нива от 35% от БВП през 1991 г. през 2015 г. сивата икономика е паднала до малко над 20% от БВП. Тук има разлика с Македония, където според Центъра за изследване на демокрацията през 2007 г. този сектор е 35% - същият размер, какъвто е и през 2014 г. Другата разлика с България е, че македонските държавни финанси години наред излизат на минус. Това обаче е въпрос на политическо решение, а излишъците понякога водят до друг вид проблеми - например раздаването на бюджетни "подаръци".