С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 11 яну 2019, 13:30, 2967 прочитания

Скопие се отказа от плоския данък

Въвеждането на нова данъчна ставка с нисък обсег е предимно политически ход без особено финансово изражение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Македония въведе нова данъчна ставка над досегашните 10% върху доходите на най-високо платените.
  • Това е предимно политически жест, без особено финансово изражение.
  • Разликата с България е в устойчивия сив сектор и дефицит в бюджета.
Десет години плосък данък стигат. Това реши македонското правителство, което от началото на тази година въведе допълнителна втора данъчна ставка за личните доходи. Частичното връщане на прогресивното облагане е интересно по две причини. То е второто на Балканите след Албания, а също така влиза в тона на дебата, който се води понякога в България, за нуждата от въвеждане на още ставки към тукашния плосък данък.

Данъчната реформа на Скопие


След публични обсъждания, продължили от април до декември миналата година, беше въведена втора данъчна ставка над досегашните 10%. Работещите, които получават до 90 хил. динара (1470 евро) на месец, ще останат незасегнати от тази ставка. Хората с доходи над тази сума обаче ще бъдат обложени с 18% върху горницата. Новият данък ще важи за доходи от заплати, пенсии, авторско възнаграждение или самостоятелна заетост. В същото време македонското правителство вдига и данъците върху доходи от индустриални права от наем, лизинг, капиталови печалби и хазарт от 10 на 15%.

Тази горна граница означава, че новата данъчна реформа ще засегне само 1% от работещите в Македония. Облагаемата сума от 1470 евро е 14 пъти по-висока от минималната заплата в страната и най-често срещаната група работещи с подобни доходи са ИТ специалистите.

Новият данъчен закон също предполага отстъпки в облагаемите доходи от наем, като досега ставката е била 30% за обзаведени имоти и 25% за необзаведени - сега тя пада до 15% и 10%.



Според министъра на финансите Драган Тендовски, който коментира пред журналистическата мрежа BIRN, Македония е готова за "по-справедливи данъци, чрез които да се намалят неравенствата и да се подобри общият стандарт на живот". Тендовски посочва очевидното - данъкът таргетира изцяло най-добре платените професии в Македония, и го оправдава с доста странния аргумент, че от един момент нататък повишението на доходите не води до повече потребление. Преразпределението на тези доходи към по-бедните, казва министърът, ще доведе до по-високо потребление в икономиката.

Според експертите на финансовото министерство в момента ефективното облагане на доходите на богатите е по-ниско заради тавана на осигуровките. Така те внасят в бюджета под формата на данък общ доход и вноски за пенсия и здраве по-малък процент от заплатата си. Тоест по-бедните в Македония отделят за държавата по-голям процент от доходите си от по-богатите.

Политически, не финансови дивиденти

Констатациите на министър Тендовски отговарят на философията на кабинета на Зоран Заев, който (поне на теория) е с леви убеждения. Въвеждането на някаква много мека форма на прогресивно облагане на личните доходи ще даде политически дивиденти на Заев, без да засегне твърде много хора или да донесе сериозен бонус за бюджета. От финансовото министерство на Македония очакват новата мярка да вкара 25 млн. евро годишно. За сравнение - това е десет пъти по-малко от годишния бюджетен дефицит на страната. Той от години не е падал под 2.5% от БВП. Което пък обяснява нуждата Заев да демонстрира, че прави нещо по въпроса с фискалния проблем на Македония. Страната има традиционната за плосък данък структура на приходите: ниски постъпления от облагането на доходите (около 249 млн. евро, или 14.6% от общите приходи в бюджета през 2017 г.), високи от осигуровки (863.5 млн. евро) и високи от косвени данъци като ДДС, което зависи от потреблението.

Бюджетните разходи за пенсии, здраве и социални помощи са над 1.2 млрд. евро всяка година. При дефицит от 245 млн. евро през 2017 г. Македония трябва да измисли начин за финансиране на тези системи, който да ги направи устойчиви. 25 млн. евро не са отговорът на този въпрос, но са символичен жест.

Рисковете за Македония

И двата аргумента на кабинета на Заев са спорни. Първо, това какво прави един човек с доходите си (дали потребява или спестява) е въпрос на личен избор в една пазарна икономика. А и ако потреблението е насочено към повече вносни стоки, ефектът му от гледна точка на ръст на икономиката е ограничен. В същото време в страни като България и Македония, където публичните системи - здравеопазване, образование, пенсии - не функционират добре, личните спестявания могат да компенсират част от тези дефекти. И освен ако не се държат в буркани или под дюшека, личните спестявания могат да се превърнат и в инвестиции.

Осигуровките пък не са задължително чист данък - по-високите им нива предполагат и повече услуги под формата на пенсии, здравни и социални услуги, които индивидите получават, посочва Георги Ангелов от "Отворено общество" пред "Капитал". Проблемът с тавана на осигуровките и пенсиите, който изкривява системата за онези с най-високи доходи, съществува навсякъде при система на плосък данък. Бившият премиер Иван Костов например посочи същия структурен проблем в България преди няколко месеца. Според Ангелов обаче вдигането на тавана на пенсиите и подобряването на здравните услуги ще има повече ефект в изравняването на възможностите, отколкото добавянето на данъчна ставка.

По време на общественото обсъждане на предложените данъчни промени през 2018 г. Македонската търговска камара (MTK) неколкократно моли за 5-годишно отлагане на новите ставки. Според нейни представители по-високото облагане има потенциала да убие в зародиш и без това дефицитното желание за развиване на IT дейност в Македония и да изгони важни за икономиката професионалисти.

МТК посочва и един от главните рискове на новата реформа - по-голямо неравенство и по-лоши публични услуги в резултат от повишаване укриването на доходи.

Работи ли плоският данък

Основната цел на плоския данък, както напомня проф. Петер Хавлик от Виенския институт по международни икономически проучвания, е да помогне на недобре работещи данъчни администрации, които не могат да следят добре твърде много ставки, и да помогне за изваждане на светло на доходите.

"По-добре е повече хора да плащат по-малко, отколкото данъците да са високи, но никой да не ги плаща", обобщава Ангелов. В случая с България това е очевидно: данъчната администрация е подобрила многократно капацитета си, а декларираният доход продължава да се покачва. През 2017 г. например постъпленията от този тип данъци са с 12.7% по-високи от 2016 г.

Финансовото министерство на Македония твърди, че това не е случаят там, но числата говорят друго. Според данните след приемането на плосък данък от 12% през 2007 г. данъчните приходи нарастват с 16.7% спрямо 2006 г., като ръстът се дължи главно на повече ДДС, но има и ръст от 5.7% на постъпленията от облагане на личните доходи. На следващата година ставката пада на 10% като в България, но данъчните приходи пак се увеличават с 10.2% спрямо предходната. Този път обаче постъпленията от данък общ дохотд падат с 2.2% спрямо предходната година, докато приходите от ДДС продължават да растат. Просто повечето пари в населението позволяват и повече потребление.

Всъщност основен елемент е точно откриването на равновесна стойност, която да позволява ефективно събиране на данъци и в същото време достатъчно приходи за бюджета. Според Ангелов не е напълно сигурно дали България е открила тази ставка, но ръстът на постъпленията показва, че изсветляването на икономиката продължава. По данни на МВФ при нива от 35% от БВП през 1991 г. през 2015 г. сивата икономика е паднала до малко над 20% от БВП. Тук има разлика с Македония, където според Центъра за изследване на демокрацията през 2007 г. този сектор е 35% - същият размер, какъвто е и през 2014 г. Другата разлика с България е, че македонските държавни финанси години наред излизат на минус. Това обаче е въпрос на политическо решение, а излишъците понякога водят до друг вид проблеми - например раздаването на бюджетни "подаръци".
Албания също се отказа

Преди десетилетие Албания въвежда плосък данък от 10% върху личните доходи. Впоследствие обаче се отказва от идеята и през 2014 г. се връща към прогресивно облагане с три ставки - необлагаем минимум за доходи от заетост до 30 хил. албански лека (242 евро), 13% ставка за доходи между 30 хил. и 130 хил. лека (1048 евро) и 23% за суми над 130 хил. лека. Стъпката е част от пакет от мерки, които правителството предприема, за да свие бюджетния дефицит и задлъжнялостта. Успоредно с това се увеличава данъчната ставка върху капиталовата печалба, акцизите, местните данъци и други.

През първата година от въвеждането на прогресивния данък бюджетните приходи от данъци нарастват с 11.8% спрямо предходната година, но увеличението се дължи на постъпленията от ДДС (11.4% ръст), докато тези от подоходния данък падат с 4.6%. Година по-късно обаче трендът се обръща - данъчните приходи нарастват с 5.6%, основно заради облагането на доходите (приходите от данък върху доходите нарастват с 12.8%), докато постъпленията от ДДС забавят темпа си (4.3% ръст).

В свой доклад за фискалната система в Албания Световната банка заключава, че системата допринася за намаляването на неравенствата в страната. Данни от 2015 г. показват, че коефициентът на неравенствата GINI се свива от 0.37 до 0.32, след като се вземат предвид всички данъци и социални трансфери.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Марсианската ракета на SpaceX се счупи още преди да полети Марсианската ракета на SpaceX се счупи още преди да полети

Прототипът на космическия кораб, който през 2022 г. би трябвало да кацне на Червената планета, бе съборен от бурен вятър в Тексас

24 яну 2019, 1409 прочитания

Опозицията във Венецуела се опитва да вземе властта Опозицията във Венецуела се опитва да вземе властта

Председателят на парламента се обяви за временен президент, САЩ и големите държави в Южна Америка го признаха

23 яну 2019, 1517 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Газова експлозия в пекарна в центъра на Париж взе жертви (обновена)

Силният взрив е разрушил целия първи етаж в сградата в търговската част на централния 9-и район на града

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Загърни се с "Шевица"

Шаловете на Гергана Станкова се продават в Цюрих, Прага, Лил, Москва, Лос Анджелис, Мелбърн

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Холдинг "Доверие" кандидатства за банка в Молдова, нов завод за автомобилно осветление в Димитровград

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2019 Прочетете