С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 17 яну 2019, 14:24, 8783 прочитания

Може ли Лондон да излезе от ЕС с "гръм и трясък"

Вероятността Великобритания да напусне ЕС с едностранно решение засега е малка, но в Брюксел вече кипи подготовка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Въпреки драматичното гласуване в британския парламент засега възможността за хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС е малка.
  • От едностранното напускане на съюза ще пострада най-вече Великобритания, но страни като Германия и Холандия, които също ще понесат сериозен удар, могат да се опитат да лобират Лондон да получи по-добри условия.
  • Вероятността Великобритания да напусне ЕС с едностранно решение засега е малка, но в Брюксел вече кипи подготовка.

Част от темата

По следите на Brexit

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Три пазарни ефекта за България при Brexit без сделка

Въпреки че Великобритания не е ключов български пазар, Брекзит без сделка може да дестабилизира фармацевтичния сектор

Ако Brexit е най-значимият исторически момент за Европа след падането на Берлинската стена (поне според Марин льо Пен, лидерът на френската крайнодясна "Национален сговор"), то последните две години и половина показват, че тези моменти могат да са доста протяжни. До степен, в която повечето участници да изгубят интерес. След като Великобритания гласува на 23 юни 2016 г. да напусне Европейския съюз, преговорите бяха потопени в бюрокрация (силното оръжие на Брюксел), ентусиазмът на британското правителство спадна и вместо търсене на договорка, която да отвори бляскаво бъдеще за Обединеното кралство извън ЕС, кабинетът на Тереза Мей се съгласи на "единствено възможната сделка".

В крайна сметка тази седмица Камарата на общините отхвърли сключеното на 25 ноември миналата година "Споразумение за оттегляне", тъй като, според депутатите тo не отговаря на интересите на страната.


Но вотът съвсем не означава искане за оставане в ЕС. Една трета от съпартийците на Мей в парламентарната група на консерваторите смятат, че сделката с Брюксел ще остави Великобритания обвързана за още дълго с ЕС и затова гласуваха срещу нея. За опозиционните лейбъристи тя не дава достатъчно гаранции, че страната ще има достъп до Единния пазар на ЕС. Юнионистите пък са против, тъй като при липса на договорка за свободна търговия между ЕС и Великобритания Северна Ирландия ще остане част от Единния пазар и ще трябва да спазва регулациите на Брюксел. Единствено малката либерално-демократична партия и Шотландската национална партия са за оставане в съюза.
Отхвърленото от британските депутати споразумение на Тереза Мей с Брюксел върна интригата в Brexit, но далеч не означава желание за оставане в ЕС.
Въпреки целия ажиотаж този вот не променя фундаменталния избор пред страната - дали да се откаже от напускането на ЕС, да ратифицира споразумението и да напусне евросъюза с приятелски чувства, или да затръшне вратата след себе си. Дебатите в парламента само показаха, че малка част от депутатите знаят точно какво искат (поне по отношение на Brexit). Както каза в сряда европейският главен преговарящ за Brexit Мишел Барние, "тези, които гласуваха против, го направиха заради различни, често противоречащи си причини но това не е наличие на позитивно мнозинство, което да предложи алтернативен проект". Лидерът на опозиционната лейбъристка партия Джерeми Корбин например продължава да настоява, че Великобритания трябва да си осигури достъп до Единния пазар, но без това да означава свободно движение на хора. Вече две години Брюксел не спира да повтаря, че това е невъзможно. Веднага след вота председателят на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер заяви, че "от страна на ЕС процесът с ратификацията на "Споразумението за оттегляне" продължава", т.е. Брюксел не е готов на компромиси и промени във вече постигнатите договорености на каквито се надяват повечето депутати гласували срещу сделката.

Това разминаване предвещава още няколко месеца протакане на излизането на Великобритания от ЕС и интерпретации на постигнатото споразумение между лидерите на 27-те и Лондон. Освен ако не се стигне до все още малко вероятното едностранно напускане от страна на Обединеното кралство.

Повече от същото



Само ден след като загуби вота за споразумението, британският премиер спечели убедително вота на недоверие, който беше поискан от опозицията. Това е достатъчно ясна демонстрация, че засега никой не е съгласен с постигнатото, но няма алтернатива. Което отваря врата за Мей да опита да прокара отново постигнатите договорености с Брюксел, но облечени в малко по-различна опаковка. Тя вече декларира, че е готова за конструктивни разговори с опозицията по въпроса. С наближаването на крайния срок за излизане - 29 март, и възможността за Brexit без споразумение с ЕС, правителството явно се надява да притисне противниците на сделката. При хаотично напускане всички проблеми, които биха последвали, ще се припишат именно на тях.

Илюстрация


От друга страна Юнкер обяви веднага след вота, че досега европейските институции винаги са показвали гъвкавост и изобретателност по време на преговорите, което почти звучи като покана Лондон да поиска още нещо. "Аз подтиквам британските власти да изяснят своите намерения възможно най-скоро", заяви Юнкер.

Една от възможностите е Мей да склони да поиска страната да остане в Митнически съюз с ЕС, както настояват лейбъристите. За това вече загатна министърът на правосъдието Дейвид Гауке. Именно затова Брюксел настоява за изясняване на британската позиция, вярвайки, че Лондон рано или късно трябва да узрее за реалността, че няма как тотално да скъса 40-годишната си връзка със съюза.

Подобен год почти сигурно ще осигури на Мей необходимото мнозинство в парламента, но е тотално противно на всичко, което досега твърдяха консерваторите и наложените от тях червени линии. Едно от основните предимства на напускането на ЕС според неговите привърженици беше възможността страната да води самостоятелна търговска политика. А бидейки член на Митническият съюз, това няма как да стане.

Въпреки че засега подобна хипотеза категорично се отхвърля, Брюксел може да се съгласи на промени и в т.нар. предпазна мрежа за Ирландия. Именно това е най-големият дразнител за противниците на "Споразумението за оттегляне" в консервативната партия. Промяна в тази посока на политическата декларация, която съпътства споразумението, би била достатъчна за правителството да прокара сделката.

Мярката предвижда, че ако в рамките на преходния период от две години след излизането на Великобритания от ЕС не се сключи сделка за "безпроблемна търговия" между 27-те и Обединеното кралство, то Северна Ирландия ще остане част от Митническия съюз и Единния европейски пазар. По този начин няма да се налага твърда граница между двете части на Ирландия, едната от които ще остане в ЕС, а другата ще го напусне. Проблемът е, че "Споразумението за оттегляне" не дава краен срок, в който тази мярка ще се прилага. Тоест ако преговорите се проточат (сключването на споразумението за свободна търговия с Канада отне седем години), това ще означава, че на практика част от Великобритания ще остане част от ЕС много след дата на Brexit.

В същото време за ЕС също не е изгодно "предпазна мрежа" да е опъната безсрочно. Докато тя е в сила, Великобритания ще има безпрепятствен достъп до Единния пазар, но без да позволява свободно движение на европейските граждани или да прави вноски в европейския бюджет като Норвегия или Швейцария. Това е именно ситуацията, на която се надяваха крайните брекзитъри. Така че Брюксел може и да даде повече гаранции, че специалните мерки не могат да бъде безсрочни, въпреки че към момента твърдата позиция е, че това няма как да стане. По време на дебата в Европейския парламент вице-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че "предпазната мрежа" не подлежи на преговори.

Излизане с гръм и трясък

Въпреки че само ограничено малцинство в британския парламент иска страната да напусне едностранно ЕС, т.е. без "Споразумение за оттегляне", тази възможност все още не може да се изключи. Такъв вариант среща доста привърженици сред управляващите консерватори, които смятат, че по този начин ЕС ще бъде изправен до стената заради очаквания хаос. Заради него по време на предстоящите преговори за отношенията между ЕС и Великобритания Брюксел ще се съгласи да приеме условията на Лондон, например за достъп до Единния пазар.

В тази калкулация обаче има едно важно уравнение, чийто резултат не е в полза на Обединеното кралство – то ще загуби много повече от ЕС, ако реши да напусне едностранно. В момента между 40 и 50 процента от износа на Великобритания отива за страни от ЕС, докато едва 8% от експорта на 27-те е насочен към острова. По-важно обаче е друго. През 2017 г. в изследване на Центъра за европейска реформа в Лондон се твърдеше, че благодарение на членството британският износ към 27-те е с 55% по-висок, отколкото би бил, ако страната не беше член на съюза.

А и Брюксел не изглежда много уплашен. Веднага след вота в британския парламент председателите на трите основни институции – Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент, излязоха с почти идентични декларации. Първо, че британското правителство трябва да каже какво точно иска, второ - че нараства рискът от излизане на Великобритания без споразумение, и трето - че ЕС е готов за такъв сценарий. Последното е доста явна заплаха за британския парламент, чиито представители искат по този начин да принудят ЕС към отстъпки.

Два основни ефекта

Едностранното излизане на Великобритания ще има два основни ефекта върху ЕС (за ефекта върху гражданите вижте на стр. 16). Първо, страната може да не спази финансовите си ангажименти. Нетният принос на Лондон към европейския бюджет за 2019 и 2020 г. се очаква да бъде около 16.5 млрд. евро, т.е. около 5% от всичките му приходи според изчисление на брюкселския тинк-танк "Брюгел". Сега "Споразумението за оттегляне" предвижда Великобритания да изплаща своя дял в европейския бюджет, докато трае преходния период за излизането й от ЕС. За да компенсират тази финансова дупка, страните членки ще трябва да внесат допълнително средства: Германия - около 4 млрд. евро за две години, България - около 70 млн. евро, пак според сметките на "Брюгел". За 2018 г. вноската на България е била 518 млн. евро (по неокончателни данни), т.е. за две години българският принос би нараснал с около 6-7%.

По-големият проблем ще е в сферата на взаимната търговия. Ако Великобритания наложи мита върху 27-те членки на ЕС, а те й отвърнат със същото, това ще доведе до огромни финансови разходи. Взаимната търговия възлиза на внушителните 600 милиарда британски паунда (около 12 пъти българският БВП). За 70% от европейския износ обаче са отговорни четири страни - Германия, Холандия, Белгия и Испания (макар че статистиката е леко изкривена, тъй като много стоки се регистрират с произход Холандия заради пристанището на Ротердам, което е основният европейски транспортен хъб). Именно затова Берлин и Хага са най-активни да предотвратят едностранно излизане на Великобритания от ЕС, а британските евроскептични медии с надежда следят всяка изява на канцлера Ангела Меркел.

Въпреки уверения тон на Брюксел към момента е много трудно да се каже как точно ще подействат мерките при т.нар. твърд Brexit, които Европейската комисия вече публикува. Очаква се 27-те да бъдат по-малко засегнати от Великобритания, но въпросът, който ще определи реакциите на страните, не са абсолютните вреди. В крайна сметка болката е субективна величина и тя може да се окаже по-голяма за Германия или Холандия, чиито граждани не се готови като британските да я понесат. Първият сигнал даде във вторник председателят на парламентарната група на Християнсоциалния съюз (традиционният коалиционен партньор на христиандемократите на Меркел) Александър Добринт, който каза, че Германия трябва да си запази възможността да говори директно с Лондон, а не само да се уповава на Брюксел.

Разбира се, и тук има възможности за неочаквани маневри. Кабинетът на Тереза Мей може да реши да напусне ЕС без ратификация на споразумението, което ще задоволи най-яростните критици в собствената й партия, искащи именно това. В същото време британското правителство може да обещае, че ще спазва духа и буквата на постигнатата сделка, с което да успокои противниците си, които смятат, че едностранните действия биха били унищожителни за британската икономика. Ако Лондон изпълнява формалните си ангажименти - например изплаща вноската си към бюджета на ЕС до 2020 г., привържениците на този подход се надяват, че това може да накара Брюксел да се съгласи на частични сделки. Чрез тях ще се запази временно достъпът на Великобритания до европейския пазар, докато се договори новата форма на сътрудничество между Обединеното кралство и ЕС.

Проблемът е, че Мей няма как да обещае да изпълнява цялото споразумение, например в частта му за Северна Ирландия. Нейният кабинет се крепи на гласовете на юнионистката партия, която гласува против сделката именно заради предвидените мерки в него по отношение на границата между двете части на Ирландския остров.

Може ли Великобритания да остане в ЕС?

Вероятността за оттегляне на молбата за напускане на ЕС граничи с нулата. На политическо ниво засега има само двама ентусиасти за тази възможност - единственият "твърд римейнър" в британския парламент, консерваторът Кенет Кларк (той напусна правителството на Дейвид Камерън заради неговото решението за провеждането на референдум за или против ЕС), и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Туск туитна след вота в британския парламент, че след като никой не иска такава сделка, а друга не може да има, съществува само едно решение - Великобритания да остане в ЕС.

Предложението Brexit да бъде поставен на нов референдум към настоящия също изглежда като химера. Въпреки че мнозинството лейбъристи са "за", ръководството на партията се цели основно в евентуални предсрочни избори. За да ги спечелят, лейбъристите трябва да привлекат и избирателите, които са гласували за напускане на ЕС, т.е трябва всячески да избягват фразата "нов референдум". Така единствената възможност лейбъристите да поискат отново да бъде чут "гласът на хората" (както се казва кампанията за нов плебисцит) e ако загубят евентуални избори. Но както изглежда, засега такива не се очертават. Референдумът може да се окаже реална опция само ако в Лондон се стигне до пълен политически блокаж и Мей не успее да прокара "Споразумението за оттегляне", но в същото време откаже да излезе от ЕС без сделка.

Въпреки че сред лидерите на 27-те и между самите институции има очевидни различния как да се процедира с Brexit, най-видното е между председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който си пожела отказа на Великобритания от напускане на ЕС, и председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който настоява за изпълнението на вече договореното споразумение - ЕС едва ли ще направи сериозен завой независимо какви са британските предложения. Просто за две години и половина влакът на Brexit вече навъртя сериозен километраж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ким към Путин: Мирът на Корейския полуостров зависи от САЩ Ким към Путин: Мирът на Корейския полуостров зависи от САЩ

Според руския президент американските гаранции не са достатъчни да убедят Пхенян да се откаже от ядрената програма

26 апр 2019, 339 прочитания

Задава ли се италианска нестабилност в Испания Задава ли се италианска нестабилност в Испания

Възходът на крайнодясната партия Vox е притеснителен, но Мадрид е далеч от пътя, по който върви Рим

25 апр 2019, 805 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ЕК ще се произнесе за сделката между Siemens и Alstom през февруари

Брюксел се опасява от монопол, но Берлин и Париж лобират за сделката

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

YVA в свои води

Изпълнителката, композитор и модел Ива Янкулова (YVA) за нуждата да пише песните си

Милано (сърце) дизайн

Акцентите и тенденциите от най-важната среща на световния дизайн Salone del Mobile 2019