С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 20 яну 2019, 11:25, 4055 прочитания

Две години по-късно: какво постигна Тръмп

Президентът на САЩ може да се похвали със силна икономика, но и с почти всекидневни скандали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Никога в историята на САЩ страната не е имала толкова силна икономика при толкова неодобряван президент.

Тръмп прокара първата голяма данъчна реформа в страната от 30 години.

Бюджетния дефицит достигна рекордни нива и Тръмп определено не се справя с обещанието си да го балансира и да намали държавния дълг.


Външната политика на администрацията на Тръмп води до шок след шок както във Вашингтон, така и сред традиционните партньорства на САЩ.
Изминаха две години, откакто Доналд Тръмп се закле като президент на САЩ, и лесно може да се каже, че тези общо 730 дни не са били спокойни или лесно забравими. Въпреки множеството скандали, промени в кабинета, промени в традиционната политика на САЩ и цялостното усещане за хаос Доналд Тръмп все пак може да се похвали с някои големи победи, които, изглежда, ще носят духа на промяната, желана от милиардера, далеч след като него го няма – без значение дали успее да спечели втори мандат.

Тръмп посреща началото на третата си година начело в неизгодна позиция. Част от федералното правителство не работи още от дните преди Коледа, а причината за това е, че президентът не иска да подпише бюджет, в който няма 5.7 млрд. долара за стена с Мексико, а Демократическата партия не може да позволи такъв бюджет да премине с техните гласове. Резултатът е вече близо едномесечно блокиране на правителството.


Големите губещи в момента са близо милион държавни служители и тези, които се нуждаят от услугите им, но въпреки това този спор показва добре начина, по който се случва вътрешната политика на Тръмп: компромиси може да има, но не и по определени теми. Имиграцията и националната сигурност със сигурност са сред тях.

Две години по-късно Доналд Тръмп все още е силно обичан от своята база избиратели и още по-силно мразен от опозицията и нерепубликанските гласоподаватели. Средното одобрение на президента е 40%, като тези проценти вървят надолу от декември насам заради спирането на работата на част от администрацията. Настрана от моментното състояние на страната, какво успя да постигне Тръмп за две години?

Силна икономика



Както Bloomberg посочи през изминалата година, никога в историята на САЩ страната не е имала толкова силна икономика при толкова неодобряван президент. Икономиката безспорно е най-силният аргумент на Тръмп, дори и след турбулентния край на 2018 г. на фондовия пазар. Скоро трябва да излязат и данните за ръста на БВП на САЩ за последното тримесечие на 2018 г., като е по-вероятно Тръмп да е постигнал целта си за 3% годишен икономически ръст.

Въпреки че е вечен спорът доколко това кой е на власт влияе на темповете на икономиката, Тръмп може да се похвали, че е президентът, който подписа първата голяма данъчна реформа в страната от 30 години насам. Това се случи в края на 2017 г., а през 2018 г. именно тези данъчни промени бяха посочени като движеща сила за ръста на икономиката от страна на Федералния резерв. Към тази политика може да се добави и масовото орязване на регулации, които се отразиха добре на бизнеса в страната.

Данъчната политика на Тръмп и републиканците доведе и до връщане на кешовите резерви в страната на редица големи компании, сред които и Apple. Проблемът обаче е, че бюджетният дефицит на САЩ достигна рекордни нива и Тръмп определено не се справя с обещанието си да балансира бюджета и да намали държавния дълг на страната, който скоро ще достигне 22 трлн. долара.

Външна политика

Външната политика на администрацията на Доналд Тръмп води до шок след шок както във Вашингтон, така и сред традиционните партньорства на САЩ. На първо време Тръмп обърна внимание на НАТО, като при традиционното събиране на трансатлантическия съюз в Брюксел фокусът вече задължително пада върху това кой каква част от общата сметка плаща. Въпреки че Тръмп е прав и минимална част от страните в НАТО плащат нужните 2% от БВП за отбрана, той е силно критикуван за начина си на действие.

В края на 2018 г. президентът обяви рязко и намерението си да сложи край на американското участие във войната в Сирия, а впоследствие и в тази в Афганистан. Това начерта ясна граница между Тръмп и предшестващите го републикански президенти, като милиардерът за пореден път показа, че макар партията му да разчита все повече на него, идеологическите различия остават. Решението на Тръмп доведе до оставката (практически уволняване) на секретаря по отбраната Джим Матис, която беше поредната смяна в кабинета на президента. Подкрепата за решенията на Тръмп идват по отношение на Близкия изток предимно от страна на държавния секретар Майк Помпео и някои сенатори като Ранд Пол, които не са съгласни с неоконсервативната политика на страната.

В далечната част на Азия Тръмп също направи големи промени с политиката на САЩ спрямо предшествениците си след Втората световна война. Президентът втвърди тона по отношение на Япония и Южна Корея, традиционно най-силните партньори на САЩ в региона. Причината е същата, каквато е и почти навсякъде другаде: според Тръмп САЩ са губещи в търговските им отношения. Това доведе до нова търговска сделка с Южна Корея, както и преговори за такава с Япония. Твърдостта на тона на Тръмп обаче отвори възможност за по-голямо китайско влияние в Югоизточна Азия.

Едно от най-важните постижения на Тръмп от историческа гледна точка е срещата между него и Ким Чен Ун, лидера на Северна Корея, както и цялостно отваряне на диалога между САЩ, Южна и Северна Корея. Мандатът на Тръмп започна с ожесточена реторика между него и Ким Чен Ун, който заплашваше американците с ядрено оръжие и правеше постоянни опити с ракети. В крайна сметка двамата се срещнаха в Сингапур през 2018 г. и дадоха сигнали, че Северна Корея ще бъде разоръжена. Въпреки редица доклади, които показват, че Северна Корея все пак има действащи бази за ядрено оръжие, оттогава не е имало тестове на полуострова, Северна и Южна Корея са в най-високата си дипломатическа точка от десетилетия, а втора среща между Тръмп и Ким е почти сигурна през 2019 г., като очакванията такава да има още през февруари.

Търговската война

Макар и на практика да са част от външната политика на страната, търговските сделки на САЩ се оказаха с дори по-голяма тежест, отколкото традиционната дипломация. Доналд Тръмп обяви намерението си да предоговори всички търговски сделки на САЩ още по време на предизборната кампания през 2016 г. Едва ли обаче някой е очаквал, че като президент той ще поиска нови споразумения с всички, включително и най-близките търговски партньори на страната. Именно това обаче се случи, като освен между САЩ и Южна Корея президентът и екипът му успяха да предоговорят и споразумението между САЩ, Мексико и Канада, като старата NAFTA отиде в историята.

Безспорно най-важна е развръзката между САЩ и Китай, която отключи всички световни страхове за нова световна икономическа криза. След година на затишие в началото на мандата си през 2018 г. Тръмп въведе няколко серии от мита и тарифи, които впоследствие бяха контрирани от Китай. Сблъсъкът между двете най-големи икономики в света обаче имаше и все още има глобални последици.

Това, което започна като спор, бързо се превърна в пълна икономическа война, която, поне към този момент, е в период на затишие – поне до март, докато важи "примирието" между двете страни, подписано през декември. Надеждата, не само на САЩ и Китай, е, че преговарящите екипи все пак ще стигнат до сделка и войната ще се окаже краткотрайна. Повод за тези надежди са взаимните отстъпки, направени от двете страни - Вашингтон обмисля да намали митата за китайски стоки, докато текат преговорите, а Пекин предлага план, според който през следващите шест години страната да увеличи вноса от САЩ и да ликвидира огромния в момента излишък. Не е изключено обаче споразумение през март да няма, при което автоматично ще влязат в сила нови, по-високи мита между двете страни, което със сигурност значи и пореден крах на финансовите пазари.

Ако Тръмп успее да сключи сделка с Китай, следващият фокус на американския президент почти със сигурност ще бъде Европейският съюз – друг традиционен партньор на САЩ, който се чувства отблъснат от доктрината "Америка на първо място" и търси начин да контрира политиката на американския президент.

Вътрешна политика

През първите близо 12 месеца от своя мандат Доналд Тръмп нямаше голяма победа на вътрешнополитическия фронт. Първата дойде с данъчната реформа, с която отпадна и индивидуалният задължаващ мандат на здравната реформа на предшественика му Барак Обама. Преди това опит за цялостно премахване на здравния закон не успя да премине през Сената, един от големите провали на Тръмп, който той неколкократно е заявявал, че иска да промени.

Големият проблем в момента - имиграцията и желанието на Тръмп и републиканците да издигнат стена по южната граница на страната, не може да бъде посочен нито като победа, нито като загуба за президента. В случай че стената все пак се построи, това безспорно би била една от най-големите и важни победи за нетрадиционния президент.

Към стената може да бъдат добавени и опитите за цялостна имиграционна реформа, каквато Тръмп иска. Тя съдържа в себе си край на лотарийните визи, намаляване на масовата легална миграция, но и повече и по-лесен достъп за визите H1B, които се отнасят за висококвалифицирани работници. Всички опити за реформа обаче досега са бламирани, основно заради спящия проблем с т.нар. Dreamers - нелегални имигранти, попаднали в страната като прекалено млади.

Реформа във вътрешнополитически аспект беше направена и по отношение на затворниците в САЩ, като правилата за хора с първи провинения бяха смекчени, за да имат по-голям шанс за връщане в обществото.

Консервативната съдебна революция

Една от най-големите, но и най-тихи победи на Тръмп е по отношение на назначаването на нови съдии в големите съдилища в САЩ. Президентът има късмет, защото при встъпването му в длъжност имаше рекорден брой празни съдийски места, които все още се запълват. Дори и към този момент обаче Тръмп държи рекорда за най-много назначени съдии по време на първите две години от президентски мандат. Всички назначени съдии са консервативни конституционалисти.

Двете по-известни победи на този фронт за Тръмп се казват Нийл Горсъч, който беше назначен за върховен съдия през 2017 г., след като републиканските колеги на президента държаха нарочно мястото му отворено до след изборите през 2016 г. с надеждата, че те ще бъдат спечелени от републиканец, както се и случи.

Най-известният случай е този с Брет Кавано, който беше потвърден като върховен съдия през 2018 г. след най-ожесточения процес по избиране на съдия в историята на САЩ. Обвинен в опит за изнасилване и след няколко дни на разпит между Кавано и юридическата комисия в Сената, съдията в крайна сметка беше потвърден, а публичността на скандала даде тласък на републиканските гласоподаватели през ноември. Тогава партията загуби контрола си над долната камара, но увеличи мнозинството си в Сената.

...и много, много скандали

Фокусът на президентството на Тръмп обаче рядко попада върху това какво е направил. Победите на всички фронтове са под сянката на постоянни промени в кабинета, скандали около изказвания на Тръмп и, разбира се, постоянния буреносен облак на разследването на специалния прокурор Робърт Мюлър по отношение на това дали кампанията на президента е работила с Русия през 2016 г.

За момента Тръмп не е директно обвинен и всички опити за негов импийчмънт бяха неуспешни още в долната камара, но дори и най-малкото доказано законово провинение на президента ще означава негов импийчмънт. Ако нарушаването на закона е по-сериозно, е възможно и Тръмп да бъде отстранен от поста си, но всички подобни сценарии за момента остават в сферата на спекулациите.

Това, което не е в сферата на спекулациите, е, че Тръмп безспорно разби множество традиции в американската политика за едва две години. От обявяването на решения в Twitter вместо по официалните информационни канали, през непостоянните изказвания и вечни противоречия до директните обиди към политически опоненти и представители на медиите, Тръмп е антидот за политическата коректност, но рискува наследството му като президент да е държанието и думите му, а не действията и политиката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока

Брюксел иска допълнително облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство

16 окт 2019, 459 прочитания

МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години

Търговската война се отразява трайно на ръста на БВП

16 окт 2019, 633 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Давос: Търговската война, кибератаките и промените в климата са най-големите рискове за 2019 г.

Растящото политическо напрежение също ще оказва негативно влияние върху глобалната икономика

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10