Популистката вълна е силно преувеличена

Кръстев напомни, че откакто се провеждат, евроизборите са нито европейски, нито особено приличат на избори - гласуването е почти изцяло за национални теми и разделения, а визията за ЕС почти никога не е водеща тема. Освен това те обикновено се ползват с много ниска избирателна активност - около 43-44% средно за ЕС и много по-ниска в Източна Европа.

Едно от очакванията на тези, които предвещават популистка вълна, е, че повишеното ниво на протести ще доведе до много по-висока активност. Интересното е, че именно заради факта, че по-малките партии традиционно получават повече гласове на евроизборите (като форма на протестен вот), те няма да успеят да направят вълна на тези, казва Кръстев. "Очакванията в момента са, че заради политическата поляризация, заради чувството, че ЕС е форма на натиск, заради високата протестна активност се смята, че електоралната активност ще е по-висока. Но хората толкова се уморяват от протест, че след това не стигат до урните", обясни той.

Тези избори няма да бъдат и референдум за бъдещето на Европа, както се надяваше френският президент Еманюел Макрон. Една от причините да сме по-спокойни е Брекзит ефектът. Кръстев посочи, че по-крайни партии държат властта в държави като Италия или набират отново сили като фронта на Марин льо Пен във Франция, но има една коренна разлика с предишни години. "Нито една голяма популистка партия в Европа вече не иска да напусне Европейския съюз или еврото. Всички казват, че искат да променят Европа, но никой не е готов да излезе", посочва политологът.

Това води до парадокса, че популистките партии наистина са много популярни, но общественото мнение про-ЕС не е било по-високо през последните 20 години.

Предстоящо фрагментиране на ЕП

Това не означава, че протестните партии няма да получат повече места в европарламента. За първи път ЕНП и европейските социалисти няма да контролират помежду си над 50% от местата в европарламента, посочи Кръстев, позовавайки се на изследвания.

Това означава, че създаването на проевропейско мнозинство ще трябва да включи и европейските либерали, както и други по-малки партии. Кръстев обяснява, че ако досега ЕП е наподобявал германския парламент - с големи мнозинства и контролиращи коалиции, то сега повече ще прилича на холандския - силно фрагментиран и с подвижни мнозинства. Популистките партии ще добият поне блокиращи квоти по много въпроси.

Кръстев напомня обаче колко разнородни са всъщност интересите на десните популисти. Салвини, Льо Пен и полските управляващи може да са против влизането на мигранти в ЕС, но имат коренно различни позиции за политиката спрямо вече пристигналите мигранти. "Страните от Изток и страните от Юг имат съвсем различно разбиране каква трябва да е бюджетната политика на ЕС", смята той. Това, обобщава политологът, значи, че "Коалиция от Варшава до Рим звучи добре, но е неудържима като политическа реалност".

Ефектите за България

Потенциалната фрагментираност на предстоящия европарламент означава, че България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите играчи и да умее да прави политически сделки. Нещо, което и сега беше факт за добрите играчи в Брюксел, но се изплъзва на София доста често.

С други думи, България трябва да спре да възприема Европейския съюз като някакъв източник на пари с център Брюксел. "Времето, в което беше достатъчно да гледаме на ЕС единствено като Брюксел, свърши - трябва да се интересуваме от всички в ЕС, включително от малките, от които досега не сме се интересували."