С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 яну 2019, 12:00, 2746 прочитания

Иван Кръстев: Няма да има популистка вълна на евроизборите

Вече никой не говори за напускане на ЕС или еврото, но мнозинството на големите партии свърши, смята председателят на Центъра за либерални стратегии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Идеята за популистка вълна, която ще ни залее след предстоящите евроизбори, е пресилена. Европа няма да свърши с тези избори, а Европейският парламент ще стане много по-фрагментиран и двете големи партии в него - социалистите и Европейската народна партия, ще изгубят мнозинството си.

Това прогнозира председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев пред участниците на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" (всичко по-важно от нея може да проследите на видео тук).


Кръстев предположи също, че ще видим по-висока активност на тези избори от обичайното, но тя все пак ще бъде далеч от тази на националните. Основният извод за България, смята той, е, че реализацията на собствените интереси ще включва много повече временни политически мнозинства и маневриране на европейската сцена - с други думи, повече работа с отделните държави, отколкото с Брюксел.



Популистката вълна е силно преувеличена



Кръстев напомни, че откакто се провеждат, евроизборите са нито европейски, нито особено приличат на избори - гласуването е почти изцяло за национални теми и разделения, а визията за ЕС почти никога не е водеща тема. Освен това те обикновено се ползват с много ниска избирателна активност - около 43-44% средно за ЕС и много по-ниска в Източна Европа.

Едно от очакванията на тези, които предвещават популистка вълна, е, че повишеното ниво на протести ще доведе до много по-висока активност. Интересното е, че именно заради факта, че по-малките партии традиционно получават повече гласове на евроизборите (като форма на протестен вот), те няма да успеят да направят вълна на тези, казва Кръстев. "Очакванията в момента са, че заради политическата поляризация, заради чувството, че ЕС е форма на натиск, заради високата протестна активност се смята, че електоралната активност ще е по-висока. Но хората толкова се уморяват от протест, че след това не стигат до урните", обясни той.

Тези избори няма да бъдат и референдум за бъдещето на Европа, както се надяваше френският президент Еманюел Макрон. Една от причините да сме по-спокойни е Брекзит ефектът. Кръстев посочи, че по-крайни партии държат властта в държави като Италия или набират отново сили като фронта на Марин льо Пен във Франция, но има една коренна разлика с предишни години. "Нито една голяма популистка партия в Европа вече не иска да напусне Европейския съюз или еврото. Всички казват, че искат да променят Европа, но никой не е готов да излезе", посочва политологът.

Това води до парадокса, че популистките партии наистина са много популярни, но общественото мнение про-ЕС не е било по-високо през последните 20 години.

Предстоящо фрагментиране на ЕП

Това не означава, че протестните партии няма да получат повече места в европарламента. За първи път ЕНП и европейските социалисти няма да контролират помежду си над 50% от местата в европарламента, посочи Кръстев, позовавайки се на изследвания.

Това означава, че създаването на проевропейско мнозинство ще трябва да включи и европейските либерали, както и други по-малки партии. Кръстев обяснява, че ако досега ЕП е наподобявал германския парламент - с големи мнозинства и контролиращи коалиции, то сега повече ще прилича на холандския - силно фрагментиран и с подвижни мнозинства. Популистките партии ще добият поне блокиращи квоти по много въпроси.

Кръстев напомня обаче колко разнородни са всъщност интересите на десните популисти. Салвини, Льо Пен и полските управляващи може да са против влизането на мигранти в ЕС, но имат коренно различни позиции за политиката спрямо вече пристигналите мигранти. "Страните от Изток и страните от Юг имат съвсем различно разбиране каква трябва да е бюджетната политика на ЕС", смята той. Това, обобщава политологът, значи, че "Коалиция от Варшава до Рим звучи добре, но е неудържима като политическа реалност".

Ефектите за България

Потенциалната фрагментираност на предстоящия европарламент означава, че България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите играчи и да умее да прави политически сделки. Нещо, което и сега беше факт за добрите играчи в Брюксел, но се изплъзва на София доста често.

С други думи, България трябва да спре да възприема Европейския съюз като някакъв източник на пари с център Брюксел. "Времето, в което беше достатъчно да гледаме на ЕС единствено като Брюксел, свърши - трябва да се интересуваме от всички в ЕС, включително от малките, от които досега не сме се интересували."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша 1 Втори мандат, но не и безконтролна власт за управляващите в Полша

Опозицията овладя Сената, но властта ще продължи с евроскептицизъм, антилиберални мерки и икономически национализъм

14 окт 2019, 917 прочитания

Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива 1 Кюрдите сключват сделка с Москва и Дамаск заради турската офанзива

Анкара едва ли иска да влезе в директен сблъсък със сирийската армия, но ситуацията е непредвидима

14 окт 2019, 2586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Втори опит на Тереза Мей да получи подкрепа за Brexit от парламента

Британските депутати ще се опитат да променят хода на преговорите с Брюксел

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма