Иван Кръстев: Няма да има популистка вълна на евроизборите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Кръстев: Няма да има популистка вълна на евроизборите

Кръстев е традиционен гост на годишната среща на бизнеса с правителството, като този път избра да се фокусира върху ефектите от европейските избори

Иван Кръстев: Няма да има популистка вълна на евроизборите

Вече никой не говори за напускане на ЕС или еврото, но мнозинството на големите партии свърши, смята председателят на Центъра за либерални стратегии

3367 прочитания

Кръстев е традиционен гост на годишната среща на бизнеса с правителството, като този път избра да се фокусира върху ефектите от европейските избори

© Цветелина Белутова


Идеята за популистка вълна, която ще ни залее след предстоящите евроизбори, е пресилена. Европа няма да свърши с тези избори, а Европейският парламент ще стане много по-фрагментиран и двете големи партии в него - социалистите и Европейската народна партия, ще изгубят мнозинството си.

Това прогнозира председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев пред участниците на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" (всичко по-важно от нея може да проследите на видео тук).

Кръстев предположи също, че ще видим по-висока активност на тези избори от обичайното, но тя все пак ще бъде далеч от тази на националните. Основният извод за България, смята той, е, че реализацията на собствените интереси ще включва много повече временни политически мнозинства и маневриране на европейската сцена - с други думи, повече работа с отделните държави, отколкото с Брюксел.

Популистката вълна е силно преувеличена

Кръстев напомни, че откакто се провеждат, евроизборите са нито европейски, нито особено приличат на избори - гласуването е почти изцяло за национални теми и разделения, а визията за ЕС почти никога не е водеща тема. Освен това те обикновено се ползват с много ниска избирателна активност - около 43-44% средно за ЕС и много по-ниска в Източна Европа.

Едно от очакванията на тези, които предвещават популистка вълна, е, че повишеното ниво на протести ще доведе до много по-висока активност. Интересното е, че именно заради факта, че по-малките партии традиционно получават повече гласове на евроизборите (като форма на протестен вот), те няма да успеят да направят вълна на тези, казва Кръстев. "Очакванията в момента са, че заради политическата поляризация, заради чувството, че ЕС е форма на натиск, заради високата протестна активност се смята, че електоралната активност ще е по-висока. Но хората толкова се уморяват от протест, че след това не стигат до урните", обясни той.

Тези избори няма да бъдат и референдум за бъдещето на Европа, както се надяваше френският президент Еманюел Макрон. Една от причините да сме по-спокойни е Брекзит ефектът. Кръстев посочи, че по-крайни партии държат властта в държави като Италия или набират отново сили като фронта на Марин льо Пен във Франция, но има една коренна разлика с предишни години. "Нито една голяма популистка партия в Европа вече не иска да напусне Европейския съюз или еврото. Всички казват, че искат да променят Европа, но никой не е готов да излезе", посочва политологът.

Това води до парадокса, че популистките партии наистина са много популярни, но общественото мнение про-ЕС не е било по-високо през последните 20 години.

Предстоящо фрагментиране на ЕП

Това не означава, че протестните партии няма да получат повече места в европарламента. За първи път ЕНП и европейските социалисти няма да контролират помежду си над 50% от местата в европарламента, посочи Кръстев, позовавайки се на изследвания.

Това означава, че създаването на проевропейско мнозинство ще трябва да включи и европейските либерали, както и други по-малки партии. Кръстев обяснява, че ако досега ЕП е наподобявал германския парламент - с големи мнозинства и контролиращи коалиции, то сега повече ще прилича на холандския - силно фрагментиран и с подвижни мнозинства. Популистките партии ще добият поне блокиращи квоти по много въпроси.

Кръстев напомня обаче колко разнородни са всъщност интересите на десните популисти. Салвини, Льо Пен и полските управляващи може да са против влизането на мигранти в ЕС, но имат коренно различни позиции за политиката спрямо вече пристигналите мигранти. "Страните от Изток и страните от Юг имат съвсем различно разбиране каква трябва да е бюджетната политика на ЕС", смята той. Това, обобщава политологът, значи, че "Коалиция от Варшава до Рим звучи добре, но е неудържима като политическа реалност".

Ефектите за България

Потенциалната фрагментираност на предстоящия европарламент означава, че България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите играчи и да умее да прави политически сделки. Нещо, което и сега беше факт за добрите играчи в Брюксел, но се изплъзва на София доста често.

С други думи, България трябва да спре да възприема Европейския съюз като някакъв източник на пари с център Брюксел. "Времето, в което беше достатъчно да гледаме на ЕС единствено като Брюксел, свърши - трябва да се интересуваме от всички в ЕС, включително от малките, от които досега не сме се интересували."

Идеята за популистка вълна, която ще ни залее след предстоящите евроизбори, е пресилена. Европа няма да свърши с тези избори, а Европейският парламент ще стане много по-фрагментиран и двете големи партии в него - социалистите и Европейската народна партия, ще изгубят мнозинството си.

Това прогнозира председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев пред участниците на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" (всичко по-важно от нея може да проследите на видео тук).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK