С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 яну 2019, 12:00, 2751 прочитания

Иван Кръстев: Няма да има популистка вълна на евроизборите

Вече никой не говори за напускане на ЕС или еврото, но мнозинството на големите партии свърши, смята председателят на Центъра за либерални стратегии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Идеята за популистка вълна, която ще ни залее след предстоящите евроизбори, е пресилена. Европа няма да свърши с тези избори, а Европейският парламент ще стане много по-фрагментиран и двете големи партии в него - социалистите и Европейската народна партия, ще изгубят мнозинството си.

Това прогнозира председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев пред участниците на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" (всичко по-важно от нея може да проследите на видео тук).


Кръстев предположи също, че ще видим по-висока активност на тези избори от обичайното, но тя все пак ще бъде далеч от тази на националните. Основният извод за България, смята той, е, че реализацията на собствените интереси ще включва много повече временни политически мнозинства и маневриране на европейската сцена - с други думи, повече работа с отделните държави, отколкото с Брюксел.



Популистката вълна е силно преувеличена



Кръстев напомни, че откакто се провеждат, евроизборите са нито европейски, нито особено приличат на избори - гласуването е почти изцяло за национални теми и разделения, а визията за ЕС почти никога не е водеща тема. Освен това те обикновено се ползват с много ниска избирателна активност - около 43-44% средно за ЕС и много по-ниска в Източна Европа.

Едно от очакванията на тези, които предвещават популистка вълна, е, че повишеното ниво на протести ще доведе до много по-висока активност. Интересното е, че именно заради факта, че по-малките партии традиционно получават повече гласове на евроизборите (като форма на протестен вот), те няма да успеят да направят вълна на тези, казва Кръстев. "Очакванията в момента са, че заради политическата поляризация, заради чувството, че ЕС е форма на натиск, заради високата протестна активност се смята, че електоралната активност ще е по-висока. Но хората толкова се уморяват от протест, че след това не стигат до урните", обясни той.

Тези избори няма да бъдат и референдум за бъдещето на Европа, както се надяваше френският президент Еманюел Макрон. Една от причините да сме по-спокойни е Брекзит ефектът. Кръстев посочи, че по-крайни партии държат властта в държави като Италия или набират отново сили като фронта на Марин льо Пен във Франция, но има една коренна разлика с предишни години. "Нито една голяма популистка партия в Европа вече не иска да напусне Европейския съюз или еврото. Всички казват, че искат да променят Европа, но никой не е готов да излезе", посочва политологът.

Това води до парадокса, че популистките партии наистина са много популярни, но общественото мнение про-ЕС не е било по-високо през последните 20 години.

Предстоящо фрагментиране на ЕП

Това не означава, че протестните партии няма да получат повече места в европарламента. За първи път ЕНП и европейските социалисти няма да контролират помежду си над 50% от местата в европарламента, посочи Кръстев, позовавайки се на изследвания.

Това означава, че създаването на проевропейско мнозинство ще трябва да включи и европейските либерали, както и други по-малки партии. Кръстев обяснява, че ако досега ЕП е наподобявал германския парламент - с големи мнозинства и контролиращи коалиции, то сега повече ще прилича на холандския - силно фрагментиран и с подвижни мнозинства. Популистките партии ще добият поне блокиращи квоти по много въпроси.

Кръстев напомня обаче колко разнородни са всъщност интересите на десните популисти. Салвини, Льо Пен и полските управляващи може да са против влизането на мигранти в ЕС, но имат коренно различни позиции за политиката спрямо вече пристигналите мигранти. "Страните от Изток и страните от Юг имат съвсем различно разбиране каква трябва да е бюджетната политика на ЕС", смята той. Това, обобщава политологът, значи, че "Коалиция от Варшава до Рим звучи добре, но е неудържима като политическа реалност".

Ефектите за България

Потенциалната фрагментираност на предстоящия европарламент означава, че България ще трябва да познава много по-добре интересите на другите играчи и да умее да прави политически сделки. Нещо, което и сега беше факт за добрите играчи в Брюксел, но се изплъзва на София доста често.

С други думи, България трябва да спре да възприема Европейския съюз като някакъв източник на пари с център Брюксел. "Времето, в което беше достатъчно да гледаме на ЕС единствено като Брюксел, свърши - трябва да се интересуваме от всички в ЕС, включително от малките, от които досега не сме се интересували."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст Гърция опитва тясно партньорство с Китай в сложен контекст

Споразумения за стотици милиони евро инвестиции белязаха визита на най-високо ниво

12 ное 2019, 272 прочитания

Европейските автопроизводители обещават да увеличат инвестициите в САЩ Европейските автопроизводители обещават да увеличат инвестициите в САЩ

Така те опитват да отложат налагането на мита, преди Тръмп да вземе окончателно решение в сряда

12 ное 2019, 310 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Втори опит на Тереза Мей да получи подкрепа за Brexit от парламента

Британските депутати ще се опитат да променят хода на преговорите с Брюксел

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10