Неочакваният лидер

Истински лидер и държавник, номиниран за нобелова награда за мир и аплодиран от Европа и САЩ. Става въпрос за същия този Алексис Ципрас, който при идването си на власт през 2015 г. изправи косите на ЕС и МВФ, че ще срине еврото и ще изкара Гърция от еврозоната. Сега консервативната германска преса, която преди сипеше филипики срещу него, го възхвалява, че има "кураж, решителност и способност да гледа напред", да прави "непопулярни, но необходими неща" и е единственият, който се отличава на фона на "лидерския вакуум", обхванал Запада (по в. Welt).

Когато Ципрас и неговата крайнолява "Сириза" спечелиха изборите преди четири години, Гърция беше синоним на криза, а провалът й заплашваше да завлече цялата еврозона или да изкара страната от нея. Днес страната вече е излязла от спасителната програма, бюджетът й е на излишък и преди дни финансовите пазари посрещнаха със силно търсене първата от години насам емисия гръцки държавни облигации.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Освен като изненадващ гарант за фискална дисциплина Ципрас се доказа и като лидер от международен калибър, успял да постигне нещо, което убягваше на всички гръцки премиери в последните три десетилетия - разрешаването на спора за името с Македония. След като на 25 януари гръцкият парламент ратифицира Преспанското споразумение, подписано между Атина и Скопие, бившата югославска република ще се преименува на Северна Македония и пътят й към НАТО и ЕС е разчистен. С това Ципрас и македонският му колега Зоран Заев си осигуриха място в историята, дори Нобеловият комитет да не им връчи наградата за мир.

От лошо момче до държавник

На Балканите добрите новини са рядкост. Лидерите, които изненадват приятно - още повече. Което обяснява защо гръцкият премиер събра силни международни овации. "Фактът, че Ципрас подкрепи споразумение, което е толкова непопулярно сред гърците и идва толкова скоро преди избори, само вдига международната му репутация", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics.



Договорът със Скопие затваря една отровна глава от балканската история и дава шанс на двете страни да гледат към бъдещето, вместо да бъдат заложници на миналото. Едва ли някой преди четири години би могъл да предположи, че точно някогашното лошото момче на гръцката политика, дошло със заявка за разрушаване на статуквото и влязло в коалиция с дясна националистическа партия, ще успее да стигне дотук. "С това Ципрас излезе от образа на популист, който създава проблеми, и се сдоби с имиджа на отговорен миротворец", обобщава пред "Капитал" Николаус Коцимпогеоргиус от Университета в Утрехт.

Овации навън, протести у дома

Споразумението с Македония донесе признание на Ципрас отвън, но у дома му струва ожесточени протести, разпадане на коалицията с националистическата партия "Независимите гърци" (АНЕЛ), вот на недоверие в парламента (при който той оцеля само с три гласа) и очертаваща се загуба на изборите през октомври, които предвид липсата на управляващо мнозинство може да бъдат изтеглени за май и обединени с вота за Европейски парламент. Числата определено са срещу Ципрас - над 60% от гърците не одобряват Преспанското споразумение, а неговата "Сириза" изостава с повече от 10% след консервативната "Нова демокрация", която се обяви срещу сделката с Македония.

Но макар Ципрас да пое огромен политически риск, може да се окаже, че той е добре преценен и всъщност играе в негова полза. "С одобряването на споразумението и с отърваването от коалицията с дясната националистическа АНЕЛ, Ципрас има възможност да влезе в образа на лидер на прогресивните сили в Гърция," казва пред "Капитал" Никос Скутарис, преподавател по право на ЕС в University of East Anglia.

Основната съпротива срещу договора с Македония идва от дясното и крайнодясното - политическа територия, от която Ципрас така или иначе не може да очаква гласове. Но пък може да получи допълнителна подкрепа от онези 40% от гърците, които одобряват сделката. "Невъзможно е да се прецени точният ефект от Преспанското споразумение върху следващите избори, но според мен то ще мобилизира гласове както срещу, така и за "Сириза", прогнозира Николаус Коцимпогеоргиус. И Ципрас вече прави стъпки към консолидиране на левия електорат с обявяването преди дни на първото от близо десет години насам повишаване на минималната работна заплата. "Това е съвсем очевиден опит за възвръщане на подкрепа", отбелязва д-р Джеймс Кер-Линдзи.

Същевременно дори следващият премиер на Гърция да стане лидерът на "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, който публично громи сделката с Македония, тя едва ли би била под заплаха. "Подозирам, че всъщност Мицотакис е много доволен от нея. Той знае, че въпросът с името трябваше да бъде решен, тъй като нанасяше огромни вреди върху репутацията на Гърция", посочва Джеймс Кер-Линдзи. И след като договорът вече е прокаран, той едва ли би пожелал да го развали и да блокира Скопие. "Не бих се тревожил, че управление на "Нова демокрация" начело с Мицотакис би се опитало да попречи на Северна Македония да влезе в ЕС и НАТО. Изпитвам тиха увереност, че отношенията между Атина и Скопие оттук нататък ще се подобряват, независимо какво ще бъде следващото правителство", смята анализаторът от London School of Economics.

А и със своите 44 години и със заявката "да бъде активен в политиката през следващите 20 години" Ципрас спокойно може да си позволи известно време извън властта. И когато се завърне, няма да е от позицията на навяващ опасения революционер, громящ с мегафон по площадите световния капитализъм, а с образа на държавник, постигнал доскоро невъзможното.

Какво следва След ратифицирането на Преспанското споразумение от Скопие и Атина следващата стъпка на Северна Македония към влизане в НАТО вероятно ще дойде през февруари. "Ще подпишем протокола за присъединяване към НАТО в най-скоро време", обеща генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Ако всичко върви по план, това би могло да се случи още на 5 февруари. След това протоколът трябва да бъде одобрен от гръцкия парламент. С това промяната на името на Република Северна Македония ще бъде факт и премиерът Зоран Заев трябва да изпрати официални писма до международните организации и до държавите, за да ги извести. После протоколът трябва да мине през ратификация през парламентите на 29-те страни от НАТО, което в случая с Черна гора отне около година. На заседанието си в сряда българското правителство вече одобри проекта на протокола за присъединяване на Македония в НАТО и упълномощи временно управляващия Постоянната делегация на България към НАТО да го подпише. Пътят към ЕС е по-неясен, като първата възможност за стъпка напред е през лятото, когато Брюксел трябва да оцени прогреса на кандидатките и евентуално да отправи към Македония покана за започване на преговори за членство.