Кризата във Венецуела: Примката около Мадуро се затяга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризата във Венецуела: Примката около Мадуро се затяга

Президентът на Венецуела Николас Мадуро се бори да остане на власт в лицето на външен натиск и катастрофална икономическа криза

Кризата във Венецуела: Примката около Мадуро се затяга

Мадуро няма много варианти, а настоящата криза е катастрофална, но това не значи, че би отдал властта лесно

9416 прочитания

Президентът на Венецуела Николас Мадуро се бори да остане на власт в лицето на външен натиск и катастрофална икономическа криза

© Reuters


Президентът на Венецуела Николас Мадуро не за първи път се бори отчаяно да остане на власт. През 2015 г. и 2017 г. той запази на своя страна армията и съперниците му приключиха в изгнание или в затвора. Но сега комбинацията от вътрешна и външна подкрепа за самопровъзгласия се за президент Хуан Гуайдо, лидер на Националното събрание, поставя оцеляването на Мадуро под въпрос.

С обявяването на допълнителни санкции върху държавната петролна компания PDVSA (ключова за финансиране на правителството и армията) САЩ засилиха още повече натиска върху Мадуро. ЕС постави ултиматум за нови избори. Когато към това се добави и непоносимата вътрешна криза, запазването на статуквото изглежда невъзможно.

Източник: Reuters

Според GZeroMedia, основана от президента на Eurasia Group Йън Бремър, един от възможните варианти е Мадуро да подаде оставка, да назначи пионка, одобрена от военните, и да напусне страната (със или без руска или кубинска помощ). Това обаче няма да сложи край на кризата и да свали външния натиск.

Друга възможна развръзка е Мадуро и Гуайдо да достигнат до компромис. Гуайдо вече обяви амнистия за военни, които го подкрепят. В същото време Мадуро изяви желание за диалог с опонента си, но без нови избори. При сделка елитът около Мадуро би останал безнаказан, а реалните реформи - под въпрос.

Трета опция е пълна абдикация на Мадуро и свободни избори, които опозицията начело с Гуайдо най-вероятно би спечелила. За да се случи това, Гуайдо трябва да получи подкрепата на военните или Западът да се намеси в активна (и кървава) смяна на режима, като и двата подварианта са малко вероятни.

Във всички случаи пълният срив във Венецуела (разказан в графиките) прави промяната неизбежна.

Несъществуващ БВП

През втората половина на ХХ век Венецуела се смята за най-богатата страна в Южна Америка. Днес страната не произвежда абсолютно нищо - просто липсва капитал.

Един пример - страната е традиционен голям производител на захарна тръстика и е в перфектния климатичен пояс за това. Но от 2016 г. насам страда от недостиг на захар. Мадуро, разбира се, обвинява империалистическия Запад.

Чудовищна инфлация

Инфлацията във Венецуела расте с неистов темп.

По официални данни на централната банка на Венецуела инфлацията е била 1 300 000% в края на ноември и продължава да се покачва.

Цените са се удвоявали средно на всеки 19 дни в края на годината. Прогноза на МВФ за 2019 г. предполага инфлация от 10 000 000% до края на годината.

Фотоистория: Как във Венецуела се пазарува с пари на килограм

1 2 3 4 5 6 7
Цялата галерия

Крах в износа на петрол

Венецуела е най-богатата на суров петрол държава в света, като нефтът и нефтените продукти съставляват основна част от износа й.

Със срутването на цените на петрола през 2016 г. вече силно задлъжнялата, затънала в криза и неспособна да поддържа нивото на нефтеното производство, боливарска република се натъква на ново препятствие по пътя към светлото социалистическо бъдеще.

Боливари в чували

Венецуелският боливар е еквивалентен на тоалетна хартия с намаление.

По данни на правителството валутата е в свободно падане спрямо долара. На практика това не означава много, тъй като венецуелските банки отдавна не продават долари.

Стойността на долара на черния пазар вероятно е в пъти по-астрономическа от официалните данни.

Хуманитарна криза

От 2014 г. 3 млн. бежанци са напуснали Венецуела и са потърсили убежище в съседни държави като Колумбия. Резултатът е бежанска криза в Южна Америка и гранични сблъсъци. ООН очаква до 2 милиона нови бежанци през 2019 г. поради сегашното рязко влошаване на една вече невъзможна ситуация.

Рязък спад в качеството на живот

Цели 90% от венецуелците са под прага на бедността.

Консумираната храна се е променила драстично - 64.3% от населението е отслабнало през последната година средно с по 11.4 кг, като се потребяват единствено най-евтините и "бедни" храни, закупени на астрономически цени на черния пазар.

Това води до повишено ниво на анемия и заболявания, особено сред децата.

Недостиг на лекарства

Венецуела е първата страна в Южна Америка, която успява да овладее и изкорени маларията през ХХ век.

Сега заради кризата случаите на малария, включително на по-опасната разновидност plasmodium vivax, са експлодирали и са напът да се завърнат до нивата от началото на миналия век, с милион заболяващи на година.

Чуждестранна подкрепа/намеса

САЩ притискат Мадуро да подаде оставка и подкрепят лидера на Народното събрание Хуан Гуайдо. ЕС призовава за предсрочни избори до дни или също ще подкрепи Гуайдо.

Мадуро твърди, че е готов да се срещне със съперника си, за да обсъдят бъдещето на Венецуела, но отхвърля нови избори: "Ако Западът иска избори, да изчака до 2025 г."

Китай, Русия и Иран подкрепят Мадуро в името на "международното право", а според непотвърдени източници Путин се опитва да действа като медиатор (като изпраща военни да пазят Мадуро).

Каквото и да се случи, сегашното статукво не може да продължи.
Източник: Reuters
90% от венецуелците са под прага на бедността, над 64% от населението е отслабнало средно с по 11 кг за последната година, а случаите на малария експлодират поради недостиг на лекарства.
Фотограф: Carlos Garcia Rawlins
Източник: Reuters
Източник: Reuters

Президентът на Венецуела Николас Мадуро не за първи път се бори отчаяно да остане на власт. През 2015 г. и 2017 г. той запази на своя страна армията и съперниците му приключиха в изгнание или в затвора. Но сега комбинацията от вътрешна и външна подкрепа за самопровъзгласия се за президент Хуан Гуайдо, лидер на Националното събрание, поставя оцеляването на Мадуро под въпрос.

С обявяването на допълнителни санкции върху държавната петролна компания PDVSA (ключова за финансиране на правителството и армията) САЩ засилиха още повече натиска върху Мадуро. ЕС постави ултиматум за нови избори. Когато към това се добави и непоносимата вътрешна криза, запазването на статуквото изглежда невъзможно.

Източник: Reuters

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Разбира се, американската примка се затяга още от февруари 1999 г, когато Уго Чавес спечели изборите.
    И оглушително липсва инфографиката за американските санкции, съсипващи страната.
    Междувременно: европейска и НАТО-вска Италия отказа да признае узурпатора Гуайдо. Колумбия придвижва войски към границата.

  • 2
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Донкихотовската ви упоритост и начетеността ви са за адмирации. Но защо Китай пасува?

  • 3
    cephei avatar :-|
    cephei

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Липсва и графиката за броя на одържавените сектори във венецуелската икономика. Политика, която довежда всяка нормална държава до абсолютен крах (със или без санкции). Липсва и графиката с причините за санкциите. Липсват още много графики, но естествено, на неосъзнатия социалист винаги му липсва сивото вещество и винаги причината е една - лоша Америка.

  • 4
    zun59432773 avatar :-|
    zun59432773


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    ":
    Трагедия. Кой къде какво направи, все американците са виновни!

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "xte29566872":

    Коректно е да зададете този въпрос към автора. Ако Бремър го беше написал, щеше да ви го преразкаже.

    Видимо Китай ще е основният губещ, ако САЩ надделеят във Венецуела, защото:
    1. Преките китайски инвестиции във Венецуела от 2005 г насам са повече от 20 млрд долара. С предишните отивали към 50 млрд. долара и не само в нефта, а и в телекомуникациите, транспорта, добивната промишленост, търговията.
    2. Във Венецуела живее многочислена китайска диаспора – около 400 хил., чиято безопасност ще е сериозно притеснение за Пекин в случай на хаос;
    3. Пекин е най-големият световен вносител на нефтопродукти и ако САЩ сложат ръка на най-богатите петролни залежи в света, е пределно ясно какво ще се случи с цените.

    Пред Пекин във Венецуела стои абсурдно идентичния проблем, като в Либия през 2011 г., когато Западът унищожи джамахирията. И в Либия, и във Венецуела Китай създаде огромна бизнес империя, която нито може да управлява ефективно, нито да защити. Въпреки колосалните инвестиции, Китай не успя да създаде инструменти за въздействие, с които да ограничи левичарските безумия на Мадуро, нито има готовност да противостои на американска или друга агресия. При това Китай има мощни икономически лостове за влияние в Латинска Америка, които не използва.

    И докато другият заинтересован във Венецуела – Русия – се бори за своите партньори до последно, дори и прибягва към сила, когато (както с ал Асад) има шанс да ги спаси, китайското разбиране при възникване на проблеми с партньорите е явно да се минимализират собствените рискове. В резултат – както в Либия – губят всичко. И което е по-лошо: подкопават авторитета си на свръхсила и стават предвидими. Възприемането на Китай като колос, който отстъпва пред груб натиск, предопределя и днешната стратегия на САЩ в търговската война с Поднебесната.


    До другите:

    Във Венецуела САЩ прилагат вкупом всички превратаджийски похвати, каквото са използвали (успешно) в богата си превратаджийска история:
    - има и икономическо душене, като на Чили преди преврата на Пиночет от 1973 г;
    - има и майдан с провокации, като преди преврата в Киев през 2013 г;
    - има и президент-дубльор, като по време на опита за преврат срещу Уго Чавес през 2002 г;
    - има и опит за убийство (с дронове!), както при Чавес, при Фидел, при Саддам;
    - има и санкции, като срещу Русия, Иран;
    - има и подготовка за чужда инвазия, както във войната Гватемала-Хондурас;
    - има и присвояване на чужда собственост, както се случи след агресията в Ирак 2003 г.
    - вече ги е страх да вкарват войски, като в Панама, затова предпочитат някакви местни аборигени да им свършат мръсната работа.

    Някой смята ли сериозно, че тия 90% венецуелски бедни, за които пише горе, ще престанат да бъдат такива, ако Мадуро падне и в Каракас се сложи някаква американска марионетка?

  • 6
    guentchovelev avatar :-|
    guentchovelev

    Колкото повече се опъва Мадуро, толкова по-малък е шанса да се измъкне жив ... Ама как няма един диктатор да е погледнал уроците на историята ..само от последните 20 години случаите са десетки ...

  • 7
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Все още има хора, които вярват в комунизма. Венецуела е пример за невъзможността на този строй дори когато страната разполага с огромни природни богатства.

  • 8
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Комунизмът го изпитахме на и наш гръб и се видя, че е бандитски строй, че няма просперитет, а само бедност.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "guentchovelev":

    Диктатор? Разбира се! Зад тая удобна формулировка може да се натъпче всичко, ама не върши работа, защото не обяснява нищо.

    Всъщност по дефиниция диктаторите идват на власт с военни или политически преврати и без да правят избори остават там до гроб или докато ги смъкнат с революция. Par excellence диктатори са Сталин, Хитлер, Пиночет, Франко, Салазар, полк. Пападопулус и др. Бръкнете в гугъл за още.
    Колкото и нескопосан управленец-левичар да е, Мадуро прави избори и ги печели - за последните две години – два, като президентските от май м.г. спечели с 68%!!! Така че - по-внимателно с термините. Пък и Мадуро никак не е безпомощен. На негова страна са станалото национална идея наследство на Чавес, лоялността на армията и безрезервната подкрепа на селското население и градската беднота, а те, както пише и в инфографиките, са колосална сила. Колко са 90% от 32 милиона?

    И ако избягаме от шаблоните и потърсим трезво обяснение на процесите, няма как да не стигнем до заключението, че Мадуро е - от една страна - стриктен продължител на чависткия отказ от безпрекословно подчинение на хегемона, а от друга - изключителен неудачник в социално-икономическата си политика. Затова е удобна мишена за глобалистите, неолибералите и атлантистите – те уж го бият за катастрофалната му вътрешна политиката, а всъщност причината за всичко е външната му политика. И петролът...

    Изходът от ситуацията във Венецуела ще върви по два сценария, които никак не са оригинални и вече са проиграни по света:
    - тип украински сценарий, когато местните либерали с подкрепата на атлантистите ще свалят законно избрания президент, както се случи и с Янукович, който се предовери в преговорите на майданците и на Запада и загуби и се превърна в беглец;
    - тип сирийски сценарий, когато ал Асад още от самото начало говореше с опозицията от позиция на силата и макар в началото да губеше поголовно, накрая спечели войната.

    И не съдбата на Мадуро е центърът на геополитическия конфликт във Венецуела. Залогът е оцеляването на хегемонията на САЩ.

    Венсеремос, команданте! :))

  • 10
    aza37565788 avatar :-|
    aza37565788

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Много е лесно да напишеш как САЩ са виновни. Много по-трудно е да обясниш как без военна намеса можеш да причиниш 1 милион процента инфлация върху държава, пълна с нефт.

    Да си жив и здрав, докторе, все така да си ползваш мозъка за теми, които са крайно изпълнени с конспирации и пожелателно мислене.

    Ако дойде про-западен политик много лесно ще се стигне до подобрение на икономическото положение. Все пак няма да отказва всякакво международно съдействие като колегата си Мадуро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK