Кризата във Венецуела: Примката около Мадуро се затяга

Разбира се, американската примка се затяга още от февруари 1999 г, когато Уго Чавес спечели изборите.
И оглушително липсва инфографиката за американските санкции, съсипващи страната.
Междувременно: европейска и НАТО-вска Италия отказа да признае узурпатора Гуайдо. Колумбия придвижва войски към границата.

До коментар [#1] от "D-r D":

Донкихотовската ви упоритост и начетеността ви са за адмирации. Но защо Китай пасува?

До коментар [#1] от "D-r D":

Липсва и графиката за броя на одържавените сектори във венецуелската икономика. Политика, която довежда всяка нормална държава до абсолютен крах (със или без санкции). Липсва и графиката с причините за санкциите. Липсват още много графики, но естествено, на неосъзнатия социалист винаги му липсва сивото вещество и винаги причината е една - лоша Америка.

До коментар [#1] от "
D-r D
":
Трагедия. Кой къде какво направи, все американците са виновни!

До коментар [#2] от "xte29566872":

Коректно е да зададете този въпрос към автора. Ако Бремър го беше написал, щеше да ви го преразкаже.

Видимо Китай ще е основният губещ, ако САЩ надделеят във Венецуела, защото:
1. Преките китайски инвестиции във Венецуела от 2005 г насам са повече от 20 млрд долара. С предишните отивали към 50 млрд. долара и не само в нефта, а и в телекомуникациите, транспорта, добивната промишленост, търговията.
2. Във Венецуела живее многочислена китайска диаспора – около 400 хил., чиято безопасност ще е сериозно притеснение за Пекин в случай на хаос;
3. Пекин е най-големият световен вносител на нефтопродукти и ако САЩ сложат ръка на най-богатите петролни залежи в света, е пределно ясно какво ще се случи с цените.

Пред Пекин във Венецуела стои абсурдно идентичния проблем, като в Либия през 2011 г., когато Западът унищожи джамахирията. И в Либия, и във Венецуела Китай създаде огромна бизнес империя, която нито може да управлява ефективно, нито да защити. Въпреки колосалните инвестиции, Китай не успя да създаде инструменти за въздействие, с които да ограничи левичарските безумия на Мадуро, нито има готовност да противостои на американска или друга агресия. При това Китай има мощни икономически лостове за влияние в Латинска Америка, които не използва.

И докато другият заинтересован във Венецуела – Русия – се бори за своите партньори до последно, дори и прибягва към сила, когато (както с ал Асад) има шанс да ги спаси, китайското разбиране при възникване на проблеми с партньорите е явно да се минимализират собствените рискове. В резултат – както в Либия – губят всичко. И което е по-лошо: подкопават авторитета си на свръхсила и стават предвидими. Възприемането на Китай като колос, който отстъпва пред груб натиск, предопределя и днешната стратегия на САЩ в търговската война с Поднебесната.


До другите:

Във Венецуела САЩ прилагат вкупом всички превратаджийски похвати, каквото са използвали (успешно) в богата си превратаджийска история:
- има и икономическо душене, като на Чили преди преврата на Пиночет от 1973 г;
- има и майдан с провокации, като преди преврата в Киев през 2013 г;
- има и президент-дубльор, като по време на опита за преврат срещу Уго Чавес през 2002 г;
- има и опит за убийство (с дронове!), както при Чавес, при Фидел, при Саддам;
- има и санкции, като срещу Русия, Иран;
- има и подготовка за чужда инвазия, както във войната Гватемала-Хондурас;
- има и присвояване на чужда собственост, както се случи след агресията в Ирак 2003 г.
- вече ги е страх да вкарват войски, като в Панама, затова предпочитат някакви местни аборигени да им свършат мръсната работа.

Някой смята ли сериозно, че тия 90% венецуелски бедни, за които пише горе, ще престанат да бъдат такива, ако Мадуро падне и в Каракас се сложи някаква американска марионетка?

Колкото повече се опъва Мадуро, толкова по-малък е шанса да се измъкне жив ... Ама как няма един диктатор да е погледнал уроците на историята ..само от последните 20 години случаите са десетки ...

Все още има хора, които вярват в комунизма. Венецуела е пример за невъзможността на този строй дори когато страната разполага с огромни природни богатства.

Комунизмът го изпитахме на и наш гръб и се видя, че е бандитски строй, че няма просперитет, а само бедност.

До коментар [#6] от "guentchovelev":

Диктатор? Разбира се! Зад тая удобна формулировка може да се натъпче всичко, ама не върши работа, защото не обяснява нищо.

Всъщност по дефиниция диктаторите идват на власт с военни или политически преврати и без да правят избори остават там до гроб или докато ги смъкнат с революция. Par excellence диктатори са Сталин, Хитлер, Пиночет, Франко, Салазар, полк. Пападопулус и др. Бръкнете в гугъл за още.
Колкото и нескопосан управленец-левичар да е, Мадуро прави избори и ги печели - за последните две години – два, като президентските от май м.г. спечели с 68%!!! Така че - по-внимателно с термините. Пък и Мадуро никак не е безпомощен. На негова страна са станалото национална идея наследство на Чавес, лоялността на армията и безрезервната подкрепа на селското население и градската беднота, а те, както пише и в инфографиките, са колосална сила. Колко са 90% от 32 милиона?

И ако избягаме от шаблоните и потърсим трезво обяснение на процесите, няма как да не стигнем до заключението, че Мадуро е - от една страна - стриктен продължител на чависткия отказ от безпрекословно подчинение на хегемона, а от друга - изключителен неудачник в социално-икономическата си политика. Затова е удобна мишена за глобалистите, неолибералите и атлантистите – те уж го бият за катастрофалната му вътрешна политиката, а всъщност причината за всичко е външната му политика. И петролът...

Изходът от ситуацията във Венецуела ще върви по два сценария, които никак не са оригинални и вече са проиграни по света:
- тип украински сценарий, когато местните либерали с подкрепата на атлантистите ще свалят законно избрания президент, както се случи и с Янукович, който се предовери в преговорите на майданците и на Запада и загуби и се превърна в беглец;
- тип сирийски сценарий, когато ал Асад още от самото начало говореше с опозицията от позиция на силата и макар в началото да губеше поголовно, накрая спечели войната.

И не съдбата на Мадуро е центърът на геополитическия конфликт във Венецуела. Залогът е оцеляването на хегемонията на САЩ.

Венсеремос, команданте! :))

До коментар [#5] от "D-r D":

Много е лесно да напишеш как САЩ са виновни. Много по-трудно е да обясниш как без военна намеса можеш да причиниш 1 милион процента инфлация върху държава, пълна с нефт.

Да си жив и здрав, докторе, все така да си ползваш мозъка за теми, които са крайно изпълнени с конспирации и пожелателно мислене.

Ако дойде про-западен политик много лесно ще се стигне до подобрение на икономическото положение. Все пак няма да отказва всякакво международно съдействие като колегата си Мадуро.